Защо трябва да знаете колко получават колегите ви

Каква заплата получавате? Колко е тя в сравнение с тази на колегите ви? Вие трябва да знаете, както и те - това твърди изследователят по мениджмънт Дейвид Бъркъс. В това представяне Бъркъс поставя под въпрос нашите културни убеждения за това, че заплатите трябва да се пазят в тайна и показва убедително защо споделянето им може да облагодетелства служителите, организациите и обществото.

Каква заплата получавате?

Не отговаряйте на глас.

Но си представете числото наум.

А сега, колко смятате,
че получава човекът до вас?

Отново, не отговаряйте на глас.

(Смях)

На работа, колко мислите,

че получава човекът от съседното бюро?

Знаете ли?

Трябва ли да знаете?

Забележете, че за мен е малко неудобно
дори да задам тези въпроси.

Но признайте си,
някак си ви се иска да знаете.

Повечето от нас не се чувстват удобно
да разгласяват заплатата си.

Не е редно да кажем колко взимаме
на съседа си

и определено не е редно да кажем
на съседа си по бюро.

Допускането тук е, че ако всеки знаеше
колко получават другите,

то би се отворила кутията на Пандора.

Би имало караници и спорове,

може би дори няколко души биха напуснали.

Ами ако се окаже, че потайността всъщност
е причината за всички тези конфликти?

А какво би станало,
ако премахнем тази потайност?

Ами ако откровеността повишава чувството
за справедливост и сътрудничество

в организацията?

Какво би се случило, ако имахме
пълна прозрачност на заплатите?

През последните години

изучавах корпоративните
и предприемаческите лидери,

които поставят под въпрос обичайните
методи за управление на компания.

Въпросът за заплащането
продължава да изниква.

А отговорите продължават да изненадват.

Оказва се, че
прозрачността на заплатите -

откритото им споделяне в компанията,

правят работното място по-добро
както за служителите,

така и за организацията.

Когато не можем да сравним заплатата си
с тази на колегите ни,

е по-вероятно да мислим,
че не ни плащат достатъчно

и може би дори, че ни дискриминират.

Искате ли да работите на място,
което толерира идеята,

че вие се чувствате зле платени
и дискриминирани?

Точно това се случва,
когато пазим заплатите в тайна

и това е стара и обичайна практика

въпреки факта, че в САЩ

правото на служителите да обсъждат
заплатите си е защитено със закон.

В един известен пример
отпреди няколко десетилетия

ръководството на списание "Vanity Fair"

разпространи официално съобщение, гласящо:

"Забранява се обсъждането на заплати
между служителите."

"Забранява се" обсъждането на заплати
между служителите.

Това съобщение не се понрави на всеки.

Ню Йорк буквално вижда Дороти Паркър,

Робърт Бенчли и Робърт Шерууд,

всички писатели от т. нар.
Алгонкинска кръгла маса,

които се застъпиха за прозрачността

и на следващия ден се появиха на работа

със заплатите си, изписани
на бележка на врата им.

(Смях)

Представете си да се появите на работа

с бележка със заплатата си,
така че всички да я видят.

Но защо компаниите изобщо
ще обезкуражават обсъждането на заплати?

Защо някои хора го подкрепят,
а други му се противопоставят?

Оказва се, че в допълнение
към изброените причини

потайността при заплатите всъщност
може да спести много пари.

Разбирате ли, пазенето на
заплатите в тайна

води до това, което икономистите наричат
"информационна асиметрия".

Това е ситуация, в която при преговори

едната страна разполага с много повече
информация от другата.

При дискусиите за наемане, повишение
или годишно увеличение

работодателят може да използва
потайността, за да спести много пари.

Представете си колко по-добре ще
преговаряте увеличение,

ако знаете заплатите на останалите.

Според икономистите
информационната асиметрия

има своите последици.

Някой оставя цифра при ксерокса

и изведнъж всички си крещят един на друг.

Всъщност те дори предупреждават,

че информационната асиметрия може
да доведе до пълно пропадане на пазара.

И аз мисля, че ние
почти сме го достигнали.

Ето защо:

първо, повечето служители нямат представа
колко им плащат спрямо другите.

Според проучване от 2015 г.,
в което участват 70 000 служители,

две трети от хората, които получават
средна за пазара заплата,

споделят, че се чувстват зле платени.

А от всички, които се чувстват
зле платени,

60 процента споделят,
че имат намерение да напуснат,

независимо дали в действителност
им се плаща повече, по-малко

или средното за пазара.

Ако вас ви попитат, какво бихте казали?

Заплатата ви ниска ли е?

Но, чакайте, как изобщо ще знаете,

когато не ви позволяват
да говорите за това?

После, информационната асиметрия,
потайността около заплатите

позволява по-лесно
да игнорираме дискриминацията,

която вече е налице в днешния пазар.

Според доклад на Института за проучвания
на женските политики от 2011 г.

разликата в заплащането между мъже и жени

е 23 процента. Или с други думи,

жената получава 77 цента,
докато мъжът - 1 долар.

Но правителствените постове,

където заплатите са нормирани по нива

и всеки знае кои са тези нива,

свиват тази разлика до 11 процента -

и то, преди да се отчете
влиянието на други фактори,

за които икономистите спорят
дали имат влияние или не.

Ако наистина искаме тази разлика
в заплащането да изчезне

може би трябва да започнем,
като оповестим заплатите.

Ако пълното пропадане на пазара
изглежда така,

то откритостта остава единственият начин
да се осигури справедливост.

Осъзнавам, че да кажем на другите
колко получаваме

може да е неудобно,

но не е ли по-малко неудобно

от това всеки път да се чудим
дали сме били дискриминирани

или дали вашата съпруга, дъщеря
или сестра получава по-малко от нужното?

Откритостта остава единственият начин
да се осигури справедливост

и прозрачността на заплатите го постига.

Затова лидери от корпоративния
и предприемаческия сектор

експериментират със споделянето
на заплатите от години.

Например Дейн Аткинсън.

Дейн е сериен предприемач,
който е стартирал много компании

в условия на скрити заплати

и дори използвал това, за да плаща
на двама еднакво квалифицирани души

заплати, които рязко се различават

в зависимост от това,
колко добре преговарят.

Дейн забелязал конфликтите,
произтичащи от това.

Затова, когато стартирал SumAll,

той избрал прозрачност на заплатите
от самото начало.

И резултатите били изумителни.

Проучване след проучване показва,

че когато хората знаят как им се плаща

и къде стоят спрямо заплатата на другите,

е по-вероятно да работят усилено
за по-добро представяне,

да са по-ангажирани
и е по-малко вероятно да напуснат.

Ето защо Дейн не е сам.

От технологични стартъпи като Buffer

до десетките хиляди служители
на Whole Foods,

където не само заплатата ви е
достъпна за всички,

но и данните за представянето
на магазина и отдела ви

са публикувани в Интранет,

видими за всички.

Прозрачността в заплатите има много форми.

Няма универсална формула.

Някои правят заплатите видими за всички.

Други ги обявяват само
вътрешно за компанията.

Някои споделят формулата
за изчисляване на заплатите,

а други - нивата на заплащане,

като прикрепят всички към тези нива.

Така че не е нужно да пишете бележки,

които всичките ви служители
да носят из офиса.

И не е е нужно да бъдете единственият,
който носи бележка,

направена вкъщи.

Но всички можем да направим крачка
към прозрачното заплащане.

За тези от вас, които имат властта

да осигурят повече прозрачност:

време е да я осигурите.

А за тези от вас, които нямат тази власт:

време е да поискате да ви я осигурят.

Е, каква заплата получавате?

И колко е тя спрямо
заплатата на колегите ви?

Трябва да знаете.

Както и те.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)