Мечтите, за които не смеем да мечтаем
-
0:02 - 0:04Когато разсъждавам върху мечтите,
-
0:04 - 0:06както повечето от вас,
-
0:06 - 0:08си представям тази снимка.
-
0:09 - 0:13Бях на осем години,
когато гледах Нийл Армстронг -
0:13 - 0:16да слиза от Лунния модул
на повърхността на Луната. -
0:17 - 0:21Никога не бях виждал нещо подобно,
-
0:21 - 0:23и от тогава насам - също.
-
0:24 - 0:29Стъпихме на Луната поради
една проста причина: -
0:29 - 0:32Джон Кенеди ни постави краен срок.
-
0:33 - 0:35И ако този краен срок не съществуваше,
-
0:35 - 0:38ние все още щяхме само да си мечтаем.
-
0:39 - 0:44Ленард Бърнстейн е казал,че са необходими
две неща за постигането на велики успехи: -
0:44 - 0:47стратегия и недостатъчно време.
-
0:47 - 0:51(Смях)
-
0:52 - 0:56Крайните срокове и задълженията
-
0:56 - 1:01са важните, и постепенно изчезващи
поуки от програмата Аполо. -
1:03 - 1:07Дори изразът "невероятен шанс" идва от там
(бел. прев. - анг. moonshot - лунен опит). -
1:07 - 1:12Нашият свят има огромна нужда
от политически лидери, -
1:12 - 1:16сколонни да поставят
решителни крайни срокове -
1:16 - 1:20за постигането на смели мечти
от мащаба на Аполо. -
1:22 - 1:24Когато си мисля за мечтите,
-
1:24 - 1:28си представям травеститите
от Лос Анджелис и Стоунуол, -
1:28 - 1:30и милионите други,
които рискуваха всичко, -
1:30 - 1:34в името на това да заявят кои са,
във време, когато това беше много опасно. -
1:34 - 1:37Сещам се също за тази снимка на Белия дом,
осветен в цветовете на дъгата. -
1:37 - 1:39Да...
-
1:39 - 1:44(Ръкопляскане)
-
1:44 - 1:48по случай честването на озаконяването
на хомосексуалните бракове в Америка. -
1:48 - 1:52Това е снимка, която не бих си представил
дори и в най-смелите си мечти, -
1:52 - 1:55когато бях на 18 години,
-
1:55 - 1:58и осъзнах факта, че съм гей,
-
1:58 - 2:02и се чувствах отчужден от страната ми
-
2:02 - 2:04и от мечтите ми.
-
2:06 - 2:09Мисля си за тази снимка на семейството ми,
-
2:09 - 2:13за която не бях си и мечтал,
-
2:13 - 2:19(Ръкопляскане)
-
2:19 - 2:22и за нашите деца, с това заглавие в ръце,
(бел. прев. - Брак за всички) -
2:22 - 2:26за решението на Върховния съд - решение,
което не съм вярвал да видя отпечатано. -
2:26 - 2:29Имаме нужда от още смелост,
като тази на травеститите и космонавтите. -
2:29 - 2:34(Смях)
-
2:37 - 2:39(Ръкопляскане)
-
2:39 - 2:43Но аз искам да говоря
за необходимостта да мечтаем -
2:43 - 2:45в по-голям мащаб и всестранно,
-
2:45 - 2:50защото имаше нещо относно Аполо,
за което не знаех, когато бях на 8, -
2:50 - 2:55и нещо, свързано с организирането
на цветове на дъгата. -
2:56 - 3:01От браковете на 30те космонавта, участвали
в програмите Меркурий, Джемини и Аполо, -
3:01 - 3:04само седем са оцеляли.
-
3:06 - 3:09Тези емблематични образи на космонавтите,
подскачащи на Луната, -
3:09 - 3:14прикриват алкохолизма и депресията им
на Земята. -
3:15 - 3:18Траписткият монах Томас Мъртън
-
3:18 - 3:20попитал по времето на Аполо:
-
3:20 - 3:24"Какво печелим от пътешествието до Луната,
-
3:24 - 3:30щом не можем да преодолеем пропастите,
които ни делят от самите себе си?" -
3:32 - 3:34И какво печелим с правото да сключим брак,
-
3:34 - 3:38щом не можем да преодолеем язвителността,
-
3:38 - 3:42и емоционалната ни дистанция,
която така често ни дели от любовта ни? -
3:43 - 3:45И не само що се касае до браковете.
-
3:45 - 3:51Ставал съм свидетел на възможно
най-жестоките, разрушителни -
3:52 - 3:56и трагични вътрешни борби между активисти,
било то ЛГБТ, СПИН, -
3:56 - 4:00рак на гърдата, или други организации
с нестопанска цел, -
4:00 - 4:01всички те - в името на любовта.
-
4:03 - 4:08Томас Мъртън също така е
описвал войни между светци, -
4:08 - 4:14и че "има една широко разпространена форма
на съвременно насилие, -
4:14 - 4:18на която идеалистите
най-лесно се поддават: -
4:18 - 4:21активизъм и преработване.
-
4:21 - 4:26Безумията на активизма ни неутрализират
усилията ни за постигане на мир. -
4:26 - 4:31И разрушават способността ни
да сме в мир със самите себе си." -
4:32 - 4:38Твърде често мечтите ни се превръщат
в раздробени фикс-идеи -
4:38 - 4:39за някакво бъдеще,
-
4:39 - 4:44и убиват способността ни да живеем
пълноценно в настоящето. -
4:45 - 4:49Мечтите ни за по-добър живот,
за един бъдещ народ, -
4:49 - 4:51или един бъдещ народ в друга страна,
-
4:51 - 4:55ни отчуждават от прекрасните човешки
същества, които ни заобикалят -
4:55 - 4:57тук и сега.
-
4:58 - 5:02И ние си казваме:
"Е, това е цената на прогреса." -
5:02 - 5:03Възможно е да отидеш на Луната,
-
5:03 - 5:07и също да имаш стабилен семеен живот.
-
5:08 - 5:12Но не можем да си го представим,
и да мечтаем за двете едновременно. -
5:12 - 5:16И, уви, целите ни рядко
надхвърлят "стабилност", -
5:16 - 5:19когато става въпрос за емоционалния
ни живот. -
5:19 - 5:22И точно по тази причина,
технологиите ни за общуване -
5:22 - 5:24следват един и същи модел,
-
5:24 - 5:28а способността ни да слушаме
и да се разбираме -
5:28 - 5:29отиват наникъде.
-
5:31 - 5:34Достъпът ни до информация
е неограничен, -
5:36 - 5:39но достъпът ни до удоволствие
е заземен. -
5:41 - 5:47Но това схващане, че настоящето и бъдещето
ни са взаимно-изключващи се понятия, -
5:47 - 5:51че за да реализираме способностите си,
трябва да се откажем -
5:51 - 5:55от абсолютния ни потенциал
да съществуваме, -
5:55 - 5:58че броят на транзисторите в една верига
може да бъде удвояван многократно, -
5:58 - 6:03но способността ни да съчувстваме,
да сме човечни, и да изпитваме мир и обич -
6:03 - 6:05е някак си ограничена,
-
6:05 - 6:08е един грешен и задушаващ избор.
-
6:10 - 6:12Но нямам просто предвид
-
6:12 - 6:18изтърканата идея за баланс
между личния и професионалния живот. -
6:20 - 6:22Какъв е смисълът да прекарвам
повече време вкъщи с децата ми, -
6:22 - 6:25ако междувременно мислите ми
са постоянно някъде другаде? -
6:27 - 6:29И не говоря просто за съсредоточаване.
-
6:29 - 6:33Съсредоточаването изведнъж се превърна
в уред за увеличаване на продуктивността. -
6:34 - 6:36(Смях)
-
6:36 - 6:37Нали?
-
6:37 - 6:40Говоря за мечтаенето за самите нас,
-
6:40 - 6:45смело и всестранно,
-
6:45 - 6:48така, както мечтаем относно
промишлеността и технологиите. -
6:48 - 6:52Говоря за една дръзка откровеност,
-
6:53 - 6:56благодарение на която
сме способни да плачем заедно; -
6:56 - 7:02Храбро смирение, посредством което можем
да свалим маските си и да бъдем истински. -
7:02 - 7:04Това, че сме неспособни
да бъдем едни с други, -
7:04 - 7:09и страхът да плачем заедно,
е причината за много от проблемите, -
7:09 - 7:12които така трескаво се опитваме
да разрешим - -
7:12 - 7:16като се започне от блокажите в Конгреса
и се стигне до икономически жестокости. -
7:16 - 7:19(Ръкопляскане)
-
7:19 - 7:23Говоря за това, което Джонас Солк
нарече Епохата Б - -
7:23 - 7:29нова епоха, в която сме точно толкова
ентусиазирани, любопитни и умели, -
7:29 - 7:33когато става въпрос за развитието на
човечеството, -
7:33 - 7:36колкото сме такива, когато става въпрос
за развитието на технологиите. -
7:37 - 7:40Не бива да се свиваме като мислим
за тези възможности, -
7:40 - 7:43просто защото не ги разбираме много добре.
-
7:43 - 7:46Едно време не разбирахме какво е космосът.
-
7:47 - 7:50Или да се свиваме, понеже сме свикнали
да мислим за технологиите и активизма. -
7:51 - 7:53Та това тъкмо е определението на понятието
"комфортна зона". -
7:53 - 7:59В днешно време сме свикнали да мислим за
невероятни постижения в технологиите. -
8:00 - 8:04През 2016 година имаме нужда
да използваме въображението си -
8:04 - 8:09за самото ни същество,
което плаче за вниманието ни. -
8:12 - 8:14Ако сме честни,
всички ние сме тук, за да мечтаем, -
8:14 - 8:16но ако сме още по-честни,
-
8:16 - 8:19всички тук преследваме
собствените си мечти. -
8:19 - 8:22Знаете за какво говоря - вглеждаме се в
баджовете, да видим кой може да ни помогне -
8:22 - 8:26и понякога даже съзираме човечността,
която се крие във всеки от нас. -
8:26 - 8:29Сега не ми се занимава с теб.
Имам идея как да спася света. -
8:30 - 8:31Нали?
-
8:31 - 8:34(Смях)
-
8:34 - 8:38Едно време, преди години,
имах една прекрасна фирма, -
8:38 - 8:42която организираше дълги пътешествия
за създаване на гражданска ангажираност. -
8:43 - 8:45И си имахме едно мото:
-
8:45 - 8:49"Човек. Добър. Бъди и двете."
-
8:49 - 8:55И насърчавахме хората да експериментират
с възмутително много добрини. -
8:56 - 8:59Например: "Иди и помогни
на всички да си опънат палатките." -
8:59 - 9:02А имахме много, много палатки.
-
9:02 - 9:03(Смях)
-
9:04 - 9:06"Иди и купи ледени близалки за всички."
-
9:06 - 9:08"Иди и помогни на хората
да си сменят спуканите гуми, -
9:08 - 9:12въпреки че междувременно опашката за
вечеря ще стане още по-дълга." -
9:12 - 9:14И хората наистина взеха,
че ни послушаха, -
9:14 - 9:17до такава степен, че ако по време на
поход в подкрепа на болните от СПИН -
9:17 - 9:21ти се спукаше гума, щеше да имаш проблем
със смяната, понеже твърде много хора -
9:21 - 9:22биха се притекли на помощ.
-
9:22 - 9:25За няколко дни,
създавахме тези светове -
9:25 - 9:27за десетки хиляди хора,
-
9:27 - 9:32които казваха, че си мечтаят истинския
свят да бъде винаги такъв. -
9:34 - 9:39Какво ще кажете да експериментираме
и да създадем един такъв свят -
9:39 - 9:40през следващите няколко дни?
-
9:42 - 9:46И вместо да се изправим пред някого
и да го питаме "С какво се занимаваш?", -
9:47 - 9:49да го питаме "Какви са мечтите ти?",
-
9:50 - 9:52или "Какви са разбитите ти мечти?"
-
9:53 - 9:58Така де, "ТЕД".
Грижи за Взаимните Мечти. (бел. прев.) -
9:59 - 10:04(Ръкопляскане)
-
10:04 - 10:06Може би е "Искам да съм трезвен",
-
10:06 - 10:09или "Искам да построя къща
на дърво с детето ми." -
10:10 - 10:13Сещате ли се, вместо да се обърнете към
човека, с когото всички искат да говорят, -
10:13 - 10:15идете при онзи, който е сам,
-
10:15 - 10:17и го питайте дали иска да пийнете
заедно едно кафе. -
10:19 - 10:21Мисля, че най-големият ни ужас,
-
10:21 - 10:25е че няма да имаме възможност
да реализираме способностите си; -
10:25 - 10:28че сме родени да мечтаем,
-
10:28 - 10:32и че може да умрем без дори да сме имали
шанса да опитаме. -
10:34 - 10:35Представете си един свят,
-
10:35 - 10:41в който всички приемаме взаимния си
дълбок, екзистенциален страх - -
10:42 - 10:45- и се обичаме смело, понеже осъзнаваме,
-
10:45 - 10:48че да живееш с този страх, те прави човек.
-
10:50 - 10:55Време е да започнем да мечтаем
всестранно, и едновременно, -
10:56 - 11:00и някъде там, където надминаваме
тези удивителни неща, -
11:00 - 11:04които можем, и трябва, и ще сторим,
-
11:05 - 11:10е и царството на всички най-невероятни
неща, които бихме могли да бъдем. -
11:12 - 11:15Време е да стъпим в това измерение,
-
11:15 - 11:19и да признаем, че имаме мечти и в него.
-
11:21 - 11:24Мисля си, че ако Луната можеше да мечтае,
-
11:26 - 11:30сигурно това би била нейната мечта за нас.
-
11:32 - 11:33За мен е чест да бъда сред вас.
-
11:33 - 11:35Благодаря ви много.
-
11:35 - 11:42(Ръкопляскане)
- Title:
- Мечтите, за които не смеем да мечтаем
- Speaker:
- Дан Палота
- Description:
-
Какво са мечтите? И още повече - какво са разбитите мечти? Дан Палота си мечтае за време, в което ще сме точно толкова ентусиазирани, любопитни и умели относно развитието на човечеството, колкото се интересуваме и вълнуваме от развитието на технологиите. Той казва: "Това, от което се страхуваме най-много, е че няма да имаме възможност да реализираме способностите си. Представете си свят, в който всички приемаме взаимния си дълбок, екзистенциален страх - и се обичаме смело, понеже осъзнаваме, че да живееш с този страх, те прави човек."
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 11:56
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Gloriya Haralanova edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Gloriya Haralanova edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Gloriya Haralanova edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream | ||
Gloriya Haralanova edited Bulgarian subtitles for The dream we haven't dared to dream |