1
00:00:02,014 --> 00:00:03,976
Когато разсъждавам върху мечтите,

2
00:00:04,000 --> 00:00:05,876
както повечето от вас,

3
00:00:05,900 --> 00:00:07,585
си представям тази снимка.

4
00:00:08,838 --> 00:00:12,875
Бях на осем години,
когато гледах Нийл Армстронг

5
00:00:12,899 --> 00:00:16,133
да слиза от Лунния модул
на повърхността на Луната.

6
00:00:17,454 --> 00:00:20,684
Никога не бях виждал нещо подобно,

7
00:00:20,708 --> 00:00:22,946
и от тогава насам - също.

8
00:00:24,319 --> 00:00:28,613
Стъпихме на Луната поради
една проста причина:

9
00:00:28,637 --> 00:00:31,943
Джон Кенеди ни постави краен срок.

10
00:00:32,978 --> 00:00:35,470
И ако този краен срок не съществуваше,

11
00:00:35,494 --> 00:00:37,501
ние все още щяхме само да си мечтаем.

12
00:00:39,209 --> 00:00:43,877
Ленард Бърнстейн е казал,че са необходими
две неща за постигането на велики успехи:

13
00:00:43,901 --> 00:00:47,366
стратегия и недостатъчно време.

14
00:00:47,390 --> 00:00:50,520
(Смях)

15
00:00:51,851 --> 00:00:56,345
Крайните срокове и задълженията

16
00:00:56,369 --> 00:01:01,382
са важните, и постепенно изчезващи
поуки от програмата Аполо.

17
00:01:02,514 --> 00:01:06,545
Дори изразът "невероятен шанс" идва от там
(бел. прев. - анг. moonshot - лунен опит).

18
00:01:07,498 --> 00:01:12,220
Нашият свят има огромна нужда
от политически лидери,

19
00:01:12,244 --> 00:01:16,029
сколонни да поставят
решителни крайни срокове

20
00:01:16,053 --> 00:01:19,981
за постигането на смели мечти
от мащаба на Аполо.

21
00:01:22,368 --> 00:01:23,861
Когато си мисля за мечтите,

22
00:01:23,885 --> 00:01:27,934
си представям травеститите
от Лос Анджелис и Стоунуол,

23
00:01:27,958 --> 00:01:30,131
и милионите други,
които рискуваха всичко,

24
00:01:30,151 --> 00:01:33,683
в името на това да заявят кои са,
във време, когато това беше много опасно.

25
00:01:33,703 --> 00:01:37,388
Сещам се също за тази снимка на Белия дом,
осветен в цветовете на дъгата.

26
00:01:37,412 --> 00:01:38,570
Да...

27
00:01:38,594 --> 00:01:44,373
(Ръкопляскане)

28
00:01:44,397 --> 00:01:47,945
по случай честването на озаконяването
на хомосексуалните бракове в Америка.

29
00:01:47,965 --> 00:01:52,156
Това е снимка, която не бих си представил
дори и в най-смелите си мечти,

30
00:01:52,180 --> 00:01:54,908
когато бях на 18 години,

31
00:01:54,932 --> 00:01:57,932
и осъзнах факта, че съм гей,

32
00:01:57,956 --> 00:02:01,623
и се чувствах отчужден от страната ми

33
00:02:01,647 --> 00:02:04,043
и от мечтите ми.

34
00:02:05,956 --> 00:02:09,210
Мисля си за тази снимка на семейството ми,

35
00:02:09,234 --> 00:02:13,257
за която не бях си и мечтал,

36
00:02:13,281 --> 00:02:18,937
(Ръкопляскане)

37
00:02:18,941 --> 00:02:22,267
и за нашите деца, с това заглавие в ръце,
(бел. прев. - Брак за всички)

38
00:02:22,287 --> 00:02:26,047
за решението на Върховния съд - решение,
което не съм вярвал да видя отпечатано.

39
00:02:26,077 --> 00:02:29,317
Имаме нужда от още смелост,
като тази на травеститите и космонавтите.

40
00:02:29,357 --> 00:02:34,295
(Смях)

41
00:02:36,669 --> 00:02:39,342
(Ръкопляскане)

42
00:02:39,366 --> 00:02:42,708
Но аз искам да говоря
за необходимостта да мечтаем

43
00:02:42,732 --> 00:02:44,818
в по-голям мащаб и всестранно,

44
00:02:44,842 --> 00:02:50,248
защото имаше нещо относно Аполо,
за което не знаех, когато бях на 8,

45
00:02:50,272 --> 00:02:54,533
и нещо, свързано с организирането
на цветове на дъгата.

46
00:02:55,699 --> 00:03:00,778
От браковете на 30те космонавта, участвали
в програмите Меркурий, Джемини и Аполо,

47
00:03:00,802 --> 00:03:04,310
само седем са оцеляли.

48
00:03:05,699 --> 00:03:09,474
Тези емблематични образи на космонавтите,
подскачащи на Луната,

49
00:03:09,498 --> 00:03:13,510
прикриват алкохолизма и депресията им
на Земята.

50
00:03:14,907 --> 00:03:17,517
Траписткият монах Томас Мъртън

51
00:03:17,541 --> 00:03:19,956
попитал по времето на Аполо:

52
00:03:19,980 --> 00:03:23,896
"Какво печелим от пътешествието до Луната,

53
00:03:23,920 --> 00:03:30,427
щом не можем да преодолеем пропастите,
които ни делят от самите себе си?"

54
00:03:31,561 --> 00:03:34,372
И какво печелим с правото да сключим брак,

55
00:03:34,396 --> 00:03:37,539
щом не можем да преодолеем язвителността,

56
00:03:37,563 --> 00:03:42,089
и емоционалната ни дистанция,
която така често ни дели от любовта ни?

57
00:03:42,596 --> 00:03:44,581
И не само що се касае до браковете.

58
00:03:45,120 --> 00:03:51,024
Ставал съм свидетел на възможно
най-жестоките, разрушителни

59
00:03:52,231 --> 00:03:56,429
и трагични вътрешни борби между активисти,
било то ЛГБТ, СПИН,

60
00:03:56,453 --> 00:03:59,849
рак на гърдата, или други организации
с нестопанска цел,

61
00:03:59,873 --> 00:04:01,437
всички те - в името на любовта.

62
00:04:02,898 --> 00:04:07,615
Томас Мъртън също така е 
описвал войни между светци,

63
00:04:07,639 --> 00:04:13,668
и че "има една широко разпространена форма
на съвременно насилие,

64
00:04:13,692 --> 00:04:18,041
на която идеалистите
най-лесно се поддават:

65
00:04:18,065 --> 00:04:20,906
активизъм и преработване.

66
00:04:21,414 --> 00:04:26,191
Безумията на активизма ни неутрализират
усилията ни за постигане на мир.

67
00:04:26,215 --> 00:04:30,533
И разрушават способността ни
да сме в мир със самите себе си."

68
00:04:32,041 --> 00:04:37,502
Твърде често мечтите ни се превръщат
в раздробени фикс-идеи

69
00:04:37,526 --> 00:04:39,359
за някакво бъдеще,

70
00:04:39,383 --> 00:04:43,502
и убиват способността ни да живеем
пълноценно в настоящето.

71
00:04:44,926 --> 00:04:48,641
Мечтите ни за по-добър живот,
за един бъдещ народ,

72
00:04:48,665 --> 00:04:50,925
или един бъдещ народ в друга страна,

73
00:04:50,949 --> 00:04:54,973
ни отчуждават от прекрасните човешки
същества, които ни заобикалят

74
00:04:54,997 --> 00:04:56,910
тук и сега.

75
00:04:58,481 --> 00:05:01,640
И ние си казваме:
"Е, това е цената на прогреса."

76
00:05:01,664 --> 00:05:03,257
Възможно е да отидеш на Луната,

77
00:05:03,291 --> 00:05:07,115
и също да имаш стабилен семеен живот.

78
00:05:07,679 --> 00:05:11,988
Но не можем да си го представим,
и да мечтаем за двете едновременно.

79
00:05:12,012 --> 00:05:15,777
И, уви, целите ни рядко
надхвърлят "стабилност",

80
00:05:15,801 --> 00:05:18,555
когато става въпрос за емоционалния
ни живот.

81
00:05:18,579 --> 00:05:21,915
И точно по тази причина,
технологиите ни за общуване

82
00:05:21,939 --> 00:05:24,308
следват един и същи модел,

83
00:05:24,332 --> 00:05:28,038
а способността ни да слушаме
и да се разбираме

84
00:05:28,062 --> 00:05:29,232
отиват наникъде.

85
00:05:31,236 --> 00:05:34,220
Достъпът ни до информация
е неограничен,

86
00:05:35,665 --> 00:05:38,710
но достъпът ни до удоволствие
е заземен.

87
00:05:41,442 --> 00:05:47,314
Но това схващане, че настоящето и бъдещето
ни са взаимно-изключващи се понятия,

88
00:05:47,338 --> 00:05:51,334
че за да реализираме способностите си,
трябва да се откажем

89
00:05:51,358 --> 00:05:54,521
от абсолютния ни потенциал
да съществуваме,

90
00:05:54,545 --> 00:05:58,456
че броят на транзисторите в една верига
може да бъде удвояван многократно,

91
00:05:58,480 --> 00:06:02,782
но способността ни да съчувстваме,
да сме човечни, и да изпитваме мир и обич

92
00:06:02,806 --> 00:06:04,884
е някак си ограничена,

93
00:06:04,908 --> 00:06:07,874
е един грешен и задушаващ избор.

94
00:06:10,237 --> 00:06:12,049
Но нямам просто предвид

95
00:06:12,073 --> 00:06:17,701
изтърканата идея за баланс
между личния и професионалния живот.

96
00:06:19,541 --> 00:06:22,454
Какъв е смисълът да прекарвам
повече време вкъщи с децата ми,

97
00:06:22,478 --> 00:06:25,263
ако междувременно мислите ми
са постоянно някъде другаде?

98
00:06:26,600 --> 00:06:28,565
И не говоря просто за съсредоточаване.

99
00:06:28,589 --> 00:06:32,961
Съсредоточаването изведнъж се превърна
в уред за увеличаване на продуктивността.

100
00:06:33,973 --> 00:06:36,290
(Смях)

101
00:06:36,314 --> 00:06:37,466
Нали?

102
00:06:37,490 --> 00:06:40,434
Говоря за мечтаенето за самите нас,

103
00:06:40,458 --> 00:06:45,219
смело и всестранно,

104
00:06:45,243 --> 00:06:47,987
така, както мечтаем относно
промишлеността и технологиите.

105
00:06:48,017 --> 00:06:51,615
Говоря за една дръзка откровеност,

106
00:06:52,536 --> 00:06:55,528
благодарение на която
сме способни да плачем заедно;

107
00:06:56,298 --> 00:07:01,826
Храбро смирение, посредством което можем
да свалим маските си и да бъдем истински.

108
00:07:01,850 --> 00:07:04,375
Това, че сме неспособни
да бъдем едни с други,

109
00:07:04,399 --> 00:07:08,733
и страхът да плачем заедно,
е причината за много от проблемите,

110
00:07:08,757 --> 00:07:12,051
които така трескаво се опитваме
да разрешим -

111
00:07:12,075 --> 00:07:15,925
като се започне от блокажите в Конгреса
и се стигне до икономически жестокости.

112
00:07:16,097 --> 00:07:19,364
(Ръкопляскане)

113
00:07:19,388 --> 00:07:23,435
Говоря за това, което Джонас Солк
нарече Епохата Б -

114
00:07:23,459 --> 00:07:29,070
нова епоха, в която сме точно толкова
ентусиазирани, любопитни и умели,

115
00:07:29,094 --> 00:07:33,103
когато става въпрос за развитието на
човечеството,

116
00:07:33,127 --> 00:07:36,492
колкото сме такива, когато става въпрос
за развитието на технологиите.

117
00:07:37,341 --> 00:07:39,922
Не бива да се свиваме като мислим
за тези възможности,

118
00:07:39,952 --> 00:07:42,595
просто защото не ги разбираме много добре.

119
00:07:43,357 --> 00:07:45,972
Едно време не разбирахме какво е космосът.

120
00:07:46,722 --> 00:07:50,490
Или да се свиваме, понеже сме свикнали
да мислим за технологиите и активизма.

121
00:07:50,530 --> 00:07:53,445
Та това тъкмо е определението на понятието
"комфортна зона".

122
00:07:53,469 --> 00:07:59,103
В днешно време сме свикнали да мислим за
невероятни постижения в технологиите.

123
00:07:59,842 --> 00:08:03,993
През 2016 година имаме нужда
да използваме въображението си

124
00:08:04,017 --> 00:08:09,147
за самото ни същество,
което плаче за вниманието ни.

125
00:08:11,782 --> 00:08:14,197
Ако сме честни,
всички ние сме тук, за да мечтаем,

126
00:08:14,227 --> 00:08:15,799
но ако сме още по-честни,

127
00:08:15,823 --> 00:08:18,512
всички тук преследваме
собствените си мечти.

128
00:08:18,536 --> 00:08:22,406
Знаете за какво говоря - вглеждаме се в
баджовете, да видим кой може да ни помогне

129
00:08:22,440 --> 00:08:25,706
и понякога даже съзираме човечността,
която се крие във всеки от нас.

130
00:08:25,736 --> 00:08:29,156
Сега не ми се занимава с теб.
Имам идея как да спася света.

131
00:08:29,513 --> 00:08:30,665
Нали?

132
00:08:30,689 --> 00:08:33,806
(Смях)

133
00:08:33,830 --> 00:08:38,306
Едно време, преди години,
имах една прекрасна фирма,

134
00:08:38,330 --> 00:08:42,290
която организираше дълги пътешествия
за създаване на гражданска ангажираност.

135
00:08:42,647 --> 00:08:44,694
И си имахме едно мото:

136
00:08:44,718 --> 00:08:48,535
"Човек. Добър. Бъди и двете."

137
00:08:49,139 --> 00:08:55,075
И насърчавахме хората да експериментират
с възмутително много добрини.

138
00:08:55,599 --> 00:08:58,520
Например: "Иди и помогни
на всички да си опънат палатките."

139
00:08:59,400 --> 00:09:01,971
А имахме много, много палатки.

140
00:09:01,995 --> 00:09:03,265
(Смях)

141
00:09:04,043 --> 00:09:05,916
"Иди и купи ледени близалки за всички."

142
00:09:05,940 --> 00:09:08,435
"Иди и помогни на хората
да си сменят спуканите гуми,

143
00:09:08,455 --> 00:09:11,611
въпреки че междувременно опашката за
вечеря ще стане още по-дълга."

144
00:09:11,641 --> 00:09:13,569
И хората наистина взеха,
че ни послушаха,

145
00:09:13,579 --> 00:09:17,050
до такава степен, че ако по време на
поход в подкрепа на болните от СПИН

146
00:09:17,080 --> 00:09:20,741
ти се спукаше гума, щеше да имаш проблем
със смяната, понеже твърде много хора

147
00:09:20,781 --> 00:09:22,045
биха се притекли на помощ.

148
00:09:22,065 --> 00:09:25,354
За няколко дни,
създавахме тези светове

149
00:09:25,378 --> 00:09:27,292
за десетки хиляди хора,

150
00:09:27,316 --> 00:09:31,522
които казваха, че си мечтаят истинския
свят да бъде винаги такъв.

151
00:09:34,316 --> 00:09:38,823
Какво ще кажете да експериментираме
и да създадем един такъв свят

152
00:09:38,847 --> 00:09:40,485
през следващите няколко дни?

153
00:09:42,156 --> 00:09:45,965
И вместо да се изправим пред някого
и да го питаме "С какво се занимаваш?",

154
00:09:47,195 --> 00:09:49,264
да го питаме "Какви са мечтите ти?",

155
00:09:50,315 --> 00:09:52,283
или "Какви са разбитите ти мечти?"

156
00:09:53,346 --> 00:09:58,163
Така де, "ТЕД".
Грижи за Взаимните Мечти. (бел. прев.)

157
00:09:58,830 --> 00:10:03,599
(Ръкопляскане)

158
00:10:03,623 --> 00:10:06,179
Може би е "Искам да съм трезвен",

159
00:10:06,203 --> 00:10:08,869
или "Искам да построя къща
на дърво с детето ми."

160
00:10:09,512 --> 00:10:13,354
Сещате ли се, вместо да се обърнете към
човека, с когото всички искат да говорят,

161
00:10:13,374 --> 00:10:14,755
идете при онзи, който е сам,

162
00:10:14,789 --> 00:10:17,196
и го питайте дали иска да пийнете
заедно едно кафе.

163
00:10:18,544 --> 00:10:21,020
Мисля, че най-големият ни ужас,

164
00:10:21,044 --> 00:10:25,400
е че няма да имаме възможност
да реализираме способностите си;

165
00:10:25,424 --> 00:10:28,035
че сме родени да мечтаем,

166
00:10:28,059 --> 00:10:31,671
и че може да умрем без дори да сме имали
шанса да опитаме.

167
00:10:33,630 --> 00:10:35,258
Представете си един свят,

168
00:10:35,282 --> 00:10:40,719
в който всички приемаме взаимния си
дълбок, екзистенциален страх -

169
00:10:41,829 --> 00:10:44,635
- и се обичаме смело, понеже осъзнаваме,

170
00:10:44,659 --> 00:10:48,222
че да живееш с този страх, те прави човек.

171
00:10:49,793 --> 00:10:55,341
Време е да започнем да мечтаем
всестранно, и едновременно,

172
00:10:56,262 --> 00:11:00,230
и някъде там, където надминаваме 
тези удивителни неща,

173
00:11:00,254 --> 00:11:03,904
които можем, и трябва, и ще сторим,

174
00:11:04,881 --> 00:11:10,087
е и царството на всички най-невероятни
неща, които бихме могли да бъдем.

175
00:11:11,748 --> 00:11:15,206
Време е да стъпим в това измерение,

176
00:11:15,230 --> 00:11:18,983
и да признаем, че имаме мечти и в него.

177
00:11:21,214 --> 00:11:24,079
Мисля си, че ако Луната можеше да мечтае,

178
00:11:26,039 --> 00:11:29,952
сигурно това би била нейната мечта за нас.

179
00:11:31,540 --> 00:11:33,179
За мен е чест да бъда сред вас.

180
00:11:33,203 --> 00:11:35,112
Благодаря ви много.

181
00:11:35,136 --> 00:11:42,136
(Ръкопляскане)