Return to Video

Силна поема за чуватвото да бъдеш транссексулен

  • 0:01 - 0:06
    Първият път, когато поизнесох молитва бе
    в катедрала от оцветено стъкло.
  • 0:06 - 0:10
    Седях на колене след като богомолците
    отдавна се бяха разотишли.
  • 0:10 - 0:12
    Бях потопил ръцете си в свещена вода
  • 0:12 - 0:14
    и се прекръстил,
  • 0:14 - 0:16
    а моето малко тяло се
    превиваше като въпросителна
  • 0:16 - 0:19
    върху дървената скамейка.
  • 0:19 - 0:21
    Помолих Христос да ме "поправи".
  • 0:21 - 0:23
    Когато той не отговори,
  • 0:23 - 0:26
    обгърнах тишината с надеждите,
    че моят грях ще изгори
  • 0:26 - 0:28
    и успокои моята уста,
  • 0:28 - 0:29
    ще се разтопи като захар на езика.
  • 0:29 - 0:31
    Срамът обаче оставаше като послевкус.
  • 0:31 - 0:35
    В опит да ме въвлече във вярата,
  • 0:35 - 0:38
    майка ми разказа какво вълшебство съм.
  • 0:38 - 0:41
    Каза, че аз мога да бъда
    какъвто поискам.
  • 0:41 - 0:43
    Аз реших да
  • 0:43 - 0:44
    бъда момче.
  • 0:44 - 0:45
    Беше очарователно.
  • 0:45 - 0:47
    Притежавах беззъба усмивка,
  • 0:47 - 0:49
    ползвах обелените
    колена като поведение
  • 0:49 - 0:51
    играех криеница и търсех
    останките от моята цел.
  • 0:51 - 0:52
    Аз бях онзи.
  • 0:52 - 0:55
    Победителят в игра която
    другите деца не могат.
  • 0:55 - 0:57
    Бях мистерията на една анатомия.
  • 0:57 - 0:59
    Поставен въпрос, но без отговор.
  • 0:59 - 1:03
    Опънато въже между странно момче
    и примирено момиче.
  • 1:03 - 1:08
    Когато навърших 12, момчешката фаза
    не беше вече очарователна.
  • 1:08 - 1:13
    Тя срещна носталгичните лели,
    които не виждаха моите колена под полите.
  • 1:13 - 1:18
    Те ми напомняха, че моето поведение
    няма да доведе мъж вкъщи
  • 1:18 - 1:21
    и съм тук заради хетеросексуалния
    брак и отглеждането на деца.
  • 1:21 - 1:25
    Аз преглъщах техните обиди,
    заедно с техните забележки.
  • 1:25 - 1:28
    Разбира се, аз не "излязох" от килера.
  • 1:28 - 1:30
    Децата от училище отвориха
    вратата без моето разрешение.
  • 1:30 - 1:33
    Наричаха ме с дума, която не познавах.
  • 1:33 - 1:34
    Казваха 'лесбийка'.
  • 1:34 - 1:37
    Но бях повече момче отколкото момиче,
    по-скоро Кен, а не - Барби.
  • 1:37 - 1:39
    Нямаше нищо общо с това
    да мразиш тялото си.
  • 1:39 - 1:41
    Обичах го достатъчно, за да
    го оставя да си отиде.
  • 1:41 - 1:42
    Отнасях се с него като с къща.
  • 1:42 - 1:44
    А когато твоята къща се разпада,
  • 1:44 - 1:45
    ти не я напускаш.
  • 1:45 - 1:49
    Правиш я достатъчно удобна,
    за да побере покъщината ти.
  • 1:49 - 1:51
    Правиш я достатъчно хубава,
    за да каниш гости.
  • 1:51 - 1:55
    Поставяш под, който може да издържи.
  • 1:56 - 2:01
    На страховете на майка ми бях дал
    имена на изчезващи неща.
  • 2:01 - 2:04
    Тъй както тя броеше ехото,
    останало от May Hall,
  • 2:04 - 2:06
    Leelah Alcorn и Blake Brockington.
  • 2:06 - 2:09
    Тя се страхуваше, че ще умра без шепот.
  • 2:09 - 2:12
    Че ще се првърна в "какъв позор"-
    разговор на автобусната спирка.
  • 2:12 - 2:14
    Настояваше, че съм се
    превърнал в мавзолей,
  • 2:14 - 2:16
    че съм ходещ ковчег,
  • 2:16 - 2:19
    заглавията от новините са превърнали
    моята идентичност в спектакъл.
  • 2:19 - 2:23
    Bruce Jenner е в устата на всички,
    докато жестокостта да живееш в това тяло
  • 2:23 - 2:27
    е станала референтен знак
    в края на страницитe не равенството.
  • 2:27 - 2:30
    Никой не мисли за нас като за хора.
  • 2:30 - 2:32
    Защото ние сме повече призраци,
    отколкото плът
  • 2:32 - 2:34
    и хората се страхуват
    че да изразявам пола си е номер
  • 2:34 - 2:36
    който съществува за да бъде извратен,
  • 2:36 - 2:38
    който ги заробва без тяхното съгласие.
  • 2:38 - 2:41
    Сякаш моето тяло е угощение за
    техните очи и ръце,
  • 2:41 - 2:43
    и веднъж загубили апетит към
    моята хомосексуалност,
  • 2:43 - 2:46
    те ще повърнат всички части,
    които не харесват.
  • 2:46 - 2:51
    Ще ме върнат в дрешника, където ще ме
    закачат при останалите скелети.
  • 2:51 - 2:53
    Аз ще бъда най-голямата атракция.
  • 2:53 - 2:56
    Виждате ли колко е лесно
    да вкараш хора в ковчези?
  • 2:56 - 2:59
    Да изпишеш грешно имената им
    на надгробните камъни?
  • 2:59 - 3:01
    Хората се чудят защо
    има момчета, които изгниват,
  • 3:01 - 3:04
    издъхват в училищните коридори.
  • 3:04 - 3:07
    Които се страхуват да не се
    превърнат в етикет за секунди.
  • 3:07 - 3:10
    Страхуват се дискусиите в клас
    да не се превърнат съдебен процес.
  • 3:10 - 3:16
    Днес приливната вълна отнема повече
    транссексуални деца отколкото родители.
  • 3:17 - 3:19
    Чудя се колко ще отнеме
  • 3:19 - 3:22
    бележките преди транс самоубийствата
    да станат излишни?
  • 3:22 - 3:26
    Преди да осъзнаем, че
    нашите тела са урок за греха
  • 3:26 - 3:28
    много преди да се научим да ги обичаме.
  • 3:28 - 3:32
    Сякаш Бог не е спасил
    това цялото дихание и милост.
  • 3:32 - 3:36
    Сякаш моята кръв не е виното,
    с което са измити нозете на Исус.
  • 3:36 - 3:40
    Молитвите ми засядат в гърлото ми.
  • 3:40 - 3:43
    Може би аз най-накрая съм "поправен".
  • 3:43 - 3:45
    Може би просто не ме интересува.
  • 3:45 - 3:50
    Може би Бог най-сетне чу молитвите ми.
  • 3:50 - 3:52
    Благодаря Ви.
  • 3:52 - 3:54
    (ръкопляскане)
Title:
Силна поема за чуватвото да бъдеш транссексулен
Speaker:
Лий Мокоби
Description:

"Бях мистерията на една анатомия, поставен въпрос, но без отговор," казва поетесата Лий Мокоби, ТЕД Колега, в това завладяващо и поетично изучаване на идентичността и промяната. Внимателен размисъл върху телата и смисъла излят в тях.
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
04:21

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.