WEBVTT 00:00:00.854 --> 00:00:06.403 Първият път, когато поизнесох молитва бе в катедрала от оцветено стъкло. 00:00:06.403 --> 00:00:09.793 Седях на колене след като богомолците отдавна се бяха разотишли. 00:00:09.793 --> 00:00:11.703 Бях потопил ръцете си в свещена вода 00:00:11.703 --> 00:00:13.553 и се прекръстил, 00:00:13.553 --> 00:00:16.379 а моето малко тяло се превиваше като въпросителна 00:00:16.379 --> 00:00:18.669 върху дървената скамейка. 00:00:18.669 --> 00:00:21.339 Помолих Христос да ме "поправи". 00:00:21.339 --> 00:00:23.465 Когато той не отговори, 00:00:23.465 --> 00:00:26.141 обгърнах тишината с надеждите, че моят грях ще изгори 00:00:26.141 --> 00:00:27.631 и успокои моята уста, 00:00:27.631 --> 00:00:29.441 ще се разтопи като захар на езика. 00:00:29.441 --> 00:00:31.376 Срамът обаче оставаше като послевкус. 00:00:31.376 --> 00:00:34.940 В опит да ме въвлече във вярата, 00:00:34.940 --> 00:00:37.860 майка ми разказа какво вълшебство съм. 00:00:37.860 --> 00:00:40.860 Каза, че аз мога да бъда какъвто поискам. 00:00:40.860 --> 00:00:43.066 Аз реших да 00:00:43.066 --> 00:00:44.227 бъда момче. 00:00:44.227 --> 00:00:45.217 Беше очарователно. 00:00:45.217 --> 00:00:47.007 Притежавах беззъба усмивка, 00:00:47.007 --> 00:00:48.847 ползвах обелените колена като поведение 00:00:48.847 --> 00:00:51.277 играех криеница и търсех останките от моята цел. 00:00:51.277 --> 00:00:52.204 Аз бях онзи. 00:00:52.204 --> 00:00:54.629 Победителят в игра която другите деца не могат. 00:00:54.629 --> 00:00:56.809 Бях мистерията на една анатомия. 00:00:56.809 --> 00:00:58.622 Поставен въпрос, но без отговор. 00:00:58.622 --> 00:01:02.918 Опънато въже между странно момче и примирено момиче. 00:01:02.918 --> 00:01:07.655 Когато навърших 12, момчешката фаза не беше вече очарователна. 00:01:07.655 --> 00:01:13.297 Тя срещна носталгичните лели, които не виждаха моите колена под полите. 00:01:13.297 --> 00:01:17.546 Те ми напомняха, че моето поведение няма да доведе мъж вкъщи 00:01:17.546 --> 00:01:21.168 и съм тук заради хетеросексуалния брак и отглеждането на деца. 00:01:21.168 --> 00:01:24.999 Аз преглъщах техните обиди, заедно с техните забележки. 00:01:24.999 --> 00:01:27.716 Разбира се, аз не "излязох" от килера. 00:01:27.716 --> 00:01:30.432 Децата от училище отвориха вратата без моето разрешение. 00:01:30.432 --> 00:01:32.894 Наричаха ме с дума, която не познавах. 00:01:32.894 --> 00:01:34.124 Казваха 'лесбийка'. 00:01:34.124 --> 00:01:36.700 Но бях повече момче отколкото момиче, по-скоро Кен, а не - Барби. 00:01:36.700 --> 00:01:38.903 Нямаше нищо общо с това да мразиш тялото си. 00:01:38.903 --> 00:01:41.023 Обичах го достатъчно, за да го оставя да си отиде. 00:01:41.023 --> 00:01:42.409 Отнасях се с него като с къща. 00:01:42.409 --> 00:01:44.239 А когато твоята къща се разпада, 00:01:44.239 --> 00:01:45.223 ти не я напускаш. 00:01:45.223 --> 00:01:49.015 Правиш я достатъчно удобна, за да побере покъщината ти. 00:01:49.015 --> 00:01:51.376 Правиш я достатъчно хубава, за да каниш гости. 00:01:51.376 --> 00:01:55.234 Поставяш под, който може да издържи. 00:01:55.904 --> 00:02:00.919 На страховете на майка ми бях дал имена на изчезващи неща. 00:02:00.919 --> 00:02:03.939 Тъй както тя броеше ехото, останало от May Hall, 00:02:03.939 --> 00:02:06.489 Leelah Alcorn и Blake Brockington. 00:02:06.489 --> 00:02:08.700 Тя се страхуваше, че ще умра без шепот. 00:02:08.700 --> 00:02:11.763 Че ще се првърна в "какъв позор"- разговор на автобусната спирка. 00:02:11.763 --> 00:02:14.409 Настояваше, че съм се превърнал в мавзолей, 00:02:14.409 --> 00:02:16.035 че съм ходещ ковчег, 00:02:16.035 --> 00:02:19.239 заглавията от новините са превърнали моята идентичност в спектакъл. 00:02:19.239 --> 00:02:22.995 Bruce Jenner е в устата на всички, докато жестокостта да живееш в това тяло 00:02:22.995 --> 00:02:26.541 е станала референтен знак в края на страницитe не равенството. 00:02:26.541 --> 00:02:29.637 Никой не мисли за нас като за хора. 00:02:29.637 --> 00:02:31.795 Защото ние сме повече призраци, отколкото плът 00:02:31.795 --> 00:02:34.494 и хората се страхуват че да изразявам пола си е номер 00:02:34.494 --> 00:02:36.351 който съществува за да бъде извратен, 00:02:36.351 --> 00:02:38.394 който ги заробва без тяхното съгласие. 00:02:38.394 --> 00:02:41.088 Сякаш моето тяло е угощение за техните очи и ръце, 00:02:41.088 --> 00:02:43.387 и веднъж загубили апетит към моята хомосексуалност, 00:02:43.387 --> 00:02:46.387 те ще повърнат всички части, които не харесват. 00:02:46.387 --> 00:02:50.747 Ще ме върнат в дрешника, където ще ме закачат при останалите скелети. 00:02:50.747 --> 00:02:53.162 Аз ще бъда най-голямата атракция. 00:02:53.162 --> 00:02:56.241 Виждате ли колко е лесно да вкараш хора в ковчези? 00:02:56.241 --> 00:02:58.811 Да изпишеш грешно имената им на надгробните камъни? 00:02:58.811 --> 00:03:01.266 Хората се чудят защо има момчета, които изгниват, 00:03:01.266 --> 00:03:03.657 издъхват в училищните коридори. 00:03:03.657 --> 00:03:06.559 Които се страхуват да не се превърнат в етикет за секунди. 00:03:06.559 --> 00:03:10.437 Страхуват се дискусиите в клас да не се превърнат съдебен процес. 00:03:10.437 --> 00:03:16.172 Днес приливната вълна отнема повече транссексуални деца отколкото родители. 00:03:17.062 --> 00:03:18.807 Чудя се колко ще отнеме 00:03:18.807 --> 00:03:22.487 бележките преди транс самоубийствата да станат излишни? 00:03:22.487 --> 00:03:26.110 Преди да осъзнаем, че нашите тела са урок за греха 00:03:26.110 --> 00:03:28.153 много преди да се научим да ги обичаме. 00:03:28.153 --> 00:03:32.077 Сякаш Бог не е спасил това цялото дихание и милост. 00:03:32.077 --> 00:03:35.653 Сякаш моята кръв не е виното, с което са измити нозете на Исус. 00:03:35.653 --> 00:03:39.521 Молитвите ми засядат в гърлото ми. 00:03:40.041 --> 00:03:43.175 Може би аз най-накрая съм "поправен". 00:03:43.175 --> 00:03:45.428 Може би просто не ме интересува. 00:03:45.428 --> 00:03:50.139 Може би Бог най-сетне чу молитвите ми. 00:03:50.139 --> 00:03:51.604 Благодаря Ви. 00:03:51.604 --> 00:03:53.708 (ръкопляскане)