-
Бихме искали две отделни стаи.
-
Нямаме други стаи.
-
Има една стая горе,но аз стоя в нея.
-
Когато видях пръстените си помислих че сте женени.
-
Точно затова не ви попитах.
-
Да,женени сме.
-
Заповядайте тогава.
-
Влезте.
-
Не е ли красиво?
-
Много е хубаво.
-
Погледни тези красиви цветя.
-
Да,хубави са.
-
Не бях забелязал колко красиво е това място предния път когато бяхме тук.
-
Времето беше облачно и валеше.
-
Хайде да окачим дрехите си преди да са се намачкали.
-
Добре.
-
Не се притеснявай,ще сляза долу и ще седна около огъня.
-
Не ми се спи,така че ти си легни на леглото.
-
Ще спя на този стол.
-
Освен това леглото което имах в затвора не беше толкова удобно колкото това.
-
Хайде,върви да спиш.
-
Не,не ми се спи.
-
Знаеш че няма да те притеснявам.
-
Не е това Керим.Наистина не ми се спи.
-
Какво стана?
-
Нищо.
-
Изморена ли си?
-
Не.
-
Времето е прекрасно.
-
Хайде да излезем навън и да се разходим тогава.
-
Да се насладим на хубавото време.
-
Добре.
-
Кака Мерием.
-
Определено нещо е станало,иначе нямаше да звънне.
-
Здравей како.
-
Фатмагюл!...
-
Честито скъпа!
-
Какво е станало?
-
Селим Яшаран е бил хванат.
-
Какво говориш?
-
Какво казва?
-
И другият е бил хванат.
-
В чужбина ли е бил хванат?
-
Не.Не,тук в Истанбул,Кадир се обади и ни каза новините.
-
Какво има?
-
Почакай за минута како.
-
Хайде говори сега така че да може и Керим също да чуе.
-
Докато Кадир е бил в полицията някакъв информатор се е обадил...
-
Бил е хванат в дома на старата им икономка.
-
Също така са задържали цялото семейство в полицията.
-
Не само ми даде новините како,даде ми целия свят.
-
Как се е случило това како?Разкажи ни повече.
-
Не знам подробностите.
-
Кадир се обади набързо,каза ми добрите новини и затвори...
-
Той нямаше много време.
-
Не мога да говоря много.Сега не му е времето,заета съм тук.
-
Става ли?Исках само да ви кажа добрите новини.
-
Целувки от мен скъпи мои.
-
Целувки како.Благодаря.
-
Свърши Фатмагюл.
-
Край.
-
Вие изчакайте тук.
-
Хайде госпожо Мукадес.
-
За какво ме доведохте тук?Каква работа имам аз тук?
-
Ако вие сте информирала за Селим,трябва също да дадете показания.
-
Но аз служих за справедливостта...
-
Не мога да давам показания сега.
-
Всичко вече започна.Хайде.
-
Елате.
-
О мили Боже.От къде дойде изведнъж това?
-
Какво правиш тук?
-
Защо не си си събрал багажа и не си се махнал все още?
-
Само се успокой батко.
-
Не ми викай "батко" идиот такъв.Куче!
-
Господ да ни е на помощ.
-
Как може да ме гледаш в лицето?Крадец!
-
Синът ти е арестуван,но всичко за което те е грижа са парите ти.
-
Млъквай!
-
Дръжте се прилично!
-
Това е полицейско управление.
-
Господин Кадир...
-
Можете ли да кажете нещо в моя полза?
-
Не знам.Не мога да остана тук,децата ме чакат.
-
Моля ви,нямам време.
-
Не можете да излезете.Трябва да останете тук.
-
Мили Боже!Направете ми услуга или ще си имам проблеми заради това.
-
Децата сигурно са гладни и ме търсят.Ще ме чакат.
-
Няма начин.
-
Аз наистина трябва да вървя.
-
Поне веднъж сте направили нещо правилно така че трябва да останете.
-
Добре,информирала сте,за да бъде хванат Селим,но...
-
Какво правехте там?
-
От къде разбрахте че той ще бъде там?
-
Кой ви даде тази информация?
-
Трябва да обясните всичко това.
-
Аз също нямам търпение да чуя всичко това.
-
Искам да кажа...
-
Наистина не можете да кажете че просто сте минавала от там,нали?
-
Или не можете да кажете че сте го сънувала и е дошъл при вас.
-
Никой няма да повярва на това...
-
Нито шефа на полицията,нито прокурора.
-
Защо?
-
В прокуратурата ли ще ходим?
-
Елате да седнете,не стойте на крака.
-
О,мили Боже!
-
Хайде да поговорим.
-
Какво да правя сега с тази жена како Мерием?А?
-
За Бога кажи ми какво да правя?
-
Наистина нищо не мога да ти кажа Рахми.
-
Освен това,не знам какво друго да кажа.
-
Това означава че тя все още е в контакт с тях...
-
Била е като шпионка сред нас,играла е двойна игра.
-
Освен това каква работа е можела да има в тази къща?
-
Как е разбрала адреса?От къде?
-
Мехмет,провери също печката синко.
-
На всичкото отгоре е казала че тя е тази която е информирала.
-
Лъжкиня.
-
Ако е знаела къде е той защо не ни е казала?
-
Тя си играе с нас!
-
Како...
-
Готова ли е картофената салата?
-
Някой поръчал ли е?
-
5-та маса иска.
-
Попитай ги дали не искат да поръчат нещо друго.
-
Кой знае какви сделки е правила с тях.
-
Бог знае каква схема се е опитвала да направи зад гърба на сестра ми.
-
Нека само да дойде,ще я унищожа,ще я накарам да си плати.
-
Не се ядосвай.
-
Тя трябва да обясни разбира се.
-
Да ,точно така...
-
Кой знае какви лъжи ще ни наговори отново.
-
Вече няма да вярвам на нищо което казва.
-
Вече няма да и вярвам.
-
Ще се разведа.
-
Какви са тези приказки Рахми?
-
Как мога да живея с нея сега?
-
Как мога да кажа че сме семейство?
-
Не сме.Ще се разведа.Достатъчно е,достатъчно.
-
Как ще се развеждаш Рахми?Имаш две деца.
-
Ще взема децата от ръцете и.
-
Не знаеш какво говориш от гняв.
-
Знам,како Мерием,знам.
-
По този начин ли ще отглежда децата си?
-
Ще напълни главите им с лоши работи.
-
Не.
-
Достатъчно е,достатъчно сега.
-
Не мога да продължавам повече така.
-
Ще се разведа,а тя да си взема багажа и да се маха.
-
Кълна се ,не съм бягал...
-
Когато прочетох статиите във вестника...
-
Се изплаших че ще се озова в затвора,невинен съм.
-
Мислех да се отдалеча за няколко дни.
-
По-късно Ердоан,брътовчед ми...
-
Ердоан Яшаран.
-
Когато прочетох за ареста му,това ме изплаши още повече.
-
Не исках да бъда наоколо.
-
Ако сте невинен,защо тогава не се предадохте?
-
Помислих си че няма да ми повярват.
-
Така или иначе щях да присъствам на делото...
-
И моята невинност ще бъде доказана тогава.
-
Бил сте също така в Малта с Ердоан.
-
Това ли ви каза Ердоан?
-
Просто отговорете на въпроса.
-
Не съм бягал в чужбина.
-
Къде тогава се криехте през цялото това време?
-
Не съм стоял на едно място,местех се на различни места.
-
Кой ви помогна да избягате в чужбина?
-
Не съм бягал в чужбина.
-
Имаме записите на разговорите които сте направили с майка си от...
-
Невъзможно.
-
Може би,някой се е представил за мен.Това не съм бил аз.
-
Виж синко!Знаем че си избягал с помощта на Айче Канъкчъ.
-
Видяли са ви да работите на яхтата с нея.Информираха ни.
-
Разбира се вие избягахте от там.
-
Не отричай повече.Кажи ни всичко като мъж.
-
Не съм бягал в чужбина.Невинен съм.
-
Няма да кажа нищо повече.Искам адвокат.
-
Знаете ли че този който ви насади тук е адвоката ви?
-
Чичо ми?
-
Добре,тогава.Трябва да ви предадем...
-
да се позабавлявате в прокуратурата и в съда.
-
Свършихме си работата и е наш дълг да ви предадем на правосъдието.
-
Аз също дадох показания преди...
-
Не знам къде е бил и...
-
...как се е върнал.
-
Бях шокирана когато го видях пред вратата ми така изведнъж.
-
Чул е за болестта на баща си и си е дошъл.
-
Освен това,без да му дадат възможност да говори вашите колеги дойдоха и го прибраха.
-
Сина ми вече е в затвора така или иначе,защо трябва да крия Селим.
-
Не знам нищо за това.
-
Не съм крила никого в дома си.
-
Те ми бяха шефове...
-
Живеех живота си добре с години благодарение на тях...
-
Бяха в тежко положение,затова аз отворих вратата си за тях.
-
Нямам нищо общо с техния син.
-
Ние не сме го укривали,той дойде от някъде си.
-
Изненадите никога нямат край...
-
Селим е бил предаден от Мюнир Телчи.
-
Какво говориш?
-
Забрави какво съм казал.Хайде да чуем какво ще каже госпожа Мукадес.
-
Трябва да отида до тоалетната.
-
Тази жена!
-
Аз съм човек който служи на правосъдието,беше мой дълг да помогна на правосъдието.
-
Беше трудно за племенника ми да докажа невинността му докато бягаше...
-
Той трябва да бъде тук за да се защити.
-
Досега бягаше защото беше уплашен...
-
Информирах за него в полицията за да изчистя името му.
-
Това показва че са загубили единността си и са се хванали един друг за гърлата.
-
Разбира се има възможност Мюнир да бъде изключен от адвокатската асоциация...
-
Може би е направил това за да се защити.
-
Наближава края на пътя за тях.
-
Мисля че вече ще излезе присъдата след този процес.
-
Батко,тя тръгва!
-
Остави я да върви.Страхът и ще бъде достатъчен за нея.
-
Нека да я оставим да обясни на останалите вкъщи...
-
...каква работа е имала в онази къща.
-
Все още ли не ти се спи?
-
Не.
-
Хайде да играем на една игра тогава.
-
Каква игра?
-
Хайде да се опознаем един друг.
-
Не се ли познаваме вече?
-
Не.
-
Добре.Как се игаре тази игра?
-
Ще си задаваме въпроси един на друг.
-
Ези или тура?
-
Ези.
-
Аз печеля.
-
Добре,питай тогава.
-
Как се казваха майка ти и баща ти?
-
Какъв е любимият ти цвят?
-
Синият.А твоят?
-
Синият.
-
Кое е любимото ти ястие?
-
Ориз и нахут.
-
А твоето е люто кюфте.
-
А също така и картофи.
-
Обичаш ли ме?
-
Аз ти отговорих когато излезе от стаята.
-
Какво?
-
Когато дойдохме тук за пръв път,играхме на една игра...
-
Задавахме си въпроси един на друг.
-
А ти накрая ме попита дали те обичам.
-
Добре,добре.Съжалявам.Не ми отговаряй...
-
Отново те притискам.
-
Хайде върви да си легнеш,аз ще се разходя наоколо.
-
Дъждът беше толкова силен...
-
А ти излезе.
-
Обичам те.
-
Казах че те обичам когато излезе.
-
Обичам те толкова много Керим.
-
И аз също те обичам толкова много.
-
Рахми,тъкмо се прибрах вкъщи...
-
Напазарувах.Ръцете ми са пълни...
-
Не можах да взема децата.Доведи ги ти.
-
Ще ти разкажа какви неща ми се случиха.
-
Ало.
-
Ало!
-
Ало,Рахми?
-
Да,Мукадес.
-
Изплаши ме за Бога.
-
Защо не каза че си се прибрал.Притесних се.
-
Къде са децата?
-
Влез вътре Мукадес,хайде.
-
Попитах къде са децата.
-
В "Кухнята на розата".
-
Оставих ги в ръцете ти,а ти ги заведе там и ги остави там.
-
Не ми викай.Върви и седни там.
-
Какво ти става?
-
Аз трябва да те питам какво става?
-
Очевидно господин Кадир те е подготвил.Бог знае какви лъжи ти е казал.
-
Ще ти разкажа всичко Рахми.
-
Не искам да те слушам повече.
-
Не искам да те слушам.Върви да седнеш.
-
Кръвта ми кипна Рахми,кажи ми какво ти е казал за мен.
-
Мукадес седни!
-
Върви и доведи децата.Елиф трябва да е гладна.Върви.
-
Мукадес,казах ти да седнеш.Сядай!
-
Трябва сериозно да си поговорим Мукадес...
-
Защото аз бях до тук.
-
Не можеш да стоиш на едно място без да причиниш проблеми на някого Мукадес.
-
Ти не ме слушаш Рахми,нищо не съм направила.
-
Не те разбирам,не разбирам...
-
Ти не обичаш никого,не те е грижа за никого Мукадес.
-
Ума ти само работи за грешни и лоши неща.
-
Стигна твърде далеч.
-
Ти единствено натъжаваш хората...
-
Правиш схеми зад гърба на всички.
-
Ти разруши жовота на Фатмагюл.
-
Защо все още се заяждаш с нея?
-
Защо се заяждаш с нея?
-
Колко пъти ме накара да се срамувам заради това...
-
Колко пъти ме потъпка.
-
Говориш от името на сестра си,знам че тя те е накарала да ми кажеш всичко това.
-
Не обвинявай сестра ми,тя не е тук.Тя е на кратка почивка с Керим.
-
Значи си прекарват приятно времето тогава.
-
Тя все още не знае за сътрудничеството ти с Яшаран.
-
Рахми...
-
Щях да ти кажа така или иначе,не знам какво ти е казал господин Кадир,но нещата не стоят така.
-
Искам развод Мукадес.
-
Няма да стане...
-
Не мога да бъда с теб повече.
-
Кълна се в Бога.Опитах.
-
Опитах толкова много пъти.
-
Затварях си очите за всичко през цялото това време.
-
Казвах си,тя е майка на децата ми...
-
Казвах си,какво трябва да направя?Такава си е по природа.
-
Казвах си,може би един ден ще се промени.
-
Но,ти ме караше да се чувствам неудобно всеки път.
-
Караше ме всеки път да се срамувам.
-
Но сега няма повече възможности Мукадес.
-
Ти не се спря...
-
Не държиш на никого.
-
Продължаваш да ни вредиш и да ни причиняваш щети.
-
Казват,"никога не е късно за промяна".
-
Затова,взех решение...
-
Ще се разведа.
-
Достатъчно Мукадес.Свърши,край.Ще се разведа.
-
Изпращат ме при прокурора...
-
Ще ме пратят и в затвора,татко.Помогни ми.
-
Какво мога да направя сине,какво друго мога да направя...
-
Свършен съм.Вие ме довършихте.
-
Вярно ли е това?
-
Ти ли предаде Селим?
-
Постъпих правилно.
-
Майната ти,идиот такъв!
-
Ти долен мошенник...
-
Казва че е постъпил правилно без никакъв срам...
-
Подлец такъв...
-
Това е отмъщението ти за това че не изпълни подлите си планове.
-
Направих му най-голямата услуга.
-
За какво говориш?-Направи това за да спасиш задника си.
-
Успокойте се!Това е полицейско управление.
-
Не ми се мяркай пред лицето повече.Махай се!
-
Ако ми се появиш отново...
-
Ще те убия!
Ще те убия!
-
Срам ме е от теб!
-
Глупак такъв!
-
Виж го! Как бяга.
-
Здравейте господин Кадир.
-
Здрваейте.Как сте?
-
Добре съм.Благодаря.
-
Какво се каза вътре?
-
Всички бяха изпратени в прокуратурата.
-
Мислите ли че Селим Яшаран трябва да бъде арестуван?
-
Прокурора го изпрати в затвора...
-
Такова е съдебното решение,при тази ситуация той трябва да бъде арестуван.
-
Сега когато е хванат,безопасно ли ще стигнем до края на този съдебен процес?
-
Всички заподозрени са тук,всички доказателства са събрани...
-
Но все още не е правилно да се казва нещо преди датата на делото.
-
Приятен ден.
-
Мехмет!Спри,спри.
-
Вземи това и го сервирай.
-
Ало."Кухнята на розата" с какво да ви помогна?
-
Почакайте за минута моля.
-
Мехмет...
-
Кажи на Мурат да полюлее бебешкия стол за малко.
-
Слушам ви.
-
Не можах да чуя това.Добре...половин кило.
-
Добре.Може ли да ми кажете адреса си.
-
Доставчика ни е по служба.Ще бъде доставено половин час по-късно.Става ли?
-
Добре.Приятен ден.
-
Бебчето ми.Миличка,какво има?
-
Моля те,не плачи.Не плачи.
-
Сър.
-
Мурат сине,полюлей сестра си за малко.
-
Какво е това?
-
Играех си.
-
Какво си направил?Целият си в кал.-Играех си.
-
Какво си направил?Целият си в кал.
-
Правех си кюфтета от кал.
-
Иди да си измиеш ръцете и лицето.Иначе майка ти наистина ще се ядоса много.
-
Може ли да си играя с Лодос по-късно?
-
Иди и се почисти,майка ти ще се ядоса.По-бързо!
-
Ще отида да проверя дали имаш резервни дрехи.
-
Ало,как мога да ви помогна?
-
Искат порция баклава како.-Занеси я моля те,готова е.
-
Да.
-
Не е за вярване че ми причиняват това.
-
Срамота е!Срамота!Имам деца...
-
Имат ли някаква съвест?
-
А ти имаш ли?А?Имаш ли такава?
-
Ако имаше,нямаше да отидеш при онези.
-
Срам ме е от теб...
-
Продаде живота си за думите на безполезни хора.
-
Ще ти покажа аз.Ще видиш.
-
Къде е Мурат?
-
И на вас.
-
Попитах къде е Мурат!
-
Спри да викаш.Какво става?
-
Къде е той?Къде си го скрила?
-
В тоалетната е.
-
Не викай.Ще притесниш клиентите.
-
Всички вие трябва да се засрамите заради това което ми причинихте.
-
Кой на кого госпожо Мукадес.Всичко е на лице.
-
Това ли е присъдата след семейното заседание?
-
Мехмет,може ли да затвориш вратата.
-
Срамота е че нямате страх от Господ...
-
Това че ме изхвърлихте от дома си не е ли достатъчно.
-
А сега искате да ме разделите от съпруга ми и да ме изритате на улицата.
-
Защо първо не се успокоите и не ми кажете какво става.
-
Ако този човек се е обадил на мъжа ми не ми е останало какво да кажа.
-
Ей!Ей!Мерете си приказките.
-
Той напълни главата му с лъжи за да го освободи от мен.
-
Не обвинявай никого.Недей!
-
Никой нищо не ми е казвал.
-
О,мили Боже!И твоя ред ще дойде Рахми!
-
Ще се разведеш с жена си вярвайки на думите на някой друг...
-
Хайде нека се разведем и да направим всички щастливи.
-
И така сестра ти ще си поеме дълбоко дъх.
-
Седнете там.
-
Не ме докосвай!Стара вещице!
-
Писна ми от теб.Стига вече...
-
Аз съм човек в края на краищата...
-
Ще се разведеш!Виж се само!...
-
Това няма да стане.Сигурна съм че Рахми го е казал от гняв.
-
Не ме е грижа!Не ме е грижа за никой от вас.
-
Ще се разведа.Ще си взема децата и ще си отида...
-
Всичко приключи.Изобщо не ме е грижа...
-
Така поне ще си почина от вас!
-
Къде ще отведеш децата?Кой ще ти ги даде?
-
Какво?Да оставя децата си на теб ли?
-
Няма да ти дам децата си дори и след милион години...
-
Правосъдието няма да ти ги даде така или иначе.
-
Не се заблуждавай.Едното от тях е твое дете...
-
Другото,Мурат не е твое дете така или иначе!
-
И двете са ми деца.
-
Госпожо Мукадес,по-тихо!-Не се бъркай.
-
Мурат е мое дете.Няма да ти го дам.Няма начин!
-
Не можеш да ги вземеш само защото си регистриран като техен баща.
-
Те са ми деца.
-
Не говори толкова много Мукадес,ще съжаляваш.
-
Просто бъди тиха,той може да те чуе.
-
Изобщо не ме е грижа какво ще стане!
-
Ела тук.
-
Хайде...движи се.
-
Бързо,бързо,бързо.
-
По-спокойно за Бога,плашиш детето.
-
Остави децата ми Мукадес.
-
Мръдни се Рахми или кълна се че ще съжаляваш.
-
Ще се обадя само веднъж на Салих.Разбра ли?Мръдни се!
-
О,не госпожо Мукадес!
-
Мурат,детето ми.Виж...
-
Сине...
-
Недей да слушаш майка си,нали?Не я слушай...
-
Ти си мой син,така че кълна се...
-
Майка ти само се шегува.
-
Кълна се ще съжалявате...
-
За всичко което направихте...
-
Мръдни!
-
Погледни ме Мукадес...
-
Не прави това,моля те...
-
Остави я да върви.
-
Рахми спри.
-
Какво да правя сега како Мерием?Какво да правя?
-
Върви след нея,говорете у вас,говорете и оправете нещата.
-
Какво още има да говоря с нея?
-
Тя разстрои детето ми сега.
-
Не.Взех решение...
-
Ще се разведа.Определено ще се разведа...
-
Кълна се в Господ,ще се разведа.
-
Не прави това Рахми.-Кълна се в Господ ще се разведа.
-
Не го прави Рахми...
-
Какво ще правиш сам с две деца?
-
Не позволявай на това че си засегнат и разгневен да те подтикне.
-
Тя прави това за да прикрие грешките си.Нали?
-
След малко ще се успокои.
-
Мурат е чул какво е казала нали?
-
Хайде,тръгвай...
-
Върви Рахми.
-
Върви у вас и поговорете спокойно.
-
Готова ли си?-Да.
-
Гладен съм.
-
Аз също.
-
Да не забравим ключа.-Добре.
-
Почакай да ти оправя яката.
-
Благодаря.
-
Къде ще седнем?
-
Знам ли?
-
Добър вечер.
-
Добре дошли.Приготвих тази маса за вас.
-
Има група туристи тук,не искам да се смущавате от тях.
-
От тук.
-
Ще се вмъкнете тук.
-
Има много чужденци.
-
Не са непознати все пак.
-
Идват тук всяка година,те са наши редовни гости.
-
Много са забавни.
-
Това Кристин ли е?
-
Да.Казва се Кристин...
-
Тя е една от най-редовните.Познавате ли я?
-
Срещали сме се.
-
Да,какво ще желаете?Какво ще желаете да ви приготвя?
-
Знам ли?Какво имате?
-
Днес мезетата ни са чудесни,както и грила...
-
Печено месо,кюфтета.
-
Извинете ме!
-
Господин Хасан!
-
Керим!
-
Не мога да повярвам!
-
Позволете ми да ви донеса плато с мезетата.
-
Каква прекрасна изненада!
-
Наистина ми липсваше,как си?
-
Добре съм,а ти?
-
Чудесно,благодаря.Ние сме тук само за уикенда.
-
Фатмагюл,здравей.-Здравей.
-
Много съм изненадана.Какво правите тук,как я карате?
-
Добре сме,на кратка почивка сме.
-
И това ли е мястото на което сте дошле за почивка?Не можах да забравя това място.
-
Идвам всяка година,за няколко дни.
-
Какво стана,ти просто изчезна.Не отговори на нито един от имейлите ми.
-
Забравил е за мен.
-
Хайде да седнем.
-
Не,елате вие на нашата маса.Хайде да хапнем заедно.
-
Не.Не,бих искал да сме сами...
-
Това е специална нощ за нас.
-
Какво празнувате?
-
Нищо не празнуваме,просто е специална.
-
Добре,тогава.Ще се видим отново.
-
Приятен апетит.
-
Приятен апетит.
-
О Боже!...
-
Виж какъв ни е късмета.Може ли да е просто съвпадение?
-
Очевидно е.
-
Наистина света е малък.
-
Може ли да ни намери навсякъде където и да отиде?
-
Това няма да помогне.А и защо трябва да ни е грижа?
-
Сигурно разказва на приятелите си за теб сега.
-
Искаш ли да се качим в колата и да отидем някъде другаде?
-
Няма начин!
-
Така удобно ли ще ти е?
-
Разбира се че да.Не разбирам защо толкова се притесни?
-
Не знам.Но ако се чувстваш неловко...
-
Не,наистина.И ти не би трябвало.
-
Ако мислиш че ще ревнувам.Не.Защо да го правя?За мен няма проблем.
-
Добре.
-
Мезетата ви.
-
Мурат...Сине.
-
Хайде,дай на татко целувка за лека нощ...
-
Защо се дърпаш?
-
Ела,обърни се и кажи на татко защо се сърдиш?Хайде ела.
-
Да,како Мерием.
-
Единдтвеният на мама.
-
Няма ли да ме погледнеш?
-
Не,не...всичко е наред.
-
Не,наистина.
-
Не сме се карали.
-
Не сме си обелили и дума от както се прибрах вкъщи.
-
Дори не я поглеждам в лицето.
-
Казах и да не говори близо до Мурат.
-
Мурат си легна.Така че предполагам че сега ще говорим.
-
Сякаш е останало нещо за казване.
-
Не,Мурат не говори с нас.
-
Ще видим.
-
Добре,лека нощ и на вас.Лека нощ.
-
Браво!Отчете се.
-
Мукадес.
-
Хайде да поговорим сега.
-
За какво да говоря с теб?-Не викай.
-
Ти вече натъжи детето.-Нямат ли те никакъв срам да съсипват едно семейство?
-
А ти с една дума ни изхвърли.Не мога да повярвам!
-
Не викай.Не можеш да прикриеш вината си с викане.
-
Не можеш да излезеш чиста като роза след всичко което направи.
-
Какво съм направила?Жертвах себе си с години заради вас.
-
Но вие никога не го оценихте.Вие сте неблагодарници!
-
Ти винаги ни забиваше нож в гърба.
-
Намираше извинение за всичките си злодеяния.Прикриваше всичко.
-
Е,защо отиде при Яшаран днес?
-
Как ще обясниш това?
-
Няма да ви позволя повече да ме притискате.
-
Разбира се не можеш да бъдеш притискана когато не ти изнася.
-
Фатмагюл и Керим все още не знаят какво направи днес.
-
Но скоро ще разберат.-О,толкова се уплаших...
-
Отидох там заради децата си...Отидох там за да ги помоля да не ме замесват в съдебния процес.
-
Добре,Мукадес.Чух достатъчно.
-
Не искам да слушам повече тези лъжи.
-
Решението ми е крайно.Ще се разведа.-Прави каквото искаш,не ме е грижа.
-
Ще си взема децата.А ти ще плащаш сметките за издръжка.
-
Няма да ви позволя да ме притискате повече.По-добре да хвана кучето за главата,отколкото лъва за опашката.
-
Няма да виждам непоносимите ви лица повече.Достатъчно,достатъчно.
-
Защо не се храниш скъпа?Ще изстине.
-
Изгубих апетит.
-
Чу че са се успокоили.
-
Обзалагам се че Рахми не ми казва нищо за да не ме натъжи.
-
Но кой знае в какъв ад живеят в момента.
-
Единствено съжалявам за Мурат.Той чу всичко.
-
Сега разбра всичко.
-
Нищо не може да помогне.Те ще му обяснят всичко спокойно и внимателно.
-
Ако Рахми те помоли за съвет да се разведе,моля те не го насърчавай.
-
Не се притеснявай,вече съм решил да говоря и с двамата утре.
-
Юмер.
-
Здравей Юмер,чаках да се обадиш.Какво става?
-
Добри новини батко.СелимЯшаран е арестуван.
-
Наистина ли?Селим е арестуван.
-
Слава на Бога!
-
А другите?-Пуснали са ги.
-
Добре е поне че той е хванат.
-
Така поне няма да продължават да го укриват.
-
Това са чудесни новини за нас.
-
Добре...Това няма да помогне.
-
Да се надяваме на най-доброто.
-
Благодаря.
-
Довиждане.
-
Госпожа Лале е продала къщата.
-
Толкова е голяма и хубава.
-
Всеки един детайл за удобство е включен.
-
Може ли да видим градината?
-
Тук можете да намерите спокойствие както и всичко друго което поискате.
-
Добре подредено е.Има алеи за разходка...
-
...басейн,парк,дестска площадка,социален комплекс.
-
Има всичко което отговаря за всяка възрастова категория.
-
В близост е до центъра.-Мислех че ще е по-отдалечено от града...
-
...но не е.-На 5 минути от центъра на града е.
-
В близост е до всичко.
-
Тук ми харсва.Но за съжаление сега трябва да я продам.
-
Разбирам.-Повярвайте ми,не се радвам че продавам тази къща.
-
Но те няма да се местят надалече.Ще са ви съседи.
-
Да,местя се със семейството ми.
-
Продаваме я.Това е финансово решение.
-
Надявам се на най-доброто за вас.-Амин.
-
Отново сме заедно.
-
Мислехме си че ще си липсваме един на друг.
-
Само ще кажа извън традицията,"Господ да те пази".
-
Няма ли добре дошъл?-Добре дошъл.
-
Исках да те защитя онази нощ.
-
Но не можех да направя нищо.
-
Да,вярно...-Какво можех да направя?
-
Ако бях се намесил,щяха да ме хванат точно като теб.
-
И затова реши да продължиш приключението сам.
-
Приключение?Играх "Клетниците"за себе си.
-
Хранех се от кофите за боклук заедно с бездомниците.
-
А когато Айче ме остави сам там...
-
...обикалях улиците не знаейки какво да правя.
-
Кълна се искаше ми се да бях хванат като теб.
-
Съжалявам,разбираш ли?
-
Не се притеснявай,човече.Аз щях да постъпя по същия начин.
-
Смрадливец!
-
Съжалявам...щях да вляза в джакузито ако знаех че ще дойдеш.
-
Липсваше ми човече!
-
Е,разкажи ми...как те хванаха?
-
Когато чух за баща ми,исках да го видя.
-
А чичо ми ме предаде.
-
Това е всичко наистина.Хванаха ме в къщата на Ядигер.
-
Мюнир...те е предал?
-
Каза че искал да ми помогне.
-
Главата ми ще се пръсне.
-
Веднага ще ви приготвя нещо.Можете да вземете лекарствата си след вечеря.
-
Не се натоварвай Ядигер.Късно е.
-
Беше дълъг ден за теб.Изморена си.
-
Хайде да си поръчаме някаква храна.
-
Вратата е отворена.-Затвори я.
-
Не искаме да изстива.
-
А?-Какво става?
-
Тук има човешки стъпки.
-
Някой я е рабил ли?
-
Парите...Парите...
-
Пари...
-
Чантата...
-
Не е тук.
-
Крадец ли е влязал?
-
По дяволите!
-
По дяволите,Мюнир!
-
Дявол да те вземе!
-
Няма да повярваш колко окаян бях.
-
Когато Айче ме остави...бях разбит и опустошен.
-
Обикалях улиците без да знам какво да правя.
-
Значи,ето защо се върна?-Не.
-
Не можех да остана там след като разбрах за баща ми.
-
Знаеше ли за това,първо ми казаха че е умрял.
-
Дни по-късно,разбрах че не е.
-
Останали са му недъзи в мозъка сега.Не може да говори добре.
-
Бях шокиран когато го чух за пръв път да говори.
-
Мога да си представя...Решат Яшаран "великия".
-
Надявам се че поне двамата сте прекарали малко време заедно.
-
Ами...-Ти си идиот.
-
Защо по дяволите се върна?Ако бях на твое място...
-
...никога нямаше да се върна тук отново.
-
По-лесно е да го кажеш отколкото да го направиш човече...
-
Ядох от кошовете.Можеш ли да си представиш това?
-
Ядох кучешка храна .И останки от бездомните хора.
-
И крадях пари от хората само за да оцелея.
-
Не драматизирай.-Не драматизирам.
-
Беше кошмар.
-
Но след това за щастие майка ми ми изпрати пари по един от приятелите на Айче.
-
О,почти бях забравил за нея.
-
Тя ми помогна много когато дойдох в Турция.
-
Благодарение на нея успях да стигна до дома на Ядигер.-Ооу...
-
Благодарни сме дори и за това.Погледни до къде стигнахме.
-
16 септември 2010.
-
Всичко се промени от тогава.
-
От отиването на морето за разцепване...
-
...до заключването ни зад решетките.
-
Да...Да,точно така.
-
Спомням си всичко ден след ден.
-
Какво е това?
-
Подаръците на господин Ердоан.
-
Всичко ли ще напишеш?
-
Ще използвам това...като последна възможност ако не ми е останала друга такава.
-
Ще превърна себе си в жива бомба.Който и да ме докосне,ще се взриви заедно с мен.
-
Дай да видя.
-
Има и други,по-важни детайли...
-
...които не са тук,а в сигурни ръце.
-
Така че който ме докосне,гори.
-
Имаше малък но хубав ресторант.Малък,но с красива гледка.
-
Надявам се все още да е там.Мина доста време.
-
От къде знаеш това толкова отдалечено място?
-
Бил съм тук няколко пъти преди доста време.
-
С кого си идвал тук?С Кристин ли?
-
За пръв път с майка ми и баща ми.
-
Бях толкова малък тогава.
-
Бяхме дошли да видим Истанбул.
-
Не си спомням да съм идвал тук с Кристин.Но идвах тук когато идвах в Истанбул.
-
Изглежда че ѝ харесва това място.Идва тук всяка година.
-
Кой?
-
Кристин ли имаш впредвид?-Мхм.
-
Каза че не може да забрави това място.
-
Красиво място е все пак.Много хора идват тук.
-
Да.
-
Това е нашето място.
-
Нашето място.
-
Толкова съм щастлив Фатмагюл.
-
И аз също.
-
Ето ме и мен!
-
Добре дошла.
-
Може ли да седна?-Разбира се,може.
-
Да.
-
Наистина съм толкова щастлива да ви видя и двамата отново.
-
Толкова е щастлива да ни види отново.
-
И ние също.
-
Как върви работата ти?
-
Добре,отворих работилница.-О?
-
А аз търсех нова работилница.Имам работа тук.
-
Малко е хладно тук.Студено ли ти е?
-
Не,а на теб.-Не,добре ми е.
-
Да ти донеса сако или нещо?-Не скъпи,благодаря.
-
Може би ще работим отново заедно?
-
Ами,работилницата ми е малка,икам да кажа...
-
...все още не е напълно завършена.-На сватбена ваканция сме.
-
Той всъщност искаше голямо място но...
-
Сватба?Кой се е оженил?
-
Ние...-Вие?
-
Не сте ли вече женени?
-
Сме,но не можахме да отпразнуваме сватбата си когато се оженихме.
-
Оженихме се на 5-ти,миналия месец.
-
Е,колко дълго ще останете тук?
-
До утре.Дойдохме тук за уикенда.
-
Това е като малък меден месец за нас.
-
Стана ми малко хладно.
-
Ще ти донеса нещо да облечеш.-Не,не.
-
Искаш ли това?
-
Ела до мен.Така ще мога да се стопля.
-
Защо се смееш?-Не,не се смея.
-
Смееш се.Видях те.
-
Керим,не се смей.
-
Недей.
-
Моля те.-Добре,не се смея.
-
Не ревнувам.Ясно?-Не съм казал това.
-
Не ревнувам.Защо да го правя?Вие двамата сте приключили преди много време така или иначе.
-
Държах се по този начин,така че тя да не си помисли че не сме заедно.
-
Само в такъв случай.
-
Съвсем малко ревнувам.
-
Всъщност,много ревнувам.
-
Много ревнувах и когато за пръв път я видях.
-
Защото си дошъл в Истанбул първо с нея.
-
Дойдох за пръв път в Истанбул с родителите си.-Да,като дете.
-
Но като по-голям с нея.
-
Хотелът в който за пръв път отседнахме в Истанбул,преди си отсядал там с нея.
-
Не си забравила нищо нали?
-
Кристин ми го напомняше постоянно,така че да не забравя.
-
Фукаше се с това.Със злоба.
-
Не можах да те попитам досега.Това ме гризеше отвътре.
-
А на всичкото отгоре ни изпрати и снимки.
-
Не е каквото си мислиш.
-
Всъщност знаеш ли какво си мисля?
-
Мисля че тази жена е изпратила снимките нарочно.
-
Аз не мисля така.
-
Може ти да си приключил с нея.Но тя все още има чувства към теб.
-
Но аз...-Така е.
-
Ревнува ни.
-
Защото си мисли че има нещо между нас.
-
Опитва се да ме нарани.
-
Но само ако знаеше истината...
-
Но кажи и така че да може да се успокои.
-
Казах ти да ѝ кажеш истината.Но тогава толкова се страхувах че може наистина да го направиш.
-
Единствената истина която ѝ бях казал...
-
...беше че много те обичам Фатмагюл.
-
Керим?
-
Керим?
-
Керим!
-
Керим!
-
Фатмагюл?
-
Какво стана?Кошмар ли сънува?
-
Целуваше се с Кристин.-Какво?
-
Ти щеше да я целунеш ако не се бях намесила.
-
Не се смей!Беше ужасно.
-
Беше ужасно,ти почти я целуна пред очите ми.
-
Така става като цяла вечер мислиш за нея.
-
Не съм.
-
Беше като истинско.О,беше ужасно!
-
Рахми,събуди се!
-
Какво става?-Мурат не е тук.
-
Къде е?Виждал ли си го?-Не съм.
-
Детето не е вкъщи Рахми.-Как?
-
Не знам.Отидох да проверя малката.Но той не беше в леглото си.
-
Няма го също и в другите стаи.
-
Мурат.
-
Къде може да е отишъл?-Не знам но не е тук.
-
О,не,избягал е от вкъщи.
-
Мурат!Мурат,сине!
-
Рахми,моля те върви да го потърсиш навън.Направи нещо!
-
Мурат!-Разбира се беше твърде много за него да понесе това.
-
Мурат!
-
Не е тук Мукадес!
-
Рахми,моля те,потърси го отвън.Умолявам те!
-
Моля те намери го!
-
Дай ми това.
-
Рахми,моля те намери го.-Добре,не се притеснявай.
-
Лельо!
-
Лельо,аз съм!
-
Лельо!
-
Лельо!
-
Рахми,той не познава този град.Намери го за Бога!
-
Може би се е срещнал с някакви хора?
-
Добре,не се притеснявай.Ще намеря сина си.
-
Како Мерием.
-
Ще огледате ли наоколо?
-
Да, Рахми.Оглеждаме.
-
Мурат!
-
Мурат!
-
Мурат!
-
Мурат!
-
Мурат!
-
Не,не е тук.-И тук също не е.
-
Рахми,скъпи.
-
Мурат не е тук.
-
О...много лошо.
-
Добре,ще ти се обадя ако го намеря.
-
Къде може да е ако не е там?
-
Какво става съседи?Случило ли се е нещо?
-
Събудих се от гласа ви.-Стана нещо лошо.
-
Детето ни го няма никъде.
-
Мурат!Мурат!
-
Къде си сине?
-
Керим,хайде.-Една минута.
-
Хайде Керим.Взех си душ,дори си изсуших косата.
-
И оправих леглото.А ти все още си там.
-
Хайде,Керим!Гладна съм.
-
Добре тогава,ще се изкъпя и след това ще отидем.
-
Но ако много искаш ти можеш да отидеш,а аз ще дойда по-късно.
-
Не,ще те изчакам.Побързай.
-
"Селим Яшаран беше задържан."
-
Керим.
-
Излизам.
-
Керим,чули ме?Излизам.-Добре.
-
Добро утро.-Добро утро,станали сте рано.
-
Аз винаги ставам рано.Свикнала съм.
-
Ще приготвя закуската тук.-Златни ви ръце.
-
Добро утро.-Добро утро.
-
Нашият поспаланко не е ли станал още?
-
"Нашият поспаланко"стана преди доста време.Скоро ще бъде тук.
-
Е,как върви бракът?-Добре,много добре.
-
Вие хора изглеждате толкова различни сега.
-
Как така различни?
-
По-близки сте.
-
Ние винаги сме били близки.-И ти също изглеждаш различно.
-
Не си момичето което срещнах миналата година.
-
Сега изглеждаш доста по-уверена.
-
Да,така е.Уверена съм.
-
Не знаех колко близки сте били тогава с Керим.
-
Прочетох във вестниците.
-
Гледах ви по новините.
-
А след това разбрах какво сте преживели и двамата.
-
Дойде тук защото знаеше че ще бъдем тук ли?
-
Какво?-Питам те дали си дошла тук защото си разбрала че ще бъдем тук .
-
Не разбрах какво се опитваш да ми кажеш.
-
Говори на турски.Не те разбирам.
-
Как ни откри?
-
От къде можех да знам?
-
Не разбирам защо ме питаш това.
-
Не за първи път се опитваш да ни караш да се чувстваме неловко.
-
Първо изпрати онези снимки за да ме разстроиш.
-
А след това звънна на Керим посред нощ.Помоли го да дойде в твоя хотел.
-
Дори и на онази работна вечеря...
-
...се държеше свободно с Керим,сякаш се опитваше да ми кажеш нещо.
-
Какво става...Защо говориш така?
-
А сега ни казваш че знаеш историята ни и че си я прочела във вестниците.
-
Играеш си с търпението ми ли?Опитваш се да ме ядосаш ли?
-
Фатмагюл?
-
Керим,моля те ела.
-
Фатмагюл се опитва да ми каже нещо но аз не я разбирам.
-
Казва че не разбира какво се опитваш да и кажеш.
-
Разбира ме добре когато и изнася.
-
Фатмагюл,какво става?Какъв е проблема?-Да,какъв е проблема?
-
Виждаш ли,разбира.Но не разбира когато я попитах дали е дошла тук знаейки че ние също сме тук.
-
Това ли я попита?-Да.
-
Това не изглежда да е просто съвпадение.
-
Не говори така Фатмагюл.
-
Ние просто си говорехме,а тя изведнъж се ядоса.Но аз не разбрах защо.
-
Керим,моля те кажи и да говори на език на който и аз ще я разбирам когато съм тук.
-
Извинете,всичко наред ли е?-О,Недим.Ела.
-
Ела Недим.
-
Запознай се с Фатмагюл и Керим.
-
Недим е моят годеник.
-
Здравейте.
-
Здравейте.
-
Приятно ми е.-И на нас също.
-
Майк е нашият приятел от Лондон.
-
Дойдоха тук снощи след като вие си легнахте.
-
Недим обича изненадите също като мен.
-
Просто ми харесва това място.
-
Колкото повече толкова по-весело.-Мхм.
-
Сигурно е така.
-
Няма нищо Фатмагюл.Не бъди упорита,махни тази ръка.
-
Не мога да повярвам какво направих.Толкова ме е срам.
-
Ревността е много естествена емоция.
-
Не говори така.
-
Знаеш какво казват,"този който обича,ревнува."-Керим не ме разсмивай.Толкова съм...
-
Всъщност ти имаше право.
-
Искам да кажа,не вярвам това да е просто съвпадение.
-
Тази среща си беше съдба.
-
И двамата научихм нещо от това.
-
Ти видя лошата ми страна.
-
Фатмагюл,направи ме толкова щастлив днес.
-
Толкова те посрамих.-Не.
-
Видях в очите ти че ме приемаш и че наистина ме искаш.
-
Добре,може би беше малко глупаво но...
-
...но много значимо за мен.
-
А и като се има впредвид това което направи Кристин преди...
-
...никой не може да те обвинява за мислите ти.
-
Казваш това само за да ме накараш да се почувствам по-добре.
-
Казвам ти това което мисля.
-
Искам винаги да ме обичаш Фатмагюл.
-
Ще те обичам.
-
Внимавай!
-
Добре ли си Фатмагюл?
-
А ти?
-
Така ли се кара по този път?Как може!
-
Ти също не трябваше да спираш тук.-Права си.
-
Господ ни е пазил.
-
Навсякъде.Търсихме го навсякъде.
-
Уведомихме всички за него.Трябва да се успокоите.
-
Той е дете,вероятно си играе някъде.
-
Надявам се да сте прав.-Дано.
-
Не мислете лоши работи.Ще намерим сина ви.
-
Повечето пъти сами се прибират вкъщи.Надявам се че има някой у вас.
-
Майка му е вкъщи.-А моят съпруг чака вкъщи.
-
Въпреки че...
-
...той не е дете което бяга от вкъщи.
-
Случва се за първи път.
-
Търсихме навсякъде където може да е отишъл.
-
Проверихме и къщата на леля му.
-
Също така и в "Кухнята на розата",това е нашия ресторант.
-
Огледахме всички паркове и градинки.
-
Моля ви намерете сина ми преди да е станало тъмно.
-
Сина ми се страхува от тъмното.
-
Не се притеснявайте,сигурен съм че е някъде наоколо.
-
Ще го намерим навреме.Вие само се успокойте и мислете позитивно.
-
Мурат избяга от вкъщи Салих.Обаждам ти се за да ти кажа ако дойде при теб.
-
Ало.Салих.
-
За какво говориш Мукадес?Какво е станало?
-
Мурат избяга от вкъщи.
-
Разбра че Рахми не е негов баща.
-
Разбра че баща му си ти.И след това избяга.
-
Тази сутрин се събудихме.А той не беше в леглото.
-
За какво говориш?Това една от твоите игри ли е отново?
-
Салих,кълна се казвам ти истината.Детето го няма никъде.
-
Жено,няма ли да престанеш да ми създаваш проблеми?
-
Това никога ли няма да свърши?
-
Ще продължаваш ли да се бъркаш в живота ми?
-
Колко безсърдечен си Салих.
-
Страхувам се за сина си.Обаждам ти се заради него.
-
Защото ти си единствената ми надежда.Но теб не те е грижа за това.
-
Добре...добре,не се притеснявай.Той е дете,сигурен съм че ще се прибере.
-
Потърсете го на всички места където може да е.
-
По парковете и разни други...обзалагам се че е някъде наоколо.
-
Направихме го,но го няма никъде.
-
Мисля че и ти трябва да го потърсиш също.
-
Ще ми се обадиш когато го намерите,става ли?И не се притеснявай,той е добре.
-
Дано.
-
Сега затварям.
-
Накакви новини?
-
Не.
-
Емре миличък,моля те огледай наоколо.
-
Не,не...Не е в старата къща.Претърсихме всеки сантиметър от нея.
-
Да,огледайте около лодките.
-
На лодките.
-
До скоро скъпи.
-
Братко,виждал ли си Фатмагюл?
-
Сестра ми.Виждал ли си сестра ми?
-
Не съм,бате.
-
Госпожо Есма.Госпожо Есма.
-
Виждали ли сте Фатмагюл?-Не,не съм.
-
Фатмагюл,няма я никъде...
-
Не мога да я намеря.Фатмагюл,никъде я няма.
-
Няма да мога да живея ако нещо се случи с него,како Мерием.
-
Не мога.Това ще ме убие.-Рахми,сега ме притесняваш.
-
Деца.Деца.
-
Виждали ли сте едно момче тук?
-
Мурат,сина ми.Виждали ли сте го?-Не сме го виждали.
-
Не сте...
-
Не сте ли?-Не чичо.Не сме.
-
А вие?-И ние също не сме.
-
Виждали ли сте го?
-
Той е на вашата възраст,като вас е.
-
С черна коса.Среден на ръст.
-
Не съм го виждал чичо.
-
А ти?
-
Виж,ето го.
-
Не съм го виждал.-Добре,Рахми.Никой не го е виждал.
-
Хайде,да вървим.
-
За Бога.Никой ли не е виждал сина ми?
-
Ще кажа на Синем да напишем книгата.
-
Това крайното ти решение ли е?-Да.
-
Мислех за това откакто ми е казала.
-
И ако оставяш решението на мен...
-
...и нямаш възражения.-Разбира се.Не възразявам.
-
Когато си мислех за това...Нещата които преживяхме...
-
Има толкова много случки за разказване.
-
Толкова много.
-
Ще започна да говоря със Синем след делото.
-
Бавно ще започна да и разказвам всичко.-Както решиш.
-
Сега ли ще и се обадиш?-Да.
-
Преди да си променя мнението и да се обезкуража.
-
Здравей Синем.Можеш ли да говориш?
-
С Керим се връщаме в Истанбул.
-
Добре съм,а ти?
-
Да,да...Точно затова ти се обаждам.
-
Взех решение.Права си.
-
Нека да напишем книгата.Да напишем всичко.
-
Колко години мислиш че ще прекараме тук?-От къде да знам човече.
-
Но чичо ми беше прав.
-
Ако бяхме приели престъплението си още от началото,щеше да е по-кратко поне с година,година и половина.
-
И нямаше да изгубим всичко.
-
Знаеш ли че изгубихме всичко?-Знам,знам.
-
Дори и сметките си и имотите в чужбина.
-
Къщите и земите ни в Амазия наследени от дядо ми.
-
Конфискуваха и тях.Взеха всичко.
-
Това е добре все пак.Сега ми е много по-леко.
-
Виж сега...Вурал умря.
-
Леман се самоуби.
-
Шемси умря при пътен инцидент.
-
О Боже...прости ми.-Баща ми не може да говори.
-
Моят баща умря човече.
-
Съжалявам.
-
Чу ли за Мустафа?
-
Когато тръгнал да бяга...
-
А да не говорим за Туранер.
-
А Фатмагюл...О Боже.
-
О,между другото бившата ти си има нов любовник.Знаеше ли за това?
-
Коя моя бивша?-Мелтем,коя друга.
-
Знаеш ли че е с търговеца на масла който е в списъка на топ 100 най-богати мъже в света.
-
Мерт Семиолу,сега е с него.
-
Знам го кой е.-Четох за него във вестника онзи ден.
-
Скуката тук те кара да четеш дори и най-глупавите статии във вестника.
-
Но днес те бяха на първа страница.
-
А ние го прегледхме от трета страница.
-
Имаме стария брой.
-
Защо полицията е тук?-Да се надяваме че всичко е наред.
-
Няма клиенти.Изглежда нещо лошо се е случило.
-
Батко?
-
Фатмагюл.
-
Мурат не е тук.Избяга.-Какво?
-
Тази сутрин избяга.
-
Събудихме се тази сутрин...
-
...огледахме навсякъде но не можахме да го намерим.
-
Няма да мога да живея ако нещо се случи с него,Фатмагюл.
-
Ще умра...Наистина ще умра.
-
"4 месеца по-късно"
-
И къде го намерихте?-В нашата градина.
-
Дошъл е у дома същата сутрин.
-
А когато не е могъл да ни намери вкъщи,си е поиграл в градината ни за известно време.
-
A след това се е скрил,когато е разбрал че го търсят.-Къде се е скрил?
-
В къщичката на Лодос.
-
Мурат?Елате,Мурат е тук!
-
Крие се тук.Ела миличък.
-
Ела при леля си.
-
Слава на Бога.-Мурат,сине.
-
Защо направи това синко?
-
Дойдох при леля ми.Тя не беше вкъщи.
-
Не искам да се връщам вкъщи повече.
-
Сине.-Ела при мама.
-
Не,ти викаш.Няма да се върна у дома.
-
Сине.
-
Добре,няма да се караме повече.
-
Обещавам,кълна се в Бога.Няма да се караме.
-
Той не само наказа всички ни...
-
...но също ни помогна да се изясним.
-
Казахте ли му че Рахми не е негов баща?
-
Да,обясниха му всичко с професионална помощ.
-
Отначало се противеше,но след това го прие.
-
А ти помири ли се със снаха си?-Не.
-
Никога няма да ѝ простя.
-
Но тя и брат ми са добре сега.
-
Ние първо трябваше да преживеем напрегнатите дни.
-
Денят на делото наближи.
-
Е...Какво изпуснах?
-
Стигнахме до съдебния процес.
-
О,червена е,изглежда вкусна.
-
Сложих и малко лед.-Благодаря.
-
Сложих Фатмагюл.
-
О,нашето момиченце иска диня тези дни.
-
Да.
-
Е,как ще се казва?
-
Ще се казва Енисе.
-
Това е името на майката на Керим.
-
Да.