Джанин ди Джовани: Какво видях през войната
-
0:01 - 0:04Ето как започва войната.
-
0:04 - 0:07Един ден от нормалния ви живот,
-
0:07 - 0:09планирате да отидете на парти,
-
0:09 - 0:12завеждате децата на училище,
-
0:12 - 0:14уговаряте среща със зъболекар.
-
0:14 - 0:18След това телефонът изключва,
-
0:18 - 0:22телевизията изключва, има въоръжени мъже на улиците,
-
0:22 - 0:24има блокада по пътищата.
-
0:24 - 0:29Животът, който познавате, спира.
-
0:29 - 0:31Спира.
-
0:31 - 0:34Ще открадна история от една моя приятелка,
-
0:34 - 0:36приятелка от Босна, за това, какво се случи с нея,
-
0:36 - 0:41защото мисля, че това ще илюстрира точно как се е чувствала.
-
0:41 - 0:45Един ден, през април, 1992 г., тя отивала на работа
-
0:45 - 0:48облечена с пола и на високи токчета. Работила в банка.
-
0:48 - 0:52Била млада майка. Обичала да ходи на забави.
-
0:52 - 0:53Страхотен човек.
-
0:53 - 0:57Внезапно видяла танк,
-
0:57 - 1:00който се движел по главния път в Сараево,
-
1:00 - 1:04събаряйки всичко по пътя си.
-
1:04 - 1:08Мислила, че сънува.
-
1:08 - 1:10Тя затичала, както всеки би направил
-
1:10 - 1:14и се скрила зад кофа за боклук
-
1:14 - 1:17с високите си токчета и миниполата.
-
1:17 - 1:21Докато се криела, тя се чувствала смешно,
-
1:21 - 1:24но виждала танка с войниците
-
1:24 - 1:26и хората, които били навсякъде и хаоса
-
1:26 - 1:31и си мислела: "Чувствам се като Алиса в Страната на чудесата,
-
1:31 - 1:33която влиза в дупката на заека,
-
1:33 - 1:36надолу, надолу в хаоса
-
1:36 - 1:42и животът ми никога няма да бъде същия".
-
1:42 - 1:45Няколко седмици по-късно, приятелката ми била в тълпа,
-
1:45 - 1:50и хората дърпали сина й от ръцете й,
-
1:50 - 1:53за да го дадат на непознат в автобуса,
-
1:53 - 1:56това бил един от последните автобуси, който тръгвал от Сараево,
-
1:56 - 1:59за да вземе децата и те да бъдат в безопасност.
-
1:59 - 2:03Тя си спомня, че се борила с майка си,
-
2:03 - 2:07сред тълпи от народ" Вземете детето ми!"
-
2:07 - 2:13и дала сина си на някой през прозореца.
-
2:13 - 2:16Тя не го видяла четири години.
-
2:16 - 2:19Блокадата продължила три и половина години
-
2:19 - 2:22и това било блокада без вода,
-
2:22 - 2:27електричество, парно отопление, вода, храна,
-
2:27 - 2:32в средата на Европа, в средата на 20-и век.
-
2:32 - 2:36Имах честта да бъда един от тези репортери,
-
2:36 - 2:38които преживяха тази блокада
-
2:38 - 2:41и казвам, че имам честта и привилегията да съм била там,
-
2:41 - 2:44защото това ме научи на много неща,
-
2:44 - 2:48не само да бъда репортер, но и да бъда човек.
-
2:48 - 2:50Научих се да бъда състрадателна.
-
2:50 - 2:54Научих, че обикновените хора могат да бъдат герои.
-
2:54 - 2:58Научих се да споделям. Научих се да бъда приятелка.
-
2:58 - 3:01Преди всичко, научих се да обичам.
-
3:01 - 3:07Дори в средата на ужасна разруха, смърт и хаос,
-
3:07 - 3:10се научих, как обикновените хора могат да помагат на съседите си,
-
3:10 - 3:12да дават храна, да отглеждат деца,
-
3:12 - 3:16да влачат някой, който е бил повален в средата на пътя,
-
3:16 - 3:18дори ако това е опасно за живота им,
-
3:18 - 3:22да помагат на ранените да влязат в такси
-
3:22 - 3:24и да се опитат да ги откарат в болница.
-
3:24 - 3:27Научих толкова много за себе си.
-
3:27 - 3:31Марта Гелхорн, една от героините ми, каза:
-
3:31 - 3:36"Можете само до обичате една война. Останалото е отговорност".
-
3:36 - 3:39Присъствах на много войни след това,
-
3:39 - 3:42толкова много, че не мога да ги преброя,
-
3:42 - 3:45но нямаше такава война, като в Сараево.
-
3:45 - 3:49През миналия април отидох на много странно
-
3:49 - 3:53събиране на бивши ученици от гимназията.
-
3:53 - 3:57Това беше 20-та годишнина от блокадата,
-
3:57 - 4:00от започването на блокадата в Сараево
-
4:00 - 4:04и не обичам думата "годишнина", защото тя звучи като забава,
-
4:04 - 4:05а това не е забава.
-
4:05 - 4:09Това беше много сериозно събиране на репортери,
-
4:09 - 4:13които работиха по време на войната, работници за хуманитарна помощ
-
4:13 - 4:17и разбира се, смелите хора от Сараево.
-
4:17 - 4:20Това, което ме впечатли най-много,
-
4:20 - 4:21което ме развълнува,
-
4:21 - 4:24беше, когато ходих по главната улица на Сараево,
-
4:24 - 4:28където приятелката ми Аида видяла танк, преди 20 години
-
4:28 - 4:34и там имаше повече от 12 000 празни червени
-
4:34 - 4:36столове
-
4:36 - 4:38и всеки от тях символизираше
-
4:38 - 4:42човек, който е умрял по време на блокадата,
-
4:42 - 4:46само в Сараево, не в цялата Босна
-
4:46 - 4:49и това се простираше от единия край на града
-
4:49 - 4:51до голяма част в него
-
4:51 - 4:55и най-тъжното за мен бяха малките столове
-
4:55 - 4:57за децата.
-
4:57 - 5:01Сега отразявам Сирия
-
5:01 - 5:04и започнах да я отразявам, защото вярвах, че
-
5:04 - 5:06това трябва да бъде направено.
-
5:06 - 5:09Вярвам, че тази история трябва да бъде разказана.
-
5:09 - 5:13Отново виждам моделът на войната в Босна.
-
5:13 - 5:15Когато за пръв път пристигнах в Дамаск,
-
5:15 - 5:18почувствах този странен момент, когато хората
-
5:18 - 5:21не вярваха, че войната ще свърши
-
5:21 - 5:23и беше същото, като в Босна
-
5:23 - 5:26и в почти всяка друга страна, в която съм виждала война.
-
5:26 - 5:28Хората не искаха да повярват, че тя започва
-
5:28 - 5:32и не напускаха, когато можеха да напуснат.
-
5:32 - 5:34Не харчеха парите си.
-
5:34 - 5:37Стояха в къщи.
-
5:37 - 5:42След това войната и хаосът започваха.
-
5:42 - 5:45Руанда е страна, която много ме впечатли.
-
5:45 - 5:51През 1994 г., напуснах Сараево за кратко време, за да отразявам геноцида в Руанда.
-
5:51 - 5:56Между април и август, 1994 г.,
-
5:56 - 6:01един милион души бяха убити.
-
6:01 - 6:06Ако тези 12 000 стола ме плашеха,
-
6:06 - 6:08просто с цифрата си,
-
6:08 - 6:11искам за секунда да помислите за един милион души.
-
6:11 - 6:14Например, спомням си,
-
6:14 - 6:19че стоях и гледах пътя, докъдето можех да видя,
-
6:19 - 6:25поне една миля и имаше купчини тела, които бяха два пъти повече от ръста ми,
-
6:25 - 6:27на умрели хора.
-
6:27 - 6:30Това беше малък процент от умрелите.
-
6:30 - 6:32Имаше майки, които държаха децата си,
-
6:32 - 6:36хванати в смъртна прегръдка.
-
6:36 - 6:39Така че научихме много от войната
-
6:39 - 6:41и споменавам Руанда,
-
6:41 - 6:45защото това е страна, като Южна Африка,
-
6:45 - 6:49в която от почти 20 години има геноцид.
-
6:49 - 6:53Петдесет и шест от членовете в Парламента са жени,
-
6:53 - 6:55което е чудесно
-
6:55 - 6:59и в националната конституция е написано,
-
6:59 - 7:02че не можете да казвате Хуту или Тутци.
-
7:02 - 7:06Не можете да определяте етнически никого,
-
7:06 - 7:11което, разбира се, беше причината за кръвопролитията.
-
7:11 - 7:14Работник към хуманитарна помощ, който ми беше приятел, ми разказа една чудесна история
-
7:14 - 7:15или аз я намирам за чудесна.
-
7:15 - 7:20Имало група деца, смесени Хутус и Тутци
-
7:20 - 7:23и група жени, които ги осиновили
-
7:23 - 7:27те били в редица и всяко дете било дадено на една от жените.
-
7:27 - 7:30Нямало компенсация, защото ако сте Тутци,
-
7:30 - 7:33ако сте Хуту, може да сте убили майка ми
-
7:33 - 7:35или баща ми.
-
7:35 - 7:40Те били смесени по този начин за сдобряване
-
7:40 - 7:44и намирам това за забележително.
-
7:44 - 7:47Когато хората ме питат, как продължавам да отразявам война
-
7:47 - 7:49и защо продължавам да го правя,
-
7:49 - 7:50това е отговорът.
-
7:50 - 7:54Когато се върна в Сирия, през следващата седмица,
-
7:54 - 7:58ще видя изключително героичен народ,
-
7:58 - 8:00част от тях се борят за демокрация,
-
8:00 - 8:04за неща, които сме приели за дадени.
-
8:04 - 8:07Затова го правя.
-
8:07 - 8:12През 2004 г., родих момче
-
8:12 - 8:15и го наричам чудното ми момче,
-
8:15 - 8:18защото, след като съм видяла толкова много смърт,
-
8:18 - 8:22разрушение и хаос и тъмнина,
-
8:22 - 8:26беше роден този лъч от надежда.
-
8:26 - 8:30Нарекох го Лука, което означава "водител на светлина",
-
8:30 - 8:35защото той доведе светлина в живота ми.
-
8:35 - 8:39Говоря за него, защото когато беше на четири години,
-
8:39 - 8:43редакторът ми за външна политика ме накара да отида в Бангладеш,
-
8:43 - 8:47където отразявах режима на Садам
-
8:47 - 8:49и свалянето на режима в Багдат и след него
-
8:49 - 8:53и си спомням, че се качих на самолета плачейки,
-
8:53 - 8:55че се разделям от сина си
-
8:55 - 8:58и докато бях там,
-
8:58 - 9:00известен иракски политик, който ми беше приятел,
-
9:00 - 9:03ми каза: "Какво правиш тук?
-
9:03 - 9:05Защо не си в къщи с Лука?"
-
9:05 - 9:09Казах: "Трябва да разбера". Беше през 2004 г.,
-
9:09 - 9:13което беше началото на кърваво време в Ирак,
-
9:13 - 9:16"Трябва да разбера, какво става тук.
-
9:16 - 9:17Трябва да го отразя".
-
9:17 - 9:21Той каза: "Отивай в къщи,
-
9:21 - 9:24защото, ако пропуснеш как расте първия му зъб,
-
9:24 - 9:27ако пропуснеш, как той се учи да ходи, никога няма да си го простиш.
-
9:27 - 9:31Винаги ще има нова война".
-
9:31 - 9:35За съжаление, винаги ще има войни.
-
9:35 - 9:39Заблуждавам се, ако мисля, че като журналист,
-
9:39 - 9:41като репортер, като писател,
-
9:41 - 9:46това, което правя, ще ги спре. Не мога.
-
9:46 - 9:48Не съм Кофи Анан. Не мога да спра войната.
-
9:48 - 9:51Той се опита да преговаря със Сирия и не можа да го направи.
-
9:51 - 9:55Не съм човек, който ще реши конфликта в Обединените нации.
-
9:55 - 9:57Не съм дори лекар за хуманитарна помощ
-
9:57 - 10:00и не мога да ви кажа, колко обезкуражена напуснах,
-
10:00 - 10:03гледайки хората и не можейки да им помогна.
-
10:03 - 10:07Свидетел съм.
-
10:07 - 10:12Ролята ми е, да изявя гласа на хората, които нямат глас.
-
10:12 - 10:16Мой колега описа това, като лъч светлина
-
10:16 - 10:18в най-тъмните ъгли на света.
-
10:18 - 10:21Това се опитвам да правя.
-
10:21 - 10:24Не винаги успявам
-
10:24 - 10:27и понякога е отчайващо,
-
10:27 - 10:29защото се чувствам, като че ли пиша в празното просранство
-
10:29 - 10:31или, че никой не го е грижа.
-
10:31 - 10:33Кой го е грижа за Сирия? Кой го е грижа за Босна?
-
10:33 - 10:35Кой го е грижа за Конго,
-
10:35 - 10:38за Островът на слоновата кост, за Либерия, за Сиера Леоне,
-
10:38 - 10:40за всички тези места,
-
10:40 - 10:44които ще помня до края на живота си?
-
10:44 - 10:47Но мисията ми е да бъда свидетел
-
10:47 - 10:50и това е същността
-
10:50 - 10:53за нас, репортерите, които правим това.
-
10:53 - 10:56Мога само да се надявам,
-
10:56 - 10:59не на политиците,
-
10:59 - 11:01защото колкото искам да им вярвам,
-
11:01 - 11:04че те четат думите ми и правят нещо,
-
11:04 - 11:07не се заблуждавам.
-
11:07 - 11:11Но се надявам, че ако запомните нещо от това, което казвам
-
11:11 - 11:15или която и да е от историите ми, утре сутринта
-
11:15 - 11:17ако можете да си спомните историята за Сараево
-
11:17 - 11:21или историята за Руанда,
-
11:21 - 11:23съм свършила работата си.
-
11:23 - 11:25Много ви благодаря.
-
11:25 - 11:33(Аплодисменти)
- Title:
- Джанин ди Джовани: Какво видях през войната
- Speaker:
- Janine di Giovanni
- Description:
-
Репортерът Джанин ди Джовани е била в най-лошите места на Земята, за да разкаже истории от Босна, Сиера Леоне и наскоро от Сирия. Тя разказва истории за човешки моменти с големи конфликти - и изучава този шокиращ преход, когато позната градска улица става площад за бомбандиране.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 11:53
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Darina Stoyanova accepted Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Ina Stoycheva edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Ina Stoycheva edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Ina Stoycheva edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Ina Stoycheva edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war | ||
Ina Stoycheva edited Bulgarian subtitles for What I saw in the war |