1
00:00:00,703 --> 00:00:03,515
Ето как започва войната.

2
00:00:03,515 --> 00:00:06,781
Един ден от нормалния ви живот,

3
00:00:06,781 --> 00:00:09,297
планирате да отидете на парти,

4
00:00:09,297 --> 00:00:11,681
завеждате децата на училище,

5
00:00:11,681 --> 00:00:14,394
уговаряте среща със зъболекар.

6
00:00:14,394 --> 00:00:18,020
След това телефонът изключва,

7
00:00:18,020 --> 00:00:21,957
телевизията изключва, има въоръжени мъже на улиците,

8
00:00:21,957 --> 00:00:24,273
има блокада по пътищата.

9
00:00:24,273 --> 00:00:28,750
Животът, който познавате, спира.

10
00:00:28,750 --> 00:00:30,955
Спира.

11
00:00:30,955 --> 00:00:33,513
Ще открадна история от една моя приятелка,

12
00:00:33,513 --> 00:00:36,491
приятелка от Босна, за това, какво се случи с нея,

13
00:00:36,491 --> 00:00:40,868
защото мисля, че това ще илюстрира точно как се е чувствала.

14
00:00:40,868 --> 00:00:44,962
Един ден, през април, 1992 г., тя отивала на работа

15
00:00:44,962 --> 00:00:48,110
облечена с пола и на високи токчета. Работила в банка.

16
00:00:48,110 --> 00:00:51,634
Била млада майка. Обичала да ходи на забави.

17
00:00:51,634 --> 00:00:53,468
Страхотен човек.

18
00:00:53,468 --> 00:00:56,775
Внезапно видяла танк,

19
00:00:56,775 --> 00:00:59,981
който се движел по главния път в Сараево,

20
00:00:59,981 --> 00:01:03,533
събаряйки всичко по пътя си.

21
00:01:03,533 --> 00:01:07,564
Мислила, че сънува.

22
00:01:07,564 --> 00:01:10,309
Тя затичала, както всеки би направил

23
00:01:10,309 --> 00:01:14,326
и се скрила зад кофа за боклук

24
00:01:14,326 --> 00:01:16,925
с високите си токчета и миниполата.

25
00:01:16,925 --> 00:01:21,144
Докато се криела, тя се чувствала смешно,

26
00:01:21,144 --> 00:01:23,840
но виждала танка с войниците

27
00:01:23,840 --> 00:01:26,200
и хората, които били навсякъде и хаоса

28
00:01:26,200 --> 00:01:30,827
и си мислела: "Чувствам се като Алиса в Страната на чудесата,

29
00:01:30,827 --> 00:01:33,162
която влиза в дупката на заека,

30
00:01:33,162 --> 00:01:36,230
надолу, надолу в хаоса

31
00:01:36,230 --> 00:01:41,631
и животът ми никога няма да бъде същия".

32
00:01:41,631 --> 00:01:45,418
Няколко седмици по-късно, приятелката ми била в тълпа,

33
00:01:45,418 --> 00:01:50,368
и хората дърпали сина й от ръцете й,

34
00:01:50,368 --> 00:01:52,904
за да го дадат на непознат в автобуса,

35
00:01:52,904 --> 00:01:55,928
това бил един от последните автобуси, който тръгвал от Сараево,

36
00:01:55,928 --> 00:01:59,093
за да вземе децата и те да бъдат в безопасност.

37
00:01:59,093 --> 00:02:03,203
Тя си спомня, че се борила с майка си,

38
00:02:03,203 --> 00:02:06,629
сред тълпи от народ" Вземете детето ми!"

39
00:02:06,629 --> 00:02:12,682
и дала сина си на някой през прозореца.

40
00:02:12,682 --> 00:02:15,550
Тя не го видяла четири години.

41
00:02:15,550 --> 00:02:19,269
Блокадата продължила три и половина години

42
00:02:19,269 --> 00:02:21,558
и това било блокада без вода,

43
00:02:21,558 --> 00:02:26,847
електричество, парно отопление, вода, храна,

44
00:02:26,847 --> 00:02:32,202
в средата на Европа, в средата на 20-и век.

45
00:02:32,202 --> 00:02:36,004
Имах честта да бъда един от тези репортери,

46
00:02:36,004 --> 00:02:38,423
които преживяха тази блокада

47
00:02:38,423 --> 00:02:41,461
и казвам, че имам честта и привилегията да съм била там,

48
00:02:41,461 --> 00:02:43,651
защото това ме научи на много неща,

49
00:02:43,651 --> 00:02:47,780
не само да бъда репортер, но и да бъда човек.

50
00:02:47,780 --> 00:02:50,135
Научих се да бъда състрадателна.

51
00:02:50,135 --> 00:02:53,946
Научих, че обикновените хора могат да бъдат герои.

52
00:02:53,946 --> 00:02:58,317
Научих се да споделям. Научих се да бъда приятелка.

53
00:02:58,317 --> 00:03:01,228
Преди всичко, научих се да обичам.

54
00:03:01,228 --> 00:03:06,507
Дори в средата на ужасна разруха, смърт и хаос,

55
00:03:06,507 --> 00:03:09,643
се научих, как обикновените хора могат да помагат на съседите си,

56
00:03:09,643 --> 00:03:12,287
да дават храна, да отглеждат деца,

57
00:03:12,287 --> 00:03:15,539
да влачат някой, който е бил повален в средата на пътя,

58
00:03:15,539 --> 00:03:18,396
дори ако това е опасно за живота им,

59
00:03:18,396 --> 00:03:21,647
да помагат на ранените да влязат в такси

60
00:03:21,647 --> 00:03:24,268
и да се опитат да ги откарат в болница.

61
00:03:24,268 --> 00:03:27,487
Научих толкова много за себе си.

62
00:03:27,487 --> 00:03:30,512
Марта Гелхорн, една от героините ми, каза:

63
00:03:30,512 --> 00:03:35,710
"Можете само до обичате една война. Останалото е отговорност".

64
00:03:35,710 --> 00:03:39,246
Присъствах на много войни след това,

65
00:03:39,246 --> 00:03:41,875
толкова много, че не мога да ги преброя,

66
00:03:41,875 --> 00:03:44,958
но нямаше такава война, като в Сараево.

67
00:03:44,958 --> 00:03:48,913
През миналия април отидох на много странно

68
00:03:48,913 --> 00:03:52,687
събиране на бивши ученици от гимназията.

69
00:03:52,687 --> 00:03:57,030
Това беше 20-та годишнина от блокадата,

70
00:03:57,030 --> 00:03:59,502
от започването на блокадата в Сараево

71
00:03:59,502 --> 00:04:03,942
и не обичам думата "годишнина", защото тя звучи като забава,

72
00:04:03,942 --> 00:04:05,345
а това не е забава.

73
00:04:05,345 --> 00:04:09,333
Това беше много сериозно събиране на репортери,

74
00:04:09,333 --> 00:04:12,724
които работиха по време на войната, работници за хуманитарна помощ

75
00:04:12,724 --> 00:04:17,193
и разбира се, смелите хора от Сараево.

76
00:04:17,193 --> 00:04:19,612
Това, което ме впечатли най-много,

77
00:04:19,612 --> 00:04:21,353
което ме развълнува,

78
00:04:21,353 --> 00:04:23,523
беше, когато ходих по главната улица на Сараево,

79
00:04:23,523 --> 00:04:27,598
където приятелката ми Аида видяла танк, преди 20 години

80
00:04:27,598 --> 00:04:34,295
и там имаше повече от 12 000 празни червени

81
00:04:34,295 --> 00:04:35,921
столове

82
00:04:35,921 --> 00:04:38,190
и всеки от тях символизираше

83
00:04:38,190 --> 00:04:41,907
човек, който е умрял по време на блокадата,

84
00:04:41,907 --> 00:04:46,194
само в Сараево, не в цялата Босна

85
00:04:46,194 --> 00:04:48,781
и това се простираше от единия край на града

86
00:04:48,781 --> 00:04:51,055
до голяма част в него

87
00:04:51,055 --> 00:04:54,558
и най-тъжното за мен бяха малките столове

88
00:04:54,558 --> 00:04:57,414
за децата.

89
00:04:57,414 --> 00:05:00,541
Сега отразявам Сирия

90
00:05:00,541 --> 00:05:03,731
и започнах да я отразявам, защото вярвах, че

91
00:05:03,731 --> 00:05:05,987
това трябва да бъде направено.

92
00:05:05,987 --> 00:05:08,992
Вярвам, че тази история трябва да бъде разказана.

93
00:05:08,992 --> 00:05:12,962
Отново виждам моделът на войната в Босна.

94
00:05:12,962 --> 00:05:15,191
Когато за пръв път пристигнах в Дамаск,

95
00:05:15,191 --> 00:05:17,593
почувствах този странен момент, когато хората

96
00:05:17,593 --> 00:05:21,153
не вярваха, че войната ще свърши

97
00:05:21,153 --> 00:05:23,088
и беше същото, като в Босна

98
00:05:23,088 --> 00:05:25,902
и в почти всяка друга страна, в която съм виждала война.

99
00:05:25,902 --> 00:05:28,445
Хората не искаха да повярват, че тя започва

100
00:05:28,445 --> 00:05:31,912
и не напускаха, когато можеха да напуснат.

101
00:05:31,912 --> 00:05:33,582
Не харчеха парите си.

102
00:05:33,582 --> 00:05:37,477
Стояха в къщи.

103
00:05:37,477 --> 00:05:41,516
След това войната и хаосът започваха.

104
00:05:41,516 --> 00:05:45,319
Руанда е страна, която много ме впечатли.

105
00:05:45,319 --> 00:05:51,473
През 1994 г., напуснах Сараево за кратко време, за да отразявам геноцида в Руанда.

106
00:05:51,473 --> 00:05:56,322
Между април и август, 1994 г.,

107
00:05:56,322 --> 00:06:00,523
един милион души бяха убити.

108
00:06:00,523 --> 00:06:05,750
Ако тези 12 000 стола ме плашеха,

109
00:06:05,750 --> 00:06:07,822
просто с цифрата си,

110
00:06:07,822 --> 00:06:11,453
искам за секунда да помислите за един милион души.

111
00:06:11,453 --> 00:06:13,990
Например, спомням си,

112
00:06:13,990 --> 00:06:19,071
че стоях и гледах пътя, докъдето можех да видя,

113
00:06:19,071 --> 00:06:25,160
поне една миля и имаше купчини тела, които бяха два пъти повече от ръста ми,

114
00:06:25,160 --> 00:06:26,884
на умрели хора.

115
00:06:26,884 --> 00:06:30,219
Това беше малък процент от умрелите.

116
00:06:30,219 --> 00:06:32,188
Имаше майки, които държаха децата си,

117
00:06:32,188 --> 00:06:35,529
хванати в смъртна прегръдка.

118
00:06:35,529 --> 00:06:38,859
Така че научихме много от войната

119
00:06:38,859 --> 00:06:41,211
и споменавам Руанда,

120
00:06:41,211 --> 00:06:45,329
защото това е страна, като Южна Африка,

121
00:06:45,329 --> 00:06:49,311
в която от почти 20 години има геноцид.

122
00:06:49,311 --> 00:06:52,779
Петдесет и шест от членовете в Парламента са жени,

123
00:06:52,779 --> 00:06:55,231
което е чудесно

124
00:06:55,231 --> 00:06:59,257
и в националната конституция е написано,

125
00:06:59,257 --> 00:07:02,430
че не можете да казвате Хуту или Тутци.

126
00:07:02,430 --> 00:07:06,299
Не можете да определяте етнически никого,

127
00:07:06,299 --> 00:07:10,845
което, разбира се, беше причината за кръвопролитията.

128
00:07:10,845 --> 00:07:13,952
Работник към хуманитарна помощ, който ми беше приятел, ми разказа една чудесна история

129
00:07:13,952 --> 00:07:15,435
или аз я намирам за чудесна.

130
00:07:15,435 --> 00:07:20,352
Имало група деца, смесени Хутус и Тутци

131
00:07:20,352 --> 00:07:23,066
и група жени, които ги осиновили

132
00:07:23,066 --> 00:07:27,000
те били в редица и всяко дете било дадено на една от жените.

133
00:07:27,000 --> 00:07:30,166
Нямало компенсация, защото ако сте Тутци,

134
00:07:30,166 --> 00:07:33,081
ако сте Хуту, може да сте убили майка ми

135
00:07:33,081 --> 00:07:34,927
или баща ми.

136
00:07:34,927 --> 00:07:40,233
Те били смесени по този начин за сдобряване

137
00:07:40,233 --> 00:07:43,817
и намирам това за забележително.

138
00:07:43,817 --> 00:07:46,659
Когато хората ме питат, как продължавам да отразявам война

139
00:07:46,659 --> 00:07:48,871
и защо продължавам да го правя,

140
00:07:48,871 --> 00:07:50,340
това е отговорът.

141
00:07:50,340 --> 00:07:53,731
Когато се върна в Сирия, през следващата седмица,

142
00:07:53,731 --> 00:07:57,692
ще видя изключително героичен народ,

143
00:07:57,692 --> 00:07:59,965
част от тях се борят за демокрация,

144
00:07:59,965 --> 00:08:03,982
за неща, които сме приели за дадени.

145
00:08:03,982 --> 00:08:07,220
Затова го правя.

146
00:08:07,220 --> 00:08:11,688
През 2004 г., родих момче

147
00:08:11,688 --> 00:08:14,883
и го наричам чудното ми момче,

148
00:08:14,883 --> 00:08:17,929
защото, след като съм видяла толкова много смърт,

149
00:08:17,929 --> 00:08:22,106
разрушение и хаос и тъмнина,

150
00:08:22,106 --> 00:08:25,965
беше роден този лъч от надежда.

151
00:08:25,965 --> 00:08:30,162
Нарекох го Лука, което означава "водител на светлина",

152
00:08:30,162 --> 00:08:35,085
защото той доведе светлина в живота ми.

153
00:08:35,085 --> 00:08:38,536
Говоря за него, защото когато беше на четири години,

154
00:08:38,536 --> 00:08:43,208
редакторът ми за външна политика ме накара да отида в Бангладеш,

155
00:08:43,208 --> 00:08:46,540
където отразявах режима на Садам

156
00:08:46,540 --> 00:08:49,419
и свалянето на режима в Багдат и след него

157
00:08:49,419 --> 00:08:52,513
и си спомням, че се качих на самолета плачейки,

158
00:08:52,513 --> 00:08:55,499
че се разделям от сина си

159
00:08:55,499 --> 00:08:57,732
и докато бях там,

160
00:08:57,732 --> 00:09:00,467
известен иракски политик, който ми беше приятел,

161
00:09:00,467 --> 00:09:02,941
ми каза: "Какво правиш тук?

162
00:09:02,941 --> 00:09:04,782
Защо не си в къщи с Лука?"

163
00:09:04,782 --> 00:09:08,567
Казах: "Трябва да разбера". Беше през 2004 г.,

164
00:09:08,567 --> 00:09:12,954
което беше началото на кърваво време в Ирак,

165
00:09:12,954 --> 00:09:16,194
"Трябва да разбера, какво става тук.

166
00:09:16,194 --> 00:09:17,059
Трябва да го отразя".

167
00:09:17,059 --> 00:09:20,623
Той каза: "Отивай в къщи,

168
00:09:20,623 --> 00:09:23,909
защото, ако пропуснеш как расте първия му зъб,

169
00:09:23,909 --> 00:09:26,907
ако пропуснеш, как той се учи да ходи, никога няма да си го простиш.

170
00:09:26,907 --> 00:09:30,770
Винаги ще има нова война".

171
00:09:30,770 --> 00:09:35,111
За съжаление, винаги ще има войни.

172
00:09:35,111 --> 00:09:38,965
Заблуждавам се, ако мисля, че като журналист,

173
00:09:38,965 --> 00:09:40,731
като репортер, като писател,

174
00:09:40,731 --> 00:09:45,569
това, което правя, ще ги спре. Не мога.

175
00:09:45,569 --> 00:09:48,116
Не съм Кофи Анан. Не мога да спра войната.

176
00:09:48,116 --> 00:09:51,093
Той се опита да преговаря със Сирия и не можа да го направи.

177
00:09:51,093 --> 00:09:55,089
Не съм човек, който ще реши конфликта в Обединените нации.

178
00:09:55,089 --> 00:09:57,372
Не съм дори лекар за хуманитарна помощ

179
00:09:57,372 --> 00:10:00,198
и не мога да ви кажа, колко обезкуражена напуснах,

180
00:10:00,198 --> 00:10:03,469
гледайки хората и не можейки да им помогна.

181
00:10:03,469 --> 00:10:07,304
Свидетел съм.

182
00:10:07,304 --> 00:10:12,358
Ролята ми е, да изявя гласа на хората, които нямат глас.

183
00:10:12,358 --> 00:10:15,591
Мой колега описа това, като лъч светлина

184
00:10:15,591 --> 00:10:18,353
в най-тъмните ъгли на света.

185
00:10:18,353 --> 00:10:21,000
Това се опитвам да правя.

186
00:10:21,000 --> 00:10:24,036
Не винаги успявам

187
00:10:24,036 --> 00:10:26,577
и понякога е отчайващо,

188
00:10:26,577 --> 00:10:28,783
защото се чувствам, като че ли пиша в празното просранство

189
00:10:28,783 --> 00:10:31,112
или, че никой не го е грижа.

190
00:10:31,112 --> 00:10:33,361
Кой го е грижа за Сирия? Кой го е грижа за Босна?

191
00:10:33,361 --> 00:10:35,374
Кой го е грижа за Конго,

192
00:10:35,374 --> 00:10:37,648
за Островът на слоновата кост, за Либерия, за Сиера Леоне,

193
00:10:37,648 --> 00:10:39,763
за всички тези места,

194
00:10:39,763 --> 00:10:43,736
които ще помня до края на живота си?

195
00:10:43,736 --> 00:10:46,989
Но мисията ми е да бъда свидетел

196
00:10:46,989 --> 00:10:50,171
и това е същността

197
00:10:50,171 --> 00:10:52,712
за нас, репортерите, които правим това.

198
00:10:52,712 --> 00:10:56,303
Мога само да се надявам,

199
00:10:56,303 --> 00:10:58,911
не на политиците,

200
00:10:58,911 --> 00:11:01,308
защото колкото искам да им вярвам,

201
00:11:01,308 --> 00:11:03,773
че те четат думите ми и правят нещо,

202
00:11:03,773 --> 00:11:06,933
не се заблуждавам.

203
00:11:06,933 --> 00:11:11,150
Но се надявам, че ако запомните нещо от това, което казвам

204
00:11:11,150 --> 00:11:14,703
или която и да е от историите ми, утре сутринта

205
00:11:14,703 --> 00:11:17,385
ако можете да си спомните историята за Сараево

206
00:11:17,385 --> 00:11:20,876
или историята за Руанда,

207
00:11:20,876 --> 00:11:23,449
съм свършила работата си.

208
00:11:23,449 --> 00:11:25,487
Много ви благодаря.

209
00:11:25,487 --> 00:11:32,717
(Аплодисменти)