Синът ми е Колумбайнският стрелец. Това е моята история
-
0:01 - 0:04За последен път чух гласа на сина ми,
-
0:04 - 0:06когато той излезе през входната врата
-
0:06 - 0:07и тръгна към училище.
-
0:08 - 0:11Той извика една дума в тъмнината:
-
0:11 - 0:13"Чао."
-
0:13 - 0:16Беше април, 1999.
-
0:17 - 0:20По-късно същата сутрин,
в Колумбайнската гимназия, -
0:20 - 0:23моят син Дилан и приятелят му Ерик
-
0:23 - 0:25убиха 12 ученици и учител
-
0:26 - 0:30и раниха повече от 20 човека
преди да отнемат живота си. -
0:31 - 0:3413 невинни човека бяха убити,
-
0:34 - 0:37оставяйки своите близки
в дълбока скръб и траур. -
0:38 - 0:40Други получиха наранявания,
-
0:40 - 0:44някои бяха обезобразени
и останаха инвалиди. -
0:46 - 0:48Но големината на трагедията
-
0:48 - 0:52не може да се измери единствено
с броя на жертвите и ранените. -
0:53 - 0:56Няма мерило за психологическите поражения
-
0:56 - 0:58за тези, които са се намирали в училището
-
0:58 - 1:02или за тези, помагали при спасяването
на хора или са разчиствали след това. -
1:02 - 1:06Няма мерило за големината
на трагедия като тази в Колумбайн, -
1:07 - 1:09особено когато тя може да стане образец
-
1:09 - 1:13за тези, които от своя страна
искат да извършат подобно престъпление. -
1:14 - 1:15Колумбайн беше ударна вълна
-
1:16 - 1:18и когато трагедията приключи,
-
1:18 - 1:21на общността и обществото им
бяха нужни години, -
1:21 - 1:23за да разберат напълно случилото се.
-
1:25 - 1:29На мен ми бяха нужни години, за да опитам
да приема действията на сина ми. -
1:30 - 1:33Жестоките действия,
които доведоха до смъртта му, -
1:33 - 1:36ми показаха, че той е бил съвсем
различен човек, от човека, който познавах. -
1:38 - 1:40След това хората ме питаха:
-
1:40 - 1:42"Как е можело да не знаеш?
-
1:43 - 1:44Каква майка си ти?"
-
1:45 - 1:48Все още си задавам същите въпроси.
-
1:49 - 1:52Преди стрелбата
възприемах себе си като добра майка. -
1:53 - 1:55Да помогна на децата си
да станат грижовни, -
1:55 - 1:58здрави, отговорни възрастни
-
1:58 - 2:01беше най-важната роля в моя живот.
-
2:02 - 2:05Но трагедията ме убеди,
че съм се провалила като родител -
2:06 - 2:10и отчасти това чувство на провал
ме доведе тук днес. -
2:11 - 2:12Освен баща му,
-
2:13 - 2:16аз бях единственият човек, който познаваше
и обичаше Дилън най-много. -
2:17 - 2:19Ако някой можеше да предвиди
какво ще се случи, -
2:19 - 2:21това трябваше да съм аз, нали?
-
2:22 - 2:23Но аз не знаех.
-
2:25 - 2:27Днес съм тук да
споделя опита за това, -
2:27 - 2:31какво е да бъдеш майка
на някой, който убива и наранява. -
2:32 - 2:36В годините след трагедията,
щателно се ровех в спомените си, -
2:36 - 2:40опитвайки се да разбера
къде се провалих като родител -
2:40 - 2:43Но няма прости отговори.
-
2:43 - 2:45Не мога да дам никакви изводи.
-
2:46 - 2:47Всичко, което мога да направя
-
2:48 - 2:50е да споделя какво научих.
-
2:51 - 2:55Когато разговарям с хора,
които не ме познаваха преди стрелбата, -
2:55 - 2:57съм изправена пред три изпитания.
-
2:58 - 3:01Първо, когато влеза в помещение като това,
-
3:01 - 3:05никога не знам дали някой тук
не е преживял загуба -
3:05 - 3:07заради стореното от сина ми.
-
3:08 - 3:12Усещам необходимост да поискам прошка за
страданието, причинено от сина ми, -
3:12 - 3:14който не е тук, за да го направи сам.
-
3:15 - 3:18Така че първо, от цялото си сърце
-
3:18 - 3:22съжалявам, ако моят син
ви е причинил болка. -
3:24 - 3:25Второ, пред мен стои изпитанието
-
3:26 - 3:30да търся разбиране и дори
състрадание, -
3:31 - 3:34когато говоря за смъртта на сина ми
като за самоубийство. -
3:34 - 3:37Две години преди да умре,
-
3:37 - 3:39той е написал на лист от тетрадка,
-
3:39 - 3:40че е режел тялото си.
-
3:41 - 3:43Казва, че бил в агония
-
3:43 - 3:45и би искал да има оръжие,
за да приключи с живота си. -
3:46 - 3:50Разбрах тези неща
месеци след неговата смърт. -
3:51 - 3:54Когато говоря за смъртта на сина си
като за самоубийство, -
3:54 - 3:58не се опитвам да омаловажа жестокостта,
която той извърши в края на живота си. -
3:59 - 4:01Опитвам се да разбера
-
4:01 - 4:03как неговите самоубийствени мисли
-
4:03 - 4:04доведоха до убийства.
-
4:05 - 4:08След много четене и
разговори с експерти, -
4:08 - 4:10стигнах до убеждението,
-
4:10 - 4:15че участието му в стрелбата не идва
от вкоренено желание да убива, -
4:15 - 4:17а от желанието му да умре.
-
4:18 - 4:24Третото изпитание пред мен, когато говоря
за убийството-самоубийство на сина ми -
4:24 - 4:27е, че говоря за психическо здраве --
-
4:28 - 4:29извинете --
-
4:29 - 4:32е, че говоря за психическо здраве
-
4:32 - 4:36или мозъчно здраве, както предпочитам
да го наричам, понеже е по-конкретно. -
4:36 - 4:39И в същото време
говоря за насилие. -
4:40 - 4:43Последното, което искам,
е да допринеса за неправилното разбиране, -
4:43 - 4:46което вече съществува за
психичните заболявания. -
4:46 - 4:51Много малък процент от тези,
които имат психично заболяване -
4:51 - 4:53проявяват насилие спрямо останалите,
-
4:55 - 4:58Но хората, които умират при самоубийство
-
4:58 - 5:02в около 75-90 процента от случаите
-
5:02 - 5:06са диагностицирани с някакъв тип
психично заболяване. -
5:07 - 5:08Както много добре знаете,
-
5:08 - 5:12системата ни за психично-здравно лечение
не е в състояние да помогне на всички -
5:12 - 5:14и не всеки с деструктивни мисли
-
5:15 - 5:16отговаря на критериите
-
5:16 - 5:18за определена диагноза.
-
5:19 - 5:21Много хора с постоянни чувства
-
5:21 - 5:25на страх или гняв или безнадеждност
-
5:25 - 5:27никога не са били диагностицирани
или лекувани. -
5:28 - 5:32Твърде често те привличат вниманието ни,
само в случай на поведенческа криза. -
5:33 - 5:35Ако приблизителните данни са верни,
-
5:35 - 5:38че само 1-2 процента
от всички самоубийства -
5:38 - 5:41включват и убийството на друг човек,
-
5:42 - 5:46то когато процентът самоубийства нараства,
както нараства за някои населения, -
5:47 - 5:49процентът на самоубийци - убийци
също ще нарастне. -
5:51 - 5:56Исках да разбера какво се е случвало
в главата на Дилън преди смъртта му, -
5:56 - 6:00така че потърсих отговори от хора,
чиито близки са се самоубили. -
6:02 - 6:06Направих изследвания и
помагах за набиране на средства, -
6:06 - 6:08помагах с каквото мога.
-
6:08 - 6:12Говорих с хора, оцелели след опит
-
6:13 - 6:14да се самоубият.
-
6:15 - 6:17Един от разговорите,
които най-много ми помогна, -
6:17 - 6:19беше с колежка,
-
6:19 - 6:21чула ме да говоря с някой друг
-
6:21 - 6:22в офиса.
-
6:23 - 6:26Чула ме да казвам,
че Дилън не би могъл да ме обича -
6:26 - 6:29щом е направил
нещо толкова ужасно. -
6:30 - 6:32По-късно, когато ме видя сама,
-
6:33 - 6:35тя се извини,
че е подслушала разговора ми, -
6:35 - 6:37но ми каза, че греша.
-
6:38 - 6:40Каза, че когато била млада,
самотна майка -
6:41 - 6:42с три малки деца,
-
6:43 - 6:47била в тежка депресия и била хоспитали-
зирана заради собствената ѝ безопастност. -
6:48 - 6:50По това време била сигурна,
-
6:50 - 6:54че за децата ѝ ще е по-добре,
ако тя умре -
6:54 - 6:56и решила да приключи с живота си.
-
6:57 - 7:01Тя ме увери, че майчината любов
е най-силното чувство на замята -
7:01 - 7:04и че е обичала децата си
повече от всичко на света, -
7:05 - 7:07но заради болестта си
-
7:07 - 7:10била сигурна,
че те ще са по-добре без нея. -
7:12 - 7:14Това, което каза и което
научих от другите е, -
7:14 - 7:19че ние не правим избор и не
вземаме решение -
7:19 - 7:20да се самоубием
-
7:20 - 7:23по същия начин,
по който избираме кола -
7:23 - 7:25или къде да отидем събота вечер.
-
7:26 - 7:29Когато някой го обземат
завладяващи самоубийствени мисли, -
7:29 - 7:34той спешно се нуждае
от медицинска помощ. -
7:35 - 7:39Мислите му са пагубни,
способността за самоконтрол е загубена. -
7:40 - 7:43Въпреки това той може да направи план
и да действа логично, -
7:44 - 7:47усещането му за истина
е изопачено през призмата на болката, -
7:47 - 7:50през която интерпретира
своята реалност. -
7:51 - 7:55Някои хора могат много добре
да прикрият своето състояние -
7:55 - 7:57и често имат добри причини за това.
-
7:59 - 8:02Много от нас имат самоубийствени мисли
понякога, -
8:02 - 8:06но постоянните,
завладяващи мисли за самоубийство -
8:06 - 8:08и изработването на план за самоубийство
-
8:08 - 8:10са симптоми на патология
-
8:10 - 8:12и като много заболявания
-
8:12 - 8:15състоянието трябва да бъде
разпознато и лекувано -
8:16 - 8:17преди един живот да е загубен.
-
8:19 - 8:21Но смъртта на сина ми
не беше чисто самоубийство. -
8:22 - 8:24Включваше масово убийство.
-
8:26 - 8:31Исках да разбера как мислите му за само-
убийство са довели до мисли за убийство. -
8:32 - 8:35Изследванията на тази тема обаче са
оскъдни и няма лесни отговори. -
8:36 - 8:40Да, той вероятно е имал
нарастваща депресия. -
8:41 - 8:46Чертите на характера му включваха
перфекционизъм и самоувереност -
8:47 - 8:51и поради това той не би
помолил друг за помощ. -
8:52 - 8:55Редица преживявания в училище
-
8:55 - 9:01са го довели до чувства на
унижение, обида и гняв. -
9:02 - 9:05И е имал сложни взаимоотношения
-
9:05 - 9:10с момче, което е споделяло
неговите чувствата на гняв и отчуждение -
9:10 - 9:13и което е било емоционално неуравновесено,
-
9:13 - 9:15доминиращо и склонно да убива.
-
9:16 - 9:19И в пика на този негов период
-
9:19 - 9:22на крайна уязвимост и крехкост,
-
9:23 - 9:26Дилан е намерил достъп до оръжия,
-
9:26 - 9:28въпреки че ние никога
не сме имали такова вкъщи. -
9:29 - 9:34Ужасяващо лесно е
за 17-годишно момче да купи оръжие, -
9:34 - 9:39легално и нелегално,
без моето знание или позволение. -
9:40 - 9:44И някакси, 17 години по-късно, след
многобройни случаи на училищни стрелби, -
9:45 - 9:47все още е плашещо лесно.
-
9:49 - 9:52Това, което Дилън извърши през
този ден разби сърцето ми -
9:53 - 9:55и както често се случва при травми,
-
9:55 - 9:58и се отрази тежко на тялото и ума ми.
-
9:59 - 10:02Две години след стрелбата
бях диагностицирана с рак на гърдата, -
10:03 - 10:07а след още две години се появиха
психически проблеми. -
10:08 - 10:12В допълнение към постоянна,
нестихваща скръб -
10:12 - 10:15се ужасявах да не срещна роднини
-
10:16 - 10:18на някой, който Дилън е убил
-
10:18 - 10:20или да не ме заговорят журналисти
-
10:20 - 10:21или гневни граждани.
-
10:23 - 10:25Страхувах се да пусна новините,
-
10:26 - 10:30страхувах се, че ще ме нарекат
ужасна майка и отвратителна личност. -
10:33 - 10:35Започнах да изпитвам паник атаки.
-
10:37 - 10:41Първият пристъп получих четири
години след стрелбата, -
10:41 - 10:44когато се подготвях за
свидетелски показания -
10:44 - 10:47и трябваше да се срещна лично със
семействата на жертвите. -
10:48 - 10:51Вторият пристъп получих
шест години след стрелбата, -
10:51 - 10:54когато се подготвях да говоря
публично за убийството-самоубийство -
10:54 - 10:56за пръв път на конференция.
-
10:58 - 11:00И двата епизода продължиха
няколко седмици. -
11:02 - 11:04Пристъпите се появяваха навсякъде:
-
11:04 - 11:08в магазина, в офиса ми,
-
11:08 - 11:10дори докато четях книга в леглото.
-
11:11 - 11:16Умът ми внезапно се затвори
в този замайващ лабиринт от терор -
11:16 - 11:18и нямаше значение колко силно опитвах
-
11:18 - 11:22да се успокоя или да потърся
разумен изход от него, -
11:22 - 11:23усилията ми бяха напразни.
-
11:24 - 11:27Чувствах се така сякаш
умът ми се опитва да ме убие -
11:28 - 11:30и тогава страхът от самия старх
-
11:31 - 11:32погълна всичките ми мисли.
-
11:33 - 11:35Тогава научих от първа ръка
-
11:35 - 11:38какво е да се чувстваш така сякаш
имаш мозъчна дизфункция, -
11:39 - 11:42именно тогава станах истински
застъпник на психичното здраве. -
11:44 - 11:47С терапия, лекарства и самопомощ,
-
11:47 - 11:49животът ми се върна
-
11:49 - 11:52към това, което би могло да се счита
за нормално при тези обстоятелства. -
11:53 - 11:55Когато погледнах назад към
всичко случило се, -
11:55 - 11:59видях спиралата на дизфункция на сина ми
-
12:00 - 12:03вероятно продължила
за период от около две години, -
12:03 - 12:06достатъчно време, за да му се помогне,
-
12:06 - 12:09само ако някой знаеше,
че има нужда от помощ -
12:09 - 12:11и знаеше какво да направи.
-
12:16 - 12:18Всеки път,
когато някой ме попита: -
12:18 - 12:21"Как може да не си знаела",
-
12:21 - 12:23това е като удар в стомаха.
-
12:24 - 12:28Този въпрос звучи осъдително
и удря върху чувството ми на вина, -
12:28 - 12:31което независимо колко терапия ще проведа,
-
12:31 - 12:33никога няма да изчезне напълно.
-
12:34 - 12:36Но има нещо, което научих:
-
12:37 - 12:39ако любовта беше достатъчна,
-
12:39 - 12:41за да спре човек със самоубийствени мисли
-
12:41 - 12:42да нарани себе си,
-
12:43 - 12:45едва ли би имало самоубийства.
-
12:46 - 12:48Но любовта не е достатъчна
-
12:49 - 12:51и самоубийства се случват често.
-
12:52 - 12:54Те са втората основна причина за
смътртност -
12:55 - 12:57при хора на възраст от 10 до 34 години
-
12:58 - 13:00и 15 процента от американските младежи
-
13:00 - 13:03споделят, че са правили план за
самоубийство -
13:03 - 13:04през последната година.
-
13:06 - 13:10Разбрах, че независимо колко искаме
да вярваме, че можем, -
13:11 - 13:14ние не сме в състояние да знаем
или контролираме -
13:14 - 13:16всичко, което нашите близки
мислят или чувстват. -
13:17 - 13:20И непреклонното убеждение,
че сме някак различни, -
13:21 - 13:24че тези, които обичаме никога
не биха помислили да наранят себе си -
13:24 - 13:25или някой друг,
-
13:26 - 13:28може да ни накара да пропуснем
-
13:28 - 13:30скритото под повърхността.
-
13:32 - 13:35И ако най-лошите сценарии се случат,
-
13:37 - 13:40ще трябва да научим да си простим,
че не сме знаели -
13:40 - 13:43или не сме питали правилните въпроси
-
13:43 - 13:46или не сме намерили правилното
лечение. -
13:47 - 13:48Трябва винаги да допускаме,
-
13:49 - 13:51че е възможно някой,
който обичаме, да страда, -
13:52 - 13:54независимо от това какво казва
-
13:55 - 13:56или как действа.
-
13:57 - 13:59Трябва да изслушваме всеки
с цялото си същество -
14:00 - 14:01без осъждане
-
14:02 - 14:04и без да предлагаме решения.
-
14:07 - 14:11Знам, че ще живея с тази трагедия,
-
14:11 - 14:13с тези многобройни трагедии
-
14:13 - 14:14през остатъка от живота си.
-
14:15 - 14:17Знам, че в съзнанието на мнозина
-
14:21 - 14:25моята загуба не може да се сравни
със загубата на другите семейства. -
14:26 - 14:29Знам, че моята борба
не прави тяхната по-лесна. -
14:31 - 14:36Знам, че някои дори мислят,
че нямам право на страдание, -
14:36 - 14:39а трябва да живея живота си
във вечно разкаяние. -
14:42 - 14:44Но това, което разбрах
накрая се свежда до следното: -
14:45 - 14:51трагичното е, че дори
най-бдителните и отговорните от нас -
14:52 - 14:54може да не са в състояние
да помогнат когато е необходимо, -
14:55 - 14:57но заради самата любов
-
14:57 - 14:59не трябва да спираме да опитваме
-
14:59 - 15:01да опознаем непознатото.
-
15:02 - 15:03Благодаря ви.
-
15:03 - 15:05(Аплодисменти)
- Title:
- Синът ми е Колумбайнският стрелец. Това е моята история
- Speaker:
- Сю Клиболд
- Description:
-
Сю Клиболд е майката на Дилън Клиболд, един от двамата стрелци, извършили масовото убийство в Колумбайнската гимназия, убивайки 12 ученици и 1 учител. Тя е прекарала години, разнищвайки всеки детайл от семейния си живот, опитвайки се да разбере какво е можело да направи, за да предотврати насилието, което е извършил синът ѝ. В тази тежка, разтърсваща дискусия, Клиболд изследва пресечната точка между психичното здраве и насилието, призовавайки родители и професионалисти да продължат да изследват връзката между самоубийственото мислене и мисленето, водещо до убийства.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 15:18
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Darina Stoyanova accepted Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story | ||
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for My son was a Columbine shooter. This is my story |