WEBVTT

00:00:01.080 --> 00:00:03.576
За последен път чух гласа на сина ми,

00:00:03.600 --> 00:00:05.936
когато той излезе през входната врата

00:00:05.960 --> 00:00:07.240
и тръгна към училище.

00:00:08.480 --> 00:00:10.680
Той извика една дума в тъмнината:

00:00:11.320 --> 00:00:12.520
"Чао."

NOTE Paragraph

00:00:13.000 --> 00:00:16.000
Беше април, 1999.

00:00:16.880 --> 00:00:19.936
По-късно същата сутрин,
в Колумбайнската гимназия,

00:00:19.960 --> 00:00:22.896
моят син Дилан и приятелят му Ерик

00:00:22.920 --> 00:00:25.240
убиха 12 ученици и учител

00:00:26.280 --> 00:00:29.960
и раниха повече от 20 човека
преди да отнемат живота си.

00:00:31.160 --> 00:00:34.216
13 невинни човека бяха убити,

00:00:34.240 --> 00:00:37.440
оставяйки своите близки
в дълбока скръб и траур.

00:00:38.320 --> 00:00:40.176
Други получиха наранявания,

00:00:40.200 --> 00:00:44.240
някои бяха обезобразени
и останаха инвалиди.

00:00:45.840 --> 00:00:47.656
Но големината на трагедията

00:00:47.680 --> 00:00:51.800
не може да се измери единствено
с броя на жертвите и ранените.

00:00:52.720 --> 00:00:56.136
Няма мерило за психологическите поражения

00:00:56.160 --> 00:00:58.096
за тези, които са се намирали в училището

00:00:58.120 --> 00:01:01.740
или за тези, помагали при спасяването
на хора или са разчиствали след това.

00:01:02.280 --> 00:01:05.920
Няма мерило за големината 
на трагедия като тази в Колумбайн,

00:01:06.680 --> 00:01:08.936
особено когато тя може да стане образец

00:01:08.960 --> 00:01:12.770
за тези, които от своя страна
искат да извършат подобно престъпление.

00:01:13.600 --> 00:01:15.440
Колумбайн беше ударна вълна

00:01:16.170 --> 00:01:17.556
и когато трагедията приключи,

00:01:17.580 --> 00:01:21.416
на общността и обществото им 
бяха нужни години,

00:01:21.440 --> 00:01:23.250
за да разберат напълно случилото се.

NOTE Paragraph

00:01:24.720 --> 00:01:28.840
На мен ми бяха нужни години, за да опитам
да приема действията на сина ми.

00:01:29.760 --> 00:01:32.896
Жестоките действия,
които доведоха до смъртта му,

00:01:32.920 --> 00:01:36.480
ми показаха, че той е бил съвсем
различен човек, от човека, който познавах.

00:01:37.600 --> 00:01:39.976
След това хората ме питаха:

00:01:40.000 --> 00:01:41.760
"Как е можело да не знаеш?

00:01:42.560 --> 00:01:44.120
Каква майка си ти?"

00:01:45.240 --> 00:01:47.880
Все още си задавам същите въпроси.

NOTE Paragraph

00:01:49.080 --> 00:01:51.960
Преди стрелбата
възприемах себе си като добра майка.

00:01:52.760 --> 00:01:55.216
Да помогна на децата си 
да станат грижовни,

00:01:55.240 --> 00:01:57.576
здрави, отговорни възрастни

00:01:57.600 --> 00:02:01.080
беше най-важната роля в моя живот.

00:02:01.760 --> 00:02:05.080
Но трагедията ме убеди,
че съм се провалила като родител

00:02:05.840 --> 00:02:09.560
и отчасти това чувство на провал
ме доведе тук днес.

00:02:11.240 --> 00:02:12.496
Освен баща му,

00:02:12.520 --> 00:02:16.080
аз бях единственият човек, който познаваше
и обичаше Дилън най-много.

00:02:16.800 --> 00:02:19.056
Ако някой можеше да предвиди
какво ще се случи,

00:02:19.080 --> 00:02:20.800
това трябваше да съм аз, нали?

00:02:22.000 --> 00:02:23.200
Но аз не знаех.

NOTE Paragraph

00:02:25.440 --> 00:02:27.336
Днес съм тук да
споделя опита за това,

00:02:27.360 --> 00:02:31.080
какво е да бъдеш майка
на някой, който убива и наранява.

00:02:32.200 --> 00:02:36.056
В годините след трагедията,
щателно се ровех в спомените си,

00:02:36.080 --> 00:02:39.680
опитвайки се да разбера
къде се провалих като родител

00:02:40.280 --> 00:02:43.016
Но няма прости отговори.

00:02:43.040 --> 00:02:44.960
Не мога да дам никакви изводи.

00:02:45.520 --> 00:02:46.940
Всичко, което мога да направя

00:02:47.760 --> 00:02:50.120
е да споделя какво научих.

NOTE Paragraph

00:02:51.440 --> 00:02:55.056
Когато разговарям с хора,
които не ме познаваха преди стрелбата,

00:02:55.080 --> 00:02:57.060
съм изправена пред три изпитания.

00:02:57.640 --> 00:03:00.840
Първо, когато влеза в помещение като това,

00:03:01.480 --> 00:03:05.056
никога не знам дали някой тук
не е преживял загуба

00:03:05.080 --> 00:03:06.800
заради стореното от сина ми.

00:03:08.080 --> 00:03:12.216
Усещам необходимост да поискам прошка за
страданието, причинено от сина ми,

00:03:12.240 --> 00:03:14.440
който не е тук, за да го направи сам.

00:03:15.080 --> 00:03:17.640
Така че първо, от цялото си сърце

00:03:18.320 --> 00:03:21.560
съжалявам, ако моят син
ви е причинил болка.

NOTE Paragraph

00:03:23.640 --> 00:03:25.400
Второ, пред мен стои изпитанието

00:03:26.040 --> 00:03:29.760
да търся разбиране и дори 
състрадание,

00:03:30.560 --> 00:03:33.800
когато говоря за смъртта на сина ми
като за самоубийство.

00:03:34.480 --> 00:03:36.616
Две години преди да умре,

00:03:36.640 --> 00:03:38.856
той е написал на лист от тетрадка,

00:03:38.880 --> 00:03:40.440
че е режел тялото си.

00:03:41.200 --> 00:03:42.816
Казва, че бил в агония

00:03:42.840 --> 00:03:45.480
и би искал да има оръжие,
за да приключи с живота си.

00:03:46.160 --> 00:03:49.920
Разбрах тези неща
месеци след неговата смърт.

00:03:50.720 --> 00:03:54.136
Когато говоря за смъртта на сина си 
като за самоубийство,

00:03:54.160 --> 00:03:58.200
не се опитвам да омаловажа жестокостта,
която той извърши в края на живота си.

00:03:58.840 --> 00:04:00.816
Опитвам се да разбера

00:04:00.840 --> 00:04:02.936
как неговите самоубийствени мисли

00:04:02.960 --> 00:04:04.400
доведоха до убийства.

00:04:05.080 --> 00:04:08.296
След много четене и
разговори с експерти,

00:04:08.320 --> 00:04:09.976
стигнах до убеждението,

00:04:10.000 --> 00:04:14.720
че участието му в стрелбата не идва
от вкоренено желание да убива,

00:04:15.480 --> 00:04:17.160
а от желанието му да умре.

NOTE Paragraph

00:04:18.320 --> 00:04:23.616
Третото изпитание пред мен, когато говоря
за убийството-самоубийство на сина ми

00:04:23.640 --> 00:04:26.560
е, че говоря за психическо здраве --

00:04:27.680 --> 00:04:28.896
извинете --

00:04:28.920 --> 00:04:31.536
е, че говоря за психическо здраве

00:04:31.560 --> 00:04:35.736
или мозъчно здраве, както предпочитам
да го наричам, понеже е по-конкретно.

00:04:35.760 --> 00:04:39.496
И в същото време
говоря за насилие.

00:04:39.520 --> 00:04:43.096
Последното, което искам, 
е да допринеса за неправилното разбиране,

00:04:43.120 --> 00:04:46.336
което вече съществува за
психичните заболявания.

00:04:46.360 --> 00:04:51.136
Много малък процент от тези,
които имат психично заболяване

00:04:51.160 --> 00:04:53.400
проявяват насилие спрямо останалите,

00:04:54.800 --> 00:04:57.936
Но хората, които умират при самоубийство

00:04:57.960 --> 00:05:02.176
в около 75-90 процента от случаите

00:05:02.200 --> 00:05:05.600
са диагностицирани с някакъв тип
психично заболяване.

00:05:06.680 --> 00:05:07.886
Както много добре знаете,

00:05:07.900 --> 00:05:11.610
системата ни за психично-здравно лечение
не е в състояние да помогне на всички

00:05:12.000 --> 00:05:14.496
и не всеки с деструктивни мисли

00:05:14.520 --> 00:05:16.256
отговаря на критериите

00:05:16.280 --> 00:05:18.440
за определена диагноза.

00:05:19.200 --> 00:05:21.216
Много хора с постоянни чувства

00:05:21.240 --> 00:05:24.976
на страх или гняв или безнадеждност

00:05:25.000 --> 00:05:27.290
никога не са били диагностицирани 
или лекувани.

00:05:27.640 --> 00:05:32.280
Твърде често те привличат вниманието ни,
само в случай на поведенческа криза.

00:05:33.400 --> 00:05:35.456
Ако приблизителните данни са верни,

00:05:35.480 --> 00:05:38.416
че само 1-2 процента 
от всички самоубийства

00:05:38.440 --> 00:05:40.520
включват и убийството на друг човек,

00:05:42.080 --> 00:05:46.000
то когато процентът самоубийства нараства,
както нараства за някои населения,

00:05:46.720 --> 00:05:49.400
процентът на самоубийци - убийци
също ще нарастне.

NOTE Paragraph

00:05:50.520 --> 00:05:56.016
Исках да разбера какво се е случвало
в главата на Дилън преди смъртта му,

00:05:56.040 --> 00:05:59.760
така че потърсих отговори от хора, 
чиито близки са се самоубили.

00:06:01.640 --> 00:06:06.176
Направих изследвания и 
помагах за набиране на средства,

00:06:06.200 --> 00:06:07.976
помагах с каквото мога.

00:06:08.000 --> 00:06:12.496
Говорих с хора, оцелели след опит

00:06:12.520 --> 00:06:13.720
да се самоубият.

NOTE Paragraph

00:06:14.770 --> 00:06:17.056
Един от разговорите,
които най-много ми помогна,

00:06:17.080 --> 00:06:18.536
беше с колежка,

00:06:18.560 --> 00:06:20.535
чула ме да говоря с някой друг

00:06:20.549 --> 00:06:21.749
в офиса.

00:06:22.760 --> 00:06:26.176
Чула ме да казвам,
че Дилън не би могъл да ме обича

00:06:26.200 --> 00:06:28.960
щом е направил 
нещо толкова ужасно.

00:06:30.000 --> 00:06:31.800
По-късно, когато ме видя сама,

00:06:32.760 --> 00:06:35.216
тя се извини, 
че е подслушала разговора ми,

00:06:35.240 --> 00:06:36.800
но ми каза, че греша.

00:06:37.880 --> 00:06:40.496
Каза, че когато била млада,
самотна майка

00:06:40.520 --> 00:06:41.960
с три малки деца,

00:06:42.600 --> 00:06:47.240
била в тежка депресия и била хоспитали-
зирана заради собствената ѝ безопастност.

00:06:48.000 --> 00:06:50.296
По това време била сигурна,

00:06:50.320 --> 00:06:53.576
че за децата ѝ ще е по-добре,
ако тя умре

00:06:53.600 --> 00:06:55.840
и решила да приключи с живота си.

00:06:56.880 --> 00:07:00.936
Тя ме увери, че майчината любов
е най-силното чувство на замята

00:07:00.960 --> 00:07:04.000
и че е обичала децата си
повече от всичко на света,

00:07:04.640 --> 00:07:06.856
но заради болестта си

00:07:06.880 --> 00:07:09.720
била сигурна,
че те ще са по-добре без нея.

NOTE Paragraph

00:07:11.680 --> 00:07:14.056
Това, което каза и което
научих от другите е,

00:07:14.080 --> 00:07:18.816
че ние не правим избор и не
вземаме решение

00:07:18.840 --> 00:07:20.416
да се самоубием

00:07:20.440 --> 00:07:23.296
по същия начин,
по който избираме кола

00:07:23.320 --> 00:07:25.440
или къде да отидем събота вечер.

00:07:26.360 --> 00:07:29.456
Когато някой го обземат
завладяващи самоубийствени мисли,

00:07:29.480 --> 00:07:34.000
той спешно се нуждае
от медицинска помощ.

00:07:34.680 --> 00:07:39.160
Мислите му са пагубни,
способността за самоконтрол е загубена.

00:07:40.320 --> 00:07:43.496
Въпреки това той може да направи план
и да действа логично,

00:07:43.520 --> 00:07:47.456
усещането му за истина
е изопачено през призмата на болката,

00:07:47.480 --> 00:07:50.080
през която интерпретира
своята реалност.

00:07:50.880 --> 00:07:54.536
Някои хора могат много добре
да прикрият своето състояние

00:07:54.560 --> 00:07:56.920
и често имат добри причини за това.

00:07:58.840 --> 00:08:02.016
Много от нас имат самоубийствени мисли
понякога,

00:08:02.040 --> 00:08:05.536
но постоянните,
завладяващи мисли за самоубийство

00:08:05.560 --> 00:08:07.776
и изработването на план за самоубийство

00:08:07.800 --> 00:08:10.136
са симптоми на патология

00:08:10.160 --> 00:08:12.056
и като много заболявания

00:08:12.080 --> 00:08:14.840
състоянието трябва да бъде 
разпознато и лекувано

00:08:15.520 --> 00:08:17.160
преди един живот да е загубен.

NOTE Paragraph

00:08:18.600 --> 00:08:21.440
Но смъртта на сина ми
не беше чисто самоубийство.

00:08:22.200 --> 00:08:23.960
Включваше масово убийство.

00:08:25.560 --> 00:08:31.060
Исках да разбера как мислите му за само-
убийство са довели до мисли за убийство.

00:08:31.920 --> 00:08:35.080
Изследванията на тази тема обаче са 
оскъдни и няма лесни отговори.

00:08:36.240 --> 00:08:39.549
Да, той вероятно е имал
нарастваща депресия.

00:08:40.679 --> 00:08:46.240
Чертите на характера му включваха
перфекционизъм и самоувереност

00:08:47.120 --> 00:08:50.880
и поради това той не би
помолил друг за помощ.

00:08:51.880 --> 00:08:55.336
Редица преживявания в училище


00:08:55.360 --> 00:09:00.760
са го довели до чувства на
унижение, обида и гняв.

00:09:02.160 --> 00:09:05.416
И е имал сложни взаимоотношения

00:09:05.440 --> 00:09:09.776
с момче, което е споделяло
неговите чувствата на гняв и отчуждение

00:09:09.800 --> 00:09:12.846
и което е било емоционално неуравновесено,

00:09:12.870 --> 00:09:15.060
доминиращо и склонно да убива.

00:09:16.280 --> 00:09:19.136
И в пика на този негов период

00:09:19.160 --> 00:09:22.320
на крайна уязвимост и крехкост,

00:09:23.280 --> 00:09:25.656
Дилан е намерил достъп до оръжия,

00:09:25.680 --> 00:09:27.990
въпреки че ние никога
не сме имали такова вкъщи.

00:09:28.800 --> 00:09:34.016
Ужасяващо лесно е
за 17-годишно момче да купи оръжие,

00:09:34.040 --> 00:09:38.680
легално и нелегално,
без моето знание или позволение.

00:09:39.880 --> 00:09:44.400
И някакси, 17 години по-късно, след
многобройни случаи на училищни стрелби,

00:09:45.080 --> 00:09:46.880
все още е плашещо лесно.

NOTE Paragraph

00:09:49.160 --> 00:09:51.880
Това, което Дилън извърши през
този ден разби сърцето ми

00:09:53.240 --> 00:09:55.096
и както често се случва при травми,

00:09:55.120 --> 00:09:58.080
и се отрази тежко на тялото и ума ми.

00:09:59.290 --> 00:10:02.270
Две години след стрелбата
бях диагностицирана с рак на гърдата,

00:10:03.200 --> 00:10:06.560
а след още две години се появиха 
психически проблеми.

00:10:08.480 --> 00:10:11.896
В допълнение към постоянна, 
нестихваща скръб

00:10:11.920 --> 00:10:15.496
се ужасявах да не срещна роднини


NOTE Paragraph

00:10:15.520 --> 00:10:17.576
на някой, който Дилън е убил

00:10:17.600 --> 00:10:19.976
или да не ме заговорят журналисти

00:10:20.000 --> 00:10:21.480
или гневни граждани.

00:10:22.920 --> 00:10:25.496
Страхувах се да пусна новините,

00:10:25.520 --> 00:10:30.480
страхувах се, че ще ме нарекат 
ужасна майка и отвратителна личност.

NOTE Paragraph

00:10:33.320 --> 00:10:35.360
Започнах да изпитвам паник атаки.

00:10:37.240 --> 00:10:41.416
Първият пристъп получих четири
години след стрелбата,

00:10:41.440 --> 00:10:43.976
когато се подготвях за
свидетелски показания

00:10:44.000 --> 00:10:46.800
и трябваше да се срещна лично със
семействата на жертвите.

00:10:47.600 --> 00:10:50.976
Вторият пристъп получих 
шест години след стрелбата,

00:10:51.000 --> 00:10:54.456
когато се подготвях да говоря 
публично за убийството-самоубийство

00:10:54.480 --> 00:10:56.480
за пръв път на конференция.

00:10:57.520 --> 00:10:59.920
И двата епизода продължиха
няколко седмици.

00:11:02.160 --> 00:11:04.296
Пристъпите се появяваха навсякъде:

00:11:04.320 --> 00:11:07.616
в магазина, в офиса ми,

00:11:07.640 --> 00:11:09.680
дори докато четях книга в леглото.

00:11:10.600 --> 00:11:15.656
Умът ми внезапно се затвори 
в този замайващ лабиринт от терор

00:11:15.680 --> 00:11:17.776
и нямаше значение колко силно опитвах

00:11:17.800 --> 00:11:21.856
да се успокоя или да потърся 
разумен изход от него,

00:11:21.880 --> 00:11:23.160
усилията ми бяха напразни.

00:11:24.440 --> 00:11:27.000
Чувствах се така сякаш 
умът ми се опитва да ме убие

00:11:27.920 --> 00:11:30.496
и тогава страхът от самия старх

00:11:30.520 --> 00:11:32.320
погълна всичките ми мисли.

00:11:33.200 --> 00:11:35.096
Тогава научих от първа ръка

00:11:35.120 --> 00:11:37.890
какво е да се чувстваш така сякаш
имаш мозъчна дизфункция,

00:11:38.640 --> 00:11:42.120
именно тогава станах истински 
застъпник на психичното здраве.

00:11:43.760 --> 00:11:46.736
С терапия, лекарства и самопомощ,

00:11:46.760 --> 00:11:48.576
животът ми се върна

00:11:48.600 --> 00:11:52.080
към това, което би могло да се счита
за нормално при тези обстоятелства.

NOTE Paragraph

00:11:52.960 --> 00:11:55.296
Когато погледнах назад към
всичко случило се,

00:11:55.320 --> 00:11:58.880
видях спиралата на дизфункция на сина ми

00:11:59.680 --> 00:12:03.176
вероятно продължила
за период от около две години,

00:12:03.200 --> 00:12:05.690
достатъчно време, за да му се помогне,

00:12:06.280 --> 00:12:09.296
само ако някой знаеше, 
че има нужда от помощ

00:12:09.320 --> 00:12:10.640
и знаеше какво да направи.

NOTE Paragraph

00:12:15.680 --> 00:12:18.256
Всеки път, 
когато някой ме попита:

00:12:18.280 --> 00:12:20.736
"Как може да не си знаела",

00:12:20.760 --> 00:12:22.760
това е като удар в стомаха.

00:12:23.840 --> 00:12:28.376
Този въпрос звучи осъдително 
и удря върху чувството ми на вина,

00:12:28.400 --> 00:12:30.786
което независимо колко терапия ще проведа,

00:12:30.810 --> 00:12:32.840
никога няма да изчезне напълно.

00:12:33.880 --> 00:12:35.500
Но има нещо, което научих:

00:12:36.720 --> 00:12:38.576
ако любовта беше достатъчна,

00:12:38.600 --> 00:12:40.736
за да спре човек със самоубийствени мисли

00:12:40.760 --> 00:12:42.200
да нарани себе си,

00:12:43.000 --> 00:12:45.200
едва ли би имало самоубийства.

00:12:46.320 --> 00:12:48.120
Но любовта не е достатъчна

00:12:49.240 --> 00:12:51.000
и самоубийства се случват често.

00:12:51.680 --> 00:12:54.496
Те са втората основна причина за 
смътртност

00:12:54.520 --> 00:12:56.720
при хора на възраст от 10 до 34 години

00:12:57.640 --> 00:13:00.296
и 15 процента от американските младежи

00:13:00.320 --> 00:13:03.056
споделят, че са правили план за 
самоубийство

00:13:03.080 --> 00:13:04.280
през последната година.

00:13:06.160 --> 00:13:10.280
Разбрах, че независимо колко искаме
да вярваме, че можем,

00:13:11.000 --> 00:13:13.816
ние не сме в състояние да знаем
или контролираме

00:13:13.840 --> 00:13:16.150
всичко, което нашите близки
мислят или чувстват.

00:13:16.760 --> 00:13:19.880
И непреклонното убеждение,
че сме някак различни,

00:13:20.560 --> 00:13:23.976
че тези, които обичаме никога 
не биха помислили да наранят себе си

00:13:24.000 --> 00:13:25.200
или някой друг,

00:13:26.080 --> 00:13:28.096
може да ни накара да пропуснем

00:13:28.120 --> 00:13:29.920
скритото под повърхността.

00:13:31.840 --> 00:13:35.280
И ако най-лошите сценарии се случат,

00:13:36.520 --> 00:13:40.416
ще трябва да научим да си простим, 
че не сме знаели

00:13:40.440 --> 00:13:43.136
или не сме питали правилните въпроси

00:13:43.160 --> 00:13:45.880
или не сме намерили правилното
лечение.

00:13:47.180 --> 00:13:48.496
Трябва винаги да допускаме,

00:13:48.520 --> 00:13:51.160
че е възможно някой, 
който обичаме, да страда,

00:13:51.880 --> 00:13:54.496
независимо от това какво казва

00:13:54.520 --> 00:13:55.760
или как действа.

00:13:56.720 --> 00:13:58.940
Трябва да изслушваме всеки
с цялото си същество

00:13:59.800 --> 00:14:01.000
без осъждане

00:14:01.680 --> 00:14:03.800
и без да предлагаме решения.

NOTE Paragraph

00:14:07.360 --> 00:14:10.576
Знам, че ще живея с тази трагедия,

00:14:10.600 --> 00:14:12.536
с тези многобройни трагедии

00:14:12.560 --> 00:14:14.120
през остатъка от живота си.

00:14:15.320 --> 00:14:17.320
Знам, че в съзнанието на мнозина

00:14:21.080 --> 00:14:24.840
моята загуба не може да се сравни 
със загубата на другите семейства.

00:14:26.240 --> 00:14:28.840
Знам, че моята борба
не прави тяхната по-лесна.

00:14:31.000 --> 00:14:36.376
Знам, че някои дори мислят,
че нямам право на страдание,

00:14:36.400 --> 00:14:39.240
а трябва да живея живота си 
във вечно разкаяние.

NOTE Paragraph

00:14:41.800 --> 00:14:44.480
Но това, което разбрах 
накрая се свежда до следното:

00:14:45.320 --> 00:14:51.496
трагичното е, че дори 
най-бдителните и отговорните от нас

00:14:51.520 --> 00:14:54.390
може да не са в състояние 
да помогнат когато е необходимо,

00:14:54.840 --> 00:14:57.016
но заради самата любов

00:14:57.040 --> 00:14:59.216
не трябва да спираме да опитваме

00:14:59.240 --> 00:15:00.720
да опознаем непознатото.

NOTE Paragraph

00:15:01.560 --> 00:15:02.776
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:15:02.800 --> 00:15:04.960
(Аплодисменти)