1
00:00:01,080 --> 00:00:03,576
За последен път чух гласа на сина ми,

2
00:00:03,600 --> 00:00:05,936
когато той излезе през входната врата

3
00:00:05,960 --> 00:00:07,240
и тръгна към училище.

4
00:00:08,480 --> 00:00:10,680
Той извика една дума в тъмнината:

5
00:00:11,320 --> 00:00:12,520
"Чао."

6
00:00:13,000 --> 00:00:16,000
Беше април, 1999.

7
00:00:16,880 --> 00:00:19,936
По-късно същата сутрин,
в Колумбайнската гимназия,

8
00:00:19,960 --> 00:00:22,896
моят син Дилан и приятелят му Ерик

9
00:00:22,920 --> 00:00:25,240
убиха 12 ученици и учител

10
00:00:26,280 --> 00:00:29,960
и раниха повече от 20 човека
преди да отнемат живота си.

11
00:00:31,160 --> 00:00:34,216
13 невинни човека бяха убити,

12
00:00:34,240 --> 00:00:37,440
оставяйки своите близки
в дълбока скръб и траур.

13
00:00:38,320 --> 00:00:40,176
Други получиха наранявания,

14
00:00:40,200 --> 00:00:44,240
някои бяха обезобразени
и останаха инвалиди.

15
00:00:45,840 --> 00:00:47,656
Но големината на трагедията

16
00:00:47,680 --> 00:00:51,800
не може да се измери единствено
с броя на жертвите и ранените.

17
00:00:52,720 --> 00:00:56,136
Няма мерило за психологическите поражения

18
00:00:56,160 --> 00:00:58,096
за тези, които са се намирали в училището

19
00:00:58,120 --> 00:01:01,740
или за тези, помагали при спасяването
на хора или са разчиствали след това.

20
00:01:02,280 --> 00:01:05,920
Няма мерило за големината 
на трагедия като тази в Колумбайн,

21
00:01:06,680 --> 00:01:08,936
особено когато тя може да стане образец

22
00:01:08,960 --> 00:01:12,770
за тези, които от своя страна
искат да извършат подобно престъпление.

23
00:01:13,600 --> 00:01:15,440
Колумбайн беше ударна вълна

24
00:01:16,170 --> 00:01:17,556
и когато трагедията приключи,

25
00:01:17,580 --> 00:01:21,416
на общността и обществото им 
бяха нужни години,

26
00:01:21,440 --> 00:01:23,250
за да разберат напълно случилото се.

27
00:01:24,720 --> 00:01:28,840
На мен ми бяха нужни години, за да опитам
да приема действията на сина ми.

28
00:01:29,760 --> 00:01:32,896
Жестоките действия,
които доведоха до смъртта му,

29
00:01:32,920 --> 00:01:36,480
ми показаха, че той е бил съвсем
различен човек, от човека, който познавах.

30
00:01:37,600 --> 00:01:39,976
След това хората ме питаха:

31
00:01:40,000 --> 00:01:41,760
"Как е можело да не знаеш?

32
00:01:42,560 --> 00:01:44,120
Каква майка си ти?"

33
00:01:45,240 --> 00:01:47,880
Все още си задавам същите въпроси.

34
00:01:49,080 --> 00:01:51,960
Преди стрелбата
възприемах себе си като добра майка.

35
00:01:52,760 --> 00:01:55,216
Да помогна на децата си 
да станат грижовни,

36
00:01:55,240 --> 00:01:57,576
здрави, отговорни възрастни

37
00:01:57,600 --> 00:02:01,080
беше най-важната роля в моя живот.

38
00:02:01,760 --> 00:02:05,080
Но трагедията ме убеди,
че съм се провалила като родител

39
00:02:05,840 --> 00:02:09,560
и отчасти това чувство на провал
ме доведе тук днес.

40
00:02:11,240 --> 00:02:12,496
Освен баща му,

41
00:02:12,520 --> 00:02:16,080
аз бях единственият човек, който познаваше
и обичаше Дилън най-много.

42
00:02:16,800 --> 00:02:19,056
Ако някой можеше да предвиди
какво ще се случи,

43
00:02:19,080 --> 00:02:20,800
това трябваше да съм аз, нали?

44
00:02:22,000 --> 00:02:23,200
Но аз не знаех.

45
00:02:25,440 --> 00:02:27,336
Днес съм тук да
споделя опита за това,

46
00:02:27,360 --> 00:02:31,080
какво е да бъдеш майка
на някой, който убива и наранява.

47
00:02:32,200 --> 00:02:36,056
В годините след трагедията,
щателно се ровех в спомените си,

48
00:02:36,080 --> 00:02:39,680
опитвайки се да разбера
къде се провалих като родител

49
00:02:40,280 --> 00:02:43,016
Но няма прости отговори.

50
00:02:43,040 --> 00:02:44,960
Не мога да дам никакви изводи.

51
00:02:45,520 --> 00:02:46,940
Всичко, което мога да направя

52
00:02:47,760 --> 00:02:50,120
е да споделя какво научих.

53
00:02:51,440 --> 00:02:55,056
Когато разговарям с хора,
които не ме познаваха преди стрелбата,

54
00:02:55,080 --> 00:02:57,060
съм изправена пред три изпитания.

55
00:02:57,640 --> 00:03:00,840
Първо, когато влеза в помещение като това,

56
00:03:01,480 --> 00:03:05,056
никога не знам дали някой тук
не е преживял загуба

57
00:03:05,080 --> 00:03:06,800
заради стореното от сина ми.

58
00:03:08,080 --> 00:03:12,216
Усещам необходимост да поискам прошка за
страданието, причинено от сина ми,

59
00:03:12,240 --> 00:03:14,440
който не е тук, за да го направи сам.

60
00:03:15,080 --> 00:03:17,640
Така че първо, от цялото си сърце

61
00:03:18,320 --> 00:03:21,560
съжалявам, ако моят син
ви е причинил болка.

62
00:03:23,640 --> 00:03:25,400
Второ, пред мен стои изпитанието

63
00:03:26,040 --> 00:03:29,760
да търся разбиране и дори 
състрадание,

64
00:03:30,560 --> 00:03:33,800
когато говоря за смъртта на сина ми
като за самоубийство.

65
00:03:34,480 --> 00:03:36,616
Две години преди да умре,

66
00:03:36,640 --> 00:03:38,856
той е написал на лист от тетрадка,

67
00:03:38,880 --> 00:03:40,440
че е режел тялото си.

68
00:03:41,200 --> 00:03:42,816
Казва, че бил в агония

69
00:03:42,840 --> 00:03:45,480
и би искал да има оръжие,
за да приключи с живота си.

70
00:03:46,160 --> 00:03:49,920
Разбрах тези неща
месеци след неговата смърт.

71
00:03:50,720 --> 00:03:54,136
Когато говоря за смъртта на сина си 
като за самоубийство,

72
00:03:54,160 --> 00:03:58,200
не се опитвам да омаловажа жестокостта,
която той извърши в края на живота си.

73
00:03:58,840 --> 00:04:00,816
Опитвам се да разбера

74
00:04:00,840 --> 00:04:02,936
как неговите самоубийствени мисли

75
00:04:02,960 --> 00:04:04,400
доведоха до убийства.

76
00:04:05,080 --> 00:04:08,296
След много четене и
разговори с експерти,

77
00:04:08,320 --> 00:04:09,976
стигнах до убеждението,

78
00:04:10,000 --> 00:04:14,720
че участието му в стрелбата не идва
от вкоренено желание да убива,

79
00:04:15,480 --> 00:04:17,160
а от желанието му да умре.

80
00:04:18,320 --> 00:04:23,616
Третото изпитание пред мен, когато говоря
за убийството-самоубийство на сина ми

81
00:04:23,640 --> 00:04:26,560
е, че говоря за психическо здраве --

82
00:04:27,680 --> 00:04:28,896
извинете --

83
00:04:28,920 --> 00:04:31,536
е, че говоря за психическо здраве

84
00:04:31,560 --> 00:04:35,736
или мозъчно здраве, както предпочитам
да го наричам, понеже е по-конкретно.

85
00:04:35,760 --> 00:04:39,496
И в същото време
говоря за насилие.

86
00:04:39,520 --> 00:04:43,096
Последното, което искам, 
е да допринеса за неправилното разбиране,

87
00:04:43,120 --> 00:04:46,336
което вече съществува за
психичните заболявания.

88
00:04:46,360 --> 00:04:51,136
Много малък процент от тези,
които имат психично заболяване

89
00:04:51,160 --> 00:04:53,400
проявяват насилие спрямо останалите,

90
00:04:54,800 --> 00:04:57,936
Но хората, които умират при самоубийство

91
00:04:57,960 --> 00:05:02,176
в около 75-90 процента от случаите

92
00:05:02,200 --> 00:05:05,600
са диагностицирани с някакъв тип
психично заболяване.

93
00:05:06,680 --> 00:05:07,886
Както много добре знаете,

94
00:05:07,900 --> 00:05:11,610
системата ни за психично-здравно лечение
не е в състояние да помогне на всички

95
00:05:12,000 --> 00:05:14,496
и не всеки с деструктивни мисли

96
00:05:14,520 --> 00:05:16,256
отговаря на критериите

97
00:05:16,280 --> 00:05:18,440
за определена диагноза.

98
00:05:19,200 --> 00:05:21,216
Много хора с постоянни чувства

99
00:05:21,240 --> 00:05:24,976
на страх или гняв или безнадеждност

100
00:05:25,000 --> 00:05:27,290
никога не са били диагностицирани 
или лекувани.

101
00:05:27,640 --> 00:05:32,280
Твърде често те привличат вниманието ни,
само в случай на поведенческа криза.

102
00:05:33,400 --> 00:05:35,456
Ако приблизителните данни са верни,

103
00:05:35,480 --> 00:05:38,416
че само 1-2 процента 
от всички самоубийства

104
00:05:38,440 --> 00:05:40,520
включват и убийството на друг човек,

105
00:05:42,080 --> 00:05:46,000
то когато процентът самоубийства нараства,
както нараства за някои населения,

106
00:05:46,720 --> 00:05:49,400
процентът на самоубийци - убийци
също ще нарастне.

107
00:05:50,520 --> 00:05:56,016
Исках да разбера какво се е случвало
в главата на Дилън преди смъртта му,

108
00:05:56,040 --> 00:05:59,760
така че потърсих отговори от хора, 
чиито близки са се самоубили.

109
00:06:01,640 --> 00:06:06,176
Направих изследвания и 
помагах за набиране на средства,

110
00:06:06,200 --> 00:06:07,976
помагах с каквото мога.

111
00:06:08,000 --> 00:06:12,496
Говорих с хора, оцелели след опит

112
00:06:12,520 --> 00:06:13,720
да се самоубият.

113
00:06:14,770 --> 00:06:17,056
Един от разговорите,
които най-много ми помогна,

114
00:06:17,080 --> 00:06:18,536
беше с колежка,

115
00:06:18,560 --> 00:06:20,535
чула ме да говоря с някой друг

116
00:06:20,549 --> 00:06:21,749
в офиса.

117
00:06:22,760 --> 00:06:26,176
Чула ме да казвам,
че Дилън не би могъл да ме обича

118
00:06:26,200 --> 00:06:28,960
щом е направил 
нещо толкова ужасно.

119
00:06:30,000 --> 00:06:31,800
По-късно, когато ме видя сама,

120
00:06:32,760 --> 00:06:35,216
тя се извини, 
че е подслушала разговора ми,

121
00:06:35,240 --> 00:06:36,800
но ми каза, че греша.

122
00:06:37,880 --> 00:06:40,496
Каза, че когато била млада,
самотна майка

123
00:06:40,520 --> 00:06:41,960
с три малки деца,

124
00:06:42,600 --> 00:06:47,240
била в тежка депресия и била хоспитали-
зирана заради собствената ѝ безопастност.

125
00:06:48,000 --> 00:06:50,296
По това време била сигурна,

126
00:06:50,320 --> 00:06:53,576
че за децата ѝ ще е по-добре,
ако тя умре

127
00:06:53,600 --> 00:06:55,840
и решила да приключи с живота си.

128
00:06:56,880 --> 00:07:00,936
Тя ме увери, че майчината любов
е най-силното чувство на замята

129
00:07:00,960 --> 00:07:04,000
и че е обичала децата си
повече от всичко на света,

130
00:07:04,640 --> 00:07:06,856
но заради болестта си

131
00:07:06,880 --> 00:07:09,720
била сигурна,
че те ще са по-добре без нея.

132
00:07:11,680 --> 00:07:14,056
Това, което каза и което
научих от другите е,

133
00:07:14,080 --> 00:07:18,816
че ние не правим избор и не
вземаме решение

134
00:07:18,840 --> 00:07:20,416
да се самоубием

135
00:07:20,440 --> 00:07:23,296
по същия начин,
по който избираме кола

136
00:07:23,320 --> 00:07:25,440
или къде да отидем събота вечер.

137
00:07:26,360 --> 00:07:29,456
Когато някой го обземат
завладяващи самоубийствени мисли,

138
00:07:29,480 --> 00:07:34,000
той спешно се нуждае
от медицинска помощ.

139
00:07:34,680 --> 00:07:39,160
Мислите му са пагубни,
способността за самоконтрол е загубена.

140
00:07:40,320 --> 00:07:43,496
Въпреки това той може да направи план
и да действа логично,

141
00:07:43,520 --> 00:07:47,456
усещането му за истина
е изопачено през призмата на болката,

142
00:07:47,480 --> 00:07:50,080
през която интерпретира
своята реалност.

143
00:07:50,880 --> 00:07:54,536
Някои хора могат много добре
да прикрият своето състояние

144
00:07:54,560 --> 00:07:56,920
и често имат добри причини за това.

145
00:07:58,840 --> 00:08:02,016
Много от нас имат самоубийствени мисли
понякога,

146
00:08:02,040 --> 00:08:05,536
но постоянните,
завладяващи мисли за самоубийство

147
00:08:05,560 --> 00:08:07,776
и изработването на план за самоубийство

148
00:08:07,800 --> 00:08:10,136
са симптоми на патология

149
00:08:10,160 --> 00:08:12,056
и като много заболявания

150
00:08:12,080 --> 00:08:14,840
състоянието трябва да бъде 
разпознато и лекувано

151
00:08:15,520 --> 00:08:17,160
преди един живот да е загубен.

152
00:08:18,600 --> 00:08:21,440
Но смъртта на сина ми
не беше чисто самоубийство.

153
00:08:22,200 --> 00:08:23,960
Включваше масово убийство.

154
00:08:25,560 --> 00:08:31,060
Исках да разбера как мислите му за само-
убийство са довели до мисли за убийство.

155
00:08:31,920 --> 00:08:35,080
Изследванията на тази тема обаче са 
оскъдни и няма лесни отговори.

156
00:08:36,240 --> 00:08:39,549
Да, той вероятно е имал
нарастваща депресия.

157
00:08:40,679 --> 00:08:46,240
Чертите на характера му включваха
перфекционизъм и самоувереност

158
00:08:47,120 --> 00:08:50,880
и поради това той не би
помолил друг за помощ.

159
00:08:51,880 --> 00:08:55,336
Редица преживявания в училище


160
00:08:55,360 --> 00:09:00,760
са го довели до чувства на
унижение, обида и гняв.

161
00:09:02,160 --> 00:09:05,416
И е имал сложни взаимоотношения

162
00:09:05,440 --> 00:09:09,776
с момче, което е споделяло
неговите чувствата на гняв и отчуждение

163
00:09:09,800 --> 00:09:12,846
и което е било емоционално неуравновесено,

164
00:09:12,870 --> 00:09:15,060
доминиращо и склонно да убива.

165
00:09:16,280 --> 00:09:19,136
И в пика на този негов период

166
00:09:19,160 --> 00:09:22,320
на крайна уязвимост и крехкост,

167
00:09:23,280 --> 00:09:25,656
Дилан е намерил достъп до оръжия,

168
00:09:25,680 --> 00:09:27,990
въпреки че ние никога
не сме имали такова вкъщи.

169
00:09:28,800 --> 00:09:34,016
Ужасяващо лесно е
за 17-годишно момче да купи оръжие,

170
00:09:34,040 --> 00:09:38,680
легално и нелегално,
без моето знание или позволение.

171
00:09:39,880 --> 00:09:44,400
И някакси, 17 години по-късно, след
многобройни случаи на училищни стрелби,

172
00:09:45,080 --> 00:09:46,880
все още е плашещо лесно.

173
00:09:49,160 --> 00:09:51,880
Това, което Дилън извърши през
този ден разби сърцето ми

174
00:09:53,240 --> 00:09:55,096
и както често се случва при травми,

175
00:09:55,120 --> 00:09:58,080
и се отрази тежко на тялото и ума ми.

176
00:09:59,290 --> 00:10:02,270
Две години след стрелбата
бях диагностицирана с рак на гърдата,

177
00:10:03,200 --> 00:10:06,560
а след още две години се появиха 
психически проблеми.

178
00:10:08,480 --> 00:10:11,896
В допълнение към постоянна, 
нестихваща скръб

179
00:10:11,920 --> 00:10:15,496
се ужасявах да не срещна роднини


180
00:10:15,520 --> 00:10:17,576
на някой, който Дилън е убил

181
00:10:17,600 --> 00:10:19,976
или да не ме заговорят журналисти

182
00:10:20,000 --> 00:10:21,480
или гневни граждани.

183
00:10:22,920 --> 00:10:25,496
Страхувах се да пусна новините,

184
00:10:25,520 --> 00:10:30,480
страхувах се, че ще ме нарекат 
ужасна майка и отвратителна личност.

185
00:10:33,320 --> 00:10:35,360
Започнах да изпитвам паник атаки.

186
00:10:37,240 --> 00:10:41,416
Първият пристъп получих четири
години след стрелбата,

187
00:10:41,440 --> 00:10:43,976
когато се подготвях за
свидетелски показания

188
00:10:44,000 --> 00:10:46,800
и трябваше да се срещна лично със
семействата на жертвите.

189
00:10:47,600 --> 00:10:50,976
Вторият пристъп получих 
шест години след стрелбата,

190
00:10:51,000 --> 00:10:54,456
когато се подготвях да говоря 
публично за убийството-самоубийство

191
00:10:54,480 --> 00:10:56,480
за пръв път на конференция.

192
00:10:57,520 --> 00:10:59,920
И двата епизода продължиха
няколко седмици.

193
00:11:02,160 --> 00:11:04,296
Пристъпите се появяваха навсякъде:

194
00:11:04,320 --> 00:11:07,616
в магазина, в офиса ми,

195
00:11:07,640 --> 00:11:09,680
дори докато четях книга в леглото.

196
00:11:10,600 --> 00:11:15,656
Умът ми внезапно се затвори 
в този замайващ лабиринт от терор

197
00:11:15,680 --> 00:11:17,776
и нямаше значение колко силно опитвах

198
00:11:17,800 --> 00:11:21,856
да се успокоя или да потърся 
разумен изход от него,

199
00:11:21,880 --> 00:11:23,160
усилията ми бяха напразни.

200
00:11:24,440 --> 00:11:27,000
Чувствах се така сякаш 
умът ми се опитва да ме убие

201
00:11:27,920 --> 00:11:30,496
и тогава страхът от самия старх

202
00:11:30,520 --> 00:11:32,320
погълна всичките ми мисли.

203
00:11:33,200 --> 00:11:35,096
Тогава научих от първа ръка

204
00:11:35,120 --> 00:11:37,890
какво е да се чувстваш така сякаш
имаш мозъчна дизфункция,

205
00:11:38,640 --> 00:11:42,120
именно тогава станах истински 
застъпник на психичното здраве.

206
00:11:43,760 --> 00:11:46,736
С терапия, лекарства и самопомощ,

207
00:11:46,760 --> 00:11:48,576
животът ми се върна

208
00:11:48,600 --> 00:11:52,080
към това, което би могло да се счита
за нормално при тези обстоятелства.

209
00:11:52,960 --> 00:11:55,296
Когато погледнах назад към
всичко случило се,

210
00:11:55,320 --> 00:11:58,880
видях спиралата на дизфункция на сина ми

211
00:11:59,680 --> 00:12:03,176
вероятно продължила
за период от около две години,

212
00:12:03,200 --> 00:12:05,690
достатъчно време, за да му се помогне,

213
00:12:06,280 --> 00:12:09,296
само ако някой знаеше, 
че има нужда от помощ

214
00:12:09,320 --> 00:12:10,640
и знаеше какво да направи.

215
00:12:15,680 --> 00:12:18,256
Всеки път, 
когато някой ме попита:

216
00:12:18,280 --> 00:12:20,736
"Как може да не си знаела",

217
00:12:20,760 --> 00:12:22,760
това е като удар в стомаха.

218
00:12:23,840 --> 00:12:28,376
Този въпрос звучи осъдително 
и удря върху чувството ми на вина,

219
00:12:28,400 --> 00:12:30,786
което независимо колко терапия ще проведа,

220
00:12:30,810 --> 00:12:32,840
никога няма да изчезне напълно.

221
00:12:33,880 --> 00:12:35,500
Но има нещо, което научих:

222
00:12:36,720 --> 00:12:38,576
ако любовта беше достатъчна,

223
00:12:38,600 --> 00:12:40,736
за да спре човек със самоубийствени мисли

224
00:12:40,760 --> 00:12:42,200
да нарани себе си,

225
00:12:43,000 --> 00:12:45,200
едва ли би имало самоубийства.

226
00:12:46,320 --> 00:12:48,120
Но любовта не е достатъчна

227
00:12:49,240 --> 00:12:51,000
и самоубийства се случват често.

228
00:12:51,680 --> 00:12:54,496
Те са втората основна причина за 
смътртност

229
00:12:54,520 --> 00:12:56,720
при хора на възраст от 10 до 34 години

230
00:12:57,640 --> 00:13:00,296
и 15 процента от американските младежи

231
00:13:00,320 --> 00:13:03,056
споделят, че са правили план за 
самоубийство

232
00:13:03,080 --> 00:13:04,280
през последната година.

233
00:13:06,160 --> 00:13:10,280
Разбрах, че независимо колко искаме
да вярваме, че можем,

234
00:13:11,000 --> 00:13:13,816
ние не сме в състояние да знаем
или контролираме

235
00:13:13,840 --> 00:13:16,150
всичко, което нашите близки
мислят или чувстват.

236
00:13:16,760 --> 00:13:19,880
И непреклонното убеждение,
че сме някак различни,

237
00:13:20,560 --> 00:13:23,976
че тези, които обичаме никога 
не биха помислили да наранят себе си

238
00:13:24,000 --> 00:13:25,200
или някой друг,

239
00:13:26,080 --> 00:13:28,096
може да ни накара да пропуснем

240
00:13:28,120 --> 00:13:29,920
скритото под повърхността.

241
00:13:31,840 --> 00:13:35,280
И ако най-лошите сценарии се случат,

242
00:13:36,520 --> 00:13:40,416
ще трябва да научим да си простим, 
че не сме знаели

243
00:13:40,440 --> 00:13:43,136
или не сме питали правилните въпроси

244
00:13:43,160 --> 00:13:45,880
или не сме намерили правилното
лечение.

245
00:13:47,180 --> 00:13:48,496
Трябва винаги да допускаме,

246
00:13:48,520 --> 00:13:51,160
че е възможно някой, 
който обичаме, да страда,

247
00:13:51,880 --> 00:13:54,496
независимо от това какво казва

248
00:13:54,520 --> 00:13:55,760
или как действа.

249
00:13:56,720 --> 00:13:58,940
Трябва да изслушваме всеки
с цялото си същество

250
00:13:59,800 --> 00:14:01,000
без осъждане

251
00:14:01,680 --> 00:14:03,800
и без да предлагаме решения.

252
00:14:07,360 --> 00:14:10,576
Знам, че ще живея с тази трагедия,

253
00:14:10,600 --> 00:14:12,536
с тези многобройни трагедии

254
00:14:12,560 --> 00:14:14,120
през остатъка от живота си.

255
00:14:15,320 --> 00:14:17,320
Знам, че в съзнанието на мнозина

256
00:14:21,080 --> 00:14:24,840
моята загуба не може да се сравни 
със загубата на другите семейства.

257
00:14:26,240 --> 00:14:28,840
Знам, че моята борба
не прави тяхната по-лесна.

258
00:14:31,000 --> 00:14:36,376
Знам, че някои дори мислят,
че нямам право на страдание,

259
00:14:36,400 --> 00:14:39,240
а трябва да живея живота си 
във вечно разкаяние.

260
00:14:41,800 --> 00:14:44,480
Но това, което разбрах 
накрая се свежда до следното:

261
00:14:45,320 --> 00:14:51,496
трагичното е, че дори 
най-бдителните и отговорните от нас

262
00:14:51,520 --> 00:14:54,390
може да не са в състояние 
да помогнат когато е необходимо,

263
00:14:54,840 --> 00:14:57,016
но заради самата любов

264
00:14:57,040 --> 00:14:59,216
не трябва да спираме да опитваме

265
00:14:59,240 --> 00:15:00,720
да опознаем непознатото.

266
00:15:01,560 --> 00:15:02,776
Благодаря ви.

267
00:15:02,800 --> 00:15:04,960
(Аплодисменти)