Как да говорим с ветерани за войната
-
0:01 - 0:03Развълнувам съм да бъда тук и говоря за ветераните от войната.
-
0:03 - 0:05Не станах войник,
-
0:05 - 0:07защото исках да отида на война
-
0:07 - 0:10и не защото имах огромното желание
-
0:10 - 0:13или нужда да прекося океана и да се бия.
-
0:13 - 0:16Честно казано станах войник, защото
-
0:16 - 0:17таксата за колежа беше ужасно висока,
-
0:17 - 0:19а това щеше да ми помогне да я платя.
-
0:19 - 0:21Станах войник, защото
-
0:21 - 0:23това е, което можех
-
0:23 - 0:26и знаех, че мога да се справя
-
0:26 - 0:29В семейството ми няма военни
-
0:29 - 0:30Не съм военно келеме.
-
0:30 - 0:33Никой от семейството ми никога не е бил военен
-
0:33 - 0:35За първи път се запознах с военните
-
0:35 - 0:37когато бях на 13
-
0:37 - 0:40бях изпратен във военно училище
-
0:40 - 0:41защото майка ми ме заплашваше
-
0:41 - 0:45с идеята за военно училище от осем годишна възраст
-
0:45 - 0:48Имах проблеми, когато пораствах,
-
0:48 - 0:50а майка ми винаги ми казваше:
-
0:50 - 0:51“Знаеш, че ако не дойдеш на себе си
-
0:51 - 0:52ще те изпратя във военно училище.”
-
0:52 - 0:54А аз я поглеждах и ѝ казвах: “Мамо,
-
0:54 - 0:56ще се постарая повече.”
-
0:56 - 0:57А когато бях на девет,
-
0:57 - 1:00тя започна да ми дава брошури, за да ми покаже, че не се шегува.
-
1:00 - 1:01Поглеждах брошурите и ѝ казвах:
-
1:01 - 1:03“Добре, мамо, виждам, че не се шегуваш и ще се постарая повече.”
-
1:03 - 1:05А на 10 и 11 години
-
1:05 - 1:09поведението ми ставаше по-лошо.
-
1:09 - 1:11Бях на академичен и дисциплинарен изпитателен срок,
-
1:11 - 1:15преди да сгазя лука
-
1:15 - 1:18и за първи път усетих белезници на ръцете си.
-
1:18 - 1:19на 11 годишна възраст.
-
1:19 - 1:21И така на 13,
-
1:21 - 1:23майка ми дойде при мен и ми каза:
-
1:23 - 1:25“Чашата преля.”
-
1:25 - 1:26“Ще те изпратя във военно училище.”
-
1:26 - 1:28А аз я погледнах и ѝ казах: “ Мамо,
-
1:28 - 1:31виждам, че си разстроена, ще се постарая повече.”
-
1:31 - 1:33А тя ми отговори: - Не, отиваш следващата седмица
-
1:33 - 1:36Ето така за първи път бях запознат с
-
1:36 - 1:38цялата идея за армията,
-
1:38 - 1:41защото според нея това беше добра идея.
-
1:41 - 1:43Искренно трябваше да не се съглася с нея
-
1:43 - 1:44когато отидох там,
-
1:44 - 1:46защото буквално първите няколко дни
-
1:46 - 1:48избягах пет пъти от това училище.
-
1:48 - 1:50Около училището имаше големи черни порти
-
1:50 - 1:52и всеки път, когато се обръщаха
-
1:52 - 1:55аз бягах през черните порти
-
1:55 - 1:57и приемах офертата, че ако не искаме да стоим тук
-
1:57 - 1:58можем да си тръгнем по всяко време.
-
1:58 - 2:00И така аз просто казах: - Ами, ако така стоят нещата
-
2:00 - 2:03бих искал да си тръгна. (смях)
-
2:03 - 2:05Но никога не проработи.
-
2:05 - 2:07И продължих да се губя.
-
2:07 - 2:09Но накрая
-
2:09 - 2:11след като постоях там определено време
-
2:11 - 2:13и след края на първата година
-
2:13 - 2:14в това военно училище,
-
2:14 - 2:19разбрах, че аз всъщност пораствам.
-
2:19 - 2:23Осъзнах нещата, които ми харесват в това училище.
-
2:23 - 2:25Това, което ми харесваше в структурата
-
2:25 - 2:28беше нещо, което не бях открил преди:
-
2:28 - 2:31това, че най-накрая почувствах, че съм част от нещо голямо
-
2:31 - 2:33част от екип и това наистина беше от значение за хората.
-
2:33 - 2:35и това, че бях там
-
2:35 - 2:38и че лидерството не беше просто част от шега
-
2:38 - 2:41но беше нещо реално, всъщност основната част
-
2:41 - 2:43от цялото преживяване.
-
2:43 - 2:45И когато дойде време наистина
-
2:45 - 2:47да завърша гимназията
-
2:47 - 2:50започнах да мисля какво исках да направя
-
2:50 - 2:52и вероятно като повечето ученици
-
2:52 - 2:55нямах идея какво означава това и какво искам да направя.
-
2:55 - 2:57Мислех си за хората, които
-
2:57 - 2:59уважавах и на които се възхищавах.
-
2:59 - 3:01Мислех си за много хора
-
3:01 - 3:04по-специално много от мъжете в живота ми,
-
3:04 - 3:06на които се възхищавах.
-
3:06 - 3:08Оказа се, че всички те носеха униформата
-
3:08 - 3:10на Съединените американски щати,
-
3:10 - 3:12така че за мен въпросът и отговорът
-
3:12 - 3:14наистина бяха много прости.
-
3:14 - 3:16Отговорът на въпроса какво исках да правя
-
3:16 - 3:17се състоеше в изречението:
-
3:17 - 3:20Предполагам, че ще бъда офицер от армията.
-
3:20 - 3:22Така че след армията преминах през този процес
-
3:22 - 3:23те ме обучиха
-
3:23 - 3:25и когато казах, че не се присединих към армията
-
3:25 - 3:26защото исках да отида на война
-
3:26 - 3:29Истината е, че аз го направих през 1996.
-
3:29 - 3:31Там наистина не се случват много неща.
-
3:31 - 3:33Никога не съм се чувствал в опасност.
-
3:33 - 3:35Когато отидох при майка ми,
-
3:35 - 3:36първоначално постъпих в армията, когато бях на 17,
-
3:36 - 3:38така, че аз наистина се нуждаех от разрешение от родителите
-
3:38 - 3:39за да постъпя в армията.
-
3:39 - 3:40Дадох документите на майка ми
-
3:40 - 3:42и тя просто предположи, че е нещо като военно училище.
-
3:42 - 3:44А тя каза: - Ами, беше добре за него преди
-
3:44 - 3:46така че предполагам, че ще продължим да е така,
-
3:46 - 3:49без да си има идея, че документите, които подписва
-
3:49 - 3:51всъщност дават правото на сина ѝ
-
3:51 - 3:54да постъпи в армията.
-
3:54 - 3:56Минах и през този процес
-
3:56 - 3:58и през цялото време продължавах да мисля
-
3:58 - 4:02това е страхотно,
може би ще служа през почивните дни -
4:02 - 4:07или на две седмици през годината на обучение.
-
4:07 - 4:09Няколко години години след като постъпих в армията,
-
4:09 - 4:12няколко години след като майка ми беше подписала тези документи,
-
4:12 - 4:16целият свят се промени.
-
4:16 - 4:19И след 11 септември имаше един изцяло нов контекст
-
4:19 - 4:23за професията, която избрах.
-
4:23 - 4:27Първият път, когато постъпих в армията, не исках да се бия
-
4:27 - 4:29но сега, когато бях в играта
-
4:29 - 4:33точно това щеше да се случи.
-
4:33 - 4:36А аз мислех толкова много за войниците,
-
4:36 - 4:38които в крайна сметка трябваше да ръководя.
-
4:38 - 4:41Спомням си, когато за първи път, веднага след 11 септември
-
4:41 - 4:43три седмици след 11 септември аз бях в самолет, летящ над океана
-
4:43 - 4:45но в самолета нямаше военни
-
4:45 - 4:47аз летях над океана, защото бях получил стипендия
-
4:47 - 4:49за да пътувам в чужбина
-
4:49 - 4:50Получих стипендия да отида в чужбина
-
4:50 - 4:53да уча и живея там.
-
4:53 - 4:55Живях в Англия и беше интересно,
-
4:55 - 4:56но в същото време хората,
-
4:56 - 4:59с които тренирах
-
4:59 - 5:01същите войници, с които тренирах през цялото време
-
5:01 - 5:04и с които се подготвяхме за война,
-
5:04 - 5:07фактически се изправяха пред това.
-
5:07 - 5:09Те бяха вече на път да се окажат
-
5:09 - 5:11по средата на някакви места,
-
5:11 - 5:13които всъщност повечето от хората
-
5:13 - 5:15повечето от нас, които тренирахме,
-
5:15 - 5:19не можеха да ги посочат на картата.
-
5:19 - 5:21Пропилях няколко години докато завърша училище,
-
5:21 - 5:23и през цялото това време, докато стоях там
-
5:23 - 5:25в сгради в Оксфорд,
-
5:25 - 5:27които са буквално построени стотици години
-
5:27 - 5:29преди създаването на Съединените щати.
-
5:29 - 5:32Седя там, говоря с донове
-
5:32 - 5:36за убийството на ерцхерцог Фердинанд
-
5:36 - 5:40и как това е повлияло на началото на Първата световна война,
-
5:40 - 5:42където през цялото време мислех
-
5:42 - 5:45за моите войници
-
5:45 - 5:47които сега се хвърляха в Кевлар
-
5:47 - 5:49и взимат своите бронирани жилетки
-
5:49 - 5:51и си представям как точно се променям
-
5:51 - 5:54или как почиствам картечница
-
5:54 - 5:57в дъмнината.
-
5:57 - 6:00Това беше новата действителност.
-
6:00 - 6:02Докато завърших всичко това и отново постъпих
-
6:02 - 6:05във военното ми поделение, ние се готвехме да разположим войсктие в Афганистан.
-
6:05 - 6:06имаше войници от моето поделение, които сега бяха
-
6:06 - 6:08на втората или трета си мисии,
-
6:08 - 6:10преди аз въобще да съм имал първа.
-
6:10 - 6:12Спомням си, когато се разхождах с войници от моето поделение за първи път.
-
6:12 - 6:13Когато постъпиш в армията
-
6:13 - 6:15и правиш бойна обиколка
-
6:15 - 6:16всеки гледа на рамото ти
-
6:16 - 6:20защото на рамото ти е твоят боен пач.
-
6:20 - 6:21И като се срещнете с хора
-
6:21 - 6:23ръкостискате се
-
6:23 - 6:24и тогава полеждате рамото им,
-
6:24 - 6:26защото искаш да видиш къде са служели
-
6:26 - 6:27или в кое поделение са служели
-
6:27 - 6:29Аз бях единственият човек, който се навърта
-
6:29 - 6:31без нищо на рамото си
-
6:31 - 6:35и ме изгаряше всеки път, когато някой се вгледа в него.
-
6:35 - 6:38Но имаш възможност да говориш с войниците
-
6:38 - 6:42и да ги питаш защо са се записали.
-
6:42 - 6:46Аз се записах, звщото таксата в колежа беше много висока.
-
6:46 - 6:51Но много от моите колеги се бяха записали по ред други причини.
-
6:51 - 6:53Записали се от чувство на задължение.
-
6:53 - 6:54Защото били разгневени
-
6:54 - 6:56и искали да направят нещо.
-
6:56 - 6:58Записали се, защото
-
6:58 - 6:59семейството им казало, че е важно.
-
6:59 - 7:02Записали се, защото искали отмъщение.
-
7:02 - 7:06И по ред други причини.
-
7:06 - 7:09Сега всички сме отвъд океана
-
7:09 - 7:13воювайки в тези конфликти.
-
7:13 - 7:15Това, което ме удивляваше, беше това, че аз
-
7:15 - 7:20много наивно започнах да чувам това твърдение,
-
7:20 - 7:23което аз никога не успях да разбера напълно,
-
7:23 - 7:25защото непосредствено след 11 септември започваш да чуваш това понятие
-
7:25 - 7:27където хората идват при теб и ти казват
-
7:27 - 7:29“Благодаря за службата ти”
-
7:29 - 7:31А аз просто продължавам и казвам
-
7:31 - 7:33същите неща на колегите.
-
7:33 - 7:35Това става преди да се настаним.
-
7:35 - 7:38Но аз наистина не знам какво наистина означава това.
-
7:38 - 7:40Просто го казвах, защото звучеше правилно.
-
7:40 - 7:42Казах го, защото звучеше като правилното нещо, което да се каже
-
7:42 - 7:43на хората, на които служехме отвъд океана.
-
7:43 - 7:46"Благодаря за службата ти”
-
7:46 - 7:48Но нямах представа от контекста
-
7:48 - 7:50или дори какво
-
7:50 - 7:54означаваше това за хората, които го чуваха.
-
7:54 - 7:59Когато за първи път се върнах от Афганистан,
-
7:59 - 8:02Мислех си, че ако се връщаш от конфликта,
-
8:02 - 8:06тогава опасността ще бъде навсякъде.
-
8:06 - 8:08Мислех си, че ако се връщаш от зоната на конфликта,
-
8:08 - 8:10тогава някакси
-
8:10 - 8:12изтриваш потта от челото си и казваш
-
8:12 - 8:15– Уф, радвам се, че му се изплъзнах,
-
8:15 - 8:17без да разбираш, че за толкова много хора
-
8:17 - 8:19докато се приберат вкъщи
-
8:19 - 8:22войната продължава.
-
8:22 - 8:23Продължава да е в съзнанието ни.
-
8:23 - 8:25Тя е в спомените ни.
-
8:27 - 8:31Тя е в емоциите ни.
-
8:31 - 8:33Моля да ни простите,
-
8:33 - 8:38ако ние не обичаме да стоим в големи тълпи.
-
8:38 - 8:40Моля да ни простите,
-
8:40 - 8:42когато прекарваме седмица на място,
-
8:42 - 8:45в което има 100% светлина дисциплина
-
8:45 - 8:47защото не е позволено да разхождаш с бели светлини,
-
8:47 - 8:48защото ако нещо има бяла светлина,
-
8:48 - 8:50то може да бъде видяно от километри.
-
8:50 - 8:52В сравнение, ако използвате малко зелена
-
8:52 - 8:53или синя светлина,
-
8:53 - 8:55те не могат да се видят от километри.
-
8:55 - 8:57Така че, моля да ни простите, ако от нищото,
-
8:57 - 9:00се появим със 100% светлина дисциплина.
-
9:00 - 9:03До седмицата по-късно, когато сме обратно по средата на Таймс Скуеър
-
9:03 - 9:08И имаме затруднения да се адаптираме.
-
9:08 - 9:09Моля да ни простите,
-
9:09 - 9:11когато се прехвърляте обратно в семейството,
-
9:11 - 9:15което е маневрирало без вас живота си.
-
9:15 - 9:17И когато се върнете не е толкова лесно
-
9:17 - 9:21да се потопите в нормалната обстановка,
-
9:21 - 9:25защото нормалната обстановка се е променила напълно.
-
9:25 - 9:29Спомням си, когато се прибрах. Исках да говоря с хората.
-
9:29 - 9:32Исках хората да ме питат за преживяванията ми.
-
9:32 - 9:33Исках хората да идват при мен и да ми казват:
-
9:33 - 9:35– Защо го направи?
-
9:35 - 9:36Исках хората да идват при мен и да ми казват:
-
9:36 - 9:38Как беше? Каква беше храната?
-
9:38 - 9:42Какво е преживяването? Как си?
-
9:42 - 9:44А единствените въпроси, които получих от хора бяха
-
9:44 - 9:47Застреля ли някого?
-
9:47 - 9:49И тези бяха от по-любопитните -
-
9:49 - 9:53достатъчни, за да кажа нещо.
-
9:53 - 9:54Защото понякога го има този страх
-
9:54 - 9:56и това опасение, че ако кажа нещо,
-
9:56 - 9:57се притеснявам да не обидя някого
-
9:57 - 9:59или предизвикам нещо.
-
9:59 - 10:03Така че общото подразбиране е просто да не казвам нищо.
-
10:03 - 10:06Проблемът в това е, че
-
10:06 - 10:07като чели службата ти
-
10:07 - 10:10дори не е била призната,
-
10:10 - 10:13като чели никой не го интересува.
-
10:13 - 10:16"Благодаря за службата ти"
-
10:16 - 10:19И продължаваме.
-
10:19 - 10:22Това, което исках да се разбере по-добре,
-
10:22 - 10:25е това, което стои зад това
-
10:25 - 10:31и защо “благодаря за службата ти” не е достатъчно.
-
10:31 - 10:34Факт е, че имаме
-
10:34 - 10:372.6 милиона мъже и жени,
-
10:37 - 10:40които са ветерани от Ирак и Афганистан,
-
10:40 - 10:43които са сред нас.
-
10:43 - 10:44Понякога знаем кои са,
-
10:44 - 10:47а понякога не.
-
10:47 - 10:49Но го има това чувство, споделеното преживяване,
-
10:49 - 10:52споделената връзка
-
10:52 - 10:54където знаем, че това преживяване
-
10:54 - 10:56и тази страница от живота ни
-
10:56 - 10:59докато може да бъде затворена,
-
10:59 - 11:01нищо все още не е свършило.
-
11:03 - 11:05Мислим си за “благодаря за службата ти”,
-
11:05 - 11:07а хората казват “какво означават за теб тези думи”
-
11:07 - 11:08Ами, “благодаря за службата ти” за мен
-
11:08 - 11:12това означава, че си признателен към историите ни,
-
11:12 - 11:15питайки ни кои сме,
-
11:15 - 11:18разбирайки силата,
-
11:18 - 11:22която толкова много хора, толкова много хора, които ни служат притежават
-
11:22 - 11:26и защо тази служба означава толкова много.
-
11:26 - 11:28“Благодаря за службата ти” означава, че признаваш факта,
-
11:28 - 11:30че прибирайки се у дома
-
11:30 - 11:31и сваляйки униформата
-
11:31 - 11:33не означава, че нашата по-голяма служба на страната
-
11:33 - 11:36е приключила.
-
11:36 - 11:39Всъщност все още има огромно количество
-
11:39 - 11:43което може да се предложи и даде.
-
11:43 - 11:44Когато гледам на хора
-
11:44 - 11:49като приятелят ни Тейлър Урела
-
11:49 - 11:51който загуби крака си в Ирак
-
11:51 - 11:53и който имаше две мечти.
-
11:53 - 11:56Една от тях - да бъде войник, а другата - да бъде бейзболист.
-
11:56 - 12:01Той загуби крака си в Ирак
-
12:01 - 12:03И прибирайки се
-
12:03 - 12:05вместо да реши, че
-
12:05 - 12:07след като е загубил крака си, че няма втората мечта
-
12:07 - 12:09той решава, че все още иска да стане бейсболист
-
12:09 - 12:11и сформира групата ВетСпорт
-
12:11 - 12:13която сега работи с ветерани от цялата страна
-
12:13 - 12:19и използва спорта като начин на лечение.
-
12:19 - 12:21Хора като Тами Дъклърд,
-
12:21 - 12:22който беше пилот на хиликоптер.
-
12:22 - 12:24С хиликоптера, с който тя летеше,
-
12:24 - 12:26трябва да използваш и двете си ръце
-
12:26 - 12:27а също така и краката, за да държиш курса.
-
12:27 - 12:29Хеликоптерът ѝ беше ударен.
-
12:29 - 12:30Тя се опитала да го насочи,
-
12:30 - 12:32но той не реагирал
-
12:32 - 12:34на инструкциите и командите ѝ.
-
12:34 - 12:36Опитала се да приземи хеликоптера безопасно
-
12:36 - 12:38но не успяла.
-
12:38 - 12:39Причината за неуспешното безопасно приземяване
-
12:39 - 12:41е че хиликоптерът не е отгорарял на командите, които тя е подавала с краката си,
-
12:41 - 12:46защото краката ѝ били откъснати.
-
12:46 - 12:49Тя едва оцеляла.
-
12:49 - 12:53Лекарите пристигнаха и ѝ спасиха живота,
-
12:53 - 12:56но след като тя се е възстановила обратно вкъщи
-
12:56 - 13:00тя осъзнала, че "мисията ѝ не е завършена".
-
13:00 - 13:01Сега тя използва гласа си
-
13:01 - 13:04като конгресмен от Илинойс
-
13:04 - 13:07борещ се и застъпващ се за много проблеми,
-
13:07 - 13:10включващи и тези на ветераните.
-
13:10 - 13:13Присъединихме се, защото
-
13:13 - 13:18обичаме страната, която представляваме.
-
13:18 - 13:20Присъединихме се, защото
-
13:20 - 13:22вярваме в идеята и в хората
-
13:22 - 13:25и от двете ни страни.
-
13:25 - 13:27И единственото нещо, което искаме е
-
13:27 - 13:29“Благодаря за службата ти”
-
13:29 - 13:33да бъде нещо повече от един цитат,
-
13:33 - 13:35който да означава
-
13:35 - 13:37искренна почит
-
13:37 - 13:40към хората, които са направили тази крачка,
-
13:40 - 13:44само защото са били помолени да го направят.
-
13:44 - 13:46И не само какво означава за нас сега,
-
13:46 - 13:50по време на бойни операции,
-
13:50 - 13:53но и дълго след като и последното превозно средство е напуснало
-
13:53 - 13:58и след последния изтрелян изстрел.
-
13:58 - 14:01Това са хората, с които служех
-
14:01 - 14:04и които почитам.
-
14:04 - 14:07Така че “Благодаря за службата ви”
-
14:07 - 14:10(Аплодисменти)
- Title:
- Как да говорим с ветерани за войната
- Speaker:
- Уес Мур
- Description:
-
Уес Мур се присъединил към армията на САЩ, за да плати таксата за колежа, но преживяването му станало основата на това което е в момента. В тази прочувствена беседа, командосът и капитан, който продължи, за да напише “Другият Уес Мур”, обяснява шока от завръщането му у дома от Афганистан. Той споделя единствената фраза, която чул, че повтарят цивилни граждани и показва защо тя не е достатъчна. Това е призив към ветераните да разкажат историите си и те да бъдат чути.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 14:27
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Yavor Ivanov accepted Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Yavor Ivanov edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Yavor Ivanov edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Yavor Ivanov edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Bubka Bubkova edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Bubka Bubkova edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war | ||
Bubka Bubkova edited Bulgarian subtitles for How to talk to veterans about war |