WEBVTT

00:00:00.755 --> 00:00:03.046
Развълнувам съм да бъда тук и говоря за ветераните от войната.

00:00:03.046 --> 00:00:04.810
Не станах войник,

00:00:04.810 --> 00:00:06.818
защото исках да отида на война

00:00:06.818 --> 00:00:09.518
и не защото имах огромното желание

00:00:09.518 --> 00:00:13.175
или нужда да прекося океана и да се бия.

00:00:13.175 --> 00:00:15.515
Честно казано станах войник, защото

00:00:15.515 --> 00:00:17.242
таксата за колежа беше ужасно висока,

00:00:17.242 --> 00:00:18.951
а това щеше да ми помогне да я платя.

00:00:18.951 --> 00:00:21.291
Станах войник, защото

00:00:21.291 --> 00:00:23.447
това е, което можех

00:00:23.447 --> 00:00:26.309
и знаех, че мога да се справя

NOTE Paragraph

00:00:26.309 --> 00:00:28.707
В семейството ми няма военни

00:00:28.707 --> 00:00:29.950
Не съм военно келеме.

00:00:29.950 --> 00:00:32.729
Никой от семейството ми никога не е бил военен

00:00:32.729 --> 00:00:35.015
За първи път се запознах с военните

00:00:35.015 --> 00:00:37.110
когато бях на 13

00:00:37.110 --> 00:00:39.789
бях изпратен във военно училище

00:00:39.789 --> 00:00:41.458
защото майка ми ме заплашваше

00:00:41.458 --> 00:00:44.564
с идеята за военно училище от осем годишна възраст

NOTE Paragraph

00:00:44.564 --> 00:00:47.631
Имах проблеми, когато пораствах,

00:00:47.631 --> 00:00:49.659
а майка ми винаги ми казваше:

00:00:49.659 --> 00:00:51.105
“Знаеш, че ако не дойдеш на себе си

00:00:51.105 --> 00:00:52.371
ще те изпратя във военно училище.”

00:00:52.371 --> 00:00:53.931
А аз я поглеждах и ѝ казвах: “Мамо,

00:00:53.931 --> 00:00:55.863
ще се постарая повече.”

00:00:55.863 --> 00:00:57.347
А когато бях на девет,

00:00:57.347 --> 00:00:59.575
тя започна да ми дава брошури, за да ми покаже, че не се шегува.

00:00:59.575 --> 00:01:00.870
Поглеждах брошурите и ѝ казвах:

00:01:00.870 --> 00:01:03.197
“Добре, мамо, виждам, че не се шегуваш и ще се постарая повече.”

00:01:03.197 --> 00:01:05.349
А на 10 и 11 години

00:01:05.349 --> 00:01:08.503
поведението ми ставаше по-лошо.

00:01:08.503 --> 00:01:10.870
Бях на академичен и дисциплинарен изпитателен срок,

00:01:10.870 --> 00:01:14.601
преди да сгазя лука

00:01:14.601 --> 00:01:17.543
и за първи път усетих белезници на ръцете си.

00:01:17.543 --> 00:01:19.491
на 11 годишна възраст.

00:01:19.491 --> 00:01:21.107
И така на 13,

00:01:21.107 --> 00:01:23.121
майка ми дойде при мен и ми каза:

00:01:23.121 --> 00:01:24.857
“Чашата преля.”

00:01:24.857 --> 00:01:26.403
“Ще те изпратя във военно училище.”

00:01:26.403 --> 00:01:28.241
А аз я погледнах и ѝ казах: “ Мамо,

00:01:28.241 --> 00:01:31.381
виждам, че си разстроена, ще се постарая повече.”

00:01:31.381 --> 00:01:33.476
А тя ми отговори: - Не, отиваш следващата седмица

00:01:33.476 --> 00:01:35.881
Ето така за първи път бях запознат с

00:01:35.881 --> 00:01:38.471
цялата идея за армията,

00:01:38.471 --> 00:01:41.367
защото според нея това беше добра идея.

NOTE Paragraph

00:01:41.367 --> 00:01:43.179
Искренно трябваше да не се съглася с нея

00:01:43.179 --> 00:01:44.479
когато отидох там,

00:01:44.479 --> 00:01:46.279
защото буквално първите няколко дни

00:01:46.279 --> 00:01:48.447
избягах пет пъти от това училище.

00:01:48.447 --> 00:01:50.333
Около училището имаше големи черни порти

00:01:50.333 --> 00:01:52.423
и всеки път, когато се обръщаха

00:01:52.423 --> 00:01:54.879
аз бягах през черните порти

00:01:54.879 --> 00:01:56.741
и приемах офертата, че ако не искаме да стоим тук

00:01:56.741 --> 00:01:58.171
можем да си тръгнем по всяко време.

00:01:58.171 --> 00:01:59.864
И така аз просто казах: - Ами, ако така стоят нещата

00:01:59.864 --> 00:02:03.112
бих искал да си тръгна. (смях)

00:02:03.112 --> 00:02:05.223
Но никога не проработи.

00:02:05.223 --> 00:02:07.397
И продължих да се губя.

NOTE Paragraph

00:02:07.397 --> 00:02:08.579
Но накрая

00:02:08.579 --> 00:02:11.109
след като постоях там определено време

00:02:11.109 --> 00:02:12.511
и след края на първата година

00:02:12.511 --> 00:02:14.359
в това военно училище,

00:02:14.359 --> 00:02:19.015
разбрах, че аз всъщност пораствам.

00:02:19.015 --> 00:02:22.539
Осъзнах нещата, които ми харесват в това училище.

00:02:22.539 --> 00:02:24.887
Това, което ми харесваше в структурата

00:02:24.887 --> 00:02:27.634
беше нещо, което не бях открил преди:

00:02:27.634 --> 00:02:30.503
това, че най-накрая почувствах, че съм част от нещо голямо

00:02:30.503 --> 00:02:32.953
част от екип и това наистина беше от значение за хората.

00:02:32.953 --> 00:02:34.665
и това, че бях там

00:02:34.665 --> 00:02:37.855
и че лидерството не беше просто част от шега

00:02:37.855 --> 00:02:41.131
но беше нещо реално, всъщност основната част

00:02:41.131 --> 00:02:43.280
от цялото преживяване.

00:02:43.280 --> 00:02:45.404
И когато дойде време наистина

00:02:45.404 --> 00:02:47.448
да завърша гимназията

00:02:47.448 --> 00:02:50.116
започнах да мисля какво исках да направя

00:02:50.116 --> 00:02:51.920
и вероятно като повечето ученици

00:02:51.920 --> 00:02:55.314
нямах идея какво означава това и какво искам да направя.

00:02:55.314 --> 00:02:57.009
Мислех си за хората, които

00:02:57.009 --> 00:02:59.298
уважавах и на които се възхищавах.

00:02:59.298 --> 00:03:00.984
Мислех си за много хора

00:03:00.984 --> 00:03:03.803
по-специално много от мъжете в живота ми,

00:03:03.803 --> 00:03:05.732
на които се възхищавах.

00:03:05.732 --> 00:03:07.607
Оказа се, че всички те носеха униформата

00:03:07.607 --> 00:03:09.546
на Съединените американски щати,

00:03:09.546 --> 00:03:11.791
така че за мен въпросът и отговорът

00:03:11.791 --> 00:03:13.858
наистина бяха много прости.

00:03:13.858 --> 00:03:15.606
Отговорът на въпроса какво исках да правя

00:03:15.606 --> 00:03:17.244
се състоеше в изречението:

00:03:17.244 --> 00:03:20.443
Предполагам, че ще бъда офицер от армията.

NOTE Paragraph

00:03:20.443 --> 00:03:22.267
Така че след армията преминах през този процес

00:03:22.267 --> 00:03:23.468
те ме обучиха

00:03:23.468 --> 00:03:24.870
и когато казах, че не се присединих към армията

00:03:24.870 --> 00:03:26.500
защото исках да отида на война

00:03:26.500 --> 00:03:28.583
Истината е, че аз го направих през 1996.

00:03:28.583 --> 00:03:31.353
Там наистина не се случват много неща.

00:03:31.353 --> 00:03:33.419
Никога не съм се чувствал в опасност.

00:03:33.419 --> 00:03:34.542
Когато отидох при майка ми,

00:03:34.542 --> 00:03:36.155
първоначално постъпих в армията, когато бях на 17,

00:03:36.155 --> 00:03:37.864
така, че аз наистина се нуждаех от разрешение от родителите

00:03:37.864 --> 00:03:38.947
за да постъпя в армията.

00:03:38.947 --> 00:03:40.427
Дадох документите на майка ми

00:03:40.427 --> 00:03:42.420
и тя просто предположи, че е нещо като военно училище.

00:03:42.420 --> 00:03:43.724
А тя каза: - Ами, беше добре за него преди

00:03:43.724 --> 00:03:46.107
така че предполагам, че ще продължим да е така,

00:03:46.107 --> 00:03:48.908
без да си има идея, че документите, които подписва

00:03:48.908 --> 00:03:50.940
всъщност дават правото на сина ѝ

00:03:50.940 --> 00:03:54.138
да постъпи в армията.

00:03:54.138 --> 00:03:55.912
Минах и през този процес

00:03:55.912 --> 00:03:57.706
и през цялото време продължавах да мисля

00:03:57.706 --> 00:04:01.529
това е страхотно, 
може би ще служа през почивните дни

00:04:01.529 --> 00:04:06.643
или на две седмици през годината на обучение.

00:04:06.643 --> 00:04:09.359
Няколко години години след като постъпих в армията,

00:04:09.359 --> 00:04:11.945
няколко години след като майка ми беше подписала тези документи,

00:04:11.945 --> 00:04:15.671
целият свят се промени.

00:04:15.671 --> 00:04:18.875
И след 11 септември имаше един изцяло нов контекст

00:04:18.875 --> 00:04:22.865
за професията, която избрах.

00:04:22.865 --> 00:04:27.430
Първият път, когато постъпих в армията, не исках да се бия

00:04:27.430 --> 00:04:29.100
но сега, когато бях в играта

00:04:29.100 --> 00:04:32.887
точно това щеше да се случи.

NOTE Paragraph

00:04:32.887 --> 00:04:36.234
А аз мислех толкова много за войниците,

00:04:36.234 --> 00:04:38.091
които в крайна сметка трябваше да ръководя.

00:04:38.091 --> 00:04:40.601
Спомням си, когато за първи път, веднага след 11 септември

00:04:40.601 --> 00:04:43.224
три седмици след 11 септември аз бях в самолет, летящ над океана

00:04:43.224 --> 00:04:45.210
но в самолета нямаше военни

00:04:45.210 --> 00:04:47.245
аз летях над океана, защото бях получил стипендия

00:04:47.245 --> 00:04:48.566
за да пътувам в чужбина

00:04:48.566 --> 00:04:50.416
Получих стипендия да отида в чужбина

00:04:50.416 --> 00:04:52.716
да уча и живея там.

00:04:52.716 --> 00:04:54.788
Живях в Англия и беше интересно,

00:04:54.788 --> 00:04:56.254
но в същото време хората,

00:04:56.254 --> 00:04:58.998
с които тренирах

00:04:58.998 --> 00:05:01.411
същите войници, с които тренирах през цялото време

00:05:01.411 --> 00:05:03.600
и с които се подготвяхме за война,

00:05:03.600 --> 00:05:07.086
фактически се изправяха пред това.

00:05:07.086 --> 00:05:08.967
Те бяха вече на път да се окажат

00:05:08.967 --> 00:05:11.151
по средата на някакви места,

00:05:11.151 --> 00:05:12.719
които всъщност повечето от хората

00:05:12.719 --> 00:05:14.985
повечето от нас, които тренирахме,

00:05:14.985 --> 00:05:18.924
не можеха да ги посочат на картата.

00:05:18.924 --> 00:05:20.690
Пропилях няколко години докато завърша училище,

00:05:20.690 --> 00:05:22.950
и през цялото това време, докато стоях там

00:05:22.950 --> 00:05:24.536
в сгради в Оксфорд,

00:05:24.536 --> 00:05:26.910
които са буквално построени стотици години

00:05:26.910 --> 00:05:28.758
преди създаването на Съединените щати.

00:05:28.758 --> 00:05:31.930
Седя там, говоря с донове

00:05:31.930 --> 00:05:35.894
за убийството на ерцхерцог Фердинанд

00:05:35.894 --> 00:05:40.216
и как това е повлияло на началото на Първата световна война,

00:05:40.216 --> 00:05:42.460
където през цялото време мислех

00:05:42.460 --> 00:05:45.344
за моите войници

00:05:45.344 --> 00:05:47.314
които сега се хвърляха в Кевлар

00:05:47.314 --> 00:05:48.750
и взимат своите бронирани жилетки

00:05:48.750 --> 00:05:51.298
и си представям как точно се променям

00:05:51.298 --> 00:05:53.590
или как почиствам картечница

00:05:53.590 --> 00:05:56.638
в дъмнината.

00:05:56.638 --> 00:05:59.571
Това беше новата действителност.

NOTE Paragraph

00:05:59.571 --> 00:06:01.944
Докато завърших всичко това и отново постъпих

00:06:01.944 --> 00:06:04.634
във военното ми поделение, ние се готвехме да разположим войсктие в Афганистан.

00:06:04.634 --> 00:06:06.222
имаше войници от моето поделение, които сега бяха

00:06:06.222 --> 00:06:08.320
на втората или трета си мисии,

00:06:08.320 --> 00:06:09.740
преди аз въобще да съм имал първа.

00:06:09.740 --> 00:06:11.728
Спомням си, когато се разхождах с войници от моето поделение за първи път.

00:06:11.728 --> 00:06:13.092
Когато постъпиш в армията

00:06:13.092 --> 00:06:14.748
и правиш бойна обиколка

00:06:14.748 --> 00:06:16.082
всеки гледа на рамото ти

00:06:16.082 --> 00:06:19.860
защото на рамото ти е твоят боен пач.

00:06:19.860 --> 00:06:21.136
И като се срещнете с хора

00:06:21.136 --> 00:06:22.552
ръкостискате се

00:06:22.552 --> 00:06:24.411
и тогава полеждате рамото им,

00:06:24.411 --> 00:06:26.024
защото искаш да видиш къде са служели

00:06:26.024 --> 00:06:27.330
или в кое поделение са служели

00:06:27.330 --> 00:06:29.024
Аз бях единственият човек, който се навърта

00:06:29.024 --> 00:06:31.314
без нищо на рамото си

00:06:31.314 --> 00:06:35.404
и ме изгаряше всеки път, когато някой се вгледа в него.

NOTE Paragraph

00:06:35.404 --> 00:06:38.412
Но имаш възможност да говориш с войниците

00:06:38.412 --> 00:06:42.190
и да ги питаш защо са се записали.

00:06:42.190 --> 00:06:46.279
Аз се записах, звщото таксата в колежа беше много висока.

00:06:46.279 --> 00:06:50.700
Но много от моите колеги се бяха записали по ред други причини.

00:06:50.700 --> 00:06:52.632
Записали се от чувство на задължение.

00:06:52.632 --> 00:06:54.441
Защото били разгневени

00:06:54.441 --> 00:06:56.258
и искали да направят нещо.

00:06:56.258 --> 00:06:57.570
Записали се, защото

00:06:57.570 --> 00:06:59.416
семейството им казало, че е важно.

00:06:59.416 --> 00:07:01.628
Записали се, защото искали отмъщение.

00:07:01.628 --> 00:07:06.276
И по ред други причини.

00:07:06.276 --> 00:07:09.044
Сега всички сме отвъд океана

00:07:09.044 --> 00:07:12.945
воювайки в тези конфликти.

NOTE Paragraph

00:07:12.945 --> 00:07:15.456
Това, което ме удивляваше, беше това, че аз

00:07:15.456 --> 00:07:19.778
много наивно започнах да чувам това твърдение,

00:07:19.778 --> 00:07:23.044
което аз никога не успях да разбера напълно,

00:07:23.044 --> 00:07:25.402
защото непосредствено след 11 септември започваш да чуваш това понятие

00:07:25.402 --> 00:07:26.759
където хората идват при теб и ти казват

00:07:26.759 --> 00:07:29.396
“Благодаря за службата ти”

00:07:29.396 --> 00:07:31.359
А аз просто продължавам и казвам

00:07:31.359 --> 00:07:32.994
същите неща на колегите.

00:07:32.994 --> 00:07:34.575
Това става преди да се настаним.

00:07:34.575 --> 00:07:38.070
Но аз наистина не знам какво наистина означава това.

00:07:38.070 --> 00:07:40.074
Просто го казвах, защото звучеше правилно.

00:07:40.074 --> 00:07:41.850
Казах го, защото звучеше като правилното нещо, което да се каже

00:07:41.850 --> 00:07:43.494
на хората, на които служехме отвъд океана.

00:07:43.494 --> 00:07:45.924
"Благодаря за службата ти”

00:07:45.924 --> 00:07:47.940
Но нямах представа от контекста

00:07:47.940 --> 00:07:50.270
или дори какво

00:07:50.270 --> 00:07:53.840
означаваше това за хората, които го чуваха.

NOTE Paragraph

00:07:53.840 --> 00:07:58.626
Когато за първи път се върнах от Афганистан,

00:07:58.626 --> 00:08:02.100
Мислех си, че ако се връщаш от конфликта,

00:08:02.100 --> 00:08:05.941
тогава опасността ще бъде навсякъде.

00:08:05.941 --> 00:08:08.138
Мислех си, че ако се връщаш от зоната на конфликта,

00:08:08.138 --> 00:08:09.677
тогава някакси

00:08:09.677 --> 00:08:11.671
изтриваш потта от челото си и казваш

00:08:11.671 --> 00:08:15.415
– Уф, радвам се, че му се изплъзнах,

00:08:15.415 --> 00:08:17.223
без да разбираш, че за толкова много хора

00:08:17.223 --> 00:08:19.366
докато се приберат вкъщи

00:08:19.366 --> 00:08:21.665
войната продължава.

00:08:21.665 --> 00:08:23.295
Продължава да е в съзнанието ни.

00:08:23.295 --> 00:08:24.925
Тя е в спомените ни.

00:08:26.557 --> 00:08:31.220
Тя е в емоциите ни.

00:08:31.220 --> 00:08:32.557
Моля да ни простите,

00:08:32.557 --> 00:08:37.767
ако ние не обичаме да стоим в големи тълпи.

00:08:37.767 --> 00:08:40.030
Моля да ни простите,

00:08:40.030 --> 00:08:42.354
когато прекарваме седмица на място,

00:08:42.354 --> 00:08:44.702
в което има 100% светлина дисциплина

00:08:44.702 --> 00:08:46.930
защото не е позволено да разхождаш с бели светлини,

00:08:46.930 --> 00:08:48.417
защото ако нещо има бяла светлина,

00:08:48.417 --> 00:08:49.894
то може да бъде видяно от километри.

00:08:49.894 --> 00:08:51.607
В сравнение, ако използвате малко зелена

00:08:51.607 --> 00:08:52.774
или синя светлина,

00:08:52.774 --> 00:08:54.706
те не могат да се видят от километри.

00:08:54.706 --> 00:08:56.839
Така че, моля да ни простите, ако от нищото,

00:08:56.839 --> 00:09:00.046
се появим със 100% светлина дисциплина.

00:09:00.046 --> 00:09:02.599
До седмицата по-късно, когато сме обратно по средата на Таймс Скуеър

00:09:02.599 --> 00:09:07.730
И имаме затруднения да се адаптираме.

00:09:07.730 --> 00:09:09.162
Моля да ни простите,

00:09:09.162 --> 00:09:11.001
когато се прехвърляте обратно в семейството,

00:09:11.001 --> 00:09:15.105
което е маневрирало без вас живота си.

00:09:15.105 --> 00:09:17.132
И когато се върнете не е толкова лесно

00:09:17.132 --> 00:09:20.776
да се потопите в нормалната обстановка,

00:09:20.776 --> 00:09:25.258
защото нормалната обстановка се е променила напълно.

NOTE Paragraph

00:09:25.258 --> 00:09:28.820
Спомням си, когато се прибрах. Исках да говоря с хората.

00:09:28.820 --> 00:09:31.579
Исках хората да ме питат за преживяванията ми.

00:09:31.579 --> 00:09:33.327
Исках хората да идват при мен и да ми казват:

00:09:33.327 --> 00:09:34.642
– Защо го направи?

00:09:34.642 --> 00:09:36.129
Исках хората да идват при мен и да ми казват:

00:09:36.129 --> 00:09:37.747
Как беше? Каква беше храната?

00:09:37.747 --> 00:09:42.272
Какво е преживяването? Как си?

00:09:42.272 --> 00:09:44.333
А единствените въпроси, които получих от хора бяха

00:09:44.333 --> 00:09:47.064
Застреля ли някого?

00:09:47.064 --> 00:09:48.890
И тези бяха от по-любопитните -

00:09:48.890 --> 00:09:52.548
достатъчни, за да кажа нещо.

00:09:52.548 --> 00:09:54.218
Защото понякога го има този страх

00:09:54.218 --> 00:09:55.783
и това опасение, че ако кажа нещо,

00:09:55.783 --> 00:09:57.259
се притеснявам да не обидя някого

00:09:57.259 --> 00:09:58.633
или предизвикам нещо.

00:09:58.633 --> 00:10:03.291
Така че общото подразбиране е просто да не казвам нищо.

00:10:03.291 --> 00:10:05.890
Проблемът в това е, че

00:10:05.890 --> 00:10:07.496
като чели службата ти

00:10:07.496 --> 00:10:10.010
дори не е била призната,

00:10:10.010 --> 00:10:13.017
като чели никой не го интересува.

00:10:13.017 --> 00:10:16.040
"Благодаря за службата ти"

00:10:16.040 --> 00:10:19.133
И продължаваме.

00:10:19.133 --> 00:10:21.809
Това, което исках да се разбере по-добре,

00:10:21.809 --> 00:10:25.123
е това, което стои зад това

00:10:25.123 --> 00:10:30.875
и защо “благодаря за службата ти” не е достатъчно.

00:10:30.875 --> 00:10:34.491
Факт е, че имаме

00:10:34.491 --> 00:10:37.048
2.6 милиона мъже и жени,

00:10:37.048 --> 00:10:39.972
които са ветерани от Ирак и Афганистан,

00:10:39.972 --> 00:10:42.642
които са сред нас.

00:10:42.642 --> 00:10:44.122
Понякога знаем кои са,

00:10:44.122 --> 00:10:47.234
а понякога не.

00:10:47.234 --> 00:10:49.401
Но го има това чувство, споделеното преживяване,

00:10:49.401 --> 00:10:52.325
споделената връзка

00:10:52.325 --> 00:10:54.197
където знаем, че това преживяване

00:10:54.197 --> 00:10:56.206
и тази страница от живота ни

00:10:56.206 --> 00:10:58.921
докато може да бъде затворена,

00:10:58.921 --> 00:11:00.812
нищо все още не е свършило.

NOTE Paragraph

00:11:02.703 --> 00:11:04.596
Мислим си за “благодаря за службата ти”,

00:11:04.596 --> 00:11:06.665
а хората казват “какво означават за теб тези думи”

00:11:06.665 --> 00:11:08.345
Ами, “благодаря за службата ти” за мен

00:11:08.345 --> 00:11:12.423
това означава, че си признателен към историите ни,

00:11:12.423 --> 00:11:15.289
питайки ни кои сме,

00:11:15.289 --> 00:11:17.702
разбирайки силата,

00:11:17.702 --> 00:11:21.932
която толкова много хора, толкова много хора, които ни служат притежават

00:11:21.932 --> 00:11:25.652
и защо тази служба означава толкова много.

00:11:25.652 --> 00:11:27.786
“Благодаря за службата ти” означава, че признаваш факта,

00:11:27.786 --> 00:11:29.604
че прибирайки се у дома

00:11:29.604 --> 00:11:30.895
и сваляйки униформата

00:11:30.895 --> 00:11:33.175
не означава, че нашата по-голяма служба на страната

00:11:33.175 --> 00:11:35.851
е приключила.

00:11:35.851 --> 00:11:38.732
Всъщност все още има огромно количество

00:11:38.732 --> 00:11:42.922
което може да се предложи и даде.

00:11:42.922 --> 00:11:44.352
Когато гледам на хора

00:11:44.352 --> 00:11:49.010
като приятелят ни Тейлър Урела

00:11:49.010 --> 00:11:50.754
който загуби крака си в Ирак

00:11:50.754 --> 00:11:53.412
и който имаше две мечти.

00:11:53.412 --> 00:11:56.480
Една от тях - да бъде войник, а другата - да бъде бейзболист.

00:11:56.480 --> 00:12:01.280
Той загуби крака си в Ирак

00:12:01.280 --> 00:12:02.904
И прибирайки се

00:12:02.904 --> 00:12:04.598
вместо да реши, че

00:12:04.598 --> 00:12:07.016
след като е загубил крака си, че няма втората мечта

00:12:07.016 --> 00:12:09.430
той решава, че все още иска да стане бейсболист

00:12:09.430 --> 00:12:11.402
и сформира групата ВетСпорт

00:12:11.402 --> 00:12:13.313
която сега работи с ветерани от цялата страна

00:12:13.313 --> 00:12:18.648
и използва спорта като начин на лечение.

00:12:18.648 --> 00:12:20.991
Хора като Тами Дъклърд,

00:12:20.991 --> 00:12:22.239
който беше пилот на хиликоптер.

00:12:22.239 --> 00:12:24.105
С хиликоптера, с който тя летеше,

00:12:24.105 --> 00:12:25.644
трябва да използваш и двете си ръце

00:12:25.644 --> 00:12:27.175
а също така и краката, за да държиш курса.

00:12:27.175 --> 00:12:28.644
Хеликоптерът ѝ беше ударен.

00:12:28.644 --> 00:12:29.906
Тя се опитала да го насочи,

00:12:29.906 --> 00:12:31.823
но той не реагирал

00:12:31.823 --> 00:12:33.504
на инструкциите и командите ѝ.

00:12:33.504 --> 00:12:36.015
Опитала се да приземи хеликоптера безопасно

00:12:36.015 --> 00:12:37.656
но не успяла.

00:12:37.656 --> 00:12:38.768
Причината за неуспешното безопасно приземяване

00:12:38.768 --> 00:12:41.441
е че хиликоптерът не е отгорарял на командите, които тя е подавала с краката си,

00:12:41.441 --> 00:12:46.289
защото краката ѝ били откъснати.

00:12:46.289 --> 00:12:49.194
Тя едва оцеляла.

00:12:49.194 --> 00:12:53.100
Лекарите пристигнаха и ѝ спасиха живота,

00:12:53.100 --> 00:12:55.561
но след като тя се е възстановила обратно вкъщи

00:12:55.561 --> 00:12:59.871
тя осъзнала, че "мисията ѝ не е завършена".

00:12:59.871 --> 00:13:01.355
Сега тя използва гласа си

00:13:01.355 --> 00:13:03.547
като конгресмен от Илинойс

00:13:03.547 --> 00:13:06.505
борещ се и застъпващ се за много проблеми,

00:13:06.505 --> 00:13:10.370
включващи и тези на ветераните.

NOTE Paragraph

00:13:10.370 --> 00:13:13.096
Присъединихме се, защото

00:13:13.096 --> 00:13:17.566
обичаме страната, която представляваме.

00:13:17.566 --> 00:13:19.910
Присъединихме се, защото

00:13:19.910 --> 00:13:22.468
вярваме в идеята и в хората

00:13:22.468 --> 00:13:25.256
и от двете ни страни.

00:13:25.256 --> 00:13:27.168
И единственото нещо, което искаме е

00:13:27.168 --> 00:13:29.430
“Благодаря за службата ти”

00:13:29.430 --> 00:13:32.554
да бъде нещо повече от един цитат,

00:13:32.554 --> 00:13:35.180
който да означава

00:13:35.180 --> 00:13:37.406
искренна почит

00:13:37.406 --> 00:13:40.356
към хората, които са направили тази крачка,

00:13:40.356 --> 00:13:44.199
само защото са били помолени да го направят.

00:13:44.199 --> 00:13:46.228
И не само какво означава за нас сега,

00:13:46.228 --> 00:13:49.720
по време на бойни операции,

00:13:49.720 --> 00:13:53.069
но и дълго след като и последното превозно средство е напуснало

00:13:53.069 --> 00:13:57.943
и след последния изтрелян изстрел.

NOTE Paragraph

00:13:57.943 --> 00:14:00.773
Това са хората, с които служех

00:14:00.773 --> 00:14:04.477
и които почитам.

00:14:04.477 --> 00:14:06.648
Така че “Благодаря за службата ви”

NOTE Paragraph

00:14:06.648 --> 00:14:10.500
(Аплодисменти)