1
00:00:00,755 --> 00:00:03,046
Развълнувам съм да бъда тук и говоря за ветераните от войната.

2
00:00:03,046 --> 00:00:04,810
Не станах войник,

3
00:00:04,810 --> 00:00:06,818
защото исках да отида на война

4
00:00:06,818 --> 00:00:09,518
и не защото имах огромното желание

5
00:00:09,518 --> 00:00:13,175
или нужда да прекося океана и да се бия.

6
00:00:13,175 --> 00:00:15,515
Честно казано станах войник, защото

7
00:00:15,515 --> 00:00:17,242
таксата за колежа беше ужасно висока,

8
00:00:17,242 --> 00:00:18,951
а това щеше да ми помогне да я платя.

9
00:00:18,951 --> 00:00:21,291
Станах войник, защото

10
00:00:21,291 --> 00:00:23,447
това е, което можех

11
00:00:23,447 --> 00:00:26,309
и знаех, че мога да се справя

12
00:00:26,309 --> 00:00:28,707
В семейството ми няма военни

13
00:00:28,707 --> 00:00:29,950
Не съм военно келеме.

14
00:00:29,950 --> 00:00:32,729
Никой от семейството ми никога не е бил военен

15
00:00:32,729 --> 00:00:35,015
За първи път се запознах с военните

16
00:00:35,015 --> 00:00:37,110
когато бях на 13

17
00:00:37,110 --> 00:00:39,789
бях изпратен във военно училище

18
00:00:39,789 --> 00:00:41,458
защото майка ми ме заплашваше

19
00:00:41,458 --> 00:00:44,564
с идеята за военно училище от осем годишна възраст

20
00:00:44,564 --> 00:00:47,631
Имах проблеми, когато пораствах,

21
00:00:47,631 --> 00:00:49,659
а майка ми винаги ми казваше:

22
00:00:49,659 --> 00:00:51,105
“Знаеш, че ако не дойдеш на себе си

23
00:00:51,105 --> 00:00:52,371
ще те изпратя във военно училище.”

24
00:00:52,371 --> 00:00:53,931
А аз я поглеждах и ѝ казвах: “Мамо,

25
00:00:53,931 --> 00:00:55,863
ще се постарая повече.”

26
00:00:55,863 --> 00:00:57,347
А когато бях на девет,

27
00:00:57,347 --> 00:00:59,575
тя започна да ми дава брошури, за да ми покаже, че не се шегува.

28
00:00:59,575 --> 00:01:00,870
Поглеждах брошурите и ѝ казвах:

29
00:01:00,870 --> 00:01:03,197
“Добре, мамо, виждам, че не се шегуваш и ще се постарая повече.”

30
00:01:03,197 --> 00:01:05,349
А на 10 и 11 години

31
00:01:05,349 --> 00:01:08,503
поведението ми ставаше по-лошо.

32
00:01:08,503 --> 00:01:10,870
Бях на академичен и дисциплинарен изпитателен срок,

33
00:01:10,870 --> 00:01:14,601
преди да сгазя лука

34
00:01:14,601 --> 00:01:17,543
и за първи път усетих белезници на ръцете си.

35
00:01:17,543 --> 00:01:19,491
на 11 годишна възраст.

36
00:01:19,491 --> 00:01:21,107
И така на 13,

37
00:01:21,107 --> 00:01:23,121
майка ми дойде при мен и ми каза:

38
00:01:23,121 --> 00:01:24,857
“Чашата преля.”

39
00:01:24,857 --> 00:01:26,403
“Ще те изпратя във военно училище.”

40
00:01:26,403 --> 00:01:28,241
А аз я погледнах и ѝ казах: “ Мамо,

41
00:01:28,241 --> 00:01:31,381
виждам, че си разстроена, ще се постарая повече.”

42
00:01:31,381 --> 00:01:33,476
А тя ми отговори: - Не, отиваш следващата седмица

43
00:01:33,476 --> 00:01:35,881
Ето така за първи път бях запознат с

44
00:01:35,881 --> 00:01:38,471
цялата идея за армията,

45
00:01:38,471 --> 00:01:41,367
защото според нея това беше добра идея.

46
00:01:41,367 --> 00:01:43,179
Искренно трябваше да не се съглася с нея

47
00:01:43,179 --> 00:01:44,479
когато отидох там,

48
00:01:44,479 --> 00:01:46,279
защото буквално първите няколко дни

49
00:01:46,279 --> 00:01:48,447
избягах пет пъти от това училище.

50
00:01:48,447 --> 00:01:50,333
Около училището имаше големи черни порти

51
00:01:50,333 --> 00:01:52,423
и всеки път, когато се обръщаха

52
00:01:52,423 --> 00:01:54,879
аз бягах през черните порти

53
00:01:54,879 --> 00:01:56,741
и приемах офертата, че ако не искаме да стоим тук

54
00:01:56,741 --> 00:01:58,171
можем да си тръгнем по всяко време.

55
00:01:58,171 --> 00:01:59,864
И така аз просто казах: - Ами, ако така стоят нещата

56
00:01:59,864 --> 00:02:03,112
бих искал да си тръгна. (смях)

57
00:02:03,112 --> 00:02:05,223
Но никога не проработи.

58
00:02:05,223 --> 00:02:07,397
И продължих да се губя.

59
00:02:07,397 --> 00:02:08,579
Но накрая

60
00:02:08,579 --> 00:02:11,109
след като постоях там определено време

61
00:02:11,109 --> 00:02:12,511
и след края на първата година

62
00:02:12,511 --> 00:02:14,359
в това военно училище,

63
00:02:14,359 --> 00:02:19,015
разбрах, че аз всъщност пораствам.

64
00:02:19,015 --> 00:02:22,539
Осъзнах нещата, които ми харесват в това училище.

65
00:02:22,539 --> 00:02:24,887
Това, което ми харесваше в структурата

66
00:02:24,887 --> 00:02:27,634
беше нещо, което не бях открил преди:

67
00:02:27,634 --> 00:02:30,503
това, че най-накрая почувствах, че съм част от нещо голямо

68
00:02:30,503 --> 00:02:32,953
част от екип и това наистина беше от значение за хората.

69
00:02:32,953 --> 00:02:34,665
и това, че бях там

70
00:02:34,665 --> 00:02:37,855
и че лидерството не беше просто част от шега

71
00:02:37,855 --> 00:02:41,131
но беше нещо реално, всъщност основната част

72
00:02:41,131 --> 00:02:43,280
от цялото преживяване.

73
00:02:43,280 --> 00:02:45,404
И когато дойде време наистина

74
00:02:45,404 --> 00:02:47,448
да завърша гимназията

75
00:02:47,448 --> 00:02:50,116
започнах да мисля какво исках да направя

76
00:02:50,116 --> 00:02:51,920
и вероятно като повечето ученици

77
00:02:51,920 --> 00:02:55,314
нямах идея какво означава това и какво искам да направя.

78
00:02:55,314 --> 00:02:57,009
Мислех си за хората, които

79
00:02:57,009 --> 00:02:59,298
уважавах и на които се възхищавах.

80
00:02:59,298 --> 00:03:00,984
Мислех си за много хора

81
00:03:00,984 --> 00:03:03,803
по-специално много от мъжете в живота ми,

82
00:03:03,803 --> 00:03:05,732
на които се възхищавах.

83
00:03:05,732 --> 00:03:07,607
Оказа се, че всички те носеха униформата

84
00:03:07,607 --> 00:03:09,546
на Съединените американски щати,

85
00:03:09,546 --> 00:03:11,791
така че за мен въпросът и отговорът

86
00:03:11,791 --> 00:03:13,858
наистина бяха много прости.

87
00:03:13,858 --> 00:03:15,606
Отговорът на въпроса какво исках да правя

88
00:03:15,606 --> 00:03:17,244
се състоеше в изречението:

89
00:03:17,244 --> 00:03:20,443
Предполагам, че ще бъда офицер от армията.

90
00:03:20,443 --> 00:03:22,267
Така че след армията преминах през този процес

91
00:03:22,267 --> 00:03:23,468
те ме обучиха

92
00:03:23,468 --> 00:03:24,870
и когато казах, че не се присединих към армията

93
00:03:24,870 --> 00:03:26,500
защото исках да отида на война

94
00:03:26,500 --> 00:03:28,583
Истината е, че аз го направих през 1996.

95
00:03:28,583 --> 00:03:31,353
Там наистина не се случват много неща.

96
00:03:31,353 --> 00:03:33,419
Никога не съм се чувствал в опасност.

97
00:03:33,419 --> 00:03:34,542
Когато отидох при майка ми,

98
00:03:34,542 --> 00:03:36,155
първоначално постъпих в армията, когато бях на 17,

99
00:03:36,155 --> 00:03:37,864
така, че аз наистина се нуждаех от разрешение от родителите

100
00:03:37,864 --> 00:03:38,947
за да постъпя в армията.

101
00:03:38,947 --> 00:03:40,427
Дадох документите на майка ми

102
00:03:40,427 --> 00:03:42,420
и тя просто предположи, че е нещо като военно училище.

103
00:03:42,420 --> 00:03:43,724
А тя каза: - Ами, беше добре за него преди

104
00:03:43,724 --> 00:03:46,107
така че предполагам, че ще продължим да е така,

105
00:03:46,107 --> 00:03:48,908
без да си има идея, че документите, които подписва

106
00:03:48,908 --> 00:03:50,940
всъщност дават правото на сина ѝ

107
00:03:50,940 --> 00:03:54,138
да постъпи в армията.

108
00:03:54,138 --> 00:03:55,912
Минах и през този процес

109
00:03:55,912 --> 00:03:57,706
и през цялото време продължавах да мисля

110
00:03:57,706 --> 00:04:01,529
това е страхотно, 
може би ще служа през почивните дни

111
00:04:01,529 --> 00:04:06,643
или на две седмици през годината на обучение.

112
00:04:06,643 --> 00:04:09,359
Няколко години години след като постъпих в армията,

113
00:04:09,359 --> 00:04:11,945
няколко години след като майка ми беше подписала тези документи,

114
00:04:11,945 --> 00:04:15,671
целият свят се промени.

115
00:04:15,671 --> 00:04:18,875
И след 11 септември имаше един изцяло нов контекст

116
00:04:18,875 --> 00:04:22,865
за професията, която избрах.

117
00:04:22,865 --> 00:04:27,430
Първият път, когато постъпих в армията, не исках да се бия

118
00:04:27,430 --> 00:04:29,100
но сега, когато бях в играта

119
00:04:29,100 --> 00:04:32,887
точно това щеше да се случи.

120
00:04:32,887 --> 00:04:36,234
А аз мислех толкова много за войниците,

121
00:04:36,234 --> 00:04:38,091
които в крайна сметка трябваше да ръководя.

122
00:04:38,091 --> 00:04:40,601
Спомням си, когато за първи път, веднага след 11 септември

123
00:04:40,601 --> 00:04:43,224
три седмици след 11 септември аз бях в самолет, летящ над океана

124
00:04:43,224 --> 00:04:45,210
но в самолета нямаше военни

125
00:04:45,210 --> 00:04:47,245
аз летях над океана, защото бях получил стипендия

126
00:04:47,245 --> 00:04:48,566
за да пътувам в чужбина

127
00:04:48,566 --> 00:04:50,416
Получих стипендия да отида в чужбина

128
00:04:50,416 --> 00:04:52,716
да уча и живея там.

129
00:04:52,716 --> 00:04:54,788
Живях в Англия и беше интересно,

130
00:04:54,788 --> 00:04:56,254
но в същото време хората,

131
00:04:56,254 --> 00:04:58,998
с които тренирах

132
00:04:58,998 --> 00:05:01,411
същите войници, с които тренирах през цялото време

133
00:05:01,411 --> 00:05:03,600
и с които се подготвяхме за война,

134
00:05:03,600 --> 00:05:07,086
фактически се изправяха пред това.

135
00:05:07,086 --> 00:05:08,967
Те бяха вече на път да се окажат

136
00:05:08,967 --> 00:05:11,151
по средата на някакви места,

137
00:05:11,151 --> 00:05:12,719
които всъщност повечето от хората

138
00:05:12,719 --> 00:05:14,985
повечето от нас, които тренирахме,

139
00:05:14,985 --> 00:05:18,924
не можеха да ги посочат на картата.

140
00:05:18,924 --> 00:05:20,690
Пропилях няколко години докато завърша училище,

141
00:05:20,690 --> 00:05:22,950
и през цялото това време, докато стоях там

142
00:05:22,950 --> 00:05:24,536
в сгради в Оксфорд,

143
00:05:24,536 --> 00:05:26,910
които са буквално построени стотици години

144
00:05:26,910 --> 00:05:28,758
преди създаването на Съединените щати.

145
00:05:28,758 --> 00:05:31,930
Седя там, говоря с донове

146
00:05:31,930 --> 00:05:35,894
за убийството на ерцхерцог Фердинанд

147
00:05:35,894 --> 00:05:40,216
и как това е повлияло на началото на Първата световна война,

148
00:05:40,216 --> 00:05:42,460
където през цялото време мислех

149
00:05:42,460 --> 00:05:45,344
за моите войници

150
00:05:45,344 --> 00:05:47,314
които сега се хвърляха в Кевлар

151
00:05:47,314 --> 00:05:48,750
и взимат своите бронирани жилетки

152
00:05:48,750 --> 00:05:51,298
и си представям как точно се променям

153
00:05:51,298 --> 00:05:53,590
или как почиствам картечница

154
00:05:53,590 --> 00:05:56,638
в дъмнината.

155
00:05:56,638 --> 00:05:59,571
Това беше новата действителност.

156
00:05:59,571 --> 00:06:01,944
Докато завърших всичко това и отново постъпих

157
00:06:01,944 --> 00:06:04,634
във военното ми поделение, ние се готвехме да разположим войсктие в Афганистан.

158
00:06:04,634 --> 00:06:06,222
имаше войници от моето поделение, които сега бяха

159
00:06:06,222 --> 00:06:08,320
на втората или трета си мисии,

160
00:06:08,320 --> 00:06:09,740
преди аз въобще да съм имал първа.

161
00:06:09,740 --> 00:06:11,728
Спомням си, когато се разхождах с войници от моето поделение за първи път.

162
00:06:11,728 --> 00:06:13,092
Когато постъпиш в армията

163
00:06:13,092 --> 00:06:14,748
и правиш бойна обиколка

164
00:06:14,748 --> 00:06:16,082
всеки гледа на рамото ти

165
00:06:16,082 --> 00:06:19,860
защото на рамото ти е твоят боен пач.

166
00:06:19,860 --> 00:06:21,136
И като се срещнете с хора

167
00:06:21,136 --> 00:06:22,552
ръкостискате се

168
00:06:22,552 --> 00:06:24,411
и тогава полеждате рамото им,

169
00:06:24,411 --> 00:06:26,024
защото искаш да видиш къде са служели

170
00:06:26,024 --> 00:06:27,330
или в кое поделение са служели

171
00:06:27,330 --> 00:06:29,024
Аз бях единственият човек, който се навърта

172
00:06:29,024 --> 00:06:31,314
без нищо на рамото си

173
00:06:31,314 --> 00:06:35,404
и ме изгаряше всеки път, когато някой се вгледа в него.

174
00:06:35,404 --> 00:06:38,412
Но имаш възможност да говориш с войниците

175
00:06:38,412 --> 00:06:42,190
и да ги питаш защо са се записали.

176
00:06:42,190 --> 00:06:46,279
Аз се записах, звщото таксата в колежа беше много висока.

177
00:06:46,279 --> 00:06:50,700
Но много от моите колеги се бяха записали по ред други причини.

178
00:06:50,700 --> 00:06:52,632
Записали се от чувство на задължение.

179
00:06:52,632 --> 00:06:54,441
Защото били разгневени

180
00:06:54,441 --> 00:06:56,258
и искали да направят нещо.

181
00:06:56,258 --> 00:06:57,570
Записали се, защото

182
00:06:57,570 --> 00:06:59,416
семейството им казало, че е важно.

183
00:06:59,416 --> 00:07:01,628
Записали се, защото искали отмъщение.

184
00:07:01,628 --> 00:07:06,276
И по ред други причини.

185
00:07:06,276 --> 00:07:09,044
Сега всички сме отвъд океана

186
00:07:09,044 --> 00:07:12,945
воювайки в тези конфликти.

187
00:07:12,945 --> 00:07:15,456
Това, което ме удивляваше, беше това, че аз

188
00:07:15,456 --> 00:07:19,778
много наивно започнах да чувам това твърдение,

189
00:07:19,778 --> 00:07:23,044
което аз никога не успях да разбера напълно,

190
00:07:23,044 --> 00:07:25,402
защото непосредствено след 11 септември започваш да чуваш това понятие

191
00:07:25,402 --> 00:07:26,759
където хората идват при теб и ти казват

192
00:07:26,759 --> 00:07:29,396
“Благодаря за службата ти”

193
00:07:29,396 --> 00:07:31,359
А аз просто продължавам и казвам

194
00:07:31,359 --> 00:07:32,994
същите неща на колегите.

195
00:07:32,994 --> 00:07:34,575
Това става преди да се настаним.

196
00:07:34,575 --> 00:07:38,070
Но аз наистина не знам какво наистина означава това.

197
00:07:38,070 --> 00:07:40,074
Просто го казвах, защото звучеше правилно.

198
00:07:40,074 --> 00:07:41,850
Казах го, защото звучеше като правилното нещо, което да се каже

199
00:07:41,850 --> 00:07:43,494
на хората, на които служехме отвъд океана.

200
00:07:43,494 --> 00:07:45,924
"Благодаря за службата ти”

201
00:07:45,924 --> 00:07:47,940
Но нямах представа от контекста

202
00:07:47,940 --> 00:07:50,270
или дори какво

203
00:07:50,270 --> 00:07:53,840
означаваше това за хората, които го чуваха.

204
00:07:53,840 --> 00:07:58,626
Когато за първи път се върнах от Афганистан,

205
00:07:58,626 --> 00:08:02,100
Мислех си, че ако се връщаш от конфликта,

206
00:08:02,100 --> 00:08:05,941
тогава опасността ще бъде навсякъде.

207
00:08:05,941 --> 00:08:08,138
Мислех си, че ако се връщаш от зоната на конфликта,

208
00:08:08,138 --> 00:08:09,677
тогава някакси

209
00:08:09,677 --> 00:08:11,671
изтриваш потта от челото си и казваш

210
00:08:11,671 --> 00:08:15,415
– Уф, радвам се, че му се изплъзнах,

211
00:08:15,415 --> 00:08:17,223
без да разбираш, че за толкова много хора

212
00:08:17,223 --> 00:08:19,366
докато се приберат вкъщи

213
00:08:19,366 --> 00:08:21,665
войната продължава.

214
00:08:21,665 --> 00:08:23,295
Продължава да е в съзнанието ни.

215
00:08:23,295 --> 00:08:24,925
Тя е в спомените ни.

216
00:08:26,557 --> 00:08:31,220
Тя е в емоциите ни.

217
00:08:31,220 --> 00:08:32,557
Моля да ни простите,

218
00:08:32,557 --> 00:08:37,767
ако ние не обичаме да стоим в големи тълпи.

219
00:08:37,767 --> 00:08:40,030
Моля да ни простите,

220
00:08:40,030 --> 00:08:42,354
когато прекарваме седмица на място,

221
00:08:42,354 --> 00:08:44,702
в което има 100% светлина дисциплина

222
00:08:44,702 --> 00:08:46,930
защото не е позволено да разхождаш с бели светлини,

223
00:08:46,930 --> 00:08:48,417
защото ако нещо има бяла светлина,

224
00:08:48,417 --> 00:08:49,894
то може да бъде видяно от километри.

225
00:08:49,894 --> 00:08:51,607
В сравнение, ако използвате малко зелена

226
00:08:51,607 --> 00:08:52,774
или синя светлина,

227
00:08:52,774 --> 00:08:54,706
те не могат да се видят от километри.

228
00:08:54,706 --> 00:08:56,839
Така че, моля да ни простите, ако от нищото,

229
00:08:56,839 --> 00:09:00,046
се появим със 100% светлина дисциплина.

230
00:09:00,046 --> 00:09:02,599
До седмицата по-късно, когато сме обратно по средата на Таймс Скуеър

231
00:09:02,599 --> 00:09:07,730
И имаме затруднения да се адаптираме.

232
00:09:07,730 --> 00:09:09,162
Моля да ни простите,

233
00:09:09,162 --> 00:09:11,001
когато се прехвърляте обратно в семейството,

234
00:09:11,001 --> 00:09:15,105
което е маневрирало без вас живота си.

235
00:09:15,105 --> 00:09:17,132
И когато се върнете не е толкова лесно

236
00:09:17,132 --> 00:09:20,776
да се потопите в нормалната обстановка,

237
00:09:20,776 --> 00:09:25,258
защото нормалната обстановка се е променила напълно.

238
00:09:25,258 --> 00:09:28,820
Спомням си, когато се прибрах. Исках да говоря с хората.

239
00:09:28,820 --> 00:09:31,579
Исках хората да ме питат за преживяванията ми.

240
00:09:31,579 --> 00:09:33,327
Исках хората да идват при мен и да ми казват:

241
00:09:33,327 --> 00:09:34,642
– Защо го направи?

242
00:09:34,642 --> 00:09:36,129
Исках хората да идват при мен и да ми казват:

243
00:09:36,129 --> 00:09:37,747
Как беше? Каква беше храната?

244
00:09:37,747 --> 00:09:42,272
Какво е преживяването? Как си?

245
00:09:42,272 --> 00:09:44,333
А единствените въпроси, които получих от хора бяха

246
00:09:44,333 --> 00:09:47,064
Застреля ли някого?

247
00:09:47,064 --> 00:09:48,890
И тези бяха от по-любопитните -

248
00:09:48,890 --> 00:09:52,548
достатъчни, за да кажа нещо.

249
00:09:52,548 --> 00:09:54,218
Защото понякога го има този страх

250
00:09:54,218 --> 00:09:55,783
и това опасение, че ако кажа нещо,

251
00:09:55,783 --> 00:09:57,259
се притеснявам да не обидя някого

252
00:09:57,259 --> 00:09:58,633
или предизвикам нещо.

253
00:09:58,633 --> 00:10:03,291
Така че общото подразбиране е просто да не казвам нищо.

254
00:10:03,291 --> 00:10:05,890
Проблемът в това е, че

255
00:10:05,890 --> 00:10:07,496
като чели службата ти

256
00:10:07,496 --> 00:10:10,010
дори не е била призната,

257
00:10:10,010 --> 00:10:13,017
като чели никой не го интересува.

258
00:10:13,017 --> 00:10:16,040
"Благодаря за службата ти"

259
00:10:16,040 --> 00:10:19,133
И продължаваме.

260
00:10:19,133 --> 00:10:21,809
Това, което исках да се разбере по-добре,

261
00:10:21,809 --> 00:10:25,123
е това, което стои зад това

262
00:10:25,123 --> 00:10:30,875
и защо “благодаря за службата ти” не е достатъчно.

263
00:10:30,875 --> 00:10:34,491
Факт е, че имаме

264
00:10:34,491 --> 00:10:37,048
2.6 милиона мъже и жени,

265
00:10:37,048 --> 00:10:39,972
които са ветерани от Ирак и Афганистан,

266
00:10:39,972 --> 00:10:42,642
които са сред нас.

267
00:10:42,642 --> 00:10:44,122
Понякога знаем кои са,

268
00:10:44,122 --> 00:10:47,234
а понякога не.

269
00:10:47,234 --> 00:10:49,401
Но го има това чувство, споделеното преживяване,

270
00:10:49,401 --> 00:10:52,325
споделената връзка

271
00:10:52,325 --> 00:10:54,197
където знаем, че това преживяване

272
00:10:54,197 --> 00:10:56,206
и тази страница от живота ни

273
00:10:56,206 --> 00:10:58,921
докато може да бъде затворена,

274
00:10:58,921 --> 00:11:00,812
нищо все още не е свършило.

275
00:11:02,703 --> 00:11:04,596
Мислим си за “благодаря за службата ти”,

276
00:11:04,596 --> 00:11:06,665
а хората казват “какво означават за теб тези думи”

277
00:11:06,665 --> 00:11:08,345
Ами, “благодаря за службата ти” за мен

278
00:11:08,345 --> 00:11:12,423
това означава, че си признателен към историите ни,

279
00:11:12,423 --> 00:11:15,289
питайки ни кои сме,

280
00:11:15,289 --> 00:11:17,702
разбирайки силата,

281
00:11:17,702 --> 00:11:21,932
която толкова много хора, толкова много хора, които ни служат притежават

282
00:11:21,932 --> 00:11:25,652
и защо тази служба означава толкова много.

283
00:11:25,652 --> 00:11:27,786
“Благодаря за службата ти” означава, че признаваш факта,

284
00:11:27,786 --> 00:11:29,604
че прибирайки се у дома

285
00:11:29,604 --> 00:11:30,895
и сваляйки униформата

286
00:11:30,895 --> 00:11:33,175
не означава, че нашата по-голяма служба на страната

287
00:11:33,175 --> 00:11:35,851
е приключила.

288
00:11:35,851 --> 00:11:38,732
Всъщност все още има огромно количество

289
00:11:38,732 --> 00:11:42,922
което може да се предложи и даде.

290
00:11:42,922 --> 00:11:44,352
Когато гледам на хора

291
00:11:44,352 --> 00:11:49,010
като приятелят ни Тейлър Урела

292
00:11:49,010 --> 00:11:50,754
който загуби крака си в Ирак

293
00:11:50,754 --> 00:11:53,412
и който имаше две мечти.

294
00:11:53,412 --> 00:11:56,480
Една от тях - да бъде войник, а другата - да бъде бейзболист.

295
00:11:56,480 --> 00:12:01,280
Той загуби крака си в Ирак

296
00:12:01,280 --> 00:12:02,904
И прибирайки се

297
00:12:02,904 --> 00:12:04,598
вместо да реши, че

298
00:12:04,598 --> 00:12:07,016
след като е загубил крака си, че няма втората мечта

299
00:12:07,016 --> 00:12:09,430
той решава, че все още иска да стане бейсболист

300
00:12:09,430 --> 00:12:11,402
и сформира групата ВетСпорт

301
00:12:11,402 --> 00:12:13,313
която сега работи с ветерани от цялата страна

302
00:12:13,313 --> 00:12:18,648
и използва спорта като начин на лечение.

303
00:12:18,648 --> 00:12:20,991
Хора като Тами Дъклърд,

304
00:12:20,991 --> 00:12:22,239
който беше пилот на хиликоптер.

305
00:12:22,239 --> 00:12:24,105
С хиликоптера, с който тя летеше,

306
00:12:24,105 --> 00:12:25,644
трябва да използваш и двете си ръце

307
00:12:25,644 --> 00:12:27,175
а също така и краката, за да държиш курса.

308
00:12:27,175 --> 00:12:28,644
Хеликоптерът ѝ беше ударен.

309
00:12:28,644 --> 00:12:29,906
Тя се опитала да го насочи,

310
00:12:29,906 --> 00:12:31,823
но той не реагирал

311
00:12:31,823 --> 00:12:33,504
на инструкциите и командите ѝ.

312
00:12:33,504 --> 00:12:36,015
Опитала се да приземи хеликоптера безопасно

313
00:12:36,015 --> 00:12:37,656
но не успяла.

314
00:12:37,656 --> 00:12:38,768
Причината за неуспешното безопасно приземяване

315
00:12:38,768 --> 00:12:41,441
е че хиликоптерът не е отгорарял на командите, които тя е подавала с краката си,

316
00:12:41,441 --> 00:12:46,289
защото краката ѝ били откъснати.

317
00:12:46,289 --> 00:12:49,194
Тя едва оцеляла.

318
00:12:49,194 --> 00:12:53,100
Лекарите пристигнаха и ѝ спасиха живота,

319
00:12:53,100 --> 00:12:55,561
но след като тя се е възстановила обратно вкъщи

320
00:12:55,561 --> 00:12:59,871
тя осъзнала, че "мисията ѝ не е завършена".

321
00:12:59,871 --> 00:13:01,355
Сега тя използва гласа си

322
00:13:01,355 --> 00:13:03,547
като конгресмен от Илинойс

323
00:13:03,547 --> 00:13:06,505
борещ се и застъпващ се за много проблеми,

324
00:13:06,505 --> 00:13:10,370
включващи и тези на ветераните.

325
00:13:10,370 --> 00:13:13,096
Присъединихме се, защото

326
00:13:13,096 --> 00:13:17,566
обичаме страната, която представляваме.

327
00:13:17,566 --> 00:13:19,910
Присъединихме се, защото

328
00:13:19,910 --> 00:13:22,468
вярваме в идеята и в хората

329
00:13:22,468 --> 00:13:25,256
и от двете ни страни.

330
00:13:25,256 --> 00:13:27,168
И единственото нещо, което искаме е

331
00:13:27,168 --> 00:13:29,430
“Благодаря за службата ти”

332
00:13:29,430 --> 00:13:32,554
да бъде нещо повече от един цитат,

333
00:13:32,554 --> 00:13:35,180
който да означава

334
00:13:35,180 --> 00:13:37,406
искренна почит

335
00:13:37,406 --> 00:13:40,356
към хората, които са направили тази крачка,

336
00:13:40,356 --> 00:13:44,199
само защото са били помолени да го направят.

337
00:13:44,199 --> 00:13:46,228
И не само какво означава за нас сега,

338
00:13:46,228 --> 00:13:49,720
по време на бойни операции,

339
00:13:49,720 --> 00:13:53,069
но и дълго след като и последното превозно средство е напуснало

340
00:13:53,069 --> 00:13:57,943
и след последния изтрелян изстрел.

341
00:13:57,943 --> 00:14:00,773
Това са хората, с които служех

342
00:14:00,773 --> 00:14:04,477
и които почитам.

343
00:14:04,477 --> 00:14:06,648
Така че “Благодаря за службата ви”

344
00:14:06,648 --> 00:14:10,500
(Аплодисменти)