Как да говорим, така че хората да искат да слушат

Чувствали ли сте някога сякаш говорите, но никой не Ви слуша? Джулиан Трежър може да помогне. В тази полезна лекция, експертът по звук демонстрира принципите на правилното говорене - от някои полезни вокални упражнения до съвети как да говорим с емпатия. Лекция, която може да помогне на света да звучи по-красиво.

Човешкият глас:

Това е инструментът, на който
всички свирим.

Това е най-мощният звук в
света, може би.

Той е единственият, който
може да започне война

или да каже "Обичам те."

И все пак много хора са минавали
през това,

че когато говорят,
другите не ги слушат.

И защо става така?

Как можем да говорим влиятелно,

за да донесем промяна в света?

Това, което искам да предложа,

има няколко навика, които
ние трябва да изоставим.

За Ваше удоволствие съм
събрал тук

седемте смъртни гряха
на говоренето.

Няма да Ви лъжа, че
е пълен списък,

но тези седем, мисля,
са доста значими

навици, които всички
от нас имат.

Първо, клюки,

да говориш лошо за някой,
който не присъства.

Неприятен навик и
ние знаем много добре,

че човекът, който клюкарства,
след пет минути

ще говори за нас.

Второ, критиката.

Всички познаваме хора, които
са такива при разговори

и е много трудно да слушате някой,

ако знаеш, че Ви критикуват

и не отговаряте на изискванията.

Трето, негативизъм.

Може да правите това.

Моята майка,
в последната година от живота си,

стана много, много негативна
и бе много трудно да се слуша.

Помня един ден ѝ казах:

"Днес е 1-ви октомври,"

и тя каза,
"Знам, не е ли ужасно?"

(Смях)

Трудно е да се слуша,
когато някой е толкова негативен.

И друга форма на негативизъм,
оплакването.

Ами това е националното изкуство
на Великобритания.

Това е националният ни спорт.
Ние се оплакваме от времето,

от спорта, от политиката, от всичко,

но всъщност оплакването
е заразно нещастие.

Не разпространява слънчеви лъчи
и радост по света.

Извинения. Всички сме срещали
тези хора.

Може би всички сме били такива.

Някои хора имат винехвъргачка.

Те просто прехвълят вината
на всички останали

и не поемат отговорност
за действията си,

и отново, трудно е да слушаш
някой такъв.

Предпоследно, шестият от седем,

украсяване, преувеличение.

Понякога, всъщност, това
обижда езика ни.

Например, ако видя нещо,

което е наистина страхотно,

как го наричам?

(Смях)

И след това, разбира се,
това преувеличение се превръща в лъжа,

истинска лъжа и ние
не желаем да слушаме

хора, за които знаем,
че ни лъжат.

И последно, догматизъм,

объркването на факти с мнения.

Когато тези две неща
се обединят,

слушате безсмислици.

Знаете, някой Ви залива
с мненията си, сякаш са истина.

Трудно е да се слуша това.

И ето ги, седемте смъртни
гряха на говоренето.

Това са неща, които мисля,
че трябва избягваме.

Но има ли позитивен начин,
по който да мислим за това?

Да, има.

Бих искал да предложа четири

много силни крайъгълни камъка,
основи,

върху които можем да стоим,
ако искаме да изнесем реч,

за да бъдем влиятелни и
да променим света.

За щастие, тези неща образуват дума.

Думата е "HAIL" и има
страхотно определение освен всичко.

Не говоря за "градушката" (hail), която
пада от небето

и Ви удря по главата.

Говоря за тази дефиниция,

да поздравиш или похвалиш
ентусиазирано,

която е моето мнение за как
ще бъдат посрещнати думите ни,

ако спазваме тези четири неща.

Какво символизират те?

Нека да видим дали ще познаете.

"H" е за честност (honesty), разбира се,

да бъдеш честен в това, което казваш,
да бъдеш прям и ясен.

"A" е за автентичност (authenticity),
просто да бъдеш себе си.

Мой приятел го описа като

да стоиш в собствената си истина,

което, мисля, е прекрасен
начин да се опише.

"I" е почтеност (integrity),
да държиш на думата си,

всъщност да правиш,
каквото казваш

и да бъдеш някой, на когото
хората да могат да се доверят.

И "L" е любов (love).

Нямам предвид романтична любов,

а да желаеш доброто на хората,
по две причини.

Първо, мисля, че абсолютната честност

може да не е каквото искаме.

Имам предвид, о Боже,
изглеждаш ужасно тази сутрин.

Може би това не е
особено нужно.

Подплътена с любов, разбира се,
честността е страхотно нещо.

Но също така, ако наистина
желаете доброто на някого,

е много трудно да го
критикувате в същото време.

Дори не съм сигурен, че
можете да направите тези две неща

едновременно.

И така "HAIL".

Също така, това се казва,

и е като старата песен,
това, което казваш,

но също така начина,
по който го казваш.

Имате изумителна кутия
с инструменти.

Този инструмент е невероятен

и все пак е кутия с инструменти, която
много малко хора са отваряли преди.

Бих искал да поровя малко в нея

с Вас и да извадя няколко инструмента,

които може да искате да вземете
и да изпробвате,

което може да увеличи силата
на Вашия изказ.

Регистърът, например.

Фалцетото може би не е
много удачно повечето пъти,

но има регистър помежду.

Няма да изпадам в технически
подробности за това

за тези от Вас, които са
гласови инструктори.

Можете да намерите гласа си.

И така, ако говоря носово,
може да усетите разлика.

Ако започна да говоря гърлено,

както повечето от нас
говорят през повечето време.

Но ако искате тежест,

трябва да говорите от тук
долу, гръдния кош.

Чувате ли разликата?

Гласуваме за политици с по-ниски
гласове, така е,

защото свързваме дълбочината
със сила

и авторитет.

Това е регистърът.

След това имаме тембър.

Това е начинът, по който
се усеща гласът Ви.

И така, проучванията показват, че
предпочитаме гласове,

които са наситени, плавни,
топли, като горещ шоколад.

Но ако това не сте Вие,
това не е краят на света,

защото можете да практикувате.

Идете и си намерете
гласов инструктор.

И има невероятни неща,
които можете да направите

с дишането, с позата и
с упражнения,

за да подобрите тембъра
на гласа Ви.

А след това прозодия. Обичам прозодия.

Това е напевният, мета език,

който ние използваме, за да
предадем значение.

Това е основният ключ към
значението в разговора.

Хората, които говорят в една
тоналност,

са доста трудни за слушане,

ако не използват никаква прозодия.

От тук идва думата монотонен,

или монотонно, монотонност.

Сега също се появява и
повтарящата се прозодия,

където всяко изречение завършва
сякаш е въпрос,

когато всъщност не е въпрос.

(Смях)

И ако повторите това
отново и отново,

това всъщност ограничава
възможността Ви

да комуникирате чрез прозодия,

което мисля е жалко,

така че нека се опитаме и
да се оттървем от този навик.

Темпо. Мога да бъда много
много развълнуван,

казвайки нещо много много бързо

или мога да забавя, за да подчертая

и в края на всичко, разбира се,
е нашият стар приятел

тишината.

Няма нищо лошо в малко тишина

по време на разговора, нали?

Не трябва да запълваме с
ъъъм и аааа.

Това може да бъде много силно.

Разбира се, височината върви
заедно с темпото

за да посочи вълнение, но може
да го направите само с височина.

Къде остави ключовете ми?

Къде остави ключовете ми?

И така малко по-различно значение

при тези две изказвания.

И накрая, силата.

Мога да бъда много развълнуван,
използвайки силата на гласа си.

Съжалявам, ако изплаших някого.

Или, мога да Ви накарам да внимавате

като стана много тих.

Някои хора "предават" през
цялото време.

Опитайте се да не правите това.

Това се нарича "sodcasting",

налагайки своя звук на хората
около Вас,

невнимателно и необмислено.
Не е приятно.

Разбира се, това се появява най-вече,

когато имате нещо много важно
да правите.

Може е стоене на подиум така

и да е изнасяне на лекция пред хората.

Може да е предложение за брак,

молба за повишение,
изнасяне реч на сватба.

Каквото и да е, ако е много важно,

дължите го на себе си да
погледнете в тази кутия с инструменти

и двигателят, върху който ще
се работи,

а нито един двигател не работи добре,
ако не е загрял.

Загрейте гласа си.

Всъщност, нека Ви покажа
как да направите това.

Бихте ли станали за малко?

Ще Ви покажа шестте
упражнения за загряване на гласа,

които правя преди да говоря
всеки път.

Винаги, когато ще говорите с
някой важен, направете ги.

Първо, ръцете горе,
дълбоко вдишване

и издишване, аааааа, точно така.

Още веднъж.

Ааааа, много добре.

Сега ще загреем устните си

и ще започнем ба, ба, ба, ба

ба, ба, ба, ба. Много добре.

А сега, бррррр,

точно както, когато сте
били деца.

Брррр. Сега устните Ви
трябва да се съживяват.

Ще минем към езика след това

с преувеличено ла, ла, ла, ла, ла, ла
ла, ла, ла, ла.

Прекрасно. Ставате много добри в това.

И сега, Р. Рррррр.

Това е като шампанско за езика.

И накрая, мога да направя само едно,

професионалистите го наричат сирената.

Много е добро. Започва с "уи" и
стига до "оу"

"Уи" е високо, "оу" е ниско.

И почвате, уиииооууу, уиииооууу.

Фантастично. Аплодирайте се.

Седнете, благодаря Ви. (Аплодисменти)

Следващият път, когато говорите,
направете това предварително.

Сега, нека поставя това в
контекст като заключение.

Това е сериозна точка.

Ние сме тук, нали?

Говорим не много добре

на хората, които просто
не слушат

в среда, която е само
шум и лоша акустика.

Говорил съм за това на тази сцена

в различни етапи.

Какъв ще бъде светът,

ако говорехме с влияние

на хората, които съзнателно
слушаха

в среда, която всъщност бе
подходяща за тази цел?

Или да направим това малко
по-мащабно,

какво би бил света,

ако създавахме звук съзнателно

и консумирахме звук съзнателно

и създавахме средата си

съзнателно за звук?

Какъв би бил свят, който
звучи прекрасно

и един, където разбирането

ще е нормата

и това е идея, която си заслужава
да се разпространи.

Благодаря Ви.

Благодаря Ви. (Аплодисменти)