Защо амбициозните жени имат плоски глави?

Мадам Стефани Шърли е най-успешният тех предприемач, за когото никога не сте чували. През 60те, тя е открила първата софтуерна компания в Англия, само от жени. Тази компания е била оценена на 3 милиярда долара, правейки 70 човека от служителите и милионери. В този откровен и често забавен разказ, тя разказва защо е известна като "Стийв", как е преодоляла очакванията на времето си, както и споделя някои неоспорими начини да идентифицираш амбициозните жени...

Когато написах мемоарите си,

издателите ми се чудеха дали описваха

спомените на дете бежанец или на жена,

която основа хай-тек компания през 60-те,

продава акции на борсата и

дава работа на 8 500 души.

Или на майка на дете с аутизъм?

Или на филантроп, даряващ сериозни суми?

Ами - аз съм всички тези хора.

Затова искам да ви разкажа историята си.

Всичко което съм, започна в един влак
във Виена,

част от операция за Детски Транспорт,
спасила над 10 000 Еврейски деца

от Нацистите в Европа.

На 5 години, сграбчила ръката на 9
годишната ми сестра,

и нямах почти никаква представа,
какво точно се случва.

"Какво е Англия и защо отивам там?"

Жива съм благодарение на великодушни
непознати, помогнали ми преди много години

Имах късмет. Двойно повече късмет,
да се събера

с родителите си, по-късно.

За жалост нищо не бе същото между нас.

Направих много повече, за седемте десетилетия,
от мизерният ден,

в който майка ми ме качи на този влак.

от колкото съм мечтала някога.

Обичам Англия - осиновилата ме страна.

Обичам я със страст, с която само загубил
човешките си права може да обича.

Реших да направя своя живот такъв, който
наистина си заслужава да бъде спасен.

И тогава, просто започнах да го правя.

(Смях)

Нека се върнем обратно в ранните години
на 60те.

Преодолявайки разликите в междуполовите
права по това време,

създадох своя собствена софтуерна
компания, една от първите в Британия

Но това беше компания само от жени и само
за жени,

една от първите компании с цел разрешаване
на социални проблеми.

Хората се смяха дори само над идеята,
защото софтуера, по това време,

беше безплатно даван с хардуера.

Никой нямаше да даде пари за софтуер
и определено не и на жена.

Въпреки че жените също се дипломираха с
високи отличия

кариерното ни развитие се сблъскаше в
каменна стена.

Аз се бях сблъсквала твърде често в
тази стена,

и търсех възможности и за жените.

Наех квалифицирани професионалистки,
които бяха напуснали индустрията след брак

или при раждането на първото си дете,

и ги организирах да работят от вкъщи.

Бяхме пионери, в концепцията за завръщане
на жените обратно на работните места

след прекъсване на кариера.

Първи изпробвахме всякакви видове гъвкави
методи за работа:

на половин работен ден, на процент,
а също и съсобственост,

когато раздадох 1/4 от компанията в
ръцете на служителите си

за моя сметка.

Години на ред бях единствената или първата
жена, правеща това или онова.

По онова време, аз не можех да играя на
стоковата борса,

не можех да карам автобус или да пилотирам
самолет.

Дори не можех да отворя банкова сметка без
разрешението на мъжа си.

Моето поколение жени се борихме за правото
ни на работа

и за правото на равностойни заплати.

Никой не очакваше нищо от нас на
работа или сред обществото,

защото се очакваше от нас

само да сме вкъщи и отговорностите ни бяха
само към семейството.

Не можех да живея така.

Исках да разруша нормите на това време.

Дори сменях името си от Стефани на Стийв

когато пишех бизнес писмата си,

за да успея да пробия преди някой да разбере

че "той" всъщност е "тя".

(Смях)

Компанията ми, наречена "Независими Програмисти",
а точно това и бяхме,

започна много малка: на кухненската маса,

с начален капитал - приравнен към днешно
време на 100 долара.

Разполагах само с труда си и се
финансирах от ипотеката на къщата.

Интересите ми бяха научни, а пазара бе
комерсиален.

Имаше неща като заплати, който бяха
доста скучни за мен.

Наложи се да балансирам между научната
изследователска работа,

включваща интелектуално предизвикателство,
което ме интересуваше,

и комерсиалните нужди на клиентите ми,
ценни за самите тях:

неща като логистика на превози,

автобусни графици, складово управление,
много много складово управление.

И на края истинската работа дойде сама.

Замаскирахме работата от вкъщи и работата
на половин работен ден,

с предлагането на фиксирани цени,
едни от първите.

И така кой би предположил, че софтуера

на черната кутия на Суперсоник Конкорд

е програмиран от група жени,
работещи от собствените си домове.

(Аплодисменти)

Всичко, което използвахме беше простичкото
правило "Вярвай на персонала"

и простичък телефон.

Дори питахме новите кандидати на интервю:
"Имате ли достъп до телефон?"

Един от ранните ни проекти бе да създадем
софтуерни стандарти,

за менажиране на протоколи за управление.

Софтуера тогава, а и сега,
е вбесяващо труден за управление,

така че това беше безценно.

Ние самите използвахме стандартите,

и дори ни плащаха за да ги поддържаме
пред годините.

На края дори НАТО започнаха да ги
използват.

Нашите програмисти - напомням, само жени,

също и гейове и транссексуални -

работеха с моливи на хартия за да създават
блок-схеми

дефиниращи всяка от задачите ни.

После пишеха код, обикновено машинен код,

понякога и бинарен код,

който беше пращан по пощата до дейтацентър

за да бъде перфориран на хартиени карти

и после пре-перфориран за проверка.

Всичко това - преди дори да е приближил
до компютър.

Това всъщност беше програмирането рано
през 60те.

През 1975-та година, 13 години от началото,

в Британия излезе закон за равноправието,

с който наемането само на жени стана
незаконно.

И така като неочаквано последствие,

моята женска компания трябваше да допусне
мъжете вътре.

(Смях)

Когато създадох моята компания от жени,

мъжете казаха: "Колко интересно, работи
единствено защото е малка."

По-късно, когато стана доста по-голяма.
те приеха: "Да, сега е значителна,

но без стратегически интерес."

И по-късно, когато стана компания на цена
повече от 3 милярда долара,

и бях направила 70 човека от персонала
милионери,

те някак си казаха: "Добра работа, Стийв!"

(Смях)

(Аплодисменти)

Винаги можеш да познаеш амбициозните жени
по формата на главите им:

Те са плоски отгоре, от постоянно
потупване в подкрепа.

(Смях) (Аплодисменти)

А също така, ние имаме и големи стъпала,
за да стоим дълеч от кухненската мивка.

(Смях)

Позволети ми да споделя с вас две от
тайните на успеха:

Обкръжете се с първокласни хора
и хора които харесвате;

и си избирайте партньора много, много
внимателно.

Например онзи ден когато казах:
"Моят съпруг е ангел!"

една дама се оплака:
"Ти си късметлийка," каза тя,

"моят е още жив."

(Смях)

Ако успехът беше лесен, всички ние
щяхме да сме милионери.

В моят случай, стана благодарение на
семейна травма и истински катарзис.

Късно родения ми син, Джайлс, беше
единствено дете - прекрасно, доволно бебе.

И тогава, на 2 и половина години,

точно като смененото дете от приказките,

изведнъж загуби и малкото реч, която имаше

и се превърна в диво и неуправляемо дете.

Не, не беше разглезено две годишно,

оказа се че е дълбок аутист,
и никога не проговори отново.

Джайлс беше първият който живееше в
първата ми благотворителна къща,

за грижи за аутисти.

И тогава създадохме и училището
Приор'с Корт

за малолетни ученици с аутизъм,

както и благотворителна медицинска
академия, за изследване на аутизъм.

Всеки път, когато откривах пропуск в
грижите за аутисти се опитвах да помогна.

Обичам да правя нови неща и да помагам
новите неща да се случват.

Дори тъкмо създадох и три-годишен проект
за изследване на аутизъм.

Така част от богатството ми се връща към
индустрията, от която е предизвикано.

Също така съм и основател на Оксфордския
Интернет Институт,

както и на други ИТ инвестиции.

Оксфордският Интернет Институт, не се
фокусира над технологии,

а по-скоро над социални, икономически,
законови и етични интернет проблеми.

Джайлс почина неочаквано преди 17 години.

Научих се да живея без него,

както и да живея без неговата нужда от мен

Днес се занимавам само с благотворителност

Никога не се притеснявам, че мога да се
загубя,

защото няколко благотворителни сдружения
веднага ще дойдат да ме намерят.

(смях)

Едно е да мислиш че разбираш, какво е
да имаш предприятие,

но както и повечето хора в залата ще
потвърдят

да го осъществиш е едно много трудно
начинание

и то изисква необикновена енергия,
самоувереност и отдаденост,

кураж да рискуваш семейството и дома си,

както и 24/7 отдаденост, граничеща с
обсебване.

Както се подразбира - аз съм присрастена
към работата.

Вярвам в красотата да работиш, когато го
правим правилно и с човечност.

Работата не е нещо което правя, когато бих
предпочела да правя нещо друго.

Живеем живота си напред.

На какво ме е научило всичко това?

Научих, че утре никога няма да е като днес,

и определено няма да е като вчера.

Това ми помогна да се науча да се справям
с промените,

даже започнах да приветствам промяната,

въпреки, че ми казват, че още съм
вироглава.

Благодаря ви!