Откритието, което може да доведе до пренаписване на физиката

На 17 март 2014 г. група физици обявиха изумително откритие: неопровержими данни, подкрепящи идеята за разширяващата се Вселена, доказателство за Големия взрив. Какво означава това откритие за неспециалистите? От TED помолиха Алън Адамс да обясни накратко резултатите в тази импровизирана беседа, илюстрирана от Рандъл Мънроу от xkcd.

Ако погледнете надалеч в нощното небе,

ще видите звезди,

ако погледнете още по-надалеч,
ще видите още звезди,

последвани от галактики и след тях още галактики.

Но ако продължите да гледате все по-надалеч,

накрая в продължение на доста време
няма да виждате нищо

и най-накрая ще видите слабо, угасващо сияние –

реликтовото лъчение, останало от Големия взрив.

Големият взрив е ера на ранната Вселена,

когато всичко, което виждаме в нощното небе,

е било сбито в невероятно малка,

невероятно гореща и невероятно мътна маса,

и от нея се е появило всичко, което виждаме днес.

Картографирахме това сияние

с голяма точност

и като казвам ние, нямам предвид себе си.

Картографирахме сиянието

с поразителна точност

и една от шокиращите изненади бе,

че то е почти еднородно.

Четиринадесет милиарда светлинни години в тази посока

и 14 милиарда светлинни години в обратната посока

температурата е една и съща.

Изминали са 13 милиарда години

от Големия взрив

и той е отслабнал и изстинал.

Температурата сега е 2,7 градуса.

Но не точно 2,7 градуса.

Тя е 2,7 градуса в едва

10 части на милион.

Ето тук е малко по-горещо,

а ето там – малко по-студено

и това е изключително важно за всеки в тази зала,

защото където е било малко по-топло,

е имало малко повече материя,

а където е имало повече материя

имаме галактики, галактически купове

и суперкупове,

както и цялата структура на космоса.

A всички тези малки нееднородности,

20 части на милион,

са образувани от квантово механични колебания

в ранната Вселена, които са обхващали

целия космос.

Това е грандиозно,

но не това откриха в понеделник.

Това, което откриха в понеделник, е още по-страхотно.

Ето какво откриха в понеделник –

представете си, че взимате камбана

и я удряте с чук.

Какво се случва? Тя звъни.

Но ако изчакате, звънът отслабва

все повече и повече,

докато спрете да го чувате.

Ранната Вселена е била изключително плътна –

като метал, доста по-плътна,

и ако я ударите, би звъняла,

но звънът би бил

самата структура на време-пространството,

а чукът би бил квантовата механика.

Откритието от понеделник

е доказателство за звъненето

на време-пространството на ранната Вселена,

което наричаме гравитационни вълни

от фундаменталната ера

и ето как са ги открили.

Тези вълни отдавна са отслабнали.

Ако отивате на разходка,

не вървите с насечени, колебливи движения.

Тези гравитационни вълни в структурата на пространството

на практика са напълно невидими.

Но по-рано, когато Вселената е формирала

последното остатъчно сияние,

гравитационните вълни

са оставили малки изкривявания в структурата

на светлината, която виждаме.

И така, гледайки все по-надалеч в нощното небе –

всъщност тези момчета са прекарали три години на Южния полюс,

гледайки право нагоре през най-студения, най-прозрачния,

най-чистия въздух, който може да се намери,

гледали са надалеч в нощното небе и са изучавали

това сияние, търсили са смътните изкривявания,

които са символът, сигналът

на гравитационните вълни,

звъненето на ранната Вселена.

И в понеделник обявиха,

че са ги намерили.

И грандиозното в това за мен

е не само звъненето, въпреки че то е страхотно.

Това, което е абсолютно изумително,

причината да съм на тази сцена е,

че разбираме нещо важно за ранната Вселена.

Откритието ни казва, че ние

и всичко около нас

сме на практика един голям мехур –

това е идеята за разширяването –

един голям мехур, обграден с нещо друго.

Това не е убедително доказателство за разширяването,

но всичко, което не е разширяване и обяснява тези явления,

ще изглежда по същия начин.

Това е теория, идея,

която съществува от известно време

и никога не сме си представяли, че наистина ще я видим.

Имахме добри основания да мислим, че няма да видим

абсолютно доказателство, а това е абсолютното доказателство.

Но истински влудяващата идея е,

че нашият мехур е просто един мехур

в много по-голям, размътен съд с вселенска материя.

Никога няма да видим нещата отвън,

но отивайки на Южния полюс и прекарвайки три години

в подробно наблюдение на структурата на нощното небе,

можем да установим,

че вероятно сме във Вселена, която донякъде изглежда така.

И това ме изумява.

Много благодаря.

(Аплодисменти)