Ако погледнете надалеч в нощното небе,
ще видите звезди,
ако погледнете още по-надалеч,
ще видите още звезди,
последвани от галактики и след тях още галактики.
Но ако продължите да гледате все по-надалеч,
накрая в продължение на доста време
няма да виждате нищо
и най-накрая ще видите слабо, угасващо сияние –
реликтовото лъчение, останало от Големия взрив.
Големият взрив е ера на ранната Вселена,
когато всичко, което виждаме в нощното небе,
е било сбито в невероятно малка,
невероятно гореща и невероятно мътна маса,
и от нея се е появило всичко, което виждаме днес.
Картографирахме това сияние
с голяма точност
и като казвам ние, нямам предвид себе си.
Картографирахме сиянието
с поразителна точност
и една от шокиращите изненади бе,
че то е почти еднородно.
Четиринадесет милиарда светлинни години в тази посока
и 14 милиарда светлинни години в обратната посока
температурата е една и съща.
Изминали са 13 милиарда години
от Големия взрив
и той е отслабнал и изстинал.
Температурата сега е 2,7 градуса.
Но не точно 2,7 градуса.
Тя е 2,7 градуса в едва
10 части на милион.
Ето тук е малко по-горещо,
а ето там – малко по-студено
и това е изключително важно за всеки в тази зала,
защото където е било малко по-топло,
е имало малко повече материя,
а където е имало повече материя
имаме галактики, галактически купове
и суперкупове,
както и цялата структура на космоса.
A всички тези малки нееднородности,
20 части на милион,
са образувани от квантово механични колебания
в ранната Вселена, които са обхващали
целия космос.
Това е грандиозно,
но не това откриха в понеделник.
Това, което откриха в понеделник, е още по-страхотно.
Ето какво откриха в понеделник –
представете си, че взимате камбана
и я удряте с чук.
Какво се случва? Тя звъни.
Но ако изчакате, звънът отслабва
все повече и повече,
докато спрете да го чувате.
Ранната Вселена е била изключително плътна –
като метал, доста по-плътна,
и ако я ударите, би звъняла,
но звънът би бил
самата структура на време-пространството,
а чукът би бил квантовата механика.
Откритието от понеделник
е доказателство за звъненето
на време-пространството на ранната Вселена,
което наричаме гравитационни вълни
от фундаменталната ера
и ето как са ги открили.
Тези вълни отдавна са отслабнали.
Ако отивате на разходка,
не вървите с насечени, колебливи движения.
Тези гравитационни вълни в структурата на пространството
на практика са напълно невидими.
Но по-рано, когато Вселената е формирала
последното остатъчно сияние,
гравитационните вълни
са оставили малки изкривявания в структурата
на светлината, която виждаме.
И така, гледайки все по-надалеч в нощното небе –
всъщност тези момчета са прекарали три години на Южния полюс,
гледайки право нагоре през най-студения, най-прозрачния,
най-чистия въздух, който може да се намери,
гледали са надалеч в нощното небе и са изучавали
това сияние, търсили са смътните изкривявания,
които са символът, сигналът
на гравитационните вълни,
звъненето на ранната Вселена.
И в понеделник обявиха,
че са ги намерили.
И грандиозното в това за мен
е не само звъненето, въпреки че то е страхотно.
Това, което е абсолютно изумително,
причината да съм на тази сцена е,
че разбираме нещо важно за ранната Вселена.
Откритието ни казва, че ние
и всичко около нас
сме на практика един голям мехур –
това е идеята за разширяването –
един голям мехур, обграден с нещо друго.
Това не е убедително доказателство за разширяването,
но всичко, което не е разширяване и обяснява тези явления,
ще изглежда по същия начин.
Това е теория, идея,
която съществува от известно време
и никога не сме си представяли, че наистина ще я видим.
Имахме добри основания да мислим, че няма да видим
абсолютно доказателство, а това е абсолютното доказателство.
Но истински влудяващата идея е,
че нашият мехур е просто един мехур
в много по-голям, размътен съд с вселенска материя.
Никога няма да видим нещата отвън,
но отивайки на Южния полюс и прекарвайки три години
в подробно наблюдение на структурата на нощното небе,
можем да установим,
че вероятно сме във Вселена, която донякъде изглежда така.
И това ме изумява.
Много благодаря.
(Аплодисменти)