WEBVTT

00:00:00.928 --> 00:00:04.420
Ако погледнете надалеч в нощното небе,

00:00:04.420 --> 00:00:06.036
ще видите звезди,

00:00:06.036 --> 00:00:08.608
ако погледнете още по-надалеч, 
ще видите още звезди,

00:00:08.608 --> 00:00:10.767
последвани от галактики и след тях още галактики.

00:00:10.767 --> 00:00:14.640
Но ако продължите да гледате все по-надалеч,

00:00:14.640 --> 00:00:17.756
накрая в продължение на доста време 
няма да виждате нищо

00:00:17.756 --> 00:00:22.218
и най-накрая ще видите слабо, угасващо сияние –

00:00:22.218 --> 00:00:25.242
реликтовото лъчение, останало от Големия взрив.

NOTE Paragraph

00:00:25.242 --> 00:00:28.059
Големият взрив е ера на ранната Вселена,

00:00:28.059 --> 00:00:30.230
когато всичко, което виждаме в нощното небе,

00:00:30.230 --> 00:00:32.640
е било сбито в невероятно малка,

00:00:32.640 --> 00:00:36.966
невероятно гореща и невероятно мътна маса,

00:00:36.966 --> 00:00:39.658
и от нея се е появило всичко, което виждаме днес.

NOTE Paragraph

00:00:39.658 --> 00:00:42.517
Картографирахме това сияние

00:00:42.517 --> 00:00:44.196
с голяма точност

00:00:44.196 --> 00:00:46.240
и като казвам ние, нямам предвид себе си.

00:00:46.240 --> 00:00:48.116
Картографирахме сиянието

00:00:48.116 --> 00:00:49.438
с поразителна точност

00:00:49.438 --> 00:00:50.986
и една от шокиращите изненади бе,

00:00:50.986 --> 00:00:53.932
че то е почти еднородно.

00:00:53.932 --> 00:00:55.890
Четиринадесет милиарда светлинни години в тази посока

00:00:55.890 --> 00:00:57.750
и 14 милиарда светлинни години в обратната посока

00:00:57.750 --> 00:00:59.158
температурата е една и съща.

00:00:59.158 --> 00:01:02.472
Изминали са 13 милиарда години

00:01:02.472 --> 00:01:04.290
от Големия взрив

00:01:04.290 --> 00:01:06.762
и той е отслабнал и изстинал.

00:01:06.762 --> 00:01:09.070
Температурата сега е 2,7 градуса.

00:01:09.070 --> 00:01:11.350
Но не точно 2,7 градуса.

00:01:11.350 --> 00:01:13.644
Тя е 2,7 градуса в едва

00:01:13.644 --> 00:01:15.486
10 части на милион.

00:01:15.486 --> 00:01:16.480
Ето тук е малко по-горещо,

00:01:16.480 --> 00:01:18.348
а ето там – малко по-студено

00:01:18.348 --> 00:01:21.436
и това е изключително важно за всеки в тази зала,

00:01:21.436 --> 00:01:23.160
защото където е било малко по-топло,

00:01:23.160 --> 00:01:24.856
е имало малко повече материя,

00:01:24.856 --> 00:01:26.423
а където е имало повече материя

00:01:26.423 --> 00:01:28.392
имаме галактики, галактически купове

00:01:28.392 --> 00:01:29.644
и суперкупове,

00:01:29.644 --> 00:01:32.352
както и цялата структура на космоса.

00:01:32.352 --> 00:01:35.464
A всички тези малки нееднородности,

00:01:35.464 --> 00:01:37.746
20 части на милион,

00:01:37.746 --> 00:01:40.500
са образувани от квантово механични колебания

00:01:40.500 --> 00:01:42.308
в ранната Вселена, които са обхващали

00:01:42.308 --> 00:01:44.587
целия космос.

00:01:44.587 --> 00:01:46.301
Това е грандиозно,

NOTE Paragraph

00:01:46.301 --> 00:01:47.966
но не това откриха в понеделник.

00:01:47.966 --> 00:01:50.002
Това, което откриха в понеделник, е още по-страхотно.

00:01:50.002 --> 00:01:52.268
Ето какво откриха в понеделник –

00:01:52.268 --> 00:01:55.771
представете си, че взимате камбана

00:01:55.771 --> 00:01:57.382
и я удряте с чук.

00:01:57.382 --> 00:01:59.058
Какво се случва? Тя звъни.

00:01:59.058 --> 00:02:01.266
Но ако изчакате, звънът отслабва

00:02:01.266 --> 00:02:02.886
все повече и повече,

00:02:02.886 --> 00:02:04.828
докато спрете да го чувате.

00:02:04.828 --> 00:02:07.476
Ранната Вселена е била изключително плътна –

00:02:07.476 --> 00:02:09.555
като метал, доста по-плътна,

00:02:09.555 --> 00:02:11.960
и ако я ударите, би звъняла,

00:02:11.960 --> 00:02:13.823
но звънът би бил

00:02:13.823 --> 00:02:15.911
самата структура на време-пространството,

00:02:15.911 --> 00:02:18.727
а чукът би бил квантовата механика.

00:02:18.727 --> 00:02:20.658
Откритието от понеделник

00:02:20.658 --> 00:02:23.020
е доказателство за звъненето

00:02:23.020 --> 00:02:25.335
на време-пространството на ранната Вселена,

00:02:25.335 --> 00:02:27.440
което наричаме гравитационни вълни

00:02:27.440 --> 00:02:28.960
от фундаменталната ера

00:02:28.960 --> 00:02:30.935
и ето как са ги открили.

00:02:30.935 --> 00:02:33.007
Тези вълни отдавна са отслабнали.

00:02:33.007 --> 00:02:34.495
Ако отивате на разходка,

00:02:34.495 --> 00:02:36.083
не вървите с насечени, колебливи движения.

00:02:36.083 --> 00:02:38.831
Тези гравитационни вълни в структурата на пространството

00:02:38.831 --> 00:02:41.605
на практика са напълно невидими.

00:02:41.605 --> 00:02:44.509
Но по-рано, когато Вселената е формирала

00:02:44.509 --> 00:02:46.879
последното остатъчно сияние,

00:02:46.879 --> 00:02:48.437
гравитационните вълни

00:02:48.437 --> 00:02:51.300
са оставили малки изкривявания в структурата

00:02:51.300 --> 00:02:52.827
на светлината, която виждаме.

00:02:52.827 --> 00:02:55.793
И така, гледайки все по-надалеч в нощното небе –

00:02:55.793 --> 00:02:58.431
всъщност тези момчета са прекарали три години на Южния полюс,

00:02:58.431 --> 00:03:01.020
гледайки право нагоре през най-студения, най-прозрачния,

00:03:01.020 --> 00:03:03.370
най-чистия въздух, който може да се намери,

00:03:03.370 --> 00:03:05.799
гледали са надалеч в нощното небе и са изучавали

00:03:05.799 --> 00:03:09.175
това сияние, търсили са смътните изкривявания,

00:03:09.175 --> 00:03:11.523
които са символът, сигналът

00:03:11.523 --> 00:03:13.343
на гравитационните вълни,

00:03:13.343 --> 00:03:15.684
звъненето на ранната Вселена.

00:03:15.684 --> 00:03:17.471
И в понеделник обявиха,

00:03:17.471 --> 00:03:19.215
че са ги намерили.

NOTE Paragraph

00:03:19.215 --> 00:03:21.642
И грандиозното в това за мен

00:03:21.642 --> 00:03:24.390
е не само звъненето, въпреки че то е страхотно.

00:03:24.390 --> 00:03:25.748
Това, което е абсолютно изумително,

00:03:25.748 --> 00:03:27.850
причината да съм на тази сцена е,

00:03:27.850 --> 00:03:31.318
че разбираме нещо важно за ранната Вселена.

00:03:31.318 --> 00:03:32.982
Откритието ни казва, че ние

00:03:32.982 --> 00:03:34.418
и всичко около нас

00:03:34.418 --> 00:03:37.372
сме на практика един голям мехур –

00:03:37.372 --> 00:03:39.128
това е идеята за разширяването –

00:03:39.128 --> 00:03:43.020
един голям мехур, обграден с нещо друго.

00:03:43.020 --> 00:03:45.150
Това не е убедително доказателство за разширяването,

00:03:45.150 --> 00:03:47.324
но всичко, което не е разширяване и обяснява тези явления,

00:03:47.324 --> 00:03:48.641
ще изглежда по същия начин.

00:03:48.641 --> 00:03:50.286
Това е теория, идея,

00:03:50.286 --> 00:03:51.510
която съществува от известно време

00:03:51.510 --> 00:03:53.235
и никога не сме си представяли, че наистина ще я видим.

00:03:53.235 --> 00:03:55.073
Имахме добри основания да мислим, че няма да видим

00:03:55.073 --> 00:03:57.321
абсолютно доказателство, а това е абсолютното доказателство.

NOTE Paragraph

00:03:57.321 --> 00:03:59.331
Но истински влудяващата идея е,

00:03:59.331 --> 00:04:02.363
че нашият мехур е просто един мехур

00:04:02.363 --> 00:04:06.989
в много по-голям, размътен съд с вселенска материя.

00:04:06.989 --> 00:04:08.815
Никога няма да видим нещата отвън,

00:04:08.815 --> 00:04:11.389
но отивайки на Южния полюс и прекарвайки три години

00:04:11.389 --> 00:04:13.949
в подробно наблюдение на структурата на нощното небе,

00:04:13.949 --> 00:04:15.597
можем да установим,

00:04:17.245 --> 00:04:18.895
че вероятно сме във Вселена, която донякъде изглежда така.

00:04:18.895 --> 00:04:21.317
И това ме изумява.

NOTE Paragraph

00:04:21.317 --> 00:04:22.653
Много благодаря.

NOTE Paragraph

00:04:22.653 --> 00:04:25.589
(Аплодисменти)