Как да обясним съзнанието?

Нашето съзнание е фундаментален аспект на нашето съществуване, твърди философът Дейвид Чалмърс: "Няма нещо, за което да разбираме повече незабавно..., но в същото време това е най-мистериозният феномен във вселената." Той споделя някои начини по които да мислим за филма, който тече в главите ни.

В момента

вътре във вашата глава тече филм.

Той е един невероятен филм с много сцени.

Има 3D изображения и
система за околните звуци,

които виждате и чувате точно сега,

но това е само началото.

Вашият филм може да се
помирише, вкуси и пипне.

Има усещане за вашите тяло,

болка, глад, оргазми.

Има емоции,

гняв и щастие.

Има спомени, например
сцени от детството ви,

които се разиграват пред вас.

И има това непрекъснато озвучаване

във вашия мисловен поток на съзнанието.

В сърцето на този филм сте вие,

тези, които преживявате
всичко това незабавно.

Този филм е вашият поток на съзнанието,

предметът на опита

на ума и света.

Съзнанието е един от основните факти

на човешкото съществуване.

Всеки един от нас съзнава
мислите и действията си.

Всички ние си имаме наш
собствен вътрешен филм,

вие и вие и вие също.

Няма нещо, за което да разбираме
повече незабавно.

Аз, поне, разбирам за
моето съзнание незабавно.

Не мога да съм сигурен, че вие
съзнавате мислите и действията си.

Също така, заради съзнанието
си струва да се живее.

Ако не съзнаваме, нищо в
нашия живот няма да има

значение и стойност.

Но, в същото време, това е

най-мистериозният феномен във вселената.

Защо ние съзнаваме?

Защо имаме тези вътрешни филми?

Защо не сме просто едни роботи,

които обработват всичката
тази входяща ниформация,

произвеждат всичката тази
изходяща информация,

без изобщо да преживяват
вътрешния филм?

Точно сега, никой не знае отговорите

на тези въпроси.

Аз ще предложа това, за да
предам вид на съзнанието

в науката, може да потрябват
някои радикални идеи.

Някои хора твърдят,
че наука за сънанието

е нещо немислимо.

Науката по природа, е обективна.

Съзнанието по природа, е субективно.

Затова никога не може да има
наука за съзнанието.

Това мнение е било популярно през
по-голямата част на 20-ти век.

Психолозите изучавали
поведението обективно,

невроучените изучавали мозъка обективно,

и никой даже не споменавал съзнанието.

Дори преди 30 години,
когато TED започнаха,

имаше много малко научна работа

върху съзнанието.

Сега, преди около 20 години,

всичко това започна да се променя.

Невроучени като Франсис Крик

и физици като Роджър Пенроуз

казаха, че сега е времето науката

да атакува съзнанието.

И оттогава, има истинска експлозия,

разцвет на научната работа

върху съзнанието.

И тази работа е чудесна. Страхотна е.

Но, също така има някои основни

ограничения досега.

Най-важното

от науката за съзнанието
през последните години

е търсенето на взаимни връзки,

взаимни връзки между някои части на мозъка

и някои части на съзнанието.

Ние видяхме малко от този вид работа

от Нанси Кануишър и чудесната работа,

която тя представи само
преди няколко минути.

Сега разбираме много по-добре, например,

видовете части от мозъка,
които се свързват с

съзнателния опит да се видят лица

или да се почувства болка,

или да се почувства щастие.

Но, това все пак е наука
за взаимните връзки.

Не е наука за обясненията.

Ние знаем, че тези части от мозъка

се свъзрзват с определени
видове съзнателен опит,

но не знаем защо е така.

Обичам да обяснявам това като казвам,

че тази работа от невронауката

дава отговори на някои от въпросите,

на които искаме да се
отговори за съзнанието,

въпросите за това какво правят
някои части от мозъка

и с какво се намират в съотношение.

Но, в известен смисъл,
това са лесните задачи.

Невроучените не са затруднени.

Наистина няма лесни
задачи със съзнанието.

Но, това не се отнася
до истинската загадка

в същината на тази тема:

защо изобщо всички тези физически
процеси в един мозък

трябва да бъдат придружени от съзнанието?

Защо е там този вътрешен субективен филм?

Точно сега, ние всъщност
нямаме отговор за това.

А, вие може да кажете:

"Нека просто дадем на
невроучените няколко години.

Ще се окаже, че е някой
друг пораждащ се феномен

като задръстванията, като ураганите,

като живота, и ще го разберем."

Класическите случаи, при
които наблюдаваме поява,

всички са случаи с пораждащо поведение,

как функционира задръстването от колите,

как функционира ураганът,

как се възпроизвежда живият организъм

и се адаптира и обменя
тъкан чрез метаболизма,

все въпроси за обективните функции.

Може да приложите това на човешкия мозък

когато обяснявате някои от поведенията

и функциите на човешкия мозък

като пораждащи се явления:

как ходим, как говорим, как играем шах,

всички тези въпроси отнасящи
се до поведението.

Но, когато става дума за съзнанието,

въпросите за поведението

са сред лесните задачи.

Когато става дума за трудната задача,

въпросът защо

всичкото това поведение

е придружено от субективния опит?

И тук, стандартната парадигма

на проявата,

дори стандартните парадигми
на невронауката,

наистина, досега, нямат
толкова много за казване.

Аз съм научен материалист по сърце.

Искам научна теория за съзнанието,

която работи

и дълго време си блъсках главата

в стената

и търсех теория за съзнанието,

която да проработи

само с физични термини.

Но, накрая стигнах до заключението,

че това не проработи по системни причини.

Това е дълга история,

но идеята е, че това което получавате

само от кратки обяснения

с физични термини, с термини
отнасящи се до мозъка,

е разкази за функционирането
на една система,

нейната структура, нейната динамика,

поведението, което има,

страхотно за решаването
на лесните задачи --

как се държим, как функционираме --

но, когато става дума
за субективния опит --

защо усещаме всичко това
сякаш е нещо отвътре? --

това е нещо съвсем ново,

и винаги е допълнителен въпрос.

И така, смятам, че стигнахме
до задънена улица.

Имаме тази чудесна верига от обяснения,

свикнали сме с нея, където физиката
обяснява химията,

химията обяснява биологията,

биологията обяснява отчасти психологията.

Но,съзнанието

изглежда не се вписва в тази картинка.

От една страна, факт е,

че ние съзнаваме.

От друга страна, не знаем как

да нагодим това към нашата специфична
гледна точка за света.

Затова смятам, че съзнанието в момента

е вид аномалия,

която ние трябва да интегрираме

в нашата гледна точка за света,
но все още не разбираме как.

След като сме се натъкнали
на такава аномалия,

може да имаме нужда от радикални идеи,

и смятам, че може да имаме нужда
от една-две идеи,

които първоначално ни се стуват шантави

преди да проумеем съзнанието

научно.

Има няколко кандидати

за това какви биха могли да бъдат
тези шантави идеи.

Моят приятел Дан Денет,
който е тук днес, има една.

Неговата шантава идея е,
че няма трудна задача

за съзнанието.

Цялата идея за вътрешния субективен филм

се състои във вид илюзия или объркване.

Всъщност, всичко, което трябва да
направим е да обясним

обективните функции,
поведенията на мозъка,

и тогава сме обяснили всичко,

което е нужно да се обясни.

Е, аз казвам, повече власт на него.

Това е видът радикална идея,

която имаме нужда да изследваме

ако искате да имате просто кратка

теория за съзнанието,
основаваща се на мозъка.

В същото време, за мен и
за много други хора,

тази идея е малко прекалено
близка до простото

отричане на факта за съзнанието,

за да бъде удовлетворителна.

Затова аз тръгвам в различна посока.

В оставащото време,

искам да проуча две шантави идеи,

които смятам, че може да
събудят някаква надежда.

Първата шантава идея

е, че съзнанието е фундаментално.

Физиците понякога приемат,
че някои аспекти на вселената

са фундаментални като кубчета за игра:

пространството, времето и масата.

Те постулират фундаментални закони,
които ги управляват,

като законите на гравитацията
или на квантовата механика.

Тези фундаментални свойства и закони

не са обяснени с нещо по-фундаментално.

Вместо това, те се считат за примитивни,

а вие изграждате света от там.

Понякога списъкът с основни
принципи се увеличава.

През 19-ти век, Максуел разбрал,

че не можеш да обясниш
електромагнитните явления

със съществуващите основни принципи --

пространство, време, маса,
законите на Нютон --

така той приел фундаменталните закони

на електромагнетизма

и приел,че електричният заряд

е фундаментален елемент,

който тези закони управляват.

Мисля, че това е положението,
в което се намираме,

когато говорим за съзнанието.

Ако не можеш да обясниш съзнанието

със съществуващите основни принципи --

пространство, време, маса, заряд --

тогава логично е, че трябва
да увеличиш списъка.

Естественото, което трябва
да направиш е да приемеш

самото съзнание като нещо фундаментално,

едно фундаментално кубче
за игра от природата.

Това не значи, че внезапно не можеш
да правиш наука без него.

Това ти дава път да правиш наука с него.

Тогава ние трябва да изучаваме

фундаменталните закони, които
управляват съзнанието,

законите, които свързват съзнанието

с другите основни принципи:
пространство, време, маса,

физични процеси.

Физиците понякога казват,

че ние искаме фундаменталните закони
да са толкова прости,

че да може да ги изпишем на
предната част на една тениска.

Ами мисля, че нещо подобно е ситуацията,

в която се намираме като
говорим за съзнанието.

Искаме да открием толкова
прости основни принципи,

че да може да ги изпишем на
предната част на една тениска.

Все още не знаем какви са тези закони,

но към това се стремим.

Втората шантава идея

е, че съзнанието може да е универсално.

Всяка система може да има съзнание

до някаква степен.

Тази гледна точка понякога
се нарича панпсихизъм:

от pan "всичко", psych "ум",

всяка система е съзнателна,

не само хората, кучетата,
мишките, мухите,

а даже и микробите на Роб Найт,

елементарните частици.

Дори един фотон има съзнание
до някаква степен.

Идеята не е, че фотоните са интелигентни

или мислещи.

Не че един фотон

е съсипан от тревоги,

защото си мисли: "Оо, все се вра наоколо
почти със скоростта на светлината.

Нникога не се спирам и
не помирисвам розите."

Не, не така.

А, мисълта е, че може би
фотоните може да имат

елемент на някакво несправедливо,
субективно чувство,

някакъв примитивен
предшественик на съзнанието.

Това може да ви звучи малко смахнато.

Имам предвид, защо някой би си
помислил нещо толкова шантаво?

За първата шантава идея
има някаква мотивация,

че съзнанието е фундаментално.

Ако е фундаментално, като
пространството, времето и масата,

естествено е да предполагаме,
че може да е и универсално,

по същия начин, по който са и те.

Струва си също да се отбележи,
че макар идеята

да ни се струва нелогична,

тя е много по-малко нелогична за хората

от различни култури,

където на човешкият ум
се гледа като на много

по-свързан с природата.

Много по-силна мотивация
произтича от идеята, че

вероятно най-простият и мощен начин

да открием фундаменталните
закони свързващи съзнанието

с физичните процеси

е да свържем съзнанието с информацията.

Където има обработване на информация,

има съзнание.

Обработване на сложна информация,
както при човека --

сложно съзнание.

Обработване на проста информация --

просто съзнание.

Наистина вълнуващо нещо е,
че през последните години

един невроучен, Джулио Тонони,

е приел тази теория

и я е проучил щателно

с една математическа теория.

Той е измерил математически

интегрирането на информация,

което той нарича фи,

измерването на количеството информация

интегрирано в една система.

И той предполага, че фи върви

със съзнанието.

Затова в един човешки мозък има

невероятно голямо количество
интегрирана информация,

висока степен на фи,

много съзнание.

В една мишка има средна степен
на интегриране на информация,

все още доста значително,

доста сериозно количество съзнание.

Обаче, когато вървите надолу към червеите,

микробите, частиците,

количеството фи намалява.

Количеството на интегрирана
информация намалява,

но все още не е нула.

Според теорията на Тонони,

степента на съзнание все още

няма да бъде нулева.

Всъщност, той предлага един
фундаментален закон

на съзнанието: високо фи --
високо съзнание.

Сега, аз не знам дали тази
теория е правилна,

но, всъщност тя вероятно е
водещата теория в момента,

в науката за съзнанието,

и се използва, за да интегрира цял куп

научни данни,

и има едно хубаво свойство, че в
действителност е достатъчно проста,

че да можете да я изпишете на
предната част на една тениска.

Друга последна мотивация е, че

панпсихизмът може да ни
помогне да интегрираме

съзнанието във физическия свят.

Физиците и философите
често са забелязвали, че

физиката е необичайно абстрактна.

Тя описва структурата на реалността

като използва един куп уравнения,

но, в действителност не ни
разказва за реалността,

която лежи в основата ѝ.

Както казва Стивън Хокинг,

какво запалва искрата в уравненията?

Ами, от гледната точка на панпсихиста,

може да оставите уравненията
във физиката както са си,

обаче може да ги използвате,
за да описват

потока на съзнанието.

Това наистина прави физиката
в края на краищата,

описва потока на съзнанието.

От тази гледна точка, съзнанието е това,

което запалва искрата в уравненията.

От тази гледна точка съзнанието не виси

извън физичния свят

като нещо допълнително.

То си е там точно в сърцето му.

Тази гледна точка, смятам,
панпсихичната гледна точка,

има потенциала да
преобрази нашата връзка

с природата,

и може да има някои
доста сериозни социални

и етични последствия.

Някои от тях може да са нелогични.

Преди си мислех,
че не трябва да ям нищо,

което има съзнание,

затова следователно трябва
да бъда вегетарианец.

Ако вие сте панпсихист и
приемате тази гледна точка,

ще си седите много гладен.

Така че, като се замислиш,

това попроменя твоите възгледи,

докато това, което има
значение за етичните цели

и моралните съображения

е не толкова самият факт,
че има съзнание,

а степента и сложността на съзнанието.

Естествено е също да
питаме за съзнанието

в други системи, като компютрите.

Какво ще кажете за системата
с изкуствен интелект

във филма "Тя", Саманта?

Тя има ли съзнание?

Ами, ако разгледате информационната,

панпсихичната гледна точка,

тя сигурно интегрира и
обработва информацията

сложно,

така че отговорът много вероятно
е да, тя има съзнание.

Ако това е така, това повдига
доста сериозни

етични въпроси относно етиката

на развитие на интелигентните
компютърни системи

и етиката за тяхното изключване.

Накрая, може да попитате за съзнанието

на цели групи,

планетата.

Канада има ли свое собствено съзнание?

Или на по-локално ниво,

една интегрирана група има ли съзнание,

като публиката на една конференция на TED,

в момента имаме ли
колективно TED съзнание,

един вътрешен филм

за тази събирателна TED група,

който се отличава от вътрешните филми

на всяка от нашите части?

Не знам отговора на този въпрос,

но мисля, че поне един

си струва да приемем сериозно.

Добре, и така това панпсихично виждане,

то е радикално,

и не знам дали е правилно.

Всъщност по-сигурен съм за

първата шантава идея,

че съзнанието е фундаментално,

отколкото за втората,

че то е универсално.

Искам да кажа, че възгледът
повдига всякакъв брой въпроси,

има всякакъв вид предизвикателства,

като например как тези малки парченца

съзнание се натрупват

до вида сложно съзнание,

което познаваме и обичаме.

Ако можем да отговорим на тези въпроси,

то мисля, че тогава ще сме на път

към сериозна теория за съзнанието.

Ако не, ами, това вероятно
е най-трудната задача

в науката и философията.

Не може да очакваме
да я решим за една нощ.

Но, мисля, че накрая ще я решим.

Да разберем съзнанието е истински ключ

и към това да разберем вселената,

и към това да разберем себе си.

Това може да е правилната шантава идея.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)