Капитализмът ще погълне демокрацията, ако си мълчим.

Чудили ли сте се някога, защо политиците не са това което бяха, защо правителствата изглеждат неспособни да решат истинските проблеми? Икономистът Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гърция, твърди че това е така, защото е възможно да си в политиката, но не и във властта, защото истинската власт сега принадлежи на тези, които контролират икономиката. Той вярва, че свръх богатите и корпорациите са превзели политическата сфера, причинявайки финансови кризи. В тази беседа, вижте мечтата му за свят, в който капитал и труд не се противопоставят помежду си, „който е едновременно либертарен, Марксистки и Кейнсиански.“

Демокрация.

На Запад,

се прави огромна грешка,
възприемайки я като даденост.

Гледаме на демокрацията,

не като на най-крехкото
цвете, както е в действителност,

а я виждаме, като неотделима част
на нашето общество.

Склонни сме да мислим за нея,
като неоспорима даденост.

Погрешно вярваме, че капитализма,
неминуемо поражда демокрация.

Но не го прави.

В Сингапур Ли Куан Ю
и големите му подражатели в Пекин,

без съмнение демонстрираха,

че е напълно възможно
наличието на процъфтяващ капитализъм,

впечатляващ растеж,

докато политиците остават недемократични.

Междувременно, демокрацията изчезва
в родните ни места,

тук в Европа.

По-рано тази година,
докато представлявах Гърция –

от новоизбраното Гръцко правителство –

в Еврогрупата, като финансов министър,

ми бе казано по доста категоричен начин,
че демократичния процес на нацията ни –

нашите избори –

не би могло да се допусне да навредят

на икономическите политики
приложени в Гърция.

В този момент,

чувствах, че не би могло да има по-голямо
оправдание за Ли Куан Ю или

Китайската комунистическа
партия,

междувременно мои непокорни
приятели не спираха да ми повтарят,

че демокрацията щеше да бъде забранена,
ако заплашваше да промени нещо.

Тази вечер, тук, бих желал да ви представя

икономически аргументи
за автентична демокрация.

Искам да ви помоля,
да подкрепите твърдението ми, дори,

че Ли Куан Ю,

Китайската комунистическа
партия,

дори и Еврогрупата

грешат в твърдението,
че можем да премахнем демокрацията–

че се нуждаем от автентична,
необуздана демокрация.

И без демокрация,

обществото ни ще бъде по-лошо,

бъдещето ни сурово

и великите ни нови технологии напразни.

Говорейки за загуби,

позволете ми да ви посоча
интересен парадокс,

който заплашва
икономиката ни докато говорим.

Наричам го парадокса на върхове близнаци.

Единия връх ви е ясен –

знаете го, разпознавате го –

това е планината от дългове,
хвърляща огромна сянка

над Съединените щати,
Европа, целия свят.

Разпознаваме планината от дългове.

Но малцина забелязват нейния близнак.

Планина от свободен капитал,

принадлежащи на богати спестители
и корпорации,

твърде уплашени за да ги инвестират

в производствени дейности,
които могат да произведат приходите,

чрез които може да се
потуши планината от дългове,

и които могат да произведат всички това,
от което човечеството отчаяно се нуждае,

като зелена енергия.

Нека ви посоча две цифри.

През последните три месеца,

в Съединените щати,
Великобритания и Еврозоната,

сме инвестирали общо
3,4 трилиона долара

в активи произвеждащи блага,

като промишлени инсталации, машини,

административни сгради, училища,

пътища, железници, машини,
и т.н и т.н.

$3,4 трилиона звучи като много пари,

докато не ги съпоставите с $5,1 трилиона,

които бездействат в същите стани,

в нашите финансови институции,

не правейки абсолютно нищо
през този период

освен ръст на фондовата борса
и повишаване цената на недвижимите имоти.

И така планината от дългове
и планината от свободен капитал,

образуват върховете близнаци,
не успяват взаимно да се унищожат

чрез нормалното
функциониране на пазара.

Резултата е застой на заплатите,

повече от една четвърт от 25-54 годишните
в Америка, Япония и Европа

са без работа.

В следствие ниското търсене,

като един безкраен цикъл,

засилва песимизма на инвеститорите,

които, страхувайки се от ниското търсене,
го възпроизвеждат, но не инвестират –

точно както бащата на Едип,

който уплашен
от пророчеството на ясновидеца,

че синът му ще порасне и ще го убие,

неволно създал условията,

които гарантирали, че Едип –
неговият син, ще го убие.

Това е моето разногласие с капитализма.

Огромното му разточителство,

всичкия свободен капитал,

трябва да бъде стимулиран да
подобри животи,

да развива човешките таланти

и междувременно да финансират
всички тези технологии,

зелени технологии,

които са абсолютно задължителни
за спасяването на Земята.

Дали съм прав да вярвам,
че демокрацията би могла да е отговора?

Мисля, че да,

но преди да продължим,

какво означава демокрация?

Аристотел е определил демокрацията,

като устройство,
в което свободният и бедният,

бидейки в мнозинство, контролира властта.

Разбира се Атинска демокрация
твърде много ограничавала.

Жени, мигранти и
разбира се робите.

Но ще бъде погрешно

да се отхвърли важността
на древната Атинска демокрация

въз основа на това, кого е ограничавала.

Което е било по-важно,

и продължава да е така
при древната Атинска демокрация

е било причисляването на работещите бедни,

които не само придобили
правото на свобода на словото,

но по-важно, решаващо,

те придобили право
на политическа преценка,

като са им предоставени равни права

във взимането на решения,
касаещи държавните дела.

Разбира се, Атинската
демокрация не траела дълго.

Като ярко горяща свещ,
изгоряла бързо.

В действителност,

днешните либерални демокрации
нямат корени в древна Атина.

Техните корени са в Магна Харта,

Славната революция от 1688,

и дори в Американската конституция.

Докато Атинската демокрация
се фокусирала на свободните граждани,

давайки права на работещите бедни,

нашите либерални демокрации са основани
на традициите на Магна Харта,

които са били, преди всичко
харта за господари.

В действителност, либералните демокрации
се появявали само, когато е било възможно

напълно да разделят политическата сфера
от икономическата,

ограничавайки демократичните процеси
изцяло в политическата сфера,

оставяйки икономическата сфера –

корпоративния свят, ако предпочитате,

като място без демокрация.

Днес в нашите демокрации

това разделение на икономическата
от политическата сфера,

от момента в който е започнал,

е довел до безмилостна,
епична борба между двете,

като икономическата сфера
колонизира политическата,

изстисквайки силите ѝ.

Чудили ли сте се защо политиците,
не са това, което бяха?

Не е защото тяхното ДНК
се е увредило.

(Смях)

По-скоро е защото някой може да е
в правителството днес, но да няма власт,

тъй като властта е преминала
от политическата в икономическата сфера,

която е разделена.

Всъщност,

говорих за моето разногласие
с капитализма.

Ако се замислите,

това е донякъде, като
стадо хищници,

които са толкова успешни в лова
на плячката си нужна им да се прехранват,

че накрая умират от глад.

Аналогично,

икономическата сфера е колонизирала
и превзела политическата

до такава степен,
че сама се подкопава

създавайки икономически кризи.

Корпоративната власт се увеличава,

политическия продукт се обезценява,

неравенството нараства,

съвкупното търсене спада

директорите на корпорации не смеят
да инвестират парите от корпорациите си.

И така колкото повече капитализмът
отнема властта от хората,

уедрява върховете близнаци

и пилеенето на човешки ресурс

и човешкото благосъстояние.

Очевидно, ако това е така,

е нужно да съберем политическата
и икономическата сфери,

и още по добре,
контролът да принадлежи на хората,

както в древна Атина–
разбира се без робите

и изключването на жените и мигрантите.

Тази идея не е оригинална.

Марксистката левица
е имала идеята преди 100 години,

но не всичко е било наред, нали?

Урока който научихме
от Съветския разпад,

е че само по чудо
работещите бедни ще възвърнат правата си,

както е било в древна Атина,

без създаването на нови форми
на бруталност и прахосничество.

Но има решение:

премахване на работещите бедни.

Капитализма го прави

като заменя нископлатените работници
с автомати, андроиди и роботи.

Проблемът е

че докато икономическата
и политическата сфери са разделени,

автоматизацията уедрява върховете близнаци

загубите са по-големи,

социалните конфликти по-дълбоки,

включително–

съвсем скоро според мен

и в места като Китай.

За това е нужна промяна,

трябва да съберем икономическата
и политическата сфери,

но най-добре е да го сторим
демократизирайки тази обединена сфера,

или ще свършим
под надзора на безумна свръх автокрация,

която ще накара Матрицата, филма,
да изглежда, като научно-популярен.

(Смях)

И така въпросът не е
дали капитализма ще надживее

техническите нововъведения,
които разпространява.

По-интересният въпрос

е дали капитализма ще бъде последван
от нещо подобно на дистопията на Матрицата

или нещо по-близо
до Стар Трек обществото,

където машините служат на хората

и хората ползват енергията им
изучавайки вселената

и отдавайки се на дълги дебати,
относно смисъла на живота

в някакви древни Атино-подобни
високотехнологични площи.

Мисля, че бихме могли да бъдем оптимисти.

Но какво би ни струвало,

какво ще бъде

да имаме тази подобна на Стар Трек утопия,
вместо дистопията на Матрицата?

Всъщност,

позволете ми да споделя накратко

няколко примера.

На фирмено ниво,

представете си капиталовия пазар,

където печелите капитал, като работите,

и където капитала ви следва
от едно работно място към друго,

от една компания в друга,

и компанията,

независимо в коя
се намирате в момента

е изцяло собственост на тези,
които в този момент работят в нея.

Тогава всички приходи произтичат
от капитала, от печалбите,

и всяка концепция
за работна заплата става отживелица.

Без разделение между този,
който притежава, но не работи в компанията

и този, който работи,
но не притежава компанията;

без повече противоборство
между капитал и труд;

без голямо разделение между
инвестиции и спестявания;

всъщност без издигащи се върхове близнаци.

На нивото на глобална
политическа икономика,

за момент си представете,

че националните ни валути
имат плаващ обменен курс,

с една универсална,
глобална, виртуална валута,

такава която е издадена
от Международния Валутен Фонд,

Г-20,

от името на цялото човечество.

Представете си в резултат

цялата международна търговия
е сведена към тази валута–

да я наречем „космос“

в единици от космос–

като всяко правителство се съгласи
да заплаща в общ фонд

брой космос единици пропорционални
на търговския дефицит на страната,

или съответно на търговския излишък,

Представете си, че този фонд се използва
за инвестиции в зелени технологии,

и по-специално в части на света,
където инвестициите не достигат.

Тази идея не е нова.

В действителност
Джон Мейнард Кейнс я предлага

през 1944 на Бретон-Удската конференция.

Проблемът е,

че тогава не са имали
технологията за да я осъществят.

Сега я имаме,

още повече в условията
на обединена политико-икономическа сфера.

Светът, който ви описвам

е едновременно либертарен,

с това че предимно
дава права на хората,

Марксистки,

тъй като изпраща
на боклука на историята

разделението между капитал и труд,

и Кейнсиански,

глобален Кейнсиански.

Но преди всичко,

това е свят, в който ще сме способни
да си представим автентичната демокрация.

Ще просъществува ли този свят?

Или ще изпаднем
до дистопия, като в Матрицата?

Отговора се намира в политическите избори,
които ще трябва да направим заедно.

Изборът е наш,

и по-добре да го направим демократично.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Бруно Джусани: Янис...

Вие определяте себе си
в биографията си, като либертариански Марксист

До колко са приложими
Марксистките анализи днес?

Янис Варуфакис: Ако това, което
току що казах е приложимо,

тогава Маркс е приложим.

Защото целия смисъл за обединение
на политиката с икономиката–

ако не го сторим,

тогава технологичните нововъведения
ще създадат

огромен спад в общото търсене,

каквото Лари Самърс
описва като продължителен застой.

С това движение на кризите
от едната част на света,

както е сега,

ще се дестабилизират
не само нашите демокрации,

а дори и новосъздадения свят, който не
желае либерална демокрация.

И така, ако този анализ е правдоподобен,
то Маркс е напълно приложим.

Също така и Хайек,

за това съм либертариански Марксист,

също както Кейнс,

за това съм напълно объркан.

(Смях)

БД: Всъщност, вероятно и ние, вече.

(Смях)

(Аплодисменти)

ЯВ: Ако не сте объркани,
означава, че не мислите, нали?

БД: Това е доста гръцко
философски начин на изказване–

ЯВ: Това всъщност е Айнщайн–

БД: По време на беседата
споменахте Сингапур и Китай,

а снощи на вечерята в чест на оратора,

изразихте доста остро мнение,
за това как Запада гледа на Китай.

Бихте ли го споделили?

ЯВ: Налице е изключително
ниво на лицемерие.

В нашите либерални демокрации
имаме подобие на демокрация.

Това е така защото ограничихме,
както споменах в беседата,

демокрацията в политическата сфера

оставяйки сферата,
където са всички събития–

икономическата сфера–

в напълно недемократична зона.

В този смисъл,

ако ми позволите да бъда провокативен,

Китай днес наподобява Великобритания
през 19 век.

Защото запомнете,

стремим се да оприличим
либерализма с демокрация,

а е грешно в исторически план.

Либерализъм, либерал,
е като Джон Стюарт Мил.

Джон Стюарт Мил е бил особено
скептичен относно демократичния процес.

Това, което наблюдаваме днес в Китай
е твърде сходен процес

с този във Великобритания
по време на индустриалната революция,

и най-вече прехода
от 1-та към 2-та индустриална революция.

И да критикуваме Китай,

че прави това, което Запада направи
през 19 век,

навява на лицемерие.

БД: Сигурен съм, че на много хора тук
им е интересно за опита Ви,

като Министър на финансите на Гърция
по-рано тази година.

ЯВ: Знаех, че наближава.

БД: Да

БД : Шест месеца по-късно,

как гледате назад
към първата половина на годината?

ЯВ: Много вълнуваща
от лична гледна точка,

и твърде разочароваща,

защото имахме възможност
да възродим Еврозоната.

Не просто Гърция, Еврозоната.

Да излезем от безгрижието

и постоянното отрицание,
че са съществували огромни–

и съществуват огромни
конструктивни слабости

в Еврозоната,

който сериозно заплашват
целия процес на Европейския съюз.

Имахме възможността
въз основа на Гръцката програма–

която между другото,

беше първата програма
посочваща това отрицание,

да ги поправим.

И за нещастие,

силите в Еврозоната,

в Еврогрупата,

избраха да продължат с отрицанието.

Но видяхте какво се случи.

Това е опита
от Съветския съюз.

Когато се опитвате поддържате

икономическа система
която конструктивно не може да оцелее,

чрез политическо упорство
и чрез авторитаризъм,

може да успеете да я удължите,

но когато настъпят промени,

те настъпват изведнъж
и са катастрофални.

БД: Какъв вид промени
предчувствате?

ЯВ: Извън съмнение е

че ако не променим
структурата на Еврозоната,

то Еврозоната няма бъдеще.

БД: Допуснахте ли грешки
докато бяхте финансов министър?

ЯВ: Всеки ден.

БД: Например?
ЯВ: Всеки който гледа назад–

(Аплодисменти)

Но сериозно.

Ако има финансов министър,
или който и да е от това естество,

които ви казват след 6 месеца на поста си,

особено в такава стресова ситуация,

че не са допускали грешки,
са опасни хора.

Разбира се правих грешки.

Най-голямата грешка
бе да подпиша документа

за удължаване на кредитното споразумение

в края на февруари.

Представях си

че има истински интерес
от страна на кредиторите

за намиране на общ език.

Но нямаше.

Те просто искаха
да свалят нашето правителство,

само защото не искаха

да се занимават с
конструктивните слабости,

които изграждат Еврозоната.

И защото не искаха да признаят,

че от пет години са извършвали
пагубна програма за Гърция.

Загубихме една трета от номиналния ни БВП.

Това е по-лошо от Голямата депресия.

И никой не каза истината

от тройката кредитори,
които налагаха политиката

за да каже – „Това бе огромна грешка“.

БД: Въпреки всичко това,

и въпреки агресивността
на разговора,

изглежда оставате
твърдо проевропеец.

ЯВ: Абсолютно!

Вижте, моите критики
към ЕС и Еврозоната

идват от човек,
който живее и диша Европа

Най-големия ми страх е, че
Еврозоната няма да оцелее.

Защото ако не оцелее,

центробежните сили,
които ще бъдат освободени,

ще бъдат демонични

и ще унищожат Европейския Съюз.

Това ще е пагубно
не само за Европа,

но и за цялата глобална икономика.

Ние сме вероятно най-голямата
икономика в света.

И ако си позволим

да се впуснем по пътя
на пост модернистичните 1930,

което ми изглежда, че правим,

то това би било пагубно

за бъдещето на Европейци
и всички останали.

БГ: Искрено се надяваме
да не сте прав за това.

Янис, благодаря ви, че дойдохте.

ЯВ: Благодаря ви.

(Аплодисменти)