Защо да дарим богатството си беше най-удоволетворителното нещо, което сме правили

През 1993г. Бил и Мелинда Гейтс, по това време сгодени, отиват на разходка по плажа в Занзибар и взимат смелото решение да върнат богатството от Майкрософт обратно на обществото. В разговор с Крис Андерсън, двойката говори за работата си във Фондацията Бил и Мелинда Гейтс, както и за брака им, децата, провалите и удоволствието от това да дариш по-голямата част от богатството си.

Крис Андерсън: Това е едно по-различно интервю.

На базата на това, че една картина
струва колкото хиляда думи,

помолих Бил и Мелинда

да изровят от архива си

някои снимки, които ще помогнат да илюстрират

някои от нещата, които са направили.

Ще процедираме по този начин.

Започваме тук.

Мелинда, кога и къде е това,

и кой е този красив мъж до теб?

Мелинда Гейтс: С тези големи очила ли?

Това е в Африка, най-първото ни пътуване,

първият път, в който и двамата отидохме в Африка,

през есента на 1993г.

Вече бяхме сгодени, на път да се оженим.

Оженихме се няколко месеца по-късно,

а това беше пътуване, на което
всъщност отидохме

за да видим животните и саваната.

Беше невероятно. Бил никога не си беше взимал

толкова дълъг отпуск.

Но това, което наистина ни докосна, бяха хората

и крайната бедност.

Започнахме да си задаваме въпроси.

Нужно ли е да е така?

И в края на пътуването

отидохме до Занзибар

и отделихме малко време да се разходим по плажа,

нещо, което правехме често,

докато бяхме гаджета.

По това време вече бяхме говорили за това,

че богатството, което дойде от Майкрософт,

ще бъде върнато обратно на обществото,

но на тази разходка по плажа наистина

започнахме да говорим за това

какво бихме могли да направим
и как бихме могли да подходим.

КА: Имайки предвид, че тази почивка

доведе до създаването на

най-голямата частна фондация в света,

що се отнася до почивки, тази е доста скъпа. (Смях)

МГ: Предполагам. На нас ни хареса.

КА: Кой от вас беше ключовият инициатор

или беше взаимно?

Бил Гейтс: Мисля, че бяхме развълнувани,

че ще има етап в живота ни,

в който ще работим заедно

и ще измислим как да върнем обратно тези пари.

На този етап говорехме за най-бедните

и дали може да окажем голямо влияние върху тях?

Има ли неща, които не бяха направени?

Имаше много неща, които не знаехме.

Нашата наивност е доста впечатляваща,

сега като поглеждаме назад.

Но бяхме ентусиазирани,

че този етап,

пост-Майкрософт етапът,

ще бъде нашата благотворителна дейност.

МГ: Бил все си мислеше, че ще дойде

след като навърши 60г.,

той още не е навършил 60-те,

така че някои неща се променят с времето.

КА: Значи започна от там, но се разви още.

Това е през 93г., а през 97г. всъщност

стартира фондацията.

МА: Да, през 97г. прочетохме статия

за диаричните болести, които убиват
толкова много деца по света,

и все си казвахме

"Това е невъзможно.

В САЩ просто отиваш до аптеката."

И така започнахме да набираме учени

и започнахме да се запознаваме с населението,

с ваксините,

с нещата, които са проработили
и тези, които са се провалили,

и по това време наистина започнахме да действаме,

в края на 1998г., 1999г.

КА: Имахте голяма торба с пари

и свят пълен с толкова много проблеми.

Как решихте върху какво да се концентрирате?

БГ: Решихме, че ще изберем две каузи,

спрямо най-големите неравенства в световен мащаб,

и се спряхме на умиращите деца,

деца, които нямат достатъчно храна за да се развиват,

и държави, които бяха наистина в затруднение,

защото с тези нива на смъртност,

родителите имаха толкова много деца,

че имаше огромно нарастване в броя на населението,

а децата бяха толкова болни,

че наистина не можеха да бъдат образовани

и да се изправят на крака.

Така че това беше нашата глобална кауза,

а в САЩ

и двамата сме имали невероятно образование

и видяхме, че начинът, по който Америка

би могла да удържи на обещанието си
за равни възможности,

е да има феноменална образователна система,

и колкото повече научавахме,
толкова повече осъзнавахме,

че не удържаме на това обещание.

И така избрахме тези две неща,

и всичко, което фондацията прави

е фокусирано в тях.

КА: Помолих всеки от вас да избере изображение,

което харесвате и което илюстрира работата ви.

Мелинда, ти избра това.

Какво показва то?

МГ: Едно от нещата, които обичам
да правя, когато пътувам,

е да отида в селските региони и да говоря с жените,

дали в Бангладеш, Индия, много държави в Африка,

аз отивам като западна жена без име.

Не им казвам коя съм.

И все чувах от жените,

отново и отново, колкото повече пътувах,

"Искам да имам възможност да ползвам тази инжекция".

Бях там за да говоря с тях за детски ваксини,

а те обръщаха разговора в посока

"Ами инжекцията за мен?".

Това е инжекция, която получаваха,
наречена Депо-Провера,

която е контрацептив.

Аз се връщах и говорех със световени здравни експерти,

а те казваха "О, не, контрацептивите

са в изобилие в развиващите се страни."

Трябва да се разровиш повече в докладите

и екипът дойде при мен със следното,

първото нещо,

което жените в Африка ти казват, че искат да използват,

беше изчерпано през повече от 200 дни в годината,

което обяснява защо жените ми казваха

"Ходих 10 километра без мъжа ми да знае,

стигнах до клиниката, а там нямаше нищо."

Презервативите са заредени в Африка,

заради работата свързана със СПИН, която САЩ

и други извършват.

Но жените казват отново и отново

"Не мога да убедя съпруга ми да ползва презерватив.

Или намеквам, че има СПИН, или че аз имам СПИН,

а имам нужда от този инструмент,
защото така мога да разделеча

ражданията на децата ми, да ги храня

и да имам шанс да ги образовам."

КА: Мелинда, ти си римокатолик

и често си била въвлечена

в противоречия относно този въпрос

и относно въпроса с абортите,

и от двете страни всъщност.

Как лавираш около това?

МГ: Да, мисля, че е много важно това,

че сме се отдалечили от контрацептивите

като глобална общност.

Знаехме, че 210 милиона жени

казваха, че искат достъп до контрацептиви,

дори и контрацептивите,
които имаме тук в САЩ,

а ние не ги снабдявахме с тях,

поради политическите противоречия в страната ни,

и за мен това беше престъпление

и все се опитвах да намеря човека,

който ще постави въпроса обратно на световно четене

и най-накрая осъзнах, че аз трябва да го направя.

И въпреки че съм католик,

вярвам в контрацептивите,

точно както повечето жени католици в САЩ,

които заявяват, че използват контрацептиви,

и не трябва да позволявам на това противоречие

да бъде нещото, което ни спира.

Преди имахме консенсус в САЩ

относно контрацептивите

и се върнах обратно към този глобален консенсус,

и всъщност събрахме 2.6 милиарда долара

точно за този проблем при жените.

(Ръкопляскания)

КА: Бил, това е твоята графика. За какво е тя?

БГ: Ами, моята графика има числа на нея.

(Смях)

Много харесвам тази графика.

Това е броят на децата,

които умират преди да навършат 5г., всяка година.

Това, което може да видите е една наистина

феноменална история за успеха,

който не е широко известен.

Извършваме невероятен прогрес.

От 20 милиона,

малко след като аз съм се родил,

падаме до сегашните около 6 милиона.

Така че това е история

главно на ваксини.

Едрата шарка е убивала няколко милиона деца годишно.

Това е отстранено, така че е паднало до 0.

Морбили е убивала няколко милиона годишно.

Това е намаляло на няколко стотин хиляди.

Както и да е, това е една диаграма,

при която целта е да накараш това число да продължи

и това ще стане възможно

използвайки науката на новите ваксини,

доставяйки ваксините на децата.

Всъщност можем да ускорим процеса.

Последното десетилетие,

това число е намаляло по-бързо

от всякога в историята,

така че на мен ми харесва факта,

че можеш да кажеш - окей,
ако изобретим нови ваксини,

пуснем ги в употреба,

използваме най-актуалните
данни относно тези неща,

и ги доставим по правилния начин,
можем да сътворим чудо.

Ако направим една сметка

мисля, че излиза, че буквално

хиляди детски животи са спасени всеки ден,

в сравнение с предходната година.

Това не се отразява.

Авиолиния с повече от 200 загинали

е много, много по-голяма история от това.

Това подлудява ли те?

БГ: Да, защото се случва безмълвно.

Това е едно дете, едно по едно.

98 процента от това

няма нищо общо с природни бедствия

и въпреки това благотворителността на хората,

когато видят природно бедствие, е прекрасна.

Невероятно е как хората си мислят

"това можеше да съм аз" и парите започват да летят.

Тези каузи са малко невидими.

Сега, когато Целите на хилядолетието за развитие

и други подобни неща стават видими,

виждаме щедростта да се увеличава,

така че целта е това число да падне доста под милион,

което би трябвало да е постижимо,
докато ние сме още живи.

КА: Може би е бил нужен някой,

който се мотивира от числа и графики,

отколкото от едно голямо тъжно лице,

за да се ангажира.

В тазгодишното си писмо ти го спомена.

Използва този аргумент за да кажеш,

че обратно на общото мнение,

че даренията са безполезни и не работят,

те всъщност са ефективни.

БГ: Да.

Имаше помощи, които бяха добронамерени,

но не бяха успешни.

Има някои инвестиции в рисков капитал,

които бяха добронамерени, но не бяха успешни.

Не трябва да твърдим, че

защото нямаме перфектен резултат,

значи това е лошо начинание.

Трябва да се замислим каква е целта.

Как се опитваме да подобрим храненето,

оцеляването и грамотността,

така че тези държави да могат
да се грижат за себе си,

и да си кажем, хей, това се получава,

и да бъдем по-умни.

Можем да ползваме помощите по по-умен начин.

Не всичко е панацеа.

Смятам, че можем да се справим по-добре
от инвеститорите в рискови капитали,

включително и за такива успехи като този.

КА: Традиционното вярване е,

че е доста трудно за женена двойка да работи заедно.

Как се справяте с това?

МГ: Да, много жени ми казват

"Не мисля, че бих могла да работя със съпруга ми.

Просто няма да се получи."

Знаеш ли, на нас ни харесва.

Тази фондация ни сближава

чрез неспиращия път на научаване.

Не пътуваме толкова често заедно

за фондацията, колкото докато

Бил работеше в Майкрософт.

Имаме повече пътувания,
на които сме по отделно,

но винаги знам, че като се прибера,

Бил ще се поинтересува от това, което съм научила,

дали за жените или момичетата,

или нещо ново за доставната верига за ваксини,

или за някой човек, който е страхотен лидер.

Той ще ме изслуша и наистина ще му е интересно.

А той знае, че когато се прибере вкъщи,

дори и да е за речта, която е държал,

или данните, или какво е научил,

на мен ми е много интересно,

и мисля, че имаме една
връзка на сътрудничество.

Но не сме заедно всяка минута, това е сигурно.

(Смях)

КА: Но сега сте заедно и ние се радваме.

Мелинда, по-рано ти напрактика

движеше всичко.

Преди шест години, предполагам,

Бил започна целодневно, тръгна си от Майкрософт

и започна целодневно.

Това сигурно е било трудно,

да свикнеш с това. Нали?

МГ: Да, мисля, че

на служителите на фондацията

им беше много по-напрегнато,

за това, че Бил се присъединява, отколкото на мен.

Аз всъщност бях много развълнувана.

Имам предвид, че Бил взе това решение

дори преди да бъде обявено през 2006г.

и беше наистина негово решение,

но на почивката,

в която се разхождахме по плажа,

той започна да обмисля тази идея.

А за мен, вълнението от това, че Бил

ще вложи ума и сърцето си

в тези огромни световни проблеми,

тези неравенства, за мен това беше вълнуващо.

Да, служителите на фондацията бяха разтревожени.

(Ръкопляскания)

КА: Това е чудесно.

МГ: Но това изчезна след три месеца,

когато вече беше там.

БГ: Както и някои от служителите.

МГ: Това казвам и аз. За служителите

това изчезна три месеца след като дойде.

БГ: Не, шегувам се.
МГ: О, имаш предвид... служителите не си тръгнаха.

БГ: Някои си тръгнаха, но -

(Смях)

КА: За какво спорите?

Неделя, 11 часа,

не сте на работа,

какво изниква? Какъв е спорът?

БГ: Тъй като още от началото

изградихме това заедно,

това е страхотно партньорство.

Имах такова и с Пол Алън

в ранните дни на Майкрософт.

Имах го и със Стийв Балмър,
когато Майкрософт се разрастна,

а сега Мелинда дори по още по-силен

и равнопоставен начин е партньорът ми,

Говорим много за

нещата, на които трябва да дадем повече,

групите, които работят добре.

Тя е много проницателна.

Често сяда да разговаря със служителите.

Ходим на различните пътувания, които тя описа.

Така че има много сътрудничество.

Не мога да се сетя за нещо, при което някой от нас

е имал супер силно мнение,

за едно или друго.

КА: Ами ти, Мелинда? Можеш ли? (Смях)

Никога не се знае.

МГ: Ами, нещата стоят така.

Подхождаме към нещата от различни ъгли

и мисля, че всъщност това е много добре.

Бил може да разгледа многото данни

и да каже "Искам да действам на базата
на тези глобални статистики."

За мен, аз изхождам от интуицията си.

Срещам се с много хора на място,

а Бил ме научи да взема това

и да го поставя до глобалните данни
за да видя дали съвпадат,

и мисля, че аз го научих

да взима тези данни

и да се среща с хората на място за да разбере,

можеш ли наистина да доставиш тази ваксина?

Можеш ли да накараш една жена
да сложи тези капки за полио

в устата на детето си?

Защото приложението

е също толкова важно, колкото науката.

Мисля, че с времето се получи по скоро сближаване

на гледните ни точки

и честно казано, работата е
по-успешна благодарение на това.

КА: С ваксините, полио и т.н.

сте имали някои невероятни успехи.

Но какво ще кажете за неуспехите?

Кажете нещо за неуспеха

и може би какво сте научили от него?

БГ: За щастие можем да си позволим някой друг неуспех,

защото определено сме имали такива.

Вършим много работа свързана с лекарства и ваксини,

при която знаеш, че ще има различни неуспехи.

Имаше една, която спечели много публичност,

която беше за по-добри презервативи.

Събрахме стотици идеи.

Може би някои от тях ще се получат.

Бяхме много наивни, аз със сигурност, относно лекарство

срещу една болест в Индия, висцерална лайшманиоза,

и като се снабдихме с лекарството си мислех,

че просто отиваме и го раздаваме.

Оказа се, че трябва да се бие инжекция,

всеки ден в течение на 10 дни.

Отне ни още три години за да я получим

и нямаше начин

да бъде направена достъпна.

За щастие, установихме,

че ако убиеш пясъчните мухи,

вероятно може да постигнеш успех,

но прекарахме пет години,

може да се каже пет изгубени години,

и около 60 милиона

в посока, която се оказа, че има

много скромна полза, когато го постигнахме.

КА: Влагате около милиард долара годишно

в образованието.

Историята за това какво е било успешно там

е доста дълга и сложна.

Сблъскахте ли се с някакви неуспехи?

МГ: Бих казала, че голям урок за нас

от ранната ни работа е това, че мислехме,

че тези малки училища са решението.

Малките училища определено помагат.

Намаляват броя на децата, които
прекъсват образованието си.

Имат по-малко насилие и престъпност.

Но това, което научихме от работата,

и това, което се оказа ключово,

е страхотният учител в класната стая.

Ако няма ефективен учител

в класната стая,

не ме интересува колко голяма или малка е сградата,

няма да промениш траекторията

на това дали ученикът ще е готов за колеж.

(Ръкопляскания)

КА: Мелинда, това си ти и

най-голямата ви дъщера Джен.

Преди около три седмици, мисля,

преди три или четири седмици. Къде е това?

МГ: Отидохме до Танзания.

Джен е била в Танзания.

Нашите деца са били доста пъти в Африка.

Направихме нещо много различно,

решихме да прекараме

две нощи и три дни при едно семейство.

Ана и Санаре са родителите.

Те ни поканиха да останем в тяхната бома.

Всъщност, мисля, че козите са живяли там,

в тази конкретна малка колиба

на малкото им място преди ние да отидем.

И ние останахме при семейството им,

и наистина, наистина научихме

какъв е животът в Танзания.

Разликата между това просто да отидеш

на почивка за половин ден

или три четвърти от деня,

и това да останеш през нощта, е огромна,

нека да ви дам само един пример за това.

Те имаха шест деца и докато говорех с Ана

в кухнята, готвехме около пет часа

в кухненската колиба този ден,

докато говорех с нея, тя изцяло беше планирала

и изчислила със съпруга си

ражданията на децата им.

Беше много любвеобилна връзка.

Това са един войн Масай и жена му,

които бяха решили да се оженят,

очевидно във връзката им имаше
взаимоуважение и любов.

Децата им, шестте им деца,

двете средни деца бяха близнаци, 13г.,

момче, и момиче на име Грейс.

И когато излизахме да сечем дърва

и да правим всички неща, които
Грейс и майка й правеха,

Грейс не беше дете, беше девойка,

но не беше възрастен.

Тя беше много, много срамежлива.

Все искаше да говори с мен и Джен.

Ние се опитвахме да я заговорим,
но тя беше срамежлива.

Обаче през нощта,

когато в селските региони на Танзания
всички лампи бяха изгасени,

и тази нощ нямаше луна,

първата нощ, нямаше звезди,

Джен излезе от колибата

с малкия си светещ челник,

Грейс веднага отиде

да повика преводача,

дойде право при Джен и каза

"Когато си отидеш вкъщи,

може ли да ти взема челника

за да мога да уча през нощта?"

КА: О, уау.

МГ: Баща й ми беше казвал

колко го е страх, че за сметка на сина,

който е издържал изпитите си във втори клас,

заради нейните задължения,

тя не се справя толкова добре

и още не е в държавното училище.

Той каза "Не знам как ще платя образованието й.

Не мога да си позволя частно училище,

а тя може да остане във тази ферма като жена ми."

Те знаят разликата,

която образованието създава

по огромен, задълбочен начин.

КА: Това е друга снимка

на другите ви две деца, Рори и Фийби,

заедно с Пол Фармър.

Да отгледаш три деца,

когато си най-богатото семейство в света,

изглежда като социален експеримент

без много предишни данни.

Как успяхте?

Какъв беше подходът ви?

БГ: Бих казал, че като цяло

децата се сдобиват със страхотно образование,

но трябва да се увериш,

че имат усещане за собствените си възможности,

за посока, в която ще вървят
и това, което ще постигат.

Нашата философия е

да бъдем много откровени с тях -

повечето от парите отиват във фондацията -

и да им помогнем да намерят нещо,
което да ги развълнува.

Искаме да постигнем баланс между

свободата да постигнеш всичко,

но без много пари изсипани върху тях

за да не направят нищо.

За сега са общо взето усърдни,

развълнувани да изберат собствената си посока.

КА: Очевидно пазихте техните лични
животи по обясними причини.

Интересно ми е, защо ми дадохте разрешение

да покажа тези снимки сега на TED.

МГ: Интересно е.

С порастване те стават наясно,

че в нашето семейство вярваме в отговорността,

че сме в невероятно положение,

само защото имаме възможност да живеем в САЩ

и да имаме страхотно образование,

и имаме отговорността
да връщаме обратно на света.

Така че те порастват,

а ние ги учим --

те са били в толкова
много държави по света --

и ни казват

искаме хората да знаят, че ние вярваме

в това което правите, мамо и татко,

и няма проблем да ни показвате повече.

Така че имаме тяхното разрешение
да покажем тази снимка

и мисля, че Пол Фармър накрая ще я сложи

в някоя от работите си.

Те също дълбоко се интересуват

от мисията на фондацията.

КА: Имате достатъчно пари,

въпреки многото приноси към фондацията,

да ги направите милиардери.

Това ли е планът за тях?

БГ: Не, не. Няма да е нищо такова.

Те трябва да имат усещането,

че собствената им работа е значима и важна.

Прочетохме една статия, още преди да се оженим,

в която Уорън Бъфет говореше за това

и ние сме до голяма степен убедени,
че няма да направим услуга

нито на обществото, нито на децата ни.

КА: Говорейки за Уорън Бъфет,

нещо наистина невероятно се случи през 2006г.,

когато някак си единственият ти истински конкурент

за най-богатия човек в Америка,

изведнъж се преобърна и реши да даде

80 процента от богатството си

на твоята фондация.

Как по дяволите стана това?

Предполагам, че има дълга и кратка версия.

Имаме време за кратката.

БГ: Добре. Уорън е близък приятел,

той щеше да ги даде на жена си Сузи

за да ги дари тя.

За нещастие, тя почина преди да го направи,

а той е много добър в делегациите,

(Смях)

той каза -

КА: Туитвайте това.

БГ: Ако има някой човек,
който се справя добре с нещо

и е склонен да го прави без пари,

значи е добре. Но ние бяхме втрещени.

МГ: Абсолютно втрещени.
БГ: Не го очаквахме

и беше невероятно.

Позволи ни драматично да увеличим амбициите си

за това какво може да постигне фондацията.

Половината от ресурсите, с които разполагаме,

дойдоха от безумната щедрост на Уорън.

КА: И мисля, че сте се заканили,

че докато приключите,

повече от 95 процента от богатството ви

ще бъде дадено на фондацията.

БГ: Да.

КА: И след тази връзка е невероятно -

(Ръкопляскания)

Наскоро ти и Уорън

започнахте да обикаляте и да убеждавате

други милиардери и успешни хора

да се заканят, че ще дарят

повече от половината от
активите си за благотворителност.

Как върви?

БГ: Събрахме около 120 човека,

които поеха това обещание за дарения.

Чудесното е, че се събираме

годишно и говорим за това

дали наемаш хора, какво им плащаш?

Не се опитваме да го хомогенизираме.

Имам предвид, хубавото на филантропията

е безумното разнообразие.

Хората даряват за нещо.

Ние гледаме и си казваме "Уау".

Но това е страхотно.

Това е целта на благотворителността -

да избереш различни подходи,

дори за едно определено нещо като образованието.

Имаме нужда от повече експериментиране.

Но е чудесно да се срещаме с тези хора,

да споделяме пътя им към благотворителността,

как въвличат децата си,

какво правят различно,

и се оказа много по-успешно, отколкото очаквахме.

Изглежда ще продължава да се разраства

в следващите години.

МГ: Караме хората да видят, че някои хора

постигат промени чрез благотворителност,

това са хора,

създали собствени бизнеси,

които влагат изобретателността си в забележителни идеи.

Ако вложат идеите и ума си

в благотворителност, могат да променят света.

Те започват да виждат, че и другите го правят и си казват

"Искам и аз да направя това с парите си."

За мен това е забележителната част.

КА: Струва ми се, че е много трудно

за някои хора да измислят

как да похарчат толкова много пари

за нещо друго.

Вероятно и в залата има милиардери

и със сигурност успешни хора.

Любопитно ми е, можете ли да ги убедите?

Как ги убеждавате?

БГ: Това е най-удоволетворяващото нещо,

което някога сме правили.

Не можете да отнесете парите със себе си

и ако не е добре за децата ви,

нека да се съберем и да измислим

какво може да направим.

Светът е много по-добро място

благодарение на филантропите от миналото,

а американската традиция, която тук е най-силна,

е повод за завиждане от страна на света.

Част от причината да съм толкова оптимистичен

е защото мисля, че благотворителността

ще нарастне

и ще поеме някои от нещата, с които

правителството не се справя
толкова добре

и ще хвърли светлина в правилната посока.

КА: В света съществува това ужасно неравенство,

нарастващ проблем на неравенство,

който изглежда структурен.

Струва ми се, че ако повече от връстниците ни

следват този подход, който вие сте поели,

ще успеем да пропукаме

както този проблем, така и със сигурност

разбирането за проблема.

Справедлив коментар ли е това?

БГ: О, да. Ако вземеш от най-богатите

и дадеш на най-бедните, това е добре.

Това балансира и е справедливо.

МГ: Но променяш системата.

В САЩ се опитваме да променим
образователната система

за да е достъпна за всеки

и да работи за всички ученици.

Това, за мен, наистина променя

баланса в неравенството.

БГ: Това е най-важното.

(Ръкопляскания)

КА: Наистина мисля, че повечето хора тук

и милиони хора по света

са впечатлени от траекторията,

по която е поел живота ви,

и изключителното ви въздействие

върху формирането на бъдещето ни.

Благодаря ви много, че участвахте в TED

и че споделихте с всички това, което правите.

БГ: Благодаря.
МГ: Благодаря.

(Ръкопляскания)

БГ: Благодаря.
МГ: Много ви благодаря.

БГ: Добра работа. (Ръкопляскания)