Как да избирате новините си - Деймън Браун

Вижте пълния урок на: http://ed.ted.com/lessons/how-to-choose-your-news-damon-brown

С появата на интернет и социалните медии, новините се разпространяват с невероятна скорост чрез безпрецедентен брой различни медийни канали. Как избираме кои новини да възприемаме? Деймън Браун ни дава поглед отвътре как мненията и фактите (и понякога фалшивите факти) се просмукват в новините и как съобразителният читател може да ги разграничи едни от други.

Урок на Деймън Браун, анимация на Augenblick Studios.

Как научавате
какво се случва във вашия свят?

Обемът на информацията
само на един клик разстояние

може да е безграничен,

но времето и енергията,

с които разполагаме,
за да я оценим, не са.

Цялата информация на света
не би била особено полезна,

ако не знаете как да четете новините.

За бабите, дядовците, родителите

и дори по-големите ви братя и сестри

тази идея би прозвучала странно.

Само преди няколко десетилетия
новините бяха всеобхватни.

Имахме ограничен избор

между няколко масови списания

и уважавани вестници,

както и три или четири
телевизионни канала,

по които утвърдени водещи
представяха новините от деня

в един и същи надежден час всяка вечер.

Проблемите на системата
скоро станаха очевидни

с разпространението на масмедиите.

Докато беше ясно, че авторитарните

режими контролират
и цензурират информацията,

поредица от скандали показаха,

че демократичните правителства също
подвеждат обществеността,

често със сътрудничеството на медиите.

Разкритията на скрити войни,
тайни убийства

и политическа корупция

подкопаха вярата на обществото
в официалните съобщения,

представени от масовите източници.

Загубата на доверие
в медийните стожери създаде

алтернативни вестници,
радио предавания и кабелни телевизии,

конкуриращи основните и
отразяващи събитията

от различни гледни точки.

През последните години интернет умножи

обема на информацията и гледните точки

със социалните медии, блоговете
и онлайн видео,

превръщайки всеки гражданин
в потенциален репортер.

Но ако всеки е репортер,
значи никой не е такъв;

и източниците могат
да си противоречат

не само в мненията,
но и във фактите.

Как тогава стигате до истината
или нещо близко до нея?

Един от най-добрите начини е да получите
първоначалната новина,

без да е филтрирана от посредник.

Вместо статии, тълкуващи научно изследване

или реч на политик,

често можете да намерите
оригиналния материал и да прецените сами.

За текущите новини, следете репортерите
в социалните медии.

При важни събития, напр. Арабската пролет

или протестите в Украйна,

новинарите и блогърите публикуваха
актуални новини и записи

от сърцето на хаоса.

Макар че много от тях после излизат
в статии или емисии,

имайте предвид, че тези излъскани версии

често съдържат гласа на човека,
който е бил там

с този на редактори,
неприсъствали на събитието.

Също така, колкото е
по-хаотично събитието,

толкова повече трябва да се въздържате
да го следите пряко.

При терористични нападения
или природни бедствия

днешните медии се опитват
да отразяват на живо

дори когато нямат надеждна
нова информация,

понякога предлагайки неточна информация

или неистинни обвинения на невинни хора.

Лесно е да сте загрижени
при такива събития,

но опитайте да потърсите
актуална информация

няколко пъти през деня,

а не през няколко минути,

за да има време да постъпят
всички подробности

и да бъдат опровергани
фалшивите съобщения.

Добрата журналистика
цели обективност,

но медийните пристрастия често
са неизбежни.

Ако нямате достъп до самата новина,

прочетете отразяването ѝ
в много канали,

работещи с различни репортери и
интервюиращи различни експерти.

Търсенето от различни източници и
отчитането на разликите

ви позволява да подредите пъзела,

за да получите по-пълна картина.

Важно е и да разграничавате фактите
от мненията.

Думи като „мисля“, „вероятно“ и „може би“

означават, че медийният източник внимава

или, по-лошо, предполага.

Внимавайте и за съобщения,
базирани на анонимни източници.

Това може да са хора
слабо свързани с новината

или имащи интерес да повлияят
на отразяването ѝ

и анонимността ги освобождава
от отговорност

за информацията, която предоставят.

И накрая, но най-важното,

опитвайте се да проверявате новините
преди да ги разпространявате.

Макар социалните медии да позволиха

истината да ни достига по-бързо,

те позволиха и разпространяването
на слухове

преди да бъдат проверени

и лъжите да продължат да живеят

дълго след опровергаването им.

Затова, преди да споделите невероятна

или възмутителна новина,

направете проверка в интернет,
за да намерите

допълнителна информация или контекст,
които може да сте пропуснали

и какво казват останалите за нея.

Днес, ние сме много по-свободни от всякога

от старите медийни стожери,

които някога контролираха
информационния поток.

Но свободата носи и отговорност:

отговорността да подбираме нашия опит

и да гарантираме, че потокът не се
превръща в потоп,

след гмурването ни в който
ставаме по-малко информирани.