Как да говорим за месечния цикъл, без табута

Истина си е: разговорите относно менструацията карат много хора да се чувстват некомфортно. И това табу си има последствия: три от всеки десет момичета в Индия дори не знаят какво е менструацията, когато получат първия си цикъл, а ограничаващи обичаи, свързани с това, нанасят психологически щети на много млади жени. Израснала със същото табу, Адити Гупта решила да помогне на момичетата, родителите и преподавателите да се научат да говорят за месечния цикъл комфортно, и без да се притесняват. И тук тя споделя с нас как го е постигнала.

Цикъл.

Кръв.

Менструация.

Отвращение.

Тайна.

Прикриване.

Защо?

Един съвсем естествен процес,

през който всяко момиче и всяка жена
преминават всеки месец,

през около половината си живот.

Един естествен феномен, който е
толкова важен,

че оцеляването и размножаването на
целия ни вид зависи от него.

И въпреки това, за нас той е табу.

Чувстваме се неудобно,
и ни е срам да говорим за него.

Когато започна да ми идва
месечния цикъл,

ми казаха да го пазя в тайна -

дори и от баща ми и брат ми.

След известно време,
в учебника ни имаше урок на тази тема,

но учителката ни по биология
реши да го пропусне.

(Смях)

И какво, според вас,
научих от всичко това?

Че е ужасно срамно да се говори за това.

Научиха ме да се срамувам от
собственото си тяло.

Научиха ме да не се интересувам
от тази тема,

ако искам да се държа прилично.

Според изследвания на различни
части на Индия,

три от всеки десет момичета нямат
никаква представа какво е менструацията,

когато получат първия си месечен цикъл.

А в някои части на Раджастан,

тази цифра достига до
девет от десет момичета.

Сигурно ще сте втрещени,
като ви кажа,

че повечето от момичетата,
с които разговарям,

и които не знаят нищо за менструацията
по време на първия си цикъл,

си мислят, че имат рак на кръвта,

и че ще умрат скоро.

Личната хигиена е изключително важен
и рисков фактор,

при развитието на инфекции
на репродуктивните органи.

Но, уви, в Индия
само 12 процента от момичетата и жените

имат достъп до хигиенично чисти пособия
по време на месечния им цикъл.

Дайте си сметка -

88 процента от момичетата и жените там
нямат достъп до хигиенично чисти пособия.

И аз бях една от тях.

Израснах в малък град на име Гаруа,
в щата Джаркханд,

където дори да си купиш дамска превръзка
се смята за нещо срамно.

Затова, по време на
първите ми менструации,

използвах парцали.

След всяко ползване, ги перях
и ги използвах наново.

Но ако исках да ги запазя,

трябваше да ги крия на
мрачни и влажни места,

за да не разбира никой, че ми е
дошъл цикълът.

Поради многократното пране,
парцалите ми ставаха грапави,

и в следствие, често получавах
обриви и инфекции.

Ползвах тези парцали цели пет години,
докато не се преместих в друг град.

Един друг проблем, причинен от
менструацията ми,

бяха обществените ограничения

спрямо момичетата и жените по време
на месечния им цикъл.

Предполагам, че всички знаете
за какво говоря,

но за всеки случай, ще спомена няколко,
за тези, които не знаят.

Не ми беше разрешено да пипам или ям
кисели краставички.

Не ми беше разрешено да седя на дивана
и на чуждите легла.

Трябваше да си пера чаршафите
след всеки цикъл,

дори и ако не бяха нацапани.

Смятаха ме за нечиста,

и ми беше забранено да се моля и да пипам
каквито и да било религиозни предмети.

На стените извън храмовете
можете да видите табели,

на които пише, че влизането на
жени и момичета в цикъл е забранено.

По ирония на съдбата,

в повечето случаи, хората вкъщи, които
налагат тези ограничения на момичетата

са не кой да е,
а по-възрастните жени в семейството.

В крайна сметка, те самите са израснали
приемайки същите ограничения и норми.

И в случаите, в които няма външна намеса,

тези митове и погрешни схващания

биват предавани от поколение на поколение.

През годините, в които се занимавам
с тази работа,

дори съм се натъквала на истории,

в които момичета са се хранели и са си
миели чиниите поотделно.

На някои не им е позволено да се къпят
по време на цикъл,

а в някои случаи, дори са изолирани
от останалите членове на семейството.

Около 85 процента от жените и
момичетата в Индия

следват един или повече ограничителни
обичая по време на цикъла си всеки месец.

Можете ли да си преставите
как това би се отразило

на себевъзприятието и самочувствието
на едно младо момиче?

Представете си психологическата травма,
която е нанесена,

и която се отразява на характера,

на представянето в училище,

и във всеки друг аспект от израстването
в тези ранни, определящи години.

Аз лично следвах стриктно всички тези
обичаи цели 13 години,

докато един разговор с приятеля ми Тухин

преобърна цялата ми представа
за менструацията.

През 2009 година, аз и Тухин карахме
магистратура по дизайн.

Влюбихме се един в друг,

и ми беше лесно да разговарям с него
на тази тема.

Тухин не знаеше много за менструацията.

(Смях)

За него беше шокиращо да научи,
че момичетата изпитват спазми,

и че кървят всеки месец.

(Смях)

Ммм, да.

Той беше още по-учуден
като научи

за всички ограничения, които биват
налагани на момичетата и жените

от техните собствени семейства,
и от обществото.

Тъй като искаше да ми помогне,
когато изпитвах спазми,

той влезна в Интернет и започна да чете
относно менструацията.

И като ми сподели всичко, което
беше прочел,

си дадох сметка
колко малко самата аз знаех.

Много от нещата, в които вярвах,
се оказаха митове и легенди.

И тогава се зачудихме:

Ако ние, уж образовани хора,

сме толкова неосведомени относно
менструацията,

то навярно около нас има милиони момичета,
които са също толкова неосведомени.

За да изуча,

и за да вникна в проблема,

се заех с едногодишно проучване на липсата
на осведоменост относно менструацията,

и относно причините, които водят до нея.

И въпреки че по принцип се смята,

че подобна неосведоменост е явление,
което се среща главно в селските области,

според моето проучване,

е явление, също толкова често срещано и
в градските райони.

И дори се среща сред образованите хора.

Чрез множеството ми разговори
с родители и преподаватели,

открих, че всъщност много от тях искат
да образоват момичетата на тази тема,

още преди те да са получили първия си
менструален цикъл.

Но -

но им липсваше един подходящ начин
да го направят.

И понеже е тема-табу,

те се чувстват подтиснати, и им е
неудобно да говорят за това.

В днешно време момичетата получават
първия си цикъл в шести-седми клас,

но в образователната ни програма

свързаните уроци са в осми и девети клас.

И понеже е табу,

учителите просто решават въобще
да пропуснат тези уроци.

И така се оказва, че в училище
не се учи за менструацията,

нито родителите говорят за нея вкъщи.

Кой, тогава, да питат момичетата?

Сега и преди двайсет години -

нищо не се е променило.

Споделих откритията ми с Тухин,
и се замислихме:

Ами ако бихме могли да измислим начин,

по който можем да помогнем на момичетата
да научат за менструацията самички -

нещо, което може да помогне на
родителите и преподавателите

да се чувстват по-комфортно, когато
говорят относно това с млади момичета?

По време на проучването ми,

натрупах голямо количество истории.

Това бяха историите и случките на момичета
по време на месечния им цикъл.

Тези случки биха накарали момичетата
да полюбопитстват, и да се заинтересуват

от тази тема, и да говорят за това с
най-близките си хора.

А това беше точно, каквото искахме.

Търсехме нещо, което би накарало
момичетата да се заинтересуват

и да ги накара да научат повече за него.

Искахме да използваме тези истории,
за да образоваме момичетата на тази тема.

И така решихме да създадем един комикс,

в който анимационни герои
пресъздават тези случки,

и образоват момичетата относно цикъла,
по един забавен и приятен начин.

Ролите на момичетата в различните
етапи на пубертета,

са представени от три
различни героини:

Пинки - която все още не е получила
първия си месечен цикъл,

Джия - която получава първия си цикъл
в течение на разказа,

и Мира - която вече е имала няколко
месечни цикъла.

Има и четвърта героиня - Прия Диди.

Чрез нея, момичетата научават за
различните аспекти от съзряването

и за това, как да поддържат хигиена по
време на цикъл.

В процеса на създаването на книгата,
се погрижихме

да няма никакви осъдителни примери,
които са същевременно

съобразени с културата.

След първоначалното изпробване на книгата,
установихме, че се харесва на момичетата.

Допадна им много да я четат,

и да научават повече и повече
за цикъла, сами със себе си.

Родителите и учителите се чувстваха много
по-добре говорейки за това

с младите момичета, използвайки комикса,

а понякога дори и някои момчета
се поинтересуваха от книгата.

(Смях)

(Ръкопляскане)

Комиксът ни помогна да
създадем една среда,

в която менструацията спря да бъде табу.

Много от доброволците взеха комикса,
за да образоват момичета

и организираха семинари по менструална
осведоменост в пет различни щата в Индия.

Един от доброволците дори взе комикса,
за да преподава на монаси,

и го занесе в този манастир в Ладак.

Ние дооформихме крайния вариант на книгата
и я кръстихме "Комиксът Менструпедия",

и я лансирахме септември миналата година.

До момента,

над 4000 момичета в Индия са били
образовани посредством тази книга, и --

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

И в още 10 други страни.

Постоянно превеждаме книгата
на различни езици,

и сътрудничим с местни организации

за да осигурим достъп до книгата
във всички страни.

15 училища от различни части на Индия

са направили книгата част от
образователната си програма,

свързана с осведомяването на момичета
относно менструацията.

(Ръкопляскане)

Бях удивена да видя как доброволци,

родители, учители, директори,
и редица други хора

се обединиха,

подеха тази инициатива в
собствените си общности,

и правят така, че момичетата научават за
менструацията навреме,

като същевременно спомагат в
разбиването на това табу.

Мечтая си за едно бъдеще, в което
менструацията не е някакво проклятие,

или болест,

а е просто добре приета промяна
в живота на всяко момиче.

И бих искала --

(Ръкопляскане)

И бих искала да заключа

с една малка молба
към всички родители тук.

Скъпи родители,

ако вие се срамувате от месечния цикъл,

то и дъщерите ви ще се срамуват също.

Затова, моля ви,
бъдете "за" цикъла.

(Смях)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)