Неудържимият поход към политическа реформа

Преди седем години интернет активистът Арон Шварц убеждава Лорънс Лесиг да се заеме с борбата за политическа реформа. Година след трагичната смърт на Шварц, Лесиг продължава кампанията си за освобождаване на американската политика от смъртоносната хватка на корупцията. В тази пламенна, дълбоко лична беседа, той призовава всички граждани да се включат и предлага прочувствено напомняне никога да не губят надежда.

И така, един чип, един поет и едно момче.

Само преди около 20 години,

през юни 1994 г., Intel обяви,

че има дефект

в ядрото на техния чип Pentium.

Дълбоко в кода на SRT алгоритъма

за пресмятане на междинни коефициенти, нужен

за итеративно делене с плаваща запетая –

не зная какво означава това,
но така казва Wikipedia –

има дефект, грешка,

което означава, че има известна вероятност

резултатът от изчисленията да е грешен

и тази вероятност е една на всеки

360 милиарда калкулации.

И така, Intel обяви,че средностатистическата
електронна таблица

дава грешка веднъж на всеки 27 000 години.

Не смятаха, че това е от значение,

но общността беше възмутена.

Общността – техничарите – заявиха, че трябва

да се обърне внимание на този дефект.

Нямаше да стоят мирно и тихо,

тъй като именно Intel им даде тези чипове.

Това доведе до революция по целия свят.

Хората маршируваха с искане –

добре де, не точно така –

но се надигнаха и настояваха

Intel да отстрани дефекта.

И така, Intel задели 475 милиона долара

за финансиране замяната на милиони чипове,

за да се отстрани този дефект.

Така милиарди долари в нашето общество

бяха изразходвани за отстраняване на проблем,

който можеше да се възникне веднъж
на 360 милиарда

изчисления.

Номер две, един поет.

Това е Мартин Нимьолер.

Познавате поезията му.

В апогея на нацизма

той започва да повтаря стиха:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите,

аз мълчах;

не бях комунист.

След това дойдоха за социалистите.

След това дойдоха за профсъюзите.

След това дойдоха за евреите.

Когато дойдоха за мен,

вече не бяха останали хора, които да ме защитят.“

Нимьолер ни предлага
определен вид прозрение.

Това е прозрение в същината на интелигентността.

Бихме могли да го наречем пълнота от указания.

Това е един вид тест:

Можете ли да разпознаете

скритата опасност и да реагирате?

Можете ли да спасите себе си
или вашия вид?

Оказва се, че мравките са доста добри в това.

Кравите – не толкова.

И така, можете ли да видите шаблона?

Можете ли да видите шаблон, да го разпознаете

и да направите нещо по този модел?
Това беше номер две.

Номер три – едно момче.

Това е приятелят ми Арон Шварц.

Приятел е на Тим.

Приятел на много от вас сред публиката.

Преди седем години

Арон дойде при мен с въпрос.

Беше точно преди първата ми беседа за TED.

Бях толкова горд. Разказвах му за темата,

„Законите, които задушават творчеството.“

Арон ме гледаше.

Беше малко нетърпелив и каза:

„Как изобщо

ще разрешиш проблемите, за които говориш?

Политика за авторските права, интернет политика,

как изобщо ще се справиш с тези проблеми

при наличието на фундаменталната корупция

в начина, по който работи правителството ни?“

Това леко ме обърка.

Той не споделяше въодушевлението ми.

Казах му: „Арон, знаеш,

това не е моята област, не е моята област.“

Той отговори: „Искаш да кажеш, че
това не е твоята област като учен?“

„Да," казах, „не е областта ми като учен.“

„А като гражданин?“ - попита той -

Като гражданин?“

Ето такъв беше Арон.

Той не ти казваше, а задаваше въпроси.

Но въпросите му говореха толкова ясно,

колкото прегръдката на 4-годишната ми дъщеря.

Той ми казваше:

„Трябва да добиеш представа.

Трябва да добиеш представа, защото има

дефект в ядрото на операционната система

на тази демокрация

и той не се проявява веднъж на 360 милиарда

опита на демокрацията ни да вземе решение.

А всеки път,

при всеки важен въпрос.

Трябва да прекратим кравешката
тъпота на политическото ни общество.“

Оказва се, че трябва да усвоим,

т.нар. отношение „fourmi-formatic“ –

така го нарича интернет –

мравешкия подход при преценка,

с който да гледаме на този дефект:

да спасим вида си, да спасим народа си.

Ако познавате Арон Шварц

знаете, че го загубихме

преди малко повече от година.

Беше около 6 седмици

преди моята беседа за TED

и бях много благодарен на Крис,

че ме помоли да изнеса тази беседа отново,

не заради възможността да говоря пред вас,

макар че това е страхотно,

а защото ме извади
от изключително тежка депресия.

Не бих се наел да описвам тъгата.

Защото трябваше да се съсредоточа.

Трябваше да се съсредоточа
върху това, което исках да ви кажа.

То ме спаси.

Но след трепета, вълнението,

силата, която идва от тази общност,

започнах да копнея за по-малко стерилен,

по-малко академичен начин
да адресирам тези въпроси,

въпросите, за които говорих.

Спряхме се на Ню Хемпшир

като цел за това политическо движение,

защото първичните избори в Ню Хемпшир

са изключително важни.

Групата „Ню Хемпширско въстание“

започна да говори за това как ще изведем

въпроса за корупцията като централен през 2016 г.

Но въображението ми бе пленено от друга душа,

жена на име Дорис Хедок, известна като Баба Ди.

Преди 15 години на 1 януари 1999 г.

Баба Ди започна поход на 88-годишна възраст.

Тръгна от Лос Анжелис

и започна похода си до Вашингтон, Окръг Колумбия

с плакат на гърдите с лозунг:

„ЗА РЕФОРМА ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО
НА КАМПАНИИТЕ".

Осемнадесет месеца по-късно,

на 90 години,

тя пристигна във Вашингтон,
следвана от стотици,

включително много конгресмени,
които бяха излезли с коли

на около миля извън града,

за да вървят с нея.

(Смях)

Аз лично не разполагам с 13 месеца

да обикалям страната.

Имам три деца, които мразят да ходят,

и съпруга, която се оказва,

че все още не обича да не съм си вкъщи

по мистериозни причини,

така че това не беше опция,

затова си зададох въпроса:

Можем ли да ремиксираме малко Баба Ди?

Нека походът да не е 3200 мили,

а 185 мили през Ню Хемпшир

през януари.

И така на 11 януари,

когато отбелязахме годишнината от смъртта на Арон,

започнахме поход, който завърши на 24 януари,

рождения ден на Баба Ди.

Общо 200 души се присъединиха към нас,

както вървяхме от горната
до долната част на Ню Хемпшир,

обсъждайки този въпрос.

И това, което ме удиви,

нещо, което изобщо не очаквах да срещна,

бяха страстта и гнева,

които видях у всеки,
с когото говорехме по въпроса.

Според анкета 96% от американците

вярват, че е важно да се намали влиянието

на парите в политиката.

Политици и анализатори ви казват,

че не можем да направим нищо по този въпрос,

че американците не ги е грижа,

но причината за това е,

че 91% от американците

мислят, че не може да се направи нищо по въпроса.

Именно разликата между 96 и 91 обяснява

нашата политика на примирение.

Т.е., в края на краищата, поне 96% от нас

искат да можем да летим като Супермен,

но понеже най-малко 91% от нас вярват, че не можем,

не скачаме от високите сгради всеки път,

когато ни подтиква този импулс.

Това е така, защото приемаме нашите граници.

Същото се отнася и за тази реформа.

Но когато дадеш на хората чувството за надежда,

започваш да топиш това чувство
за абсолютна невъзможност.

Както казва Харви Милк, ако им дадеш надежда,

ти им даваш шанс, посока да мислят

как тази промяна може да се случи.

Надежда.

И надеждата е нещото, с което
ние, приятелите на Арон,

го предадохме, защото го оставихме

да загуби това чувство на надежда.

Обичах това момче, както обичам сина си.

Но ние го предадохме.

Обичам и страната си

и не възнамерявам да я предавам.

Няма да я предам.

Ще задържим чувството на надежда

и ще се борим за него,

колкото и невъзможна да изглежда тази битка.

Какво следва?

Е, започнахме този марш с 200 души,

догодина ще са 1000

по различни маршрути,

които ще маршируват през януари

и ще се срещнат в Конкорд
да ознаменуват каузата,

а след това през 2016 г. преди първичните избори

през щата ще маршируват 10 000,

които ще се срещнат в Конкорд
да ознаменуват каузата.

И докато маршируваме, хора от цялата страна

ще започнат да си казват:
„Можем ли да сторим същото

в нашия щат?"

Затова стартирахме платформа,
наречена Би Ди пешеходци,

което значи пешеходци на Баба Ди,

и тези активисти от цялата страна

ще маршируват в подкрепа на реформата.
Номер едно.

Номер две, на този марш

сред нас бе и един от основателите на Tunderclap,

Дейвид Касино.

Той попита: „Какво можем да направим?"

Така фирмата му разработи платформата,

която обявяваме днес

и която ни позволява да съберем избирателите,

ангажирани с идеята за реформа.

Независимо от това къде се намирате,

в Ню Хемпшир или извън него,

можете да се регистрирате и
да бъдете информирани директно

какво мислят кандидатите по въпроса,

като така можете да решите за кого да гласувате

като функция на това кой възнамерява

да направи тази възможност реална.

И така, най-сетне номер три – най-трудното.

Живеем в ерата на супер-комитетите за политическа дейност (Super PAC).

Вчера от Мериам обявиха,

че „Super PAC“ ще бъде включена като дума
в речника Merriam-Webster.

Това вече е официална дума в речника.

Затова на 1 май, известен още
като Майския празник,

ще проведем експеримент.

Ще се опитаме да пуснем в ход

нещо, за което можем да мислим като за Super PAC,

което да сложи край на всички Super PAC-ове.

И основният начин, по който работи е следният:

През последната година работихме

с анализатори и политически експерти,

за да пресметнем колко би струвало

спечелването на достатъчно гласове
в Конгреса на САЩ,

да направим фундаменталната промяна възможна.

Каква е сумата? Половин милиард? Милиард?

Каква е сумата?

И след това, каквато и да е тя,

ще направим нещо като KickStart,

понеже KickStarter не може да
се ползва за политическа дейност,

но така или иначе нещо като KickStart,

първо кампания отдолу-нагоре,

в която хората ще правят малки дарения

обвързани с постигането на
много амбициозни цели

и когато тези цели бъдат постигнати,

ще се обърнем към големите дарители

да ги накараме да допринесат,
за да стане възможно

да пуснем един вид Super PAC, нужен,

за да спечели този въпрос,

да промени начина, по който
парите влияят на политиката,

така че на 8 ноември,

датата на която, както открих вчера,

Арон щеше да навърши 30 години,

на 8 ноември

ще приветстваме 218 представители

в Камарата на представителите и 60 сенатора

в Сената на САЩ,

които са се ангажирали с тази идея

за фундаментална реформа.

И така, снощи чухме за пожеланията.

Ето моето пожелание.

Първи май.

Нека идеалите на едно момче

да обединят нацията зад съществената идея,

че сме един народ,

че сме хората, на които беше обещано правителство,

правителство, обещано да бъде

зависимо само от хората, от народа,

който, както обяви Медисън (4-ят президент на САЩ),

означава „Богатият не е повече от бедния".

Първи май.

Тогава нека, нека вие да се
присъедините към това движение,

не защото сте политик,

не защото сте експерт,

не защото това е вашата област,

а защото сте,

защото сте гражданин.

Това ме попита Арон.

Сега аз питам вас.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)