Как журналистите от Панамските Досиета осъществиха най-голямото изтичане на информация в историята

Жерар Райл е бил начело на международния екип, който разпространи Панамските Досиета - 11,5-те милиона документи от 40 години активност на панамската правна кантора Мозак Фонсека, които предоставиха безпрецедентен поглед над областта и методите на тайния свят на офшорните финанси. Чуйте историята зад най-големия съвместен журналистически проект в историята.

Какво правиш, ако трябва да разбереш
информация

от 11.5 милиона документи,

да я провериш и осмислиш?

С такова предизвикателство

се сблъска миналата година
група от журналисти.

Анонимно лице, наричащо себе си
Джон Доу,

някак успяло да копира книжа
от близо 40 години

на панамската правна кантора Мосак Фонсека.

Това е една от многото фирми по света,

които специализират в създаването на
офшорни сметки на територии

като Британски Вирджински Острови,

за богати и могъщи хора,
които обичат да пазят тайни.

Джон Доу успял да копира всеки
лист хартия,

всяко клиентско досие,

всеки имейл,

от 1977 година до днес.

Това беше най-голямото скривалище

на вътрешна информация до офшорни сметки,

виждана някога.

Това беше и огромно предизвикателство
за разследващата журналистика.

Помислете:
11.5 милиона документи,

съдържащи тайните на хора от повече от
200 държави.

Откъде да започнеш?

Как слагаш началото на история,

която може да достигне до всеки
ъгъл на света,

която може да докосне всеки човек
и на всеки език,

по непредсказуеми начини.

Джон Доу дал информацията на
двама журналисти

от немския вестник
Süddeutsche Zeitung.

Казал, че го мотивира, цитирам:

"Нивото на неправда, което документите
разкривали."

Но един потребител не може
да възприеме

подобно количество информация.

Затова Süddeutsche Zeitung се обърна

към моята организация във Вашингтон.

Международния Консорциум за
Разследваща Журналистика.

Тогава решихме да направим противното
на онова,

на което са ни учили като журналисти:

да споделим.

(Смях)

По природа, разследващите журналисти
са единаци.

Яростно пазим тайните си,

понякога и от редакторите,

защото знаем, че щом им кажем с
какво разполагаме,

те ще искат да го публикуват веднага.

И честно казано,

попаднеш ли на добра следа,

искаш славата за себе си.

Няма съмнение, обаче, че светът ни
се свива,

а медиите го осъзнаха бавно.

Темите, които разследваме,
са все повече транснационални.

Огромни корпорации работят
на международно ниво.

Природните и здравни кризи, които ни
засягат, са глобални.

Такива са и движенията на пари и
финансовите кризи.

Заради това е смайващо,
че журналистиката започна толкова

късно да работи над проекти
по глобален начин.

Смайващо е също, че вместо да се страхува,
журналистиката бавно

започна да се възползва
от възможностите,

които технологията
предлага.

Причината журналистите да се страхуват от
технологията е това:

Най-големите институции в сферата
срещат трудности,

заради променящите се начини,
по които хората консумират информация.

Рекламните бизнес модели, които поддържаха
журналистиката, не работят.

Това вкара професията в криза,

принуждавайки организациите да
се преустроят.

Но там, където има криза,

има и възможности.

Първото препятствие от онова,

което днес познаваме като
Панамски Досиета, бе да

направим търсенето и четенето
на документите възможно.

Имаше близо 5 милиона имейли,

2 милиона PDF-файлове за сканиране и
маркиране,

и милиони други материали.

За всички тях трябваше да се създаде
безопасно и сигурно

електронно местоположение.

След това поканихме журналисти да
погледнат документите.

Репортери от повече от 100
медийни организации

в 76 държави,

от BBC във Великобритания,

през вестник Le Mond във Франция,

до Аsahi Shimbun в Япония.

Наричахме го
"Местни очи върху местни лица",

защото кой познава по-добре важните за
Нигерия хора

от нигерийския журналист?

Или онези за Канада от канадеца?

Имахме 2 правила за всеки поканен:

съгласихме се да споделяме разкритията си
с останалите

и да отпечатаме заедно на един и същи
ден.

Медийните си партньори избрахме

посредством доверие, изградено чрез
минали сътрудничества,

както и посредством следи от получените
документи.

През следващите месеци

в малката ми неправителствена организация
от 20 души

се присъединиха над 350 репортери,
говорещи 25 езика.

Най-голямото изтичане на информация

сега бе и най-голямото журналистическо
сътрудничество в историята.

376 чифта местни очи, вършейки
неща, които никога на правят,

работейки рамо до рамо,

споделяйки информация,

но без да казват на никого.

В онзи момент стана ясно,

че ако искам да вдигнем
невъобразим шум,

то първо трябва да запазим мълчание.

За да ръководим проекта през предстоящите
месеци,

създадохме сигурен виртуален нюзруум.

Използвахме кодирани системи
за комуникация

и изградихме специална търсачка.

Във виртуалния нюзруум

журналистите можеха да се събират
около

теми, произлизащи от документите.

Тези, които се интересуваха от кървави
диаманти и екзотично изкуство, например,

можеха да споделят информация за това как
офшорният свят се ползва

за укриване на търговията с тях.

Онези, интересуващи се от спорт,
можеха да дават

информация за известни спортни звезди,
които влагат

средства в офшорни сметки,

вероятно избягвайки данъци в страни,

където трупат състоянията си.

Може би най-вълнуващото, обаче, бе

броят на световни лидери и избрани
политици,

който съдържаха документите -

хора като Петро Порошенко от Украйна,

близки до Владимир Путин в Русия, както и

британският министър-председател
Дейвид Камерън, чиято връзка

с документите е покойният му баща,
Иън Камерън.

Заровени в документите бяха и тайни
офшорни единици,

като Winstris Inc., компания

на Британските Вирджински Острови,

която принадлежала на управляващия
исландски министър-председател.

Искам да спомена Йоханес Кристиянсън -

исландския репортер, който
поканихме в проекта -

най-самотният репортер в света.

В продължение на 9 месеца той нямаше

платена работа и бе издържан от жена си.

Той закри прозорците на дома си,

за да попречи на любопитни погледи
по време на дългата исландска зима.

Извиненията за многото му отсъствия
скоро свършиха,

докато работеше

нощ след нощ,

месец след месец.

През цялото това време той пазеше
информация,

която в последствие щеше да свали
лидера на страната му.

Когато си разследващ журналист и направиш
невероятно разкритие

като това, че министър-председателят ти
е свързан с офшорна фирма,

която има лихва в исландски банки -
проблем, за чиито решение

министър-председателят е бил избран -

искаш да изкрещиш силно.

Аз бях един от малкото, с които Йоханес
можеше да говори.

Двамата се шегувахме мрачно,

че "Уинтрис идва".

(смях)

(аплодисменти)

Бяхме големи почитатели на
"Игра на Тронове".

Когато журналисти като Йоханес искаха да
крещят,

те го правеха във виртуалния нюзруум,

а след това превръщаха виковете в истории,

преглеждайки не само документите, но и
регистри

на съдилища и компании.

Накрая задаваха въпроси и на онези, чиито
имена щяхме да посочим.

Панамските Досиета позволиха на
репортерите да погледнат

на света през различен обектив.

Докато разследвахме случая,

избухна скандал с подкуп

в Бразилия, който не бе свързан с нас.

Нов президент бе избран в Аржентина.

ФБР започна да разследва лица във ФИФА,

организацията, която контролира
професионалния футбол.

Панамските Досиета предлагаха
изключителен

достъп до всяко от тези събития.

Можете да си представите напрежението и
егото,

които биха могли да съсипят усилията ни.

Всеки от тези журналисти

можеше да наруши споразумението.

Но никой не го направи.

И така на 3-ти Април тази година

в 20.00 часа немско време

публикувахме едновременно в 76 страни.

(аплодисменти)

Панамските Досиета бързо се превърнаха в
една от топ новините на годината.

Така изглеждаше Исландия в деня след
като публикувахме.

Това бе първият от много протести.

Исландският министър-председател подаде
оставка.

Първата от много оставки.

Под прожектора сложихме много известни
личности, като

Лайънал Меси, най-известният
футболист в света.

Имаше и непредвидени последствия.

Заподозрени членове на мексикански
наркокартел бяха арестувани,

след като публикувахме информация
за скривалището им.

Използвали адреса, за да регистрират

офшорната си компания.

(Смях)

Има ирония в онова, което успяхме
да направим.

Технологията - интернетът, който
разруши бизнес моделът, ни позволи

да преустроим журналистиката.

Тази динамика води до невиждани

нива на прозрачност и влияние.

Показахме как група от журналисти може
да промени света,

ползвайки нови методи и старомодни
журналистически техники

върху големи количества изтекла
информация.

Дадохме контекст на онова, което ни бе
дадено от Джон Доу.

А чрез споделяне на ресурси

успяхме да копаем надълбоко -

по-дълбоко и продължително, отколкото
повечето медии позволяват,

заради финансови пречки.

Е, беше рисково

и няма да послужи на всяка история,

но с Панамските Досиета показахме,

че може да пишеш за всяка държава
навсякъде,

а след това да избереш фронт, на който
да защитиш работата си.

Нека някой се опита да издейства

съдебна заповед, която да попречи на
отпечатването на материал в 76 страни.

Нека някой спре неизбежното.

Малко след отпечатването, Йоханес ми
изпрати съобщение:

"Уинтрис е тук."

(Смях)

Може би,
тук бе и нова ера в журналистиката.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)

Бруно Джусани: Жерар, бладоря ти.

Ще пратиш, предполагам,
аплодисменти и на 350-те журналисти

които работиха с теб?

Така, искам да задам няколко въпроса.

Първo,

работили сте тайно повече от година

с 350 колеги от целия свят:

мина ли през ума ти, че някой ще

разпространи изтеклата информация

и, че съвместната ви работа ще бъде
разрушена,

от по-ранно отпечатване?

Или пък, че някой извън групата ви
ще разгласи нещо,

известно на тях?

Срещнахме редица трудности.

Когато нещо важно се случваше по света,

журналисти от тази страна искаха да
публикуват веднага.

Успокоявахме ги.

Най-големи трудности имахме седмица
преди отпечатването.

Бяхме пратили въпроси на близки до
Владимир Путин,

но вместо да ни отговорят,

от Кремъла ни порицаха в пресконференция

и определиха цялото нещо
като план на Запада.

По онова време Путин смяташе, че
става дума само за него.

Разбира се, много редактори по света

се притесниха.

Те смятаха, че историята ще
се разчуе.

Представете си колко време,

ресурси и пари бяха вложили.

Така прекарах последната седмица
в опити да успокоя всички,

като генерал, който възпира войниците си:

"Запазете спокойствие."

В последствие всички го направиха.

Преди няколко седмици

публикувахте много документи в
свободна база данни,

където всеки може да търси чрез задаване
на ключова дума.

Силно вярваме, че

базисната информация за офшорния
свят трябва

да бъде публична.

Не сме публикували основните документи

на журналистите, с които работихме.

Но базисната информация - като имена
на лица,

кои са офшорните им фирми и как се
казват -

е достъпно онлайн.

Най-големият подобен ресурс
всъщност вече е на лице.

Жерар, благодаря за труда ти.

Благодаря.

(Аплодисменти)