Има ли предел технологичният прогрес? - Клемент Видал

Вижте целия урок тук: http://ed.ted.com/lessons/is-there-a-limit-to-technological-progress-clement-vidal

Много поколения преди нас са си мислели, че са достигнали апогея на технологичния напредък. Но ако се върнем сто години назад, технологиите, които днес приемаме за даденост, биха изглеждали като невъзможна магия. Така че - ще има ли момент, в който наистина да достигнем предела на технологичния прогрес? И ако да, наближаваме ли го? Клемент Видал се позовава на Скалата на Кардашев, за да научи отговора.

Урок на Клемент Видал, анимация от CUB animation.

Много поколения са смятали,
че са в апогея

на технологичния прогрес,
но сто години назад във времето

технологиите,
които днес приемаме за даденост,

биха изглеждали
като невъзможна магия.

Ще достигнем ли изобщо някога
предела на технологичния напредък?

И ако да, наближаваме ли го?

Преди половин век,
руският астроном Николай Кардашев

си задава същия въпрос,
когато измисля начин

за измерване на технологичния прогрес,
още преди той да бъде дефиниран.

Всяко начинание ще изисква енергия,

затова Скалата на Кардашев
класифицира цивилизациите,

дали извънземни,
или нашата собствена,

в три нива,
основани на потребление на енергия.

Миниатюрното количество,
което използваме сега,

бледнее пред неоползотвореното.

Цивилизация Тип I - планетарна,

оползотворява всички енергийни
ресурси на планетата си.

В нашия случай това са
174-те хиляди теравата от Слънцето.

В момента използваме
около 15 теравата от тях,

основно изгаряйки съхранената
в изкопаеми горива слънчева енергия.

За да станем цивилизация Тип I,

трябва да улавяме слънчевата енергия
по-пряко и ефективно,

обвивайки планетата
със слънчеви панели.

Най-оптимистично, това може да стане
в следващите четири века.

Какво следва после? Земята получава
само частица от слънчевата енергия,

а останалите 400 йотавата
се губят в празното пространство.

Но цивилизация Тип II - звездна,
би улавяла свръхефективно

енергията от звездата си.
Вместо панели около планетата,

цивилизация Тип II би монтирала
орбитиращи около звездата панели,

създавайки теоретичната
сфера на Дайсън.

А третата стъпка?
Цивилизация Тип III

би уловила цялата енергия
на своята галактика.

Но прогресът може да бъде
и в обратна посока.

Колко можем да се смалим?
Британският космолог Джон Бароу

класифицира цивилизациите
според размера на обектите на контрол.

От механични структури с наш размер
до съставните елементи

на биологията ни,
дори до самите атоми.

Вече сме достигнали атомното ниво,
но контролът ни е ограничен.

Но хипотетично можем
да стигнем и по-дълбоко.

За да се ориентирате,

видимата Вселена е 10 на 26-та степен
по-голяма от човешкото тяло.

Тоест ако се отдалечите
26 пъти с множител 10,

ще достигнете мащаба на Вселената.

Но минималната дължина -
Дължината на Планк,

се достига след 35 пъти мащабиране.

Както веднъж казва физикът Ричард
Файнман, "има много място на дъното".

Най-вероятно нашата цивилизация
ще продължи да се развива

и според Скалата на Кардашев,
и според Скалата на Бароу.

Чрез прецизност в малък мащаб
използваме енергията по-ефективно

и отключваме нови източници,
като ядрения синтез,

и дори антиматерията.
Повечето енергия

ще ни позволи да се разширяваме
в по-голям мащаб.

Една наистина напреднала цивилизация
ще владее и звездната енергия,

и субатомните технологии.

Тези предсказания
не се отнасят само за нас.

Те са метод за откриване
на разумен живот във Вселената.

Ако открием сфера на Дайсън
около далечна звезда,

това е сигурен знак за живот.

Може би вместо пасивна конструкция,
черпейки енергия като растение,

някъде там е построено съоръжение,
което смуче енергия като колибри.

Стряскащото е, че сме наблюдавали
свръхплътни небесни тела

с размерите на планета,

които поглъщат енергия
от по-голяма звезда.

Би било прибързано да заключим,
че това доказва наличие на живот.

Има и обяснения, които не включват
извънземни форми на живот.

Но това не ни спира
да задаваме въпроса "Ами ако?".