Годината, в която прочетох по една книга от всяка държава в света

Ан Морган вярва, че е начетена, докато не отркива "огромното сляпо петно" в библиотеката си. Сред многото британски и американски писатели се намирали малък брой произведения на автори, отвъд англоговорящия свят. Така тя си постява амбициозна цел: да прочете по една книга от всяка страна в света в рамките на една година. Сега тя призовава други англофили да четат повече преведени книги, за да стимулират издаделите да върнат чуждестранните литературни богатства в страните си. Прегледайте интерактивната карта на нейното литературно пътешествие: go.ted.com/readtheworld.

Смята се, че може да разбереш
много за някой

ако разгледаш библиотеката му.

Какво говори моята библиотека за мен?

Когато си зададох този въпрос
преди няколко години,

открих нещо тревожно.

Винаги съм се смятала за
сравнително образована,

космополитна личност.

Но библиотеката ми
разказа друга история.

Почти всички имена в нея

бяха на британски или
американски автори,

и нямаше почти нищо преведено.

Отритието за тази голяма литературна
културна дупка

ме шокира.

И се замислих, че това е наистина жалко.

Знаех, че има много чудесни истории

написани на други езици.

Тъжно бе да мисля, че с моите навици
на четене

сигурно нямаше никога да ги открия.

И така, реших да си предпиша

интензивен курс по световно четене.

Годината 2012 беше много интернационална
за Обединеното Кралство;

годината на Олимпийските Игри в Лондон.

Затова реших да я използвам като
времева рамка,

за да прочета по една книга,
колекция с разкази

или мемоар от всяка страна в света.

Така и направих.

Беше много вълнуващо

научих забележителни неща

и осъществих връзки,

за които искам да ви споделя днес.

Но всичко започна с няколко
практически проблема.

След като обмислих, кой от многото
различни списъци с държави в света

да използвам за моя проект,

се спрях на списъка с признатите
от ООН държави,

към него прибавих Тайван,

получих пълен списък с 196 страни.

Установих как точно да поместя
четенето и писането на блог

за приблизително 4 книги на седмица

около пълната ми работна седмица,

трябваше да се сблъскам с факта,
че може и да е невъзможно

да намеря книги на английски от
всяка страна в света.

Само 4,5% от литературните произведения
публикувани

в Обединеното Кралство са в превод,

и това важи за почти целия
англоговорящ свят.

Въпреки че процентът на преведени книги

е много по-висок в много други страни.

4,5% е достатъчно малко като за начало,

но това число не ви казва,

че много от тези книги идват от страни

със стабилни издателски мрежи

и професионалисти, подготвени да
продават тези заглавия

на англоговорящи издатели.

Например, въпреки че над 100 книги
се превеждат от френски

и се издават в Кралството всяка година,

повечето от тях са от страни като
Франция и Швейцария.

Франкоговорящите страни от Африка

рядко получават дори и бърз поглед.

В резултат от това, има доста страни

които нямат налична литература

на английски език.

Книгите им остават невидими за читателите

на най-публикувания език в света.

Но щом се стигна до четене в световен
мащаб

най-голямото предизвикателство
за мен

беше незнанието от къде да започна.

Бях прекарала живота си четeйки
предимно британски

или североамерикански книги,

и нямах представа как да търся и
намирам истории

избрани от другите страни по света.

Не можех да кажа какви са източниците на
истории от Свазиленд.

Не знаех един добър роман от Намибия.

Нямаше как да го скрия --

бях една невежа литературна ксенофобка.

Как тогава щях да чета в световен мащаб?

Трябваше да потърся помощ.

През октомври 2011 регистрирах блога си

ayearofreadingtheworld.com

и публикувах един кратък призив.

Обясних коя съм,

колко тясно е четенето ми,

и помолих всеки, който се интересува,

да остави съобщение с предложения
за произведения

от други части на света.

Нямах никава идея, дали някой
би се интересувал,

но само след няколко часа след като
публикувах призива,

хора започнаха да се свързват.

Отначало бяха само колеги и приятели.

После приятели на приятели.

А много скоро, и непознати.

Четири дни след призива ми,

получих съобщение от една жена
на име Рафида от Куала Лумпур.

Тя каза, че харесва идеята на проекта ми,

попита дали да отиде до местната
книжарница на анлийски

за да избере малайзийска книга
и да ми я прати?

Съгласих се с ентусиазъм,

и след няколко седмици

колетът пристигна с не една, а две книги -

книгата на Рафида от Малайзия,

и още една от Сингапур,
която също беше избрала за мен.

Бях изумена,

че една непозната на повече от 6000 мили
разстояние

ще направи това за да помогне на някой,

който може би никога нямаше да срещне.

Добротата на Рафида се оказа
образец за тази година.

Отново и отново, хората се стараеха
да ми помогнат.

Някои дори се заеха да проучват
от мое име,

а други се отклониха от пътуванията си

за да посетят книжарници.

Оказа се, че ако искате
да прочете за света

ако искате да го опознаете
с отворено съзнание,

светът ще ви помогне.

Що се отнася до страните

с малко или никаква търговско налична
литература на английски,

хората отидоха още по-далеч.

Книгите често пристигаха от
изненадващи места

До панамската ми книга, например,
се стигна чрез разговор

с Панамския Канал в Туитър.

Да, Панамския Канал има акаунт в Туитър.

И когато ги туитнах за този проект,

ми предложиха да намеря произведенията на

панамския писател Хуан Дейвид Морган.

Намерих страницата на Морган
и му пратих съобщение,

питайки, дали някои от романите му
на испански

са преведени на анлийски.

Отговори, че нищо не е публикувано,

но има един непубликуван превод

на романа му "Златният Кон".

Изпрати ми го по имейл,

позволявайки ми да стана една от първите

прочели книгата на английски.

Морган не беше единствения писател,

който сподели работата си с мен по
този начин.

От Швеция до Палау,

писатели и преводачи ми изпращаха
самостоятелно публикувани книги

и непубликувани ръкописи

неизбрани от издателите

или вече недостъпни,

давайки ми привилигирован поглед
към забележителни измислени светове.

Прочетох например

за южноафриканския крал Гунгунхана,
който повел съпротивата

срещу Португалия през 19-ти век;

и за сватбени ритуали в едно
отдалечено село

на брега на Каспийско Море
в Туркменистан.

Запознах се с кувейтската Бриджет Джоунс.

(Смях)

Прочетох и за оргия
на едно дърво в Ангола.

Но може би най-невероятният пример,

за това, колко далеч хората бяха
готови да стигнат

за да ми помогнат

се появи към края на моето търсене,

когато се опитах да се сдобия с книга от
малката, португалско-говоряща

aфриканска островна държава
Сао Томе и Принсипи.

След като прекарах няколко месеца
в опити да намеря

книга на анлийски,

единствената възможност,
която ми остана,

беше да се сдобия с нещо
преведено от нулата.

Наистина се съмнявах

дали някой би пожелал да ми помогне

и да отдели от времето си за това.

В рамките на седмица след призива ми
в Туитър и Фейсбук

до португалоговорящите,

имаше повече желаещи от колкото
проектът позволяваше,

включително и Маргарет Жул Коста,
лидер в своята област,

която бе превела трудът на Нобеловия
лауреат Жузе Сарамагу.

С моите девет доброволци

успях да намеря книга на автор от
Сао Томе и Принсипи,

от която закупих достатъчно бройки онлайн.

Ето една от тях.

Изпратих по една на всеки доброволец.

Те поеха по няколко от разказите
от колекцията

удържаха на думата си,
изпратиха ми преводите си,

и до шест седмици,
имах цялата книга.

В този случай, както и доста често
по време на проекта,

моето незнание и откровеността
за собствените ми ограничения,

се превърнаха в огромна възможност.

Що се отнася до Сао Томе и Принсипе,

имах възможност не само
да науча нещо ново

и да открия нова колекция с разкази,

но и да събера една група от хора,

и да подпомогна една обща,
творческа дейност.

Слабостта ми се превърна в силата
на този проект.

Книгите, които прочетох тази година,
отвориха очите ми за доста неща.

Тези, които обичат да четат, знаят,

че книгите имат извънредната сила
да те изведат от себе си

и да те пренесат в друг светоглед,

и поне за известно време

да гледаш на света с други очи.

Това може да бъде и неудобно преживяване,

особено, ако четете книга

от култура с ценности, различни от твоите,

Но това може да бъде и поучително.

Борбата с непознати идеи може
да помогне за изглаждане на мисленето ти.

Може да покаже слепи точки

в светогледа ти.

Когато се замислих за повечето от
англоезичната литература,

с която израстнах, например,

осъзнах колко ограничена е тя,

в сравнение с богатствата на света.

Докато прелиствах страниците,

нещо друго започна да се случва.

Малко по малко,

дългият списък с държави,
с който започнах годината,

се промени от сух, академичен
регистър с имена на места,

в живи и дишащи същества.

Не искам да внуша, че е възможно

да получите пълната картина за една страна
само с четенето на една книга.

Но постепенно историите, които прочетох
през тази година,

ме отвориха повече от всякога преди към

богатството, разнообразието и сложността
на нашата забележителна планета.

Сякаш историите от цял свят

и хората, които се постараха
да ми помогнат да ги прочета

ме съживиха.

Днес, когато погледна рафтовете с книги

или разглеждам произведенията на
електронния ми четец,

те разказват съвсем друга история.

История за силата на книгите
да ни обединят

през политически, географски,
културни, социални, религиозни разделения.

Разказ за потенциала на хората
за съвместна работа.

И е израз

на невероятните времена, в които живеем,
където, благодарение на интернет,

е много по-лесно от преди

за един непознат да сподели история,
гледна точка, книга

с човек, който може никога да не срещне,
на другия край на света.

Надявам се да чета тази история
още много години.

И се надявам много хора да се включат.

Ако разширим четенето си,
ще дадем стимул

на издателите да преведат повече книги,

и това ще ни обогати.

Благодаря.

(Ръкопляскане)