Боен вик срещу детския брак

Животът на Мемори Банда поема в различна посока от този на сестра ѝ. Сестра ѝ била пратена в "ритуалистичен лагер", който учи момичетата как "сексуално да задоволят мъжа", когато влязла в пубертета. Там тя забременяла - на 11 години. Банда обаче отказала да отиде. Вместо това тя организирала други и помолила местния лидер да въведат местен закон, който забранява момичетата да бъдат омъжвани преди да навършат 18 години. Тя успява да стигне до национално ниво, постигайки невероятни резултати за момичетата в Малауи.

Ще започна днес

споделяйки стихотворение,

написано от приятелката ми от
Малауи

Айлийн Пири.

Айлийн е само на 13 години,

но докато разглеждах поезията, която
сме писали,

стихът ѝ ми се стори толкова интересен

и мотивиращ.

Затова ще ви го прочета.

Тя озаглавява поемата си:
"Ще се омъжа, когато поискам."

(смях)

"Ще се омъжа, когато поискам.

Майка ми не може да ме принуди.

Баща ми не може да ме принуди.

Чичо ми, леля ми,

брат ми или сестра ми,

не могат да ме принудят.

Никой на този свят не може

да ме принуди да се омъжа.

Ще се омъжа, когато поискам.

Дори да ме удряте,

дори да ме прогоните,

дори да ми сторите нещо лошо,

аз ще се омъжа, когато поискам.

Ще се омъжа, когато поискам,

но не и преди да се образовам,

не преди да порасна.

Ще се омъжа, когато поискам."

Може да изглежда странно, че тази поема

е написана от 13 годишно момиче,

но там откъдето сме аз и Айлийн,

това, което ви прочетох, е

боен вик.

Аз съм от Малауи.

Малауи е една от най-бедните страни
в света,

много бедна,

където равенството между половете е
спорно.

Растейки в тази страна,

аз не можех да вземам собствени решения.

Дори не можех да преследвам

собствените си възможности.

Ще ви разкажа една история за

две различни момичета,

две красиви момичета.

Тези момичета

пораснали под един покрив.

Хранели се със същата храна.

Понякога делили дрехите и

дори обувките си.

Но животът им се развил различно,

съдбата им поела в различни посоки.

Другото момиче е малката ми сестра.

Сестричката ми бе едва на 11,

когато забременя.

Болезнено е.

Не само за нея, но и за мен.

На мен също ми бе много трудно.

Според нашата култура

с достигането до пубертета,

момичетата трябва да отидат в ритуалистичен
лагер.

В тези лагери

те учат как сексуално да задоволиш
един мъж.

На специален ден,

който наричат "много специален",

в лагера идва мъж, нает от общността,

който спи

с малките момичета.

Представете си травмата, която тези

момичета преживяват всеки ден.

Повечето забременяват.

Заразяват се с ХИВ, спин

и други венерически болести.

Малката ми сестра забременя.

Днес тя е само на 16

и е майка на 3 деца.

Първият и брак не успя.

Нито пък вторият.

В същото време има още едно момиче.

Тя е невероятна.

(смях)

(аплодисменти)

Наричам я невероятна, защото е такава.

Прекрасна е.

Това момиче съм аз. (смях)

Когато бях на 13 ми казаха,

че съм пораснала,

че съм вече на възраст, когато трябва

да отида в ритуалисичния лагер.

Аз си казах, "Какво?

Няма да ходя там."

Знаете ли какво ми казаха жените?

"Ти си глупаво момиче. Инатливо.

Не уважаваш традициите на обществото ни."

Казах не, защото знаех къде отивам.

Знаех какво искам от живота.

Като момиче имах много мечти.

Исках да се образовам,

да намеря добра работа за бъдещето.

Представях си, че съм адвокат

и седя на голям стол.

Това бяха фантазиите,

които минаваха през ума ми всеки ден.

Знаех, че някой ден

ще допринеса нещо към обществото ни.

Но след всеки отказ

жените ми казваха,

"Виж се, пораснала си.
Сестра ти има бебе.

Ами ти?"

Слушах тази музика всеки ден.

Това е музиката, която момичетата чуват
всеки ден,

когато не направят нещо, което
обществото иска от тях.

Когато сравних моята история с тази
на сестра ми,

си казах, "Защо да не мога
да направя нещо?

Защо да не променя нещо, което се случва
от много време

в общността ни?"

Тогава се обадих на други момичета,

на такива като сестра ми, които имат
деца,

които са ходили на училище, но са
забравили да четат и пишат.

Казах ми, "Хайде, можем да
припомним една на

друга как се пише и чете,

как се държи химикал,
как се чете и държи книга."

Прекарахме си страхотно.

Не само научих по нещо за тях;

те ми разказваха личните си истории,

за онова, с което се сблъскваха

всеки ден като млади майки.

Тогава си казах,

"Защо не вземем всичко, което ни се
случва, и

кажем на майките си
и лидерите си,

че то е грешно?"

Беше страшно, защото

традиционните ни лидери са

свикнали с нещата, които

се случват от много време насам.

Трудно за промяна,

но си струва да се опита.

Затова опитахме.

Бе много трудно, но настоявахме.

Тук съм, за да ви кажа, че след като
настояхме,

лидерите от нашата общност
се застъпиха за нас

и казаха, че нито едно момиче

не трябва да се омъжва

преди да навърши 18.

(аплодисменти)

При нас,

в нашето общество,

за първи път се въведоха законови
поправки,

които да защитават момичета

в нашата общност.

Не спряхме там.

Продължихме напред.

Бяхме решени да се борим и за момичета

извън нашата общност.

Когато предложиха закона против
детския брак през февруари

ние бяхме там в парламента.

Всеки ден, когато членовете на парламента
влизаха,

ние ги питахме: "Ще подкрепите ли закона?"

Нямаме технологии като тези тук,

но имахме малките си телефони.

Kазахме си: "Защо не вземем телефоните
им и не им пращаме съобщения?"

Направихме го. Получи се.

(аплодисменти)

И след като законът бе гласуван, ние
им написахме:

"Благодаря, че го подкрепихте."

(смях)

Беше плюс, че президентът

се подписа и законът бе въведен.

Днес, възрастта, на която може да се
омъжиш в Малауи, е 18 години, не 15.

(аплодисменти)

Хубаво е, че законът бе приет,

но нека ви кажа това:

Има страни, в които 18 е позволената
възраст за брак,

но не чуваме ли всеки ден виковете на
момичета и жени?

Всеки ден животът на момичета е
пропиляван.

Крайно време е лидерите да
застанат зад думата си.

За да застанат зад думата си

те трябва всеки път да вземат проблемите
на момичета присърце.

Не трябва да сме третирани като втори.

Те трябва да знаят, че жените като нас

не са просто жени, не са просто момичета.

Ние сме невероятни.

Можем да постигнем още.

Още нещо за Малауи,

а и за други страни:

Законите съществуват,

но законът не е наистина закон,
докато не бъде спазван.

Законът, който бе гласуван наскоро,

както и други закони в други държави,

трябва да бъдат популяризирани
на местно ниво,

на обществено ниво,

където проблемите на момичетата са
шокиращи.

Момичетата се сблъскват с трудни проблеми
на местно ниво всеки ден.

Затова, ако знаят, че има закони, които
да ги защитават,

те също ще могат защитят себе си,

защото ще знаят за съществуването на
закони които ги защитават.

Ще кажа и това:

момичешките гласове, женските гласове

са прекрасни, там са,

но имат нужда от подкрепа.

Мъжете също трябва да се намесят

и да работят заедно с нас.

Нужна е работа в екип.

Нуждаем се от онова, от което всички
момичета се нуждаят:

добро образование, и най-вече, да не се
омъжваме на 11 години.

Уверена съм,

че заедно

ще променим правните,

културните и политически пречки

отричащи човешките права на момичетата.

Заставам пред вас

и заявявам, че можем да прекратим детския
брак в рамките на поколение.

Сега е моментът,

в който всяко едно момиче и
милиони момичета по света

ще кажат:

"Ще се омъжа, когато поискам."

(аплодисменти)

Благодаря ви. (аплодисменти)