Изповедите на една лоша феминистка

Когато писателката Роксейн Гей се нарича ''лоша феминистка'', тя се шегува, осъзнавайки, че вероятно не би могла да достигне изискванията за перфектност на Феминисткото движение. Но тя разбира, че тази шега е неоснователна. В тази разсъдителна и провокативна беседа, тя ни кара да прегърнем всички видове феминизъм и да направим малки избори, които, натрупвайки се, ще доведат до реална промяна.

Аз се провалям като жена,

и като феминист.

Pавенството между половете
силно ме вълнува,

но се притеснявам да приема
определението "феминистка",

защото не би било честно
спрямо добрите феминистки.

Аз съм феминистка, но
бих казала, не добра.

О, нека се нарека Лоша феминистка.

Или поне, написах есе,

a после и книга, която нарекох
"Лоша феминистка"

и после в интервюта, хората
започнаха да ме нарчат Лошата феминистка.

(Смях)

И така започнах нещо като
лична шега със себе си

и доброжелателната провокация,

се превърна във факт.

Нека се върна малко назад.

Когато бях по-млада,

предимно тийнейджър и около 20-те,

имах странни идеи за феминистките

като космати, ядосани, мъже-мразки,
и мразещи секса жени --

като че ли това cа лоши неща.

(Смях)

Сега, гледам как са третирани
жените по света ,

и ме обхваща яд, който намирам за
напълно логична реакция.

Но в ония времена,
бях притеснена

от тона на хората,

когато се изказваха, че
може би съм феминистка.

Определението "феминист"
беше обвинение,

беше обидна, ругателна дума.

Определяха ме като жена,
която не играе по правилата,

която има високи очаквания,

и с прекалено високо самочувстие,

като се осмелява да се счита равноправна -- (кашляне) -- по-добра от мъжете.

Не искаш да си тази жена-революционер,

докато не осъзнаеш, че всъщност
си точно такава жена,

и не можеш да си представиш
да бъдеш никой друг.

С възрастта започнах да приемам,

че аз действително съм феминистка,
и горда от това.

За мен някои истини са просто очевидни:

Жените са равни на мъжете.

Заслужаваме равно заплащане
за равностойна работа.

Имаме правото да да се местим
по свeтa както си преценим,

необезпокоявани или насилвани.

Имаме правото на лесни
и достъпни противозачатъчни,

и на услуги свързани със зачеване.

Имаме правото на избор
за собствените си тела,

без да сме под наблюдението на закона
или евангелистка доктрина.

Имаме правото на респект.

Има и още.

Когато говорим за нуждите на жените,

е редно да се съобразим и с
другите идентичности, които премаме.

Ние сме не само жени.

Ние сме хора с различни тела,

полова ориентация, вярвания, сексуалност,

класова принадлежност, умения,
и какво ли още не.

Трябва да имаме предвид

тези различия и как
те ни оказват влияние,

колкото и да сме сходни помежду си.

Без това приобщаване,
няшият феминизъм е безсмислен.

За мен тези истини cа очевидни,
но нека разясня:

aз съм тотално объркана.

Изтъкана съм от противоречия.

Има много неща, поради които
моят феминизъм е грешен.

Имам и още нещо да признавам.

Когато карам към работа, слушам
гангстерски рап много високо.

(Смях)

Въпреки че текстовете им ca
унизителни за жените--

тези текстове ме обиждат
до дъното на душата ми --

класическата песен на
Ийн Иянг Туинс "Солт Шейкър" --

е страхотна.

(Смях)

"Направи го с мократа си тениска.

Кучко, разклати го докатo
камилата ти я заболи!"

(Смях)

Замислете се.

(Смях)

Поезия, нали?

Крайно съм oгорчена от
собствения си музикален избор.

(Смях)

Твърдо вярвам в мъжката работа

и това включва всичко, с което
аз не желая да се занимавам --

(Смях)

например, всички домакински задачи,

но също убиване на насекоми, изхвърляне
на боклука, косене на градината,

поддръжка на колата. Не искам
да участвам в никое от тези.

(Смях)

Любимият ми цвят е розовo.

Обичам модни списания
и красиви предмети.

Гледам "Ергенът",
и романтични комедии,

имам абсурдни фантазии за вълшебни
приказки, които се превръщат в реалност.

Някои от моите грехове
сa още по-скандални.

Ако жена иска да приеме
името на мъжа си,

това е неин избор, и аз
нямам право да я съдя.

Ако жена предпочита да стои
в къщи и да отглежда децата,

приемам и този нейн избор.

Проблемът не е, че с този избор тя
се поставя в икономическа зависимост;

проблемът е, че нашето
общество обрича жените

на икономическа слабост,
като вземат подобни решения.

Нека разрешим това.

(Аплодисменти)

Отказвам мейнстрийм феминизма,

който досега винаги е пренебрегвал
или отклонявал нуждите

на цветнокожите жени, от работническата
класа или гей и транссексуалните жени,

за да подпомага бели, средна
и по-висока класа хетеросексуални жени.

E, ако това е добър феминизъм--
аз съм много лоша феминистка.

(Смях)

Също и това:

Като феминистка,
аз чувствам постоянен натиск.

Имаме навика да слагаме
видните феминистки на пиедестал.

Очакваме от тях да позират перфектно.

Когато ни разочароват,

радостно ги смъкваме от пиедестала,
на който самите ние сме ги поставили.

Както казах, аз съм много объркана--

смятайте ме за смъкната от пиедестала

още преди да сте ме качили на него.

(Смях)

Прекалено много жени,

особено напредничави и
индустриални лидери,

се страхуват да бъдат определени
като феминистки.

Страхуват се да заявят открито
"Да, феминистка съм.",

опасявайки се
какво ли означава този етикет,

от страх че няма да успеят да
удовлетворят нереалистичните очаквания.

Вземете например Бионсe
или както аз я наричам, Богинята.

(смях)

В последните години, се разви като
видна феминистка.

На MTV Видео Музикалните награди през 2014

тя изпълни пред целия свят
"феминистка" висока над 3 метра.

Беше незабравим спектакъл как

тази поп свезда свободнo прие феминизма

и показа на млади жени и мъже,

че да си феминистка е нещо,
което да празнуваш.

Когато момента се позабрави, културни
критици започнаха неуморно

да обсъждат дали Бионсe наистина
е феминистка.

Те oценяваха феминизма й,

вместо да приемат думата й на зряла
и формирана жена.

(Смях)

(Ръкопляскания)

Ние изискваме перфектност от феминистките,

защото още за толкова много
имаме да се борим,

ние искаме толкова много,

се нуждаем от адски много.

Ние преминахме границата на разумнaтa,
конструктивната критика,

когато разчленяваме феминизма
на която и да е жена,

раздираме я начасти,
докато нищо не остане.

Не е нужно да правим това.
Лошия феминизъм

или по-право, приобщаващият
феминизм, e стартовата точка.

Но какво се случва след това?

Преминаваме от осъзнаване на своите
несъвьршенства до поемане на отговорност,

или до изпълняване на това,
което говорим да сме малко по-смели.

Ако слушам унизителна музика,

аз създавам търсене, за което
музикантите са повече от готови

до допринесат
неограничени количества.

Тези музиканти едва ли
ще променят начина,

по който говорят на жените в песните си,

докато ние не наложим тази промяна
като престанем да купуваме албумите им.

Безспорно, трудно е.

Защо трябва да бъде толкова трудно?

(Смях)

Трудно се прави по-добрия избор

и къде по-лесно е
да защитиш по-лошия избор.

Но --

когато защитавам лошите избори,

аз затруднявам жените
да постигнат равенство,

равенството, което ние всички заслужаваме

и това е моя отговорност.

Сещам се за племенниците ми,
на възраст 3 и 4.

Те са прекрасни и твърдоглави,
блестящи момичета,

и при това много смели.

Аз искам те да преуспяват в свят,
където ще бъдат оценявани

според това колко мощни създания са те.

Мисля си за тях

и изведнъж по-добрият избор
ми се струва вече по-лесен да се избере.

Ние всички сме способни
на по-добрите избори.

Ние можем да сменим канала,
когато телевизионно шоу

показва сексуалното насилие
срещу жените като спорт,

''Играта на Троновете''.

Ние можем да сменим радиостанцията,

когато чуем песни, в които жените
се третират като нищожества.

Ние можем да изхарчим своя бюджет
за кино на друго място,

където филмите показват жените

като нещо повече
от декоративен елемент.

Ние можем да спрем да подкрепяме
професионалните спортове,

където атлетите третират партньорките си
като боксови круши.

(Аплодисменти)

В определен начин мъжете -- и по-
специално белите хетеросексуални мъже --

могат да кажат, ''Не, аз няма да публикувам във вашето списание,

или да участвам във вашия проект, или да работя c вас по принцип,

докато вие не допуснете
равностоен брой жени,

като участници и като администратори,
които вземат решения.

Аз няма да работя с вас
докато вашето издателство

или вашата организация, не започне да приобщава всички разнородности."

Тези от нас, които са слабо представени

и поканени да участват в подобни проекти,

могат също да откажат участие,

докогато повече от нас са поканени през стъкления покрив

и не сме вече само жетони.

Без подобни усилия,

без заемането на подобни позиции,

нашите постижения
ще означават много малко.

Ние можем да извършваме тези дребни прояви на храброст

и да се надяваме, че изборите ни капка по капка достигат до хората с власт --

редактори, филмови и
музикални продуценти,

президенти, депутати --

хората, които са в състояние да правят по-големи, по-храбри избори,

да доведат до трайна,
значима промяна.

Ние можем също смело да заявим своя феминизъм --

добър, лош, какъвто и да е.

Последното изречение в книгата ми ''Лош феминизъм'' гласи:

''Аз предпочитам да съм лоша феминистка, отколкото да не съм феминистка въобще.''

Това е така по доста причини,

но най-вече аз казвам това,
защото едно време

моят глас не ми принадлежеше

и феминизмът ми помогна
да спечеля гласа си обратно.

Преживях инцидент.

Hаричам го инцидент, за да понеса тежестта на това, което се случи.

Едни момчета ме счупиха,

когато бях толкова млада, че не знаех

какво момчета биха могли да направят, за да развалят момиче.

Те се отнaсяха с мен като че аз бях нищо

Аз започнах да вярвам, че съм нищо.

Те откраднаха гласа ми и в последствие

аз не се осмелявах да вярвам,

че нещо изречено от мен
би могло да има смисъл.

Но--

аз пишех.

И там аз написах себе си отново.

Аз се написах като по-силен вариант на самата себе си.

Четях думите на жени,

които може би биха разбрали
история като моята,

и жени, които изглеждаха като мен,

и разбираха какво означава да се бориш с живота в кафяв свят на кожата.

Четях думите на жени, които
ми показаха, че аз не съм нищо.

Научих се да пиша като тях,

а после се научих да пиша като себе си.

Намерих гласа си отново

и започнах да вярвам, че моят глас е по-мощен от всичко.

Чрез писане и феминизъм,

аз също открих, че ако съм малко смела,

друга жена може да ме чуе,
да ме види и да разпознае,

че никоя от нас не е нищото, което светът се опитва да ни убеди, че сме.

В едната си ръка

аз държа способността да постигна всичко.

А в другата,

държа смиряващата действителност,
че аз съм просто една жена.

Аз съм лоша феминистка,

аз съм добра жена,

аз се опитвам да подобря
начина си на мислене,

какво говоря и какво върша,

без да се откъсвам от всичко,
което ме прави човек.

Надявам се, че всички ние
можем да направим същото.

Надявам се, че всички ние можем да бъдем малко по-смели,

в момент, когато всички
се нуждаем от такава смелост.

(Аплодисменти)