Желанието на Силвия Ърл да защити океана, удостоено с наградата на TED

Легендарният океански изследовател Силвия Ърл показва удивителни снимки от океана, както и шокираща статистика за бързото влошаване на неговото състояние, като изразява своето желание: че ще се присъединим към нея в усилията й да защити синьото сърце на планетата.

Преди петдесет години, когато започнах да изследвам океана,

никой - нито Жак Перен, нито Жак Косто, нито Рейчъл Карсън -

не си представяше, че можем да навредим на океана

посредством нещата, които вкарваме или изваждаме от него.

По това време изглеждаше като море от райската градина,

но сега знаем, че сме изправени пред изгубен рай.

Искам да споделя с вас

моята гледна точка за промените в океана, които засягат всички нас,

защо смятам, че е важно, че за 50 години изгубихме -

всъщност, иззехме и изядохме

повече от 90 процента от големите риби в океана,

защо трябва да сте загрижени за това, че повече от половината от кораловите рифове изчезнаха,

защо мистериозното намаляване на кислорода в големи територии на Тихия океан

е проблем не само за съществата, които умират,

но и за вас.

А то е и ваш проблем, наистина.

Преследва ме мисълта за това, което Рей Андерсън нарече "детето на утрешния ден",

което пита защо не направихме нищо,

за да спасим акулите, синьолюспестата риба тон, сепията, кораловите рифове и океана,

докато все още имаше време.

Е, сега е това време.

Надявам се на вашата помощ

да изследваме и защитим дивия океан така,

че да възстановим неговото здраве

и така да дадем надежда на човечеството.

Здраве за океана означава здраве за нас.

И се надявам, че желанието на Джил Тартър да ангажира Земляните в търсенето

на интелигентен живот във вселената включва делфините и китовете,

както и другите морски същества.

Джил, надявам се, че един ден

ще открием доказателство, че съществува интелигентен живот сред хората на тази планета.

(Смях)

Наистина ли го казах? Май да.

За мен като учен

всичко започна през 1953,

когато за първи път изпробвах леководолазно гмуркане.

За първи път видях риби да плуват

в нещо различно от лимонови резенчета и масло.

Всъщност обичам да се гмуркам през нощта.

Тогава виждаш много риби, които не виждаш през деня.

През 1970 за мен беше лесно да се гмуркам по цял ден и цяла нощ,

когато ръководех група водолази, които живееха под водата в продължение на седмици.

По същото време, когато косомонавтите оставяха стъпки по луната.

През 1979 имах шанса да оставя своите стъпки по океанското дъно,

като използвах този личен батискаф, наречен Джим.

Беше на 10 километра от брега и на 380 метра дълбочина.

Това е един от любимите ми бански костюми.

Оттогава използвах около 30 вида подводници

и създадох три компании и една фондация, наречена "Дийп Сърч",

с цел проектиране и разработване на системи

за достъп до дълбокия океан.

Ръководих петгодишна експедиция на Националното Географско Дружество,

експедициите за поддържане на моретата,

като използвах тези малки подводници.

Толкова са лесни за управление, че дори учен може да ги кара.

Аз съм живото доказателство.

Космонавтите, както и водолазите

наистина съзнават колко са важни въздухът, храната, водата, температурата -

всичко, от което имаме нужда, за да оцелеем в космоса или океана.

Чух космонавтът Джо Алън да обяснява

как е трябвало да научи всичко възможно за системата за поддържане на живота в космоса,

а след това - да прави всичко възможно,

за да се грижи за нея.

И тогава посочи това и каза: "Система за поддържане на живота."

Трябва да научим всичко за нея

и да правим всичко, за да се грижим за нея.

Поетът Уистън Хю Одън е казал: "Хиляди са живели без любов.

Никой - без вода."

Океанът представлява 97% от водата на Земята.

Ако няма синьо, няма зелено.

Ако мислите, че океанът не е важен,

представете си Земята без него.

Сещам се за Марс.

Няма океан. Няма система за поддържане на живота.

Наскоро произнесох реч пред Световната Банка,

показах тази невероятна снимка на Земята

и казах: "Ето я! Световната Банка!"

Там са всичките авоари!

А ние ги ловим

много по-бързо, отколкото естествените системи могат да ги възстановят.

Тим Уърт казва, че икономиката е филиал, изцяло собственост на околната среда

С всяка капка вода, която пиете,

всяка глътка въздух, която поемате,

вие сте свързани с океана.

Независимо къде на Земята живеете.

По-голямата част от кислорода в атмосферата се произвежда от океана.

С времето повечето от органичния въглерод на планетата

се абсорбира и съхранява в океана,

предимно от микроби.

Океанът управлява климата и времето,

стабилизира температурата, оформя химичния състав на Земята.

Водата от океана формира облаците,

които се връщат на земята и в моретата

под формата на дъжд, суграшица и сняг

и подслонява около 97% от живота в света,

може би и във вселената.

Ако няма вода, няма живот.

Ако няма синьо, няма зелено.

И все пак, ние хората живеем с мисълта,

че Земята - всичко на Земята: океаните, небесата -

е толкова обширна и устойчива,

че няма значение какво правим.

Може да е било вярно преди 10 000 години,

може би дори преди 1000,

но през последните 100, особено през последните 50,

ние драстично намалихме всички богатства,

които ни осигуряват живот -

въздуха, водата, дивата природа.

Новите технологии ни помагат да разгадаем

природата на природата,

характера на това, което се случва.

Показва ни нашето влияние върху Земята.

Първо трябва да осъзнаеш, че имаш проблем.

И, за щастие, в наши дни

сме научили много повече за проблемите, отколкото се е знаело в миналото.

А със знанието идва и грижата.

А когато сме загрижени, има надежда,

че можем да открием трайно място за себе си

в естествените системи, които ни подкрепят.

Само че първо трябва да знаем.

Преди 3 години се запознах с Джон Ханке -

шефа на Google Земя -

и му казах колко ми харесва да държа света в ръцете си

и косвено да го изследвам.

Но го попитах: "Къде ще свършите?

Свършихте много добра работа със земята, сушата.

Ами водата?"

Оттогава имам огромното удоволствие да работя с хората от Гугъл,

с DOER (Дълбоко Проучване и Изследване на Океана) Marine, с Националното Географско Дружество,

с някои от най-добрите институции и учени в целия свят -

тези, които бихме могли да вербуваме за каузата

да включим океана в Google Земя.

И едва от тази седмица, от понеделник

Google Земя е цяла.

Представете си: като започнем от конферентния център,

можем да открием близкия аквариум,

можем да видим къде седим

и след това покрай брега можем да стигнем до големия аквариум, до океана

и четирите морски светилища на Калифорния,

и новата мрежа от държавния морски резерв,

който започва да пази и възстановява някои от активите.

Можем да прелетим до Хаваите

и да видим истинските Хавайски острови...

Не само това, което се подава над повърхността,

но и това, което е отдолу.

За да видим - почакайте малко - пляс!

и сме там -

в океана и виждаме това, което виждат китовете.

Можем да изследваме другата страна на Хавайските острови.

Всъщност с Google Земя можем да плуваме, където си искаме

и да отидем на гости на гърбавите китове.

Това са учтиви гиганти, с които имах удоволствието да се срещна

много пъти лице в лице под водата.

С нищо не може да се сравни изживяването да си лично изследван от кит.

Можем и да отидем до най-дълбокото място:

Марианската падина, дълбока 11 километра,

където досега са били само двама души.

Представете си - само 11 километра,

а само двама души са били там - преди 49 години.

Да пътуваш в една посока е лесно.

Имаме нужда от нови подводници за дълбоко гмуркане.

Какво ще кажете да се раздават награди от фондацията X Prize за изследване на океана?

Трябва да видим падините, подводните планини

и да разберем живота в дълбокото море.

Сега можем да отидем до Арктика.

Само преди 10 години стоях на леда на северния полюс.

Този век можем да имаме Северен ледовит океан без лед.

Това е лоша новина за белите мечки.

Това е лоша новина и за нас.

Излишният въглероден двуокис не само че допринася за глобалното затопляне,

но и променя химическия състав на океана,

като повишава киселинността на водата.

Това е лоша новина за кораловите рифове и планктона, който произвежда кислород.

Лоша новина и за нас.

Изхвърляме стотици милиона тона пластмаса

и други боклуци в океана.

Милиони тонове изхвърлени рибарски мрежи,

които продължават да убиват.

Задръстваме океана, кръвоносната система на планетата,

и унищожаваме стотици милиона тона дива природа,

живот, основан на въглерода.

Варварски убиваме акули за супа от перки на акула

и така подкопаваме хранителната верига, която определя химическия състав на планетата

и влияе върху цикъла на въглерода, на азота,

цикъла на кислорода, на водата,

системата, която поддържа нашия живот.

Все още убиваме синьолюспестата риба тон, наистина застрашена

и много по-ценна жива, отколкото мъртва.

всички те са части от нашата система за поддържане на живота.

Убиваме с дълги въжета с кукички на всеки метър,

които се простират на повече от 50 мили.

Индустриалните траулери и влекачи стържат дъното на морето

като булдозери и отнасят всичко по пътя си.

С Google Земя можете да видите как траулерите

в Китай, Северно море, Мексиканския залив

разтърсват основата на нашата система за поддържане на живота,

разорават и сеят смърт по пътя си.

Следващия път, когато ядете суши, сашими,

риба меч или коктейл от скариди,

или нещо друго от животните в океана,

помислете за истинската цена.

За всеки килограм, който отива на пазара,

5, може би, дори 50 килограма

се улавят успоредно в мрежите и се изхвърлят.

Това е резултатът от незнанието,

че има граници на това, което можем да извадим от морето.

Тази графика показва намаляването на живота в океана

от 1900 до 2000 година.

Най-високата концентрация е в червено.

Представяте ли си, в течение на моя живот

са били убити 90% от големите риби.

Повечето от костенурките, акулите, рибите тон и китовете

са много по-малко.

Но има и добри новини:

10% от големите риби са все още живи.

Все още има някои сини китове.

Все още има малко крил (храна за китове) в Антарктика.

Има няколко стриди в Залива Чесапийк

Половината от кораловите рифове са все още в доста добра форма,

скъпоценен колан, който препасва средата на планетата.

Все още има време да променим нещата,

но не много.

Но бизнес както обикновено, означава, че след 50 години

може да няма коралови рифове

и търговски риболов, просто защото няма да има риба.

Представете си океана без риба.

Представете си какво означава това за нашата система за поддържане на живота.

Естествените системи на земята също са в голяма беда,

но проблемите са по-очевидни

и се предприемат някои действия за защита на дърветата, водосборите и дивата природа.

През 1872 с основаването на Националния парк Йелоустоун

САЩ започнаха създаването на система от паркове,

които, според някои, са най-добрата идея на Америка.

Около 12% от сушата на земята е защитена

което опазва биологичното разнообразие, създават се въглеродни резервоари,

произвежда се кислород и се опазват водосборите.

И през 1972 тази нация започна да работи върху изграждането на свой партньор в морето -

Националните морски светини.

Още една страхотна идея.

Добрата новина е, че

има повече от 4000 места в морето по целия свят,

които са защитени по някакъв начин.

И можете да ги откриете на Google Земя.

Лошата новина е, че

трябва доста да ги търсите, докато ги намерите.

През последните три години, например,

САЩ защитиха 544 000 кв. километри от океана като национални паметници.

Това обаче увеличи защитената океанска територия само

от 0.6% на 0.8% в целия свят.

Защитените територии се възстановяват,

но отнема много време да се развият отново

50 годишни костури, морски дяволи или акули,

или 200 годишен оранжев хоплостет,

Ние не консумираме 200 годишни крави или пилета.

Защитените територии дават надежда, че

съществата от мечтата на Ед Уилсън

за енциклопедия на живота или преброяване на морските видове

ще съществуват не само на списък,

снимка или текст.

С учени по целия свят сме изследвали 99% от океана,

отворен за риболов, сондиране, изкопаване, разтоварване и какво ли не,

за да търсим надежда и да се опитаме да открием

начин да осигурим бъдеще за тях и за нас.

Като например Арктика -

сега имаме единствен шанс да оправим нещата.

Или Антарктида, където континентът е защитен,

докато крил, китове и риби се изтръгват от заобикалящия ги океан.

4,8 млн кв. километри плаваща гора в Саргасово море

се събират за изхранване на кравите.

97% от територията на островите Галапагос са защитени,

а съседното море се опустошава от риболова.

Същото се отнася и за Аржентина,

където Патагонският шелф е в сериозна беда.

Открито море, където пътуват китовете, рибите тон и делфините -

най-голямата и най-слабо защитена екосистема на Земята,

пълна със светещи същества,

които живеят в тъмната вода, средно на около 3,2 километра дълбочина.

Те проблясват, искрят и блестят

със своята собствена, жива светлина.

В океана все още има места, девствени като тези, които помня от детството си.

Следващите 10 години са, може би, най-важните,

а следващите 10 000 - най-добрият шанс за нашия вид

да защити това, което е останало от естествената система, която ни дарява живот.

За да се справим с промените в климата, имаме нужда от нови източници на енергия.

Имаме нужда от нови, по-добри начини да се справим с бедността, войните и болестите.

Имаме нужда от много неща, за да направим света по-добро място.

Нищо обаче няма да има значение,

ако не успеем да защитим океана.

Нашата съдба и океанът са едно и също.

Трябва да направим за океана това, което Ал Гор направи за небето.

Иницииран е световен план за действие

с Международния съюз за защита на природата и природните ресурси

за защита на биоразнообразието,

за намаляване на влиянието на климатичните промени.

В открито море и крайбрежните територии,

навсякъде, където можем да открием критични места,

са необходими нови технологии за картографиране, заснемане и изследване

на тези 95% от океана, които още не сме разгледали.

Целта е да защитим биоразнообразието,

да осигурим стабилност и устойчивост.

За да изследваме океана, имаме нужда от

подводници за дълбоко гмуркане и нови технологии.

Може би имаме нужда от експедиция -

TED в океана,

която ще ни помогне да начертаем следващите стъпки.

И така, предполагам, искате да знаете какво е моето желание.

Бих желала да използвате всички средства, с които разполагате -

филми, експедиции, интернет, нови подводници,

за да възпламените обществената подкрепа за

голабална мрежа от защитени морски територии,

острови на надеждата, достатъчно големи да спасят и възстановят океана,

синьото сърце на планетата.

Колко?

Някои казват 10%, други - 30%.

Вие решете каква част от сърцето си искате да защитите.

Колкото и да е,

под 1% не е достатъчно.

Моето желание е голямо желание,

но ако го осъществим, това наистина ще промени света

и ще спомогне за оцеляването на

вида, който (както се оказа) е моят любим -

на нас самите.

За децата на днешния ден,

за децата на утрешния ден,

както никога друг път, сега е моментът.

Благодаря.

(Аплодисменти)