Маурицио Серасини: Тайният живот на рисунките

Историята на изкуството далеч не е установена. Инженерът Маурицио Серасини прекарва 30 години, търсейки изгубената картина на Леонардо да Винчи "Битката в Ангиари" и в процеса открива, че много рисунки имат слоеве от историята, скрити в тях. Те трябва ли да бъдат видени?

През 1975 г., се срещнах във Флоренция с професор, Карло Педрети,

бившият ми професор по история на изкуството и сега

известен изследовател на Леонардо да Винчи.

Той ме помоли да намеря технологичен начин

да разкрия тайната, която съществуваше от векове

за изгубен шедьовър на Леонардо да Винчи,

"Битката в Ангиари", която трябваше да се намира

в Залата на 500-те на Палазо Вечио във Флоренция.

В средата на 1970-те години, нямаше много възможности

за биоинженер като мен, особено в Италия, и

реших заедно с няколко изследователи от САЩ

и Универитета във Флоренция, да започна да взимам проби от стенописите,

декорирани от Васари в дългите стени на Залата на 500-те,

като търся загубената картина на Леонардо да Винчи.

За съжаление, по това време не знаехме

че тя не беше там, където я търсехме,

защото трябваше да се задълбочим и изследването

спря в 2000 г.,

благодарение на интереса и ентусиазма на семейство Гинес.

По това време се опитвахме да възстановим

начина, по който Залата на 500-те изглеждаше преди ремоделирането

и така наречената Сала Гранде, която беше построена през 1494 г.

и да открием оргиналните врати и прозорци,

и за да направим това, създадохме 3D модел

и след това, с термография, открихме

скритите прозорци. Това са оргиналните прозорци

на Зала Гранде. Открихме и височината

на тавана и можахме да реконструираме

цялата оригинална зала,

по начина, по който тя изглеждаше преди Васари

и я реконструирахме,

включително стълбище, което беше много важно

за да сложим "Битката в Ангиари"

в специфична площ в един от инструментите.

Научихме и че Васари, който бил нает

да ремоделира Залата на 500-те между 1560 г. и 1574 г.

От Великия дук Косимо І от фамилията Медичи,

имаме най-малко два примера, че той е спасил шедьоври,

като е сложил тухлена стена пред тях

и е оставил малко въздушно пространство.

Този, който виждаме тук, Масачио, църквата на Санта Мария Новела във Флоренция

и казах, че може би Висари е направил нещо като това,

с тази велика творба на Леонардо да Винчи,

защото е бил негов почитател.

Построихме и някои много сложни радио антени,

само да тестваме двете стени, като търсим въздушно пространство.

Открихме голямо въздушно пространство на десния панел на източната стена,

и ето къде

смятаме, че "Битката в Ангиари"

или поне частта от нея, която познаваме, е била нарисувана

и която се нарича "Битката за Стандарт" би трябвало да се намира.

До тук, за съжаление,

през 2004 г., проекта

спря. Поради много политически причини.

Решех да се върна в университета си

и в Университета в Калифорния, Сан Диего,

и предложих да октрия изследователски център

за инженерни науки за културно наследство.

През 2007 г., създадохме CISA3 като изследователски център

за културно наследство, по-специално за изкуство, архитектура

и археология. Студентите започнаха да идват

и започнахме да създаваме технологии, защото

от това се нуждаем, за да напредваме

и да вършим работа.

Върнахме се в Залата на 500-те през 2011 г.

с голяма група студенти

и колегата ми, професор Фалко Кустер,

който сега е директор на CISA3

върнахме се, защото знаехме какво да търсим,

за да открием, дали нещо беше останало.

Бяхме уверени, макар и ограничени,

поради няколко причини, които няма да обяснявам,

само с ендоскопия, от многото възможности, които имахме

и с 4 мм камера, прикрепена към нея,

Успяхме да документираме и взехме

няколко фрагмента от това, което се оказа, че е

червеникав цвят, черен цвят и няколко

бежови фрагмента, които по-късно

прегледахме чрез по-сложни опити,

XRF, рентгенова дифракция и резултатите

бяха много позитивни. Това показваше, че наистина

сме намерили няколко пигмента и знаехме,

че никой друг художник не беше рисувал тази стена

преди Васари да дойде след около 60 години,

затова тези пигменти са тясно свързани със стенописите

и най-вероятно принадлежат на Леонардо да Винчи.

Търсим най-високо оцененото

произведение на изкуството.

Това е най-значимият

хонорар, който Леонардо да Винчи е получил

и за рисуването на този шедьовър, той е бил наречен

художник номер едно.

Аз също имах привилегията, защото от 37 години

работех върху няколко шедьовъра, които можете да видите зад мен,

но какво правех? За да имам достъп, например,

до консервация. Вижте тук лицето на

Мадоната на стола, което, когато ултравиолетова светлина свети на него,

виждате друга жена,

бих казал, стара жена.

Там все още има много лак, няколко ретуша

и няколко ретуша върху чистото. Става много видимо.

Технологията ни помогна да напишем нови страници

от историята ни или поне да осъвременим страниците на историята ни.

Например, "Дамата с еднорога",

друга рисунка от Рафаел, виждате еднорога.

Много е казано и писано за еднорога, но

ако сложите рентген на еднорога, той се превръща в плюшено куче.

И - (Смях) - няма проблем, но за съжаление,

когато продължихме с научните опити върху тази рисунка,

се оказа, че Рафаел не е нарисувал еднорога,

не е нарисувал плюшеното куче, оставил е рисунката незавършена

и всичко написано за този екзотичен символ

еднорога - (Смях) - за съжаление,

не е много надежно. (Смях)

Автентичността. Помислете за момент,

ако науката можеше да се премести в областта на автентичността

на творбите на изкуството. Щеше да има културна революция,

така да се каже, но и бих казал, пазарна революция.

Ще ви дам този пример:

Ото Марсеус, хубава рисунка, която се нарича "Замръзнал живот",

в галерията Пити, я осветихме с инфрачервена камера

и за късмет на историците по изкуство, беше потвърдено,

че има подпис на Ото Марсеус. Дори е написано

кога и къде е нарисувана.

Това беше добър резултат. Понякога не е толкова добре

и така, отново ще кажа, че автентичността и науката могат да се обединят

и да променят начина, не приносите,

но поне да положат основите на по-обективен

или бих казал, по-малко субективен принос,

отколкото това се прави сега.

Но ще кажа, че откритието, което погълна

въображението ми, е невероятно жива

рисунка под този слой, кафяв слой,

на "Обожанието на магите". Тук виждате

ръчно направен XYZ сканер със сложена върху него инфрачервена камера

и под този кафяв слой се показва

тази творба, която

е била под него.

Това е най-важната рисунка

в Италия от Леонардо да Винчи и

погледнете чудесните лица, които никой не е виждал

от пет века. Погледнете тези портрети.

Те са страхотни. Виждате как Леонардо да Винчи работи.

Виждате гениалността на творбата му,

на основният слой от панела и виждате

това страхотно нещо, бих казал, откритие,

слон. (Смях) Заради този слон,

открихме 70 нови рисунки, които не бяха виждани от векове.

Това беше истинско откритие. Разбрахме

и доказахме, че кафявото покритие, което виждаме сега,

не е направено от Леонардо да Винчи, под което видяхме

другата рисунка, която не можехме да видим

пет века и я видяхме благодарение на технологията.

Таблетът. Мислехме, ако всички ние имаме

това удоволствие, тази привилегия да видим всичко това,

да направим тези открития, какво ще кажете за други рисунки?

Мислехме за аргументирано приложение,

като използваме таблет. Нека да ви покажа симулация

на това, което можехме да направим, всеки от нас можеше да направи,

в музей.

Нека да кажа, че отивахме в музея с таблет.

Насочвахме камерата на таблета

към рисунката, която искахме да видим, ето така.

Ще кликна върху нея, правим пауза

и сега нека да ви обърна внимание на снимката,

или трябва да кажа, на камерата, която е запечатала рисунката,

след това образите, които видяхте в рисунката

са заредени. Вижте.

Можем, както казах, да ги увеличим. След това можем да ги прегледаме.

Нека намерим слона.

Трябва ни един пръст. Изтриваме

и виждаме слона. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)

Ако искаме,

можем да продължим да превъртаме и да намерим, например,

на стълбището, че цялата иконография ще бъде

сменена. Има много хора, които реконструират

от руините на стар храм нов храм,

и много хора се появяват. Виждате ли?

Не е само от любопитство, защото това променя

не само иконографията, но и иконологията,

значението на рисунката

и мислим, че това е страхотен начин, лесен начин,

до който всеки може да има достъп, да стане

повече протагонист на собственото си откритие, не само

пасивен наблюдател като нас, когато минаваме през

безкрайните стаи на музеите.

(Аплодисменти)

Друга концепция е дигиталната клиническа карта, което е очевидно,

ако говорим за реални пациенти,

но когато говорим за произведения на изкуството, за съжаление,

тази идея не е възприета.

Мислим, че това е началото,

първата стъпка на реален разговор,

която ни позволява да изследваме и да разберем

всичко в разговора ни,

техниката, материалите и ако, кога и защо

трябва да възстановяваме или по-скоро да интервенираме

в околната среда на рисунката.

Мислим, че трябва да преоткрием

духа на Ренесанса, да създадем нова дисциплина,

в която инженеринга на културно наследство е

символ на смесването на изкуство и наука.

Определено се нуждаем от нов тип инженери,

които ще направят този тип работа и

ще преоткрият тези ценности, тези културни ценности,

от които сега силно се нуждаем.

Ако искате да обобщя с една дума,

това се опитваме да правим.

Опитваме се да дадем бъдеще на миналото,

за да има бъдеще.

Докато живеем в свят на любопитство и страст,

има малко Леонардо във всеки от нас. Благодаря. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)