Лейма Гбоу: Отключете интелигентността, страстта, величието на момичетата

Носителката на Нобелова награда Лейма Гбоу ни разказва две страхотни истории -- за трансформацията на нейния живот и за неоткрития потенциал на момичетата по света. Можем ли да променим света, като отключим величието на момичетата?

Много пъти

обикалях света, за да говоря

и хората ме питаха

за предизвикателствата,

за преживяванията ми,

за това, за което съжалявам.

1998 г.:

Самотна майка на четири деца,

три месеца след като родих четвъртото ми дете,

започнах да работя

като асистент изследовател.

Отидох в северна Либерия.

Във връзка с работата,

от селото ми дадоха квартира.

В квартирата живееха самотна майка

и дъщеря й.

Момичето беше

единственото момиче в цялото село,

което беше учило

до девети клас.

Тя беше посмешището на селото.

Другите жени често казваха на майка й:

"Ти и детето ти

ще умрете бедни."

След като работих две седмици в това село,

дойде време да се връщам у дома.

Майката дойде при мен, коленичи

и каза: "Лейма, вземи дъщеря ми.

Искам тя

да стане медицинска сестра."

Окаяно бедна, живеейки в дом заедно с родителите ми,

не можех да си позволя това.

Със сълзи на очи

казах: "Не."

Два месеца по-късно

отидох в друго село

на същата служба

и бях помолена да живея с началника на селото.

Жената на началника на селото имаше това малко момиче,

със същия цвят на кожата като мен,

изключително мръсна.

Тя се разхождаше по цял ден

само по бельо.

Когато попитах: "Коя е тя?"

Тя каза: "Това е Уей.

Името й означава прасе.

Майка й умря, когато я роди

и никой не знае кой е баща й."

За две седмици тя ми стана приятелка,

спеше заедно с мен.

Донесох й дрехи втора употреба

и й купих първата кукла.

Вечерта преди да напусна селото,

тя дойде в стаята

и каза: "Лейма, не ме оставяй тук.

Искам да дойда с теб.

Искам да ходя на училище."

Окаяно бедна, без пари,

живеейки с родителите ми,

отново казах: "Не."

Два месеца по-късно

тези две села се оказаха в друга война.

До сега не зная,

къде са тези две момичета.

Бързо напред, 2004 г.:

В разгара на активизма ни,

министърът на равенството между половете в Либерия ме извика

и каза: "Лейма, имам девет годишно дете за теб.

Искам да го заведеш у дома,

защото нямаме безопасни домове."

Историята на това малко момиче:

Тя беше изнасилвана

от нейния дядо

всеки ден в продължение на шест месеца.

Тя дойде при мен кървяща,

много бледа.

Всяка вечер се връщах от работа и лягах на студения под.

Тя лягаше до мен

и казваше: "Лельо, искам да бъда добре.

Искам да ходя на училище."

2010 г.:

Млада жена стои пред президента Сърлийф

и се заклева

за това, как тя и нейните братя живеят заедно,

техните баща и майка бяха умрели по време на войната.

Тя е на 19 години; мечтата й е да отиде в колеж,

за да може да ги поддържа финансово.

Тя е много атлетична.

Едно от нещата, които се случват,

е че тя подава молба за стипендия.

Пълна стипендия. Тя я получава.

Мечтата й да ходи на училище,

желанието й да бъде образована,

най-накрая се сбъдва.

На първия учебен ден тя отива на училище.

Директорът по спортовете,

който е отговорен да я въведе в програмата,

я помолва да напусне класната стая.

И през следващите три години

нейната съдба е

да прави секс с него всеки ден,

като отплата за това, че ходи на училище.

Глобално, имаме политика,

международни апарати,

лидери.

Велики хора са обещали --

ще защитаваме децата ни

от лишения и страх.

Обединените нации са приели Конвенция за правата на детето.

Държави като Съединените щати, чували сме неща като Нито едно дете няма да бъде изоставено.

Други държави измислиха други неща.

Има и Цел за равитие през хилядолетието, наречена трета,

която се фокусира върху момичетата.

Всички тези велики разработки на велики хора

имат за цел да отведат млади хора

там, където искаме да ги отведем глобално,

мисля, че това се провали.

В Либерия, например,

нивото на бременост при тийнейджърките

е три на всеки 10 момичета.

Проституцията при тийнейджърките процъфтява.

Казаха ни, че в една общност,

когато сутрин се събудите,

виждате използвани презервативи като използвана опаковка за дъвки.

Млади, 12-годишни момичета проституират

за по-малко от долар на вечер.

Това е разбиващо сърцето, това е тъжно.

И някой ме попита,

точно преди презентацията ми на TED, преди няколко дни:

"И така, къде е надеждата?"

Преди няколко години, няколко мои приятели

решиха, че ни е нужно да свържем пропастта

между поколението ни

и поколението на младите жени.

Не е достатъчно да кажа,

че има два Нобелови лауреата от Република Либерия,

когато децата на момичетата ви са там,

без надежда или надежда не се вижда.

Създадохме пространство,

наречено Проект за трансформиране на млади момичета.

Отиваме в селски общности

и всичко, което правим, както каквото е направено в тази зала,

е да създаваме пространство.

Когато тези момичета седнат,

отключвате интелигентност,

отключвате страст,

отключвате обещание,

отключвате съсредоточаване,

отключвате велики водачи.

До сега сме работили с над 300 момичета.

И някои от тях,

които влязоха в залата много срамежливо,

направиха смели стъпки, като млади майки,

които отидоха и защитиха

правата на други млади жени.

Една млада жена, която срещнах,

майка тийнейджърка на четири деца,

която никога не беше мислила да завърши гимназия,

се дипломира успешно;

никога не беше мислила да ходи в колеж,

записа се в колеж.

Един ден тя ми каза:

"Желанието ми е да завърша колеж

и да мога да подпомагам финансово децата си."

Тя е в ситуация, където не може да намери пари,

за да отиде на училище.

Тя продава вода, продава газирани напитки

и продава карти за мобилни телефони.

Можете да си помислите, че тя ще вземе тези пари

и ще ги вложи в образованието си.

Името й е Хуанита.

Тя взима тези пари

и намира самотни майки в общността, където живее

и ги изпраща отново да ходят на училище.

Казва: "Лейма, желанието ми

е да бъда образована.

Ако не мога да бъда образована,

когато виждам някои от сестрите ми образована,

желанието ми е изпълнено.

Искам да живея по-добре.

Искам да има храна за децата ми.

Искам сексуалното насилие и експлоатацията в училищата да спрат."

Това е мечтата на африканското момиче.

Преди няколко години,

имаше едно африканско момиче.

Това момиче имаше син,

който искаше да яде парче поничка,

защото беше много гладен.

Ядосана, уплашена,

наистина разстроена

от състоянието на обществото

и състоянието на децата й,

тази млада жена основа движение,

движение от обикновени жени,

които се събраха,

за да построят мир.

Ще изпълня желанието.

Това е желание на друго африканско момиче.

Не можах да изпълня желанието на тези две момичета.

Не можах да го направя.

Това бяха нещата, които минаваха през главата на тази млада жена --

не можах, не можах, не можах.

И така, ще направя това.

Жени излизаха,

протестираха срещу брутален диктатор,

говориха без страх.

Не само желанието за ядене на парче поничка се сбъдна,

желанието за мир се сбъдна.

Тази млада жена

искаше също да ходи на училище.

Тя се записа в училище.

Тази млада жена искаше да й се случат други неща,

те й се случиха.

Сега, тази млада жена съм аз,

Нобелов лауреат.

Сега съм на пътешествие,

за да изпълня желанието,

с моя скромен капацитет,

на малки африкански момичета --

желанието да бъдат образовани.

Основахме фондация.

Даваме четири годишни пълни стипендии

на момичета от села, които виждаме, че имат потенциал.

Няма да ви питам много.

Била съм и в места в Съединените щати

и знам, че момичетата в тази страна

също имат желания,

желание за по-добър живот някъде в Бронкс,

желание за по-добър живот

някъде в центъра на Лос Анжелис,

желание за по-добър живот някъде в Тексас,

желание за по-добър живот някъде в Ню Йорк,

желание за по-добър живот

някъде в Ню Джърси.

Ще пътувате ли с мен,

за да помогнете на това момиче,

независимо дали то е африканско или американско момиче,

или японско момиче

да изпълни своето желание,

да изпълни своята мечта,

да постигне тази мечта?

Защото всички тези

велики иноватори и изобретатели,

с които говорихме и видяхме

през последните няколко дни

също седят в малки ъгли

в различни части на света

и всичко, за което те ни молят,

е да създадем това пространство,

което да отключи интелигентността,

да отключи страстта,

да отключи всички велики неща,

които те държат в себе си.

Нека да пътуваме заедно. Нека да пътуваме заедно.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Благодаря много.

Точно сега в Либерия,

какво от това, което виждате

е главния проблем, който Ви тревожи?

ЛГ: Бях помолена да ръководя

Либерийската инициатива за помирение.

Като част от работата ми

отивам на тези пътешествия

в различни села и градове --

13, 15 часа по мръсни пътища --

и няма община, в която съм отишла

и не съм видяла интелигентни момичета.

Но за съжаление,

перспективата за добро бъдеще,

мечтата за добро бъдеще,

е само мечта,

поради всички тези пороци.

Бременността при тийнейджърите, както казах, е епидемична.

И така, това, което ме тревожи,

е че бях на онова място

и по някакъв начин съм на това място,

и просто не искам да бъда единствената,

която е на това място.

Търся начини

други момичета да бъдат с мен.

Искам да погледна 20 години напред

и да видя, че има друго либерийско момиче,

момиче от Гана, нигерийско момиче, етиопско момиче,

което стои на тази сцена на TED.

Може би, просто може би, да казва:

"Заради този Нобелов лауреат

съм тук днес."

И така, тревожа се,

когато ги виждам като че ли няма надежда.

Но не съм песимистично настроена,

защото знам, че не отнема много,

за да ги заредя.

КА: Кажете ни едно обнадеждаващо нещо,

което сте видели, че се случва

през последната година.

ЛГ: Мога да ви кажа много обнадеждаващи неща, които съм видяла да се случват.

Но през последната година,

там, откъдето е президента Сърлийф, в нейното село,

отидохме там, за да работим с тези момичета.

Не можахме да намерим 25 момичета,

които посещават гимназия.

Всички тези момичета ходеха в златната мина

и бяха преобладаващо проститутки,

правеха други неща.

Взехме 50 от тези момичета

и работихме с тях.

Това беше в началото на изборите.

Това е място, където жените никога --

дори и по-възрастните

не седят в кръга на мъжете.

Тези момичета се събраха и основаха група

и започнаха кампания

за регистрация при гласуване.

Това е истинско селце.

Темата, която те използваха беше:

"Дори хубавите момичета гласуват."

Те можаха да мобилизират младите жени.

Но не направиха само това,

те отидоха при тези, които се състезаваха за места,

за да ги попитат: "Какво

ще дадете на момичетата от тази община,

когато спечелите?"

Един от мъжете,

който вече беше избран, беше много --

защото Либерия има едни от най-строгите закони за изнасилване

и той беше един от тези, които действително се бореха в Парламента

да премахнат този закон,

защото той го наричаше варварски.

Изнасилването не е варварско, но законът, каза той, е варварски.

И когато момичетата започнаха да му задават въпроси,

той беше много враждебен към тях.

Тези малки момичета се обърнаха към него и казаха:

"Ние ще гласуваме против вас."

Сега той не е в Парламента.

(Аплодисменти)

КА: Лейма, благодаря Ви. Много Ви благодаря, че дойдохте на TED.

ЛГ: За нищо. (КА: Благодаря Ви.)

(Аплодисменти)