Как да не плагиатстваме | Константин Вълков | TEDxNBU

Мислейки за тема, която да избере за своята TED презентация, той открива че може би всичко вече е правено и презентирано на сцените на TED по света. Така че, за да не бива обвинен в “плагиатстване” на някого, той решава да даде реч за самото плагиатство.

Константин Вълков започва да води свое собствено радио предаване на 15-годишна възраст и оттогава работи в областта. Понастоящем е програмен директор в българското частно национално радио "Дарик". Това, което най-много обича, е да взима интервюта от иновативни професионалисти и така започва собствената си серия "Иноватори".

Речта е изнесена по време на TEDx събитие, използвайки формата на конференцията TED, но организирано независимо от местната общност. Научете повече на http://ted.com/tedx

В мига, в който те канят да застанеш тук

на тази червена точка

като в онзи странен миг, за който никой
не си пожелава да се случи,

ама целият ти живот минава за 60 секунди

на бърз каданс

така и при мен минаха всички онези неща,

за които исках да говоря

и в упътването пишеше нещо от рода на:

"Говори за нещата, които обичаш,

които са истински, които са в сърцето ти,

за да те хареса публиката,

за да бъдеш по-естествен" и т.н.

и аз си спомням, че на едно малко листче

си написах десетина неща, които обичам,

които съм следял през годините,

и си мислех - може би, ако им разкажа
за тях,

защото аз наистина ги обичам,

ще им бъде много интересно.

Прибрах се вкъщи

и все пак, за да съм сигурен, че те са ОК,

за да избера все пак едно от тях,

започнах да ги проучвам от друга
гледна точка -

не от това как аз ги обичам,

а какво пише за тях тук-таме.

Много беше странно, защото в един момент

открих, че между всички тези неща, които
обичам

има една много особена, странна връзка

и тя е, че те леко се свързват или
с психични разстройства...

(смях)

или има болест, свързана с тях,

или са на ръба на изкривяването

и си казах: "Абе, я отново да видя..."

Да речем първото:

аз много обичам корида.

Обичам, защото това е един
невероятен театрален спектакъл,

защото в нея, да, наистина има смърт,

но има търсена опасност и
нетърсена опасност.

Можех много да ви говоря за корида,

обаче като видях, че в един момент

винаги ще си мисля, че страдам от това
психично заболяване,

в което мъжете си мислят, че са бикове -

още повече, то си има и име, което звучи

много научно - как не, за корида няма
да говоря.

Следващото: много харесвам бокс -

тази сладка наука.

Надявам се моят малък син да иска
да тренира бокс,

изчел съм много книги за бокс,
даже ги препрочитам,

разни хора като дойдат вкъщи на гости и

да речем, извадят някоя книга
от библиотеката и казват:

"Ти това не си го чел, само ти стоят тук
за красота",

обаче като извадят книгите за бокс -

те са вътре подчертавани и т.н.

Обаче в бокса, в тази сладка наука,

винаги се говори за насладата на единия
участник.

Само единият изпитва наслада,

ама не оная наслада за нещо друго,

а конкретно в бокса.

То пък се оказа, че и това си има име

и звучи, вижте как - меупареуниа,
нещо такова...

психично разстройство си е...

(смях)

Казах, добре... и за бокс няма
да говоря.

Третото е за младостта... понеже
аз вече съм на 38 години

и мъжът изживява една много силна

критическа... критически удари идват

и бях, съвсем случайно попаднах, наистина,
съвсем случайно,

в Рейкявик преди 3 месеца и там

единственото нещо, което си струва
да видиш

е къщата, където са се срещнали
Рейгън и Горбачов.

Един човек там ми разказа страхотна
история -

в деня преди срещата всички вестници
пишат,

че тази среща ще промени света.

Обаче много от тях наблягат на външния вид
във външната политика.

Първо, защото Горбачов е младият лидер,

който всички искат да видят, както и на
световната сцена,

второ, защото той е 20 години по-млад
от Рейгън,

а пък Рейгън го раздава леко каубой.

И всички очакват това нещо -

как ще бъдат двамата, как ще стоят
един до друг,

с какви тоалети ще бъдат техните жени
и т.н.

Срещата е в 9:00 сутринта,

Рейгън отива 3 минути по-рано, влиза
в къщата,

Горбачов идва след това

(навън е смразяващ октомврийски исландски
студ)

и естествено Горбачов излиза от колата
с една шапка,

представете си руска шапка, руски шал,
руско палто,

изглежда почти квадратен, огромен.

Рейгън също тръгва да го посреща
облечен по този начин,

но в последния момент един от съветниците
му сваля палтото

и той остава само по сако.

Всъщност, едва ли не, отивайки той помага

на 20 години по-младия да се качи.

На следващия ден всички пишат

"Рейгън в топ форма", "По-възрастният
помага на по-младия" и т.н.

Та външият вид във външната политика е
донякъде интересен,

но и за това се оказа, че има някакво
психично състояние -

неаниморфик - което звучи още по-опасно

и си казах "не, и за това няма да говоря".

Последно: последното нещо, което
най-обичам, това са самолетите.

Уви, сега точно не е най-удачният момент

да се говори за самолети,

пък аз исках да говоря за самолетите и
за гълъбите и за това

самолетите, съответно пилотите, плашат
ли се от гълъбите,

пък гълъбите какво мислят...

Но този пък страх от гълъби
е още по-лош -

перистерофобия.

И обърнах всичко наопаки.

В един момент казах "не, ще прочета
отново какви са указанията".

Трябваше ми наистина един момент

(а един момент е 1,5 минути)

и всичко в главата ми се преобърна наопаки.

Първото, което знаех със сигурност е,
че всичко вече

е правено в TED.

Няма нещо, което да не е правено.

Т.е. дори и да говоря за корида, за бокс,

за самолети, то все някъде някой го е
правил.

Второто, което направих е да прочета
указанията на английски.

Там имаше една думичка, която се
повтаряше

и тя беше "believe" (вярвай бел. ред.).

Т.е. пак - да говориш нещо, в което и ти
вярваш,

защото и публиката ще ти повярва.

Обаче в тази думичка "believe" има една
друга думичка,

която, значи "лъжа" и която пък донякъде

е потвърждение на това, което казват
в Италия:

Те най-хубавите истории са измислените.

(смях)

И си казах, добре, хайде да видим какво
ще стане, след като всичко вече е правено,

да обърнем нещата...

и като ги разбъркаш

се получават такива.. интересни неща.

(смях) (аплодисменти)

Т.е. само сменяш буквичките и виждате
какво се получава,

тук по същия начин,

и тук - ето така.

или пък може да се получи

ето това

(аплодисменти)

(музика)

Robin Thick, Pharrell Williams,

обаче всъщност е Marvin Gaye.

Сега ще чуете.

Тоест обръщаш нещата,

не казваш откъде си ги взел,

какво си направил,

и се получава нещо хубаво -

хубавите неща са добре измислените,
нали така?

Започнах да мисля в тази посока

и след като в указанията пише, че

не трябва да преписваш,

след като установих, че вече всичко
е правено,

единственото, което не е правено е
плагиатството.

(смях) (аплодисменти)

Т.е. след като казват "Не преписвай!"
- аз ще пиша за преписването.

Донякъде работя (без да съм журналист,
да си журналист е нещо много сложно),

но все пак, реших да проуча какво правят
журналистите.

Като свържеш журналист и плагиат,

попадаш на този човек, но за него след
малко.

Та, първото, което се прави е да видим
какво е плагиатство в речника,

който е на една ръка разстояние.

Там пише, че това е практиката да "свиеш"

някакви трудове, идеи или мисли,
или думи на някой друг

и да кажеш, че те идват от теб.

Това е първото нещо.

Второто е да видя цитати - кой какво е
казал за плагиатството.

Да речем, Джими Хендрикс казва това.

Следващият цитат, на който попаднах
и много ми хареса

е, че да откраднеш една идея от един човек -

това е плагиатство, ама от много хора е

проучване, не е плагиатство.

(смях) (аплодисменти)

Обаче, след това написах в Гугъл

"плагиатство цитати"

и попадам на следния цитат:

"Копирай от един, това е плагиатство,

копирай от двама, това е проучване" -
Някакъв-си-друг човек.

(смях) (аплодисменти)

И си казах - това е моята тема, защото
става интересно,

дори тук има плагиатство!

(смях)

Връщаме се на този журналист, за да

обясним какво е плагиатство, защото
новината е от тази година.

Това е Фарид Закария, който за известно
време

беше отстранен от работа до изясняване на
подробностите,

тъй като беше обвинен в плагиатство -

от всички места, в които той по някаква
причина работи (на трудов,

на авторски, колумнист и т.н.)

Те са - списание "The Times", CNN, това
се случи през 2012,

"News Week", "Washington Post", "Slate"
и т.н.

Фарид Закария, обаче, е бил на подчинение

на един по-голям журналист от него -

Майкъл Кинсли, който винаги му е казвал:

в статията си, да речем, цитирай веднъж

и после използвай на воля.

Защото ти, да речем, ако пишеш за
чийзбургери,

и сега ще ви кажа дори кой е измислил
чийзбургера,

това е Лайънъл Щурнберген, естествено,

през 1926,

т.е. ти ако пишеш за чийзбургери дълга
статия,

ти не можеш на всеки абзац, който пишеш,

да казваш: чийзбургерът, измислен от
еди-кой-си,

ти го цитираш веднъж и след това си го
използваш на воля,

защото това наистина ще затрудни целия
ритъм на текста и т.н.

Та, какво се случва с Фарид Закария

и защо го обвиняват в плагиатство.

През 1998, когато той за пръв път получава
такова обвинение,

той пише статия за мартини - за напитката,

и я публикува в сайта Slate, обаче,

някой си Макс Рудин една година по-рано,

през 1997, в American Heritage,

също пише статия за маслини,

извинете, за мартини,

(смях)

и - къде е тънката червена линия?

Макс Рудин пише следното:

"Мартинито придоби някакво особено
съвършенство, бляскава мистичност."

Тази напитка в един момент.

Фарид Закария, година по-късно, в своята
статия пише следното:

"... придоби атмосферата на мистика и
блясък"

(смях)

Продължаваме. Макс Рудин пише:

"президентът Рузвелт обичаше неговото
мартини

с чаена лъжичка маслинова саламура",

т.е. не с маслината, а с това, дето е
около маслината в буркана.

Фарид Закария, една година по-късно,
пише:

"Франклин Рузвелт добавяше към
стандартната рецепта на мартини

- познайте какво -

чаена лъжичка маслинова саламура".

Естествено, Макс Рудин казва -

той преписа от мен!

Защото наистина преписа.

Обаче откъде Макс Рудин знае,

че Рузвелт е обичал мартинито си със
саламура?

Оказва се след щателно проучване на всички
адвокати на Фарид Закария,

че единственото място, където Рузвелт

е бил забелязан от други хора

да иска чаена лъжичка маслинена
саламура

е през 1943 на срещата при затворени
врати

в Техеран между Чърчил, Сталин и Рузвелт.

Тоест Макс Рудин или е бил на тая среща

(смях)

или един от двамата други - Чърчил или
Сталин,

му е доверил, че Рузвелт обича това.

(смях)

и нашият приятел Фарид Закария се измъква,

защото и Рудин не е цититрал.

Казах си, един момент,

тук трябва да се работи малко
по-задълбочено

върху темата за плагиатството.

Попаднах на автора Джил Лапор,

който в статия в списание "The New Yorker"

за контрола на оръжията в САЩ прави едно
ново разкритие за плагиатството,

което още повече ми хареса и то е
следното:

Представете си, че вие пишете статия за
оръжията в САЩ.

Ако препишете във вашата статия

от статията на Джил Лапор в "New Yorker",

това ще бъде истинско плагиатство -

така, както е направил и Фарид Закария,

обаче, Джил Лапор пък е преписал от
една книга

за контрола на оръжията в САЩ.

Ако преписвате от книга, не от статия,
от книга,

това е литературна критика.

(смях)

И тъй като Фарид Закария пише също за
контрола на оръжията

този път се спасява по начина, че това е

литератуна критика, какво да правиш.

Продължих с проучването.

Казах си, за да е наистина интересна тази
тема,

за да й придам някаква тежест,

ще бъде много готино, ако плагиатството

е част от 7те смъртни гряха, например,

защото, става много хубаво

(смях)

и кои са 7те смъртни гряха?

Похот? - не е похот.

И чревоугодие не е.

Алчност също не е.

Леност? - Тук се хванах -

приемаме, че плагиатстваме, защото ни
мързи

и за по-лесно влизаме в Гугъл
и плагиатстваме, добре -

леност горе-долу е.

Гняв не е, завист не е, гордост не е.

Добре, имаме лек смъртен грях, продължих
с проучването.

Примери. Много е важно да имаме примери

какво е плагиатство и какво не е,

защото това изкристализира картината.

През 1938, в края на десетилетие на големи
сътресения,

най-често споменавата личност в новините

не е Рузвелт, Хитлер или Мусолини,

не е папа Пий XI, нито Лу Герик, Хауърд
Хюз или Кларк Гейбъл.

Най-много вестникарски колони през 1938
дори не са посветени на жив човек,

а на един кривокрак състезателен кон
на име Seabiscuit.

Това е оригиналът.

Най-голямата новина през 1938, според
броя на вестникарските колони,

не е нито президентът, дори не е Хитлер,
или папата, не е Бейб Рут,

или някой холивудски актьор, дори не е
човешко същество,

това е състезателният кон на име
Seabiscuit -

какво според вас е това?

Това е плагиатство, защото не е упоменат
източникът.

Това е плагиатство.

Това, което не е плагиатство е, когато
кажеш: "Според Лаура Хилербранд,

авторка на "Seabiscuit"".

Вече имаме някаква основа, върху която
да говорим.

В този момент, обаче, се появи Пол Ардън,

който винаги е пропагандирал в своите
лекции,

че като малък, когато ти си пишеш някакво
контролно

и стоиш така, сакън някой да не препише,

това е много лошо, защото не трябва
да криеш идеите си,

най-хубавото е да не ги криеш,

защото като не ги криеш, ок, някой ти ги
взима,

ти оставаш с 0, но като си с 0,

ти генерираш нови и т.н.

Пол Ардън казва, че идеите са нещо
свободно,

всеки може да си прави с тях, каквото си
иска.

Е, добре, нали в началото казаха, че

плагиатство е да откраднеш идеите или

думите на някой друг,

сега пък Пол Ардън, когото аз много
харесвам,

казва, че ... И тотално объркване настава!

Влязох в библиотека. Нямаше да стане само
с Гугъл.

Купих си най-добрата, според мнозина
автори,

дисертация на тема плагиатство, която е

от Норман Люис, който казва:

"Плагиатство е, когато използваш думите

на някого или оригиналните му идеи, без да
се позовеш на него."

Казах, ОК, след като това е дисертация

и толкова много автори я харесват,

приемаме, че това е плагиатство.

Тогава, Фарид Закария, след като е
плагиат,

за да бъде завършена темата и да приключим,

трябва да се вкара някаква класация,

за да може да се шеърне, да има вайръл
ефект,

кой е най-големият плагиат, Номер 1.

и всичко става перфектно.

Фарид Закария ли е най-големият плагиат?

Да видим.

1, 2, 3

(смях)

извадих си ги

и реших, добре, ако не му даваме

веднага първо място, ако той е на второ,

а Pharrell Williams и Thicke са на трето,

да видим кой е на първо място.

Може ли, например, на първо място да бъде

Мартин Лутър Кинг, за когото от
университета

му казват, че е преписал дипломната си
работа?

Ами, те, толкова много студенти са
преписали дипломната си работа,

така че...

(смях)

Това, че той е Мартин Лутър Кинг... ОК,

може ли д-р Ричард Оуен, който е открил

динозавъра и го е нарекъл динозавър

да бъде плагиат?

Ми, то, в науката толкова много не е ясно

кое е първо и кое е второ, и той не може.

Може ли, обаче, Дейвид Еделщайн да е

най-големият плагиат в историята?

И тук вие ще се запитате кой по дяволите

е Дейвид Еделщайн? Сега ще ви кажа...

През 2006 той пише есе за списание "New Yorker",

където заклеймява наред всички известни

писатели и журналисти тогава, през XIX и
XX век,

обвинява ги в копи-пейст с конкретни
примери

и заключава: "Всичко ли, което четем е
откраднато?"

Това поражда вълна от процесии, от
скандали и т.н.

И най-хубавото е, че в това огромно есе

за плагиатството има нещо страхотно -

То цялото есе се оказва, че е откраднато!

(смях)

Цялото есе за плагиатството е
изплагиатствано от една работа.

Така че реших, ето - той ще е на първо
място.

Обаче, какво става, ако вие ме попитате,

ама, драги, ти, не си ли си изплагиатствал

и твоята презентация?

Трябваше да си намеря бързо алиби.

Действах по следния начин:

Те ще кажат: може да го е изплагиатствал

от тези хора, от които наистина съм
откраднал за тази презентация,

и какво правим - трябва да имам някакво
алиби...

(смях)

В началото ви казах за психичните болести,

ама ако съм я откраднал, ще кажете -

той страда от клептомания, от отчаяние,

от липса на идеи, от глупост, пак не е
много хубаво...

Трябва ми някакво алиби!

Г-на с дисертацията е използвал 70
източника,

за да определи какво е плагиатство

и ако аз завоалирам определението за
плагиатство,

си помислих, че ще ми се размине.

Моето алиби може да бъде липсата на

ясна дефиниция за плагиатство.

Т.е. - връщаме се, какво е плагиатството?

Плагиатството като използване на думи или

идеи без споменаване на източника

е неточна дефиниция.

Защо? Защото - колко думи? Колко идеи?

(смях)

И това, което ми хареса е, че в същата
библиотека,

в която открих дипломната работа,

открих една книга за плагиатството,

в която се казва следното:

"Семантично погледнато плагиатството

е сходно с порнографията

(смях)

Дори и да не сме съгласни за точната
дефиниция,

винаги го разпознаваме като го видим."

(смях) (аплодисменти)

Тоест плагиатството е равно на
порнография.

Но кое е първото?

(смях)

(аплодисменти)