В мига, в който те канят да застанеш тук
на тази червена точка
като в онзи странен миг, за който никой
не си пожелава да се случи,
ама целият ти живот минава за 60 секунди
на бърз каданс
така и при мен минаха всички онези неща,
за които исках да говоря
и в упътването пишеше нещо от рода на:
"Говори за нещата, които обичаш,
които са истински, които са в сърцето ти,
за да те хареса публиката,
за да бъдеш по-естествен" и т.н.
и аз си спомням, че на едно малко листче
си написах десетина неща, които обичам,
които съм следял през годините,
и си мислех - може би, ако им разкажа
за тях,
защото аз наистина ги обичам,
ще им бъде много интересно.
Прибрах се вкъщи
и все пак, за да съм сигурен, че те са ОК,
за да избера все пак едно от тях,
започнах да ги проучвам от друга
гледна точка -
не от това как аз ги обичам,
а какво пише за тях тук-таме.
Много беше странно, защото в един момент
открих, че между всички тези неща, които
обичам
има една много особена, странна връзка
и тя е, че те леко се свързват или
с психични разстройства...
(смях)
или има болест, свързана с тях,
или са на ръба на изкривяването
и си казах: "Абе, я отново да видя..."
Да речем първото:
аз много обичам корида.
Обичам, защото това е един
невероятен театрален спектакъл,
защото в нея, да, наистина има смърт,
но има търсена опасност и
нетърсена опасност.
Можех много да ви говоря за корида,
обаче като видях, че в един момент
винаги ще си мисля, че страдам от това
психично заболяване,
в което мъжете си мислят, че са бикове -
още повече, то си има и име, което звучи
много научно - как не, за корида няма
да говоря.
Следващото: много харесвам бокс -
тази сладка наука.
Надявам се моят малък син да иска
да тренира бокс,
изчел съм много книги за бокс,
даже ги препрочитам,
разни хора като дойдат вкъщи на гости и
да речем, извадят някоя книга
от библиотеката и казват:
"Ти това не си го чел, само ти стоят тук
за красота",
обаче като извадят книгите за бокс -
те са вътре подчертавани и т.н.
Обаче в бокса, в тази сладка наука,
винаги се говори за насладата на единия
участник.
Само единият изпитва наслада,
ама не оная наслада за нещо друго,
а конкретно в бокса.
То пък се оказа, че и това си има име
и звучи, вижте как - меупареуниа,
нещо такова...
психично разстройство си е...
(смях)
Казах, добре... и за бокс няма
да говоря.
Третото е за младостта... понеже
аз вече съм на 38 години
и мъжът изживява една много силна
критическа... критически удари идват
и бях, съвсем случайно попаднах, наистина,
съвсем случайно,
в Рейкявик преди 3 месеца и там
единственото нещо, което си струва
да видиш
е къщата, където са се срещнали
Рейгън и Горбачов.
Един човек там ми разказа страхотна
история -
в деня преди срещата всички вестници
пишат,
че тази среща ще промени света.
Обаче много от тях наблягат на външния вид
във външната политика.
Първо, защото Горбачов е младият лидер,
който всички искат да видят, както и на
световната сцена,
второ, защото той е 20 години по-млад
от Рейгън,
а пък Рейгън го раздава леко каубой.
И всички очакват това нещо -
как ще бъдат двамата, как ще стоят
един до друг,
с какви тоалети ще бъдат техните жени
и т.н.
Срещата е в 9:00 сутринта,
Рейгън отива 3 минути по-рано, влиза
в къщата,
Горбачов идва след това
(навън е смразяващ октомврийски исландски
студ)
и естествено Горбачов излиза от колата
с една шапка,
представете си руска шапка, руски шал,
руско палто,
изглежда почти квадратен, огромен.
Рейгън също тръгва да го посреща
облечен по този начин,
но в последния момент един от съветниците
му сваля палтото
и той остава само по сако.
Всъщност, едва ли не, отивайки той помага
на 20 години по-младия да се качи.
На следващия ден всички пишат
"Рейгън в топ форма", "По-възрастният
помага на по-младия" и т.н.
Та външият вид във външната политика е
донякъде интересен,
но и за това се оказа, че има някакво
психично състояние -
неаниморфик - което звучи още по-опасно
и си казах "не, и за това няма да говоря".
Последно: последното нещо, което
най-обичам, това са самолетите.
Уви, сега точно не е най-удачният момент
да се говори за самолети,
пък аз исках да говоря за самолетите и
за гълъбите и за това
самолетите, съответно пилотите, плашат
ли се от гълъбите,
пък гълъбите какво мислят...
Но този пък страх от гълъби
е още по-лош -
перистерофобия.
И обърнах всичко наопаки.
В един момент казах "не, ще прочета
отново какви са указанията".
Трябваше ми наистина един момент
(а един момент е 1,5 минути)
и всичко в главата ми се преобърна наопаки.
Първото, което знаех със сигурност е,
че всичко вече
е правено в TED.
Няма нещо, което да не е правено.
Т.е. дори и да говоря за корида, за бокс,
за самолети, то все някъде някой го е
правил.
Второто, което направих е да прочета
указанията на английски.
Там имаше една думичка, която се
повтаряше
и тя беше "believe" (вярвай бел. ред.).
Т.е. пак - да говориш нещо, в което и ти
вярваш,
защото и публиката ще ти повярва.
Обаче в тази думичка "believe" има една
друга думичка,
която, значи "лъжа" и която пък донякъде
е потвърждение на това, което казват
в Италия:
Те най-хубавите истории са измислените.
(смях)
И си казах, добре, хайде да видим какво
ще стане, след като всичко вече е правено,
да обърнем нещата...
и като ги разбъркаш
се получават такива.. интересни неща.
(смях) (аплодисменти)
Т.е. само сменяш буквичките и виждате
какво се получава,
тук по същия начин,
и тук - ето така.
или пък може да се получи
ето това
(аплодисменти)
(музика)
Robin Thick, Pharrell Williams,
обаче всъщност е Marvin Gaye.
Сега ще чуете.
Тоест обръщаш нещата,
не казваш откъде си ги взел,
какво си направил,
и се получава нещо хубаво -
хубавите неща са добре измислените,
нали така?
Започнах да мисля в тази посока
и след като в указанията пише, че
не трябва да преписваш,
след като установих, че вече всичко
е правено,
единственото, което не е правено е
плагиатството.
(смях) (аплодисменти)
Т.е. след като казват "Не преписвай!"
- аз ще пиша за преписването.
Донякъде работя (без да съм журналист,
да си журналист е нещо много сложно),
но все пак, реших да проуча какво правят
журналистите.
Като свържеш журналист и плагиат,
попадаш на този човек, но за него след
малко.
Та, първото, което се прави е да видим
какво е плагиатство в речника,
който е на една ръка разстояние.
Там пише, че това е практиката да "свиеш"
някакви трудове, идеи или мисли,
или думи на някой друг
и да кажеш, че те идват от теб.
Това е първото нещо.
Второто е да видя цитати - кой какво е
казал за плагиатството.
Да речем, Джими Хендрикс казва това.
Следващият цитат, на който попаднах
и много ми хареса
е, че да откраднеш една идея от един човек -
това е плагиатство, ама от много хора е
проучване, не е плагиатство.
(смях) (аплодисменти)
Обаче, след това написах в Гугъл
"плагиатство цитати"
и попадам на следния цитат:
"Копирай от един, това е плагиатство,
копирай от двама, това е проучване" -
Някакъв-си-друг човек.
(смях) (аплодисменти)
И си казах - това е моята тема, защото
става интересно,
дори тук има плагиатство!
(смях)
Връщаме се на този журналист, за да
обясним какво е плагиатство, защото
новината е от тази година.
Това е Фарид Закария, който за известно
време
беше отстранен от работа до изясняване на
подробностите,
тъй като беше обвинен в плагиатство -
от всички места, в които той по някаква
причина работи (на трудов,
на авторски, колумнист и т.н.)
Те са - списание "The Times", CNN, това
се случи през 2012,
"News Week", "Washington Post", "Slate"
и т.н.
Фарид Закария, обаче, е бил на подчинение
на един по-голям журналист от него -
Майкъл Кинсли, който винаги му е казвал:
в статията си, да речем, цитирай веднъж
и после използвай на воля.
Защото ти, да речем, ако пишеш за
чийзбургери,
и сега ще ви кажа дори кой е измислил
чийзбургера,
това е Лайънъл Щурнберген, естествено,
през 1926,
т.е. ти ако пишеш за чийзбургери дълга
статия,
ти не можеш на всеки абзац, който пишеш,
да казваш: чийзбургерът, измислен от
еди-кой-си,
ти го цитираш веднъж и след това си го
използваш на воля,
защото това наистина ще затрудни целия
ритъм на текста и т.н.
Та, какво се случва с Фарид Закария
и защо го обвиняват в плагиатство.
През 1998, когато той за пръв път получава
такова обвинение,
той пише статия за мартини - за напитката,
и я публикува в сайта Slate, обаче,
някой си Макс Рудин една година по-рано,
през 1997, в American Heritage,
също пише статия за маслини,
извинете, за мартини,
(смях)
и - къде е тънката червена линия?
Макс Рудин пише следното:
"Мартинито придоби някакво особено
съвършенство, бляскава мистичност."
Тази напитка в един момент.
Фарид Закария, година по-късно, в своята
статия пише следното:
"... придоби атмосферата на мистика и
блясък"
(смях)
Продължаваме. Макс Рудин пише:
"президентът Рузвелт обичаше неговото
мартини
с чаена лъжичка маслинова саламура",
т.е. не с маслината, а с това, дето е
около маслината в буркана.
Фарид Закария, една година по-късно,
пише:
"Франклин Рузвелт добавяше към
стандартната рецепта на мартини
- познайте какво -
чаена лъжичка маслинова саламура".
Естествено, Макс Рудин казва -
той преписа от мен!
Защото наистина преписа.
Обаче откъде Макс Рудин знае,
че Рузвелт е обичал мартинито си със
саламура?
Оказва се след щателно проучване на всички
адвокати на Фарид Закария,
че единственото място, където Рузвелт
е бил забелязан от други хора
да иска чаена лъжичка маслинена
саламура
е през 1943 на срещата при затворени
врати
в Техеран между Чърчил, Сталин и Рузвелт.
Тоест Макс Рудин или е бил на тая среща
(смях)
или един от двамата други - Чърчил или
Сталин,
му е доверил, че Рузвелт обича това.
(смях)
и нашият приятел Фарид Закария се измъква,
защото и Рудин не е цититрал.
Казах си, един момент,
тук трябва да се работи малко
по-задълбочено
върху темата за плагиатството.
Попаднах на автора Джил Лапор,
който в статия в списание "The New Yorker"
за контрола на оръжията в САЩ прави едно
ново разкритие за плагиатството,
което още повече ми хареса и то е
следното:
Представете си, че вие пишете статия за
оръжията в САЩ.
Ако препишете във вашата статия
от статията на Джил Лапор в "New Yorker",
това ще бъде истинско плагиатство -
така, както е направил и Фарид Закария,
обаче, Джил Лапор пък е преписал от
една книга
за контрола на оръжията в САЩ.
Ако преписвате от книга, не от статия,
от книга,
това е литературна критика.
(смях)
И тъй като Фарид Закария пише също за
контрола на оръжията
този път се спасява по начина, че това е
литератуна критика, какво да правиш.
Продължих с проучването.
Казах си, за да е наистина интересна тази
тема,
за да й придам някаква тежест,
ще бъде много готино, ако плагиатството
е част от 7те смъртни гряха, например,
защото, става много хубаво
(смях)
и кои са 7те смъртни гряха?
Похот? - не е похот.
И чревоугодие не е.
Алчност също не е.
Леност? - Тук се хванах -
приемаме, че плагиатстваме, защото ни
мързи
и за по-лесно влизаме в Гугъл
и плагиатстваме, добре -
леност горе-долу е.
Гняв не е, завист не е, гордост не е.
Добре, имаме лек смъртен грях, продължих
с проучването.
Примери. Много е важно да имаме примери
какво е плагиатство и какво не е,
защото това изкристализира картината.
През 1938, в края на десетилетие на големи
сътресения,
най-често споменавата личност в новините
не е Рузвелт, Хитлер или Мусолини,
не е папа Пий XI, нито Лу Герик, Хауърд
Хюз или Кларк Гейбъл.
Най-много вестникарски колони през 1938
дори не са посветени на жив човек,
а на един кривокрак състезателен кон
на име Seabiscuit.
Това е оригиналът.
Най-голямата новина през 1938, според
броя на вестникарските колони,
не е нито президентът, дори не е Хитлер,
или папата, не е Бейб Рут,
или някой холивудски актьор, дори не е
човешко същество,
това е състезателният кон на име
Seabiscuit -
какво според вас е това?
Това е плагиатство, защото не е упоменат
източникът.
Това е плагиатство.
Това, което не е плагиатство е, когато
кажеш: "Според Лаура Хилербранд,
авторка на "Seabiscuit"".
Вече имаме някаква основа, върху която
да говорим.
В този момент, обаче, се появи Пол Ардън,
който винаги е пропагандирал в своите
лекции,
че като малък, когато ти си пишеш някакво
контролно
и стоиш така, сакън някой да не препише,
това е много лошо, защото не трябва
да криеш идеите си,
най-хубавото е да не ги криеш,
защото като не ги криеш, ок, някой ти ги
взима,
ти оставаш с 0, но като си с 0,
ти генерираш нови и т.н.
Пол Ардън казва, че идеите са нещо
свободно,
всеки може да си прави с тях, каквото си
иска.
Е, добре, нали в началото казаха, че
плагиатство е да откраднеш идеите или
думите на някой друг,
сега пък Пол Ардън, когото аз много
харесвам,
казва, че ... И тотално объркване настава!
Влязох в библиотека. Нямаше да стане само
с Гугъл.
Купих си най-добрата, според мнозина
автори,
дисертация на тема плагиатство, която е
от Норман Люис, който казва:
"Плагиатство е, когато използваш думите
на някого или оригиналните му идеи, без да
се позовеш на него."
Казах, ОК, след като това е дисертация
и толкова много автори я харесват,
приемаме, че това е плагиатство.
Тогава, Фарид Закария, след като е
плагиат,
за да бъде завършена темата и да приключим,
трябва да се вкара някаква класация,
за да може да се шеърне, да има вайръл
ефект,
кой е най-големият плагиат, Номер 1.
и всичко става перфектно.
Фарид Закария ли е най-големият плагиат?
Да видим.
1, 2, 3
(смях)
извадих си ги
и реших, добре, ако не му даваме
веднага първо място, ако той е на второ,
а Pharrell Williams и Thicke са на трето,
да видим кой е на първо място.
Може ли, например, на първо място да бъде
Мартин Лутър Кинг, за когото от
университета
му казват, че е преписал дипломната си
работа?
Ами, те, толкова много студенти са
преписали дипломната си работа,
така че...
(смях)
Това, че той е Мартин Лутър Кинг... ОК,
може ли д-р Ричард Оуен, който е открил
динозавъра и го е нарекъл динозавър
да бъде плагиат?
Ми, то, в науката толкова много не е ясно
кое е първо и кое е второ, и той не може.
Може ли, обаче, Дейвид Еделщайн да е
най-големият плагиат в историята?
И тук вие ще се запитате кой по дяволите
е Дейвид Еделщайн? Сега ще ви кажа...
През 2006 той пише есе за списание "New Yorker",
където заклеймява наред всички известни
писатели и журналисти тогава, през XIX и
XX век,
обвинява ги в копи-пейст с конкретни
примери
и заключава: "Всичко ли, което четем е
откраднато?"
Това поражда вълна от процесии, от
скандали и т.н.
И най-хубавото е, че в това огромно есе
за плагиатството има нещо страхотно -
То цялото есе се оказва, че е откраднато!
(смях)
Цялото есе за плагиатството е
изплагиатствано от една работа.
Така че реших, ето - той ще е на първо
място.
Обаче, какво става, ако вие ме попитате,
ама, драги, ти, не си ли си изплагиатствал
и твоята презентация?
Трябваше да си намеря бързо алиби.
Действах по следния начин:
Те ще кажат: може да го е изплагиатствал
от тези хора, от които наистина съм
откраднал за тази презентация,
и какво правим - трябва да имам някакво
алиби...
(смях)
В началото ви казах за психичните болести,
ама ако съм я откраднал, ще кажете -
той страда от клептомания, от отчаяние,
от липса на идеи, от глупост, пак не е
много хубаво...
Трябва ми някакво алиби!
Г-на с дисертацията е използвал 70
източника,
за да определи какво е плагиатство
и ако аз завоалирам определението за
плагиатство,
си помислих, че ще ми се размине.
Моето алиби може да бъде липсата на
ясна дефиниция за плагиатство.
Т.е. - връщаме се, какво е плагиатството?
Плагиатството като използване на думи или
идеи без споменаване на източника
е неточна дефиниция.
Защо? Защото - колко думи? Колко идеи?
(смях)
И това, което ми хареса е, че в същата
библиотека,
в която открих дипломната работа,
открих една книга за плагиатството,
в която се казва следното:
"Семантично погледнато плагиатството
е сходно с порнографията
(смях)
Дори и да не сме съгласни за точната
дефиниция,
винаги го разпознаваме като го видим."
(смях) (аплодисменти)
Тоест плагиатството е равно на
порнография.
Но кое е първото?
(смях)
(аплодисменти)