Защо съществува Вселената?

Защо има нещо вместо нищо? С други думи: Защо съществува Вселената (и защо ние сме в нея)? Философът и писател Джим Холт следва този въпрос към три възможни отговора. Или четири. Или никакви.

Защо съществува Вселената?

Защо има — Добре. Добре. (смях)

Това е една космическа мистерия.
Бъдете сериозни.

Защо съществува свят,
защо ни има нас в него,

и защо въобще съществува нещо,
вместо просто нищо?

Всъщност това е най-важният краен
въпрос "защо?"

И така, ще говоря за тайнството на
съществуването,

загадката на съществуването,

на какъв етап сме в момента по отношение
на нея,

и затова защо трябва да ви е грижа,

като наистина се надявам, че ви пука.

Философът Артур Шопенхауер е казал, че

тези, които не размишляват върху
обстоятелствата за съществуването си,

обстоятелствата за съществуването
на света,

са умствено изостанали.

Това е малко грубичко, но все пак. (смях)

Затова я наричат най-висшата

и удивителна загадка,

най-дълбокият и всепроникващ въпрос,

който човек може да зададе.

Велики мислители са били обсебени от него.

Людвиг Витгенщайн, вероятно

най-великият философ на 20-ти век,

е бил удивен, че въобще трябва да
има свят.

Той е написал в своя "Трактат,"
Твърдение 4.66,

"Не е мистично това

как са нещата в света,

а това, че светът съществува."

И ако не обичате да приемате епиграми

от един философ, опитайте с учен.

Джин Арчибалд Уийлър, един от
големите физици

на 20-ти век,

учителят на Ричард Фейнман,

изобретателят на термина "черна дупка",

та той казал, "Искам да знам

как така квантът,

как така Вселената,
как така съществуването?"

И моят приятел Мартин Еймис —

съжалявам, че ще назовавам толкова
имена в тази лекция,

така че свиквайте —

моят скъп приятел Мартин Еймис
някога каза,

че сме на около пет Айнщайна отстояние
от отговора

на загадката откъде е дошла Вселената.

А аз нямам съмнение, че тази вечер
в публиката

има пет Айнщайна.

Някой Айнщайн? Вдигнете ръце? Не? Не? Не?

Няма Айнщайни? Добре.

Та този въпрос, защо съществува
нещо вместо нищо,

този толкова важен въпрос,
е бил зададен доста късно

в интелектуалната история.

Било към края на 17-ти век,

когато го задал философът Лайбниц,

един много умен човек, този Лайбниц,

който изобретил математическият анализ

независимо от Айзък Нютон,
приблизително по същото време,

но за Лайбниц, който попитал защо
съществува нещо вместо нищо,

това не било велика загадка.

Той бил, или се преструвал, че е,

православен християнин като
метафизичен светоглед,

и казал, че е очевидно защо
светът съществува:

защото Бог го е създал.

И Бог го създал, действително, от нищото.

Ето колко е всемогъщ Бог.

Той няма нужда от вече съществуващи
материали, от които да оформи свят.

Той може да го създаде от гола пустота,

сътворение ex nihilo.

И, между другото, това е и възгледът,
който

повечето американци имат днес.

За тях няма загадка на съществуването.

Бог го е направил.

И така, нека го изведем като уравнение.

Нямам презентационни картинки, затова
ще изигравам визуализациите си,

така че използвайте въображението си.

И така, уравнението е:
Бог + Нищо = Светът.

Нали? Ето това е уравнението.

И така, може би Вие не вярвате в Бог.

Може би сте научен атеист

или ненаучен атеист,
и не вярвате в Бог,

и не сте щастливи с това.

Между другото, дори при наличието
на това уравнение,

Бог + Нищо = Светът,

вече имаме проблем:

Защо съществува Бог?

Бог не съществува просто заради логиката,

освен ако не вярвате в онтологичното
доказателство,

а се надявам да не вярвате, защото
то не е добро доказателство.

И така, можем да си представим,
че ако съществува Бог,

той може би се чуди:
"Аз съм вечен, аз съм всемогъщ,

но откъде съм дошъл?"

(смях)

Откъде, тогава, съм аз?

Бог говори на по-официален английски.

(смях)

Има теория, че Бог бил толкова отегчен от

размишленията върху загадката
със собственото му съществуване,

че създал света само за да се разсее.

Но, както и да е, нека забравим за Бог.

Като махнем Бог от уравнението:

Имаме ________ + Нищо = Светът

И сега, ако сте будист,

може да спрете дотук,

защото всъщност това, което сте получили е

Нищо = Светът,

и поради свойството на симетрия
в равенството следва, че

Светът = Нищо. Нали така?

А за един будист Светът
е просто едно голямо нищо.

Просто една огромна космическа пустота.

И ние си мислим, че има много неща
извън нас,

но това е защото сме заробени от
желанията си.

Ако оставим желанията си да се стопят
и изчезнат

ще видим света такъв, какъвто е наистина -

една празнота, пустота,

и ще изпаднем в това щастливо състояние
на нирвана,

което се дефинира като да бъдеш

достатъчно жив, за да се радваш
на смъртта си. (смях)

И така, това е будисткото мислене.

Но аз съм от Запада и загадката
на съществуването

все още ме тревожи; и така имам:

________ + —

след малко ще стане сериозно, така че —

________ + Нищо = Светът.

Какво да сложим на това празно място?

Ами, какво ще кажете за "наука"?

Науката е най-добрият ни пътеводител
към природата на действителността,

а най-фундаменталната наука е физиката.

Тя ни казва каква е всъщност голата
действителност,

разкрива ни това, което наричам ИФОВ,

Истинското и Фундаментално Обзавеждане
на Вселената.

Та може би физиката може да попълни
това празно място,

и наистина, от края на 1960-те или
около 1970-та,

физиците претендират, че дават

едно изцяло научно обяснение за това как

една Вселена като нашата може
да се е родила

от голата пустота,

една квантова флуктуация,
изникваща от празнотата.

Стивън Хокинг е един от тези физици,

след това и Алекс Виленкин,

а цялото нещо беше популяризирано

от един друг много добър физик и
мой приятел,

Лорънс Краус, който написа книга, наречена

"Една Вселена от нищо,"

и Лорънс си мисли, че е дал —

между другото, той е войнстващ атеист,

та той е премахнал Бог от картинката.

Законите на теорията на квантовото поле,

най-съвременните теории във физиката,

могат да покажат как от пълна пустота,

без наличие на пространство, време,
материя - нищо,

едно малко зрънце от лъжлив вакуум

може да изфлуктуира в реалността

и после, с чудото на раздуването,

да се уголеми до този огромен и
пъстър космос,

който виждаме около нас.

Добре, това е един наистина находчив
сценарий.

Много е спекулативен. Очарователен е.

Но имам един голям проблем с него

и той е следният:

Това е една псевдорелигиозна гледна точка.

Значи, Лорънс си мисли, че е атеист,

но той все пак робува на един религиозен
мироглед.

Той вижда физичните закони като
божии заповеди.

Законите на теорията за квантовото поле
за него са

като "fiat lux" - "Да бъде светлина."

Законите имат някаква онтологична сила
или влияние,

така че да могат да образуват бездната,

която е оплодена със съществуването.

Те могат да свикат цял свят в битието
просто от нищото.

Но това е един много примитивен поглед
върху това

какво е един физичен закон, нали?

Знаем, че физичните закони са всъщност

обобщени описания на модели и
регулярности,

които присъстват в света.

Те не съществуват извън света.

Те нямат някакъв свой собствен
онтичен облак.

Те не могат да материализират един свят

от пустотата.

Това е един много примитивен възглед

за това какво са научните закони.

И ако не ми вярвате за това,

чуйте Стивън Хокинг,

който самият е предложил модел на космоса,

който бил самосъдържащ се,

не изисквал никакви външни причини,
никакъв създател,

и след като го предложил

Хокинг допуснал, че все още е озадачен.

Казал, че този модел е просто уравнения.

Какво вдъхва огъня в тези уравнения

и създава света, който те да опишат?

Той бил озадачен от това,

така че уравненията сами по себе си не
могат да свършат магията,

Не могат да разрешат ребуса на
съществуването.

И, освен това, дори ако законите можеха
всичко това,

то защо точно този набор от закони?

Защо точно квантова теория, която описва

една вселена с определен брой сили,

частици и т.н.?

Защо не напълно различен набор от закони?

Има много, много голям брой математически
състоятелни набори от закони.

А защо не и без закони?
Защо не просто пустота?

И така, това е проблем, върху който,
ако щете вярвайте,

мислещите физици размишляват
наистина много,

като в този момент те са склонни
да минат към метафизичното,

казвайки: "Добре де, може би тези закони,

които описват нашата вселена,

са просто един от наборите закони

и описват само една част от реалността,

но може би всеки състоятелен набор
от закони

описва друга част от действителността,

и всъщност всички възможни
физически светове

наистина съществуват, наистина ги има
някъде там.

Ние просто виждаме една много мъничка
част от действителността,

която се описва със законите на теорията
на квантовото поле,

но има още много, много други светове,

части от действителността, които се описват

от съвършено различни теории,

които са невъобразимо различни от нашите,

и които са невъобразимо екзотични.

Стивън Уайнбърг, бащата

на стандартния модел на физиката
на елементарните частици,

та самият той е флиртувал с тази идея,

че всички възможни реалности
всъщност съществуват.

Също един по-млад физик, Макс Тегмарк,

който вярва, че всички математически
структури съществуват,

и че математическото съществуване е същото

като физическото съществуване,

та имаме тази неизмеримо богата
мултивселена,

която обхваща всяка логическа възможност.

И така, поемайки този метафизичен изход,

тези физици и също философи всъщност

посягат отново към една много стара идея,

която може да бъде проследена до Платон.

Това е принципът на пълнотата,
или плодовитостта,

или великата стълба на битието,

че реалността е всъщност възможно
най-пълна.

Тя е възможно най-отдалечена

от нищото.

И така, сега имаме тези две крайности.

Имаме голата празнота от една страна,

и тази визия за една реалност,

която обхваща всеки един свят,
който можем да си представим,

в другата крайност: най-пълната
възможна реалност,

нищо - най-простата възможна реалност.

Какво има между тези две крайности?

Съществуват всякакви междинни реалности,

които включват някои неща и
изключват други.

Така една от тези междинни реалности

е, да кажем, най-елегантната
математическа реалност,

която остава извън себе си
неелегантните частички,

грозните асиметрии и т.н.

Сега, има някои физици, които ще Ви кажат,

че ние всъщност живеем във възможно
най-елегантната действителност.

Мисля, че Брайън Грийн е в публиката,

и той е написал книга,
наречена "Елегантната Вселена".

Той твърди, че вселената, в която живеем,

е математически много елегантна.

Не му вярвайте. (смях)

Това е една благочестива надежда,
ще ми се да беше истина,

но мисля, че онзи ден той ми призна,

че Вселената ни е една наистина
грозна вселена.

Тя е глупаво построена,

има твърде много произволни константи
на взаимодействие

и масови съотношения,

и излишни семейства от елементарни
частици,

и какво по дяволите е тъмна енергия?

Тя е като набързо скована с подръчни
средства джаджа.

Тя не е елегантна. (смях)

Има го и най-дорбият от всички
възможни светове,

най-добрият в етичен смисъл.

Сега трябва да станете сериозни,

защото това е свят, в който
съзнателни същества

не страдат ненужно,

свят, в който не съществуват неща като

ракът при децата или Холокостът.

Това е етична концепция.

Както и да е. Та помежду нищото

и най-пълната възможна реалност

съществуват различни специални реалности.

Пустотата е специална.
Тя е най-простата възможна.

Следва възможно най-елегантната реалност.

Тя също е специален случай.

Най-пълната възможна реалност,
тя също е специална.

Какво още остава?

Има още множество надробени

обикновени реалности,

които не са по никакъв начин специални,

които са сравнително случайни.

Те са безкрайно отдалечени от нищото,

но също и безкрай не им достига
да са изцяло пълни.

Те са смесица от хаос и ред,

от математическа елегантност и грозота.

Аз бих описал тези действителности

като безкрайна посредствена и
недовършена каша,

обща реалност, един вид космическа кръпка.

А в тези действителности,

дали има божество в някоя от тях?

Може би, и то може да не е съвършено

като юдео-християнското божество.

Божеството може да не е изцяло
добро и всемогъщо.

Би могло да е 100% злонамерено,

но само 80% ефективно,

което в общи линии, мисля, описва светът,
който виждаме около нас. (смях)

Та, бих искал да предложа като решение

на загадката на съществуването,

че реалността, в която съществуваме,

е просто една от тези общи реалности.

Реалността трябва да се прояви по
някакъв начин.

Тя може или да се прояви като нищо,

или като всичко, или като нещо средно.

И ако има някаква специална
характеристика,

като това да бъде наистина елегантна,
или наистина пълна,

или наистина проста, като пустотата,

това би изисквало обяснение.

Но ако е просто една от тези случайни
общи реалности,

то за тях няма нужда от допълнително
обяснение.

И наистина, бих казал,

че това е реалността, в която живеем.

Ето това ни казва науката.

В началото на седмицата

получихме вълнуващата информация,
че теорията

за инфлационния модел на Вселената,
която предсказва една голяма,

безкрайна, хаотична, случайна,
безцелна реалност,

като една огромна пенеща се струя
шампанско,

която безкрайно бълва от бутилка,

една огромна вселена,
в по-голямата си част пуста,

с мънички джобчета,
пълни с чар, ред и мир -

това вече е потвърдено,

този инфлационен сценарий,
с помощта на наблюдения,

направени от радио телескопи в Антарктика,

които наблюдаваха характеристиките
на гравитационните вълни,

идващи точно от преди избухването
на Големия Взрив.

Сигурен съм, че всички знаете за това.

Както и да, мисля, че има някакви
доказателства,

че това е реалността, в която сме се
озовали.

И сега - защо това да Ви интересува?

Ами — (смях) —

въпросът "Защо съществува светът?",

този космически въпрос, той резонира

с един по-интимен въпрос:

Защо съществувам аз?
Защо съществувате вие?

Разбирате, нашето съществуване би
изглеждало удивително невероятно,

защото има огромен брой генетично
възможни човешки същества

(можете да ги изчислите от

броя на гените и броя на алелите и т.н.),

и крайната сметка ще ви каже,

че има около 10 на 10 000-на степен

генетично възможни хора.

Това е някъде между гугол и гуголплекс.

А броят на реално съществувалите
някога човешки същества

е 100 милиарда, или може би 50 милиарда,

една безкрайно малка трошица,
така че всички ние

сме спечелили тази удивителна
космическа лотария.

Тук сме. Така.

А в каква реалност бихме искали да живеем?

Бихме ли искали да живеем в
специална реалност?

Какво би било, ако живеехме
в най-елегантната възможна реалност?

Представте си екзистенциалния натиск
върху нас

да оправдаем това очакване,
да бъдем елегантни,

да не нарушаваме схемата.

Или какво би било ако живеехме
във възможно най-пълната реалност?

Да, тогава нашето съществуване би било
гарантирано,

защото в нашата реалност съществува

всяко едно възможно нещо,

но и изборите, които правим,
биха били безсмислени.

Ако наистина агонизирам в една
морална битка

и реша да направя правилното нещо,

то това не би имало значение,

защото има безброй

мои версии,

които също правят правилното нещо,

и безброй версии, които правят
грешното нещо.

Затова моите избори са безсмислени.

И така, не искаме да живеем в тази
специална реалност.

А що се отнася до специалната реалност
на пустотата,

в нея не бихме водили този разговор.

Затова мисля, че да живеем в една такава
обща реалност, която е посредствена,

в която има лоши и хубави неща,

и можем да направим хубавите неща
по-големи,

а лошите - по-малки...

това ни дава някаква цел в живота.

Вселената е абсурдна,

но ние все пак можем да си построим цел,

а това си е доста добра цел,

и цялата посредственост на реалността

някак много приятно резонира
с посредствеността,

която всички чувстваме дълбоко в себе си.

А аз знам, че я чувствате.

Знам, че всички сте специални,

но все пак сте някак тайничко
посредствени,

не смятате ли?

(Смях) (Аплодисменти)

Както и да е, може да кажете,
този пъзел, загадката на съществуването,

е просто едно глупаво пробутване
на мистерии.

Вие не сте удивени от съществуването
на Вселената,

а и сте в добра компания.

Бертранд Ръсел казва:

"Бих казал, че Вселената просто си е там,
и това е всичко."

Просто груб факт.

И моят професор в Колумбийския университет,
Сидни Моргенбесер,

един велик философски шегаджия,

когато му казах: "Професор Моргенбесер,

защо има нещо вместо нищо?"

той каза: "О, дори и ако беше нищо,

пак нямаше да сте доволен."

И така — (смях) — добре.

И така, не сте удивени. Не ми пука.

Но ще ви кажа нещо в заключение,

за което ви гарантирам, че ще ви удиви,

защото то вече удиви всички блестящи,

чудесни хора, които срещнах на тази
TED конференция,

когато им го казах, а то е следното:

Никога през живота си не съм имал
мобилен телефон.

Благодаря ви.

(Смях) (Аплодисменти)