WEBVTT

00:00:00.998 --> 00:00:03.001
Защо съществува Вселената?

00:00:03.001 --> 00:00:06.996
Защо има — Добре. Добре. (смях)

00:00:06.996 --> 00:00:09.838
Това е една космическа мистерия. 
Бъдете сериозни.

00:00:09.838 --> 00:00:13.414
Защо съществува свят, 
защо ни има нас в него,

00:00:13.414 --> 00:00:15.293
и защо въобще съществува нещо, 
вместо просто нищо?

00:00:15.293 --> 00:00:19.939
Всъщност това е най-важният краен 
въпрос "защо?"

00:00:19.939 --> 00:00:22.174
И така, ще говоря за тайнството на 
съществуването,

00:00:22.174 --> 00:00:23.730
загадката на съществуването,

00:00:23.730 --> 00:00:26.644
на какъв етап сме в момента по отношение 
на нея,

00:00:26.644 --> 00:00:28.894
и затова защо трябва да ви е грижа,

00:00:28.894 --> 00:00:30.810
като наистина се надявам, че ви пука.

00:00:30.810 --> 00:00:33.636
Философът Артур Шопенхауер е казал, че

00:00:33.636 --> 00:00:37.416
тези, които не размишляват върху
обстоятелствата за съществуването си,

00:00:37.416 --> 00:00:40.273
обстоятелствата за съществуването 
на света,

00:00:40.273 --> 00:00:41.936
са умствено изостанали.

00:00:41.936 --> 00:00:45.883
Това е малко грубичко, но все пак. (смях)

00:00:45.883 --> 00:00:47.560
Затова я наричат най-висшата

00:00:47.560 --> 00:00:49.854
и удивителна загадка,

00:00:49.854 --> 00:00:52.523
най-дълбокият и всепроникващ въпрос,

00:00:52.523 --> 00:00:53.583
който човек може да зададе.

00:00:53.583 --> 00:00:55.297
Велики мислители са били обсебени от него.

00:00:55.297 --> 00:00:56.901
Людвиг Витгенщайн, вероятно

00:00:56.901 --> 00:00:59.231
най-великият философ на 20-ти век,

00:00:59.231 --> 00:01:01.714
е бил удивен, че въобще трябва да 
има свят.

00:01:01.714 --> 00:01:05.718
Той е написал в своя "Трактат," 
Твърдение 4.66,

00:01:05.718 --> 00:01:08.408
"Не е мистично това

00:01:08.408 --> 00:01:09.760
как са нещата в света,

00:01:09.760 --> 00:01:12.095
а това, че светът съществува."

00:01:12.095 --> 00:01:14.313
И ако не обичате да приемате епиграми

00:01:14.313 --> 00:01:17.224
от един философ, опитайте с учен.

00:01:17.224 --> 00:01:19.825
Джин Арчибалд Уийлър, един от 
големите физици

00:01:19.825 --> 00:01:21.051
на 20-ти век,

00:01:21.051 --> 00:01:22.976
учителят на Ричард Фейнман,

00:01:22.976 --> 00:01:25.636
изобретателят на термина "черна дупка",

00:01:25.636 --> 00:01:28.059
та той казал, "Искам да знам

00:01:28.059 --> 00:01:29.792
как така квантът,

00:01:29.792 --> 00:01:32.936
как така Вселената, 
как така съществуването?"

00:01:32.936 --> 00:01:34.935
И моят приятел Мартин Еймис —

00:01:34.935 --> 00:01:37.612
съжалявам, че ще назовавам толкова
имена в тази лекция,

00:01:37.612 --> 00:01:38.987
така че свиквайте —

00:01:38.987 --> 00:01:43.963
моят скъп приятел Мартин Еймис 
някога каза,

00:01:43.963 --> 00:01:47.183
че сме на около пет Айнщайна отстояние 
от отговора

00:01:47.183 --> 00:01:49.219
на загадката откъде е дошла Вселената.

00:01:49.219 --> 00:01:51.200
А аз нямам съмнение, че тази вечер 
в публиката

00:01:51.200 --> 00:01:53.387
има пет Айнщайна.

00:01:53.387 --> 00:01:54.890
Някой Айнщайн? Вдигнете ръце? Не? Не? Не?

00:01:54.890 --> 00:01:56.052
Няма Айнщайни? Добре.

00:01:56.052 --> 00:02:00.274
Та този въпрос, защо съществува
нещо вместо нищо,

00:02:00.274 --> 00:02:02.242
този толкова важен въпрос, 
е бил зададен доста късно

00:02:02.242 --> 00:02:04.552
в интелектуалната история.

00:02:04.552 --> 00:02:07.031
Било към края на 17-ти век,

00:02:07.031 --> 00:02:09.993
когато го задал философът Лайбниц,

00:02:09.993 --> 00:02:11.736
един много умен човек, този Лайбниц,

00:02:11.736 --> 00:02:13.886
който изобретил математическият анализ

00:02:13.886 --> 00:02:16.740
независимо от Айзък Нютон,
приблизително по същото време,

00:02:16.740 --> 00:02:19.342
но за Лайбниц, който попитал защо
съществува нещо вместо нищо,

00:02:19.342 --> 00:02:21.535
това не било велика загадка.

00:02:21.535 --> 00:02:23.931
Той бил, или се преструвал, че е,

00:02:23.931 --> 00:02:26.687
православен християнин като 
метафизичен светоглед,

00:02:26.687 --> 00:02:29.702
и казал, че е очевидно защо 
светът съществува:

00:02:29.702 --> 00:02:32.164
защото Бог го е създал.

00:02:32.164 --> 00:02:35.449
И Бог го създал, действително, от нищото.

00:02:35.449 --> 00:02:36.960
Ето колко е всемогъщ Бог.

00:02:36.960 --> 00:02:40.602
Той няма нужда от вече съществуващи 
материали, от които да оформи свят.

00:02:40.602 --> 00:02:42.762
Той може да го създаде от гола пустота,

00:02:42.762 --> 00:02:44.236
сътворение ex nihilo.

00:02:44.236 --> 00:02:45.181
И, между другото, това е и възгледът, 
който

00:02:45.181 --> 00:02:48.020
повечето американци имат днес.

00:02:48.020 --> 00:02:49.734
За тях няма загадка на съществуването.

00:02:49.734 --> 00:02:51.302
Бог го е направил.

00:02:51.302 --> 00:02:53.888
И така, нека го изведем като уравнение.

00:02:53.888 --> 00:02:56.515
Нямам презентационни картинки, затова
ще изигравам визуализациите си,

00:02:56.515 --> 00:02:57.950
така че използвайте въображението си.

00:02:57.950 --> 00:03:03.804
И така, уравнението е: 
Бог + Нищо = Светът.

00:03:03.804 --> 00:03:07.118
Нали? Ето това е уравнението.

00:03:07.118 --> 00:03:08.851
И така, може би Вие не вярвате в Бог.

00:03:08.851 --> 00:03:10.681
Може би сте научен атеист

00:03:10.681 --> 00:03:14.015
или ненаучен атеист,
и не вярвате в Бог,

00:03:14.015 --> 00:03:15.433
и не сте щастливи с това.

00:03:15.433 --> 00:03:18.137
Между другото, дори при наличието 
на това уравнение,

00:03:18.137 --> 00:03:20.039
Бог + Нищо = Светът,

00:03:20.039 --> 00:03:21.725
вече имаме проблем:

00:03:21.725 --> 00:03:24.759
Защо съществува Бог?

00:03:24.759 --> 00:03:26.962
Бог не съществува просто заради логиката,

00:03:26.962 --> 00:03:28.775
освен ако не вярвате в онтологичното 
доказателство,

00:03:28.775 --> 00:03:31.102
а се надявам да не вярвате, защото
то не е добро доказателство.

00:03:31.102 --> 00:03:34.263
И така, можем да си представим, 
че ако съществува Бог,

00:03:34.263 --> 00:03:37.413
той може би се чуди: 
"Аз съм вечен, аз съм всемогъщ,

00:03:37.413 --> 00:03:39.843
но откъде съм дошъл?"

00:03:39.843 --> 00:03:42.013
(смях)

00:03:42.013 --> 00:03:43.432
Откъде, тогава, съм аз?

00:03:43.432 --> 00:03:46.640
Бог говори на по-официален английски.

00:03:46.640 --> 00:03:48.629
(смях)

00:03:48.629 --> 00:03:51.677
Има теория, че Бог бил толкова отегчен от

00:03:51.677 --> 00:03:53.466
размишленията върху загадката 
със собственото му съществуване,

00:03:53.466 --> 00:03:56.388
че създал света само за да се разсее.

00:03:56.388 --> 00:03:58.500
Но, както и да е, нека забравим за Бог.

00:03:58.500 --> 00:03:59.857
Като махнем Бог от уравнението: 


00:03:59.857 --> 00:04:02.980
Имаме ________ + Нищо = Светът

00:04:02.980 --> 00:04:04.761
И сега, ако сте будист,

00:04:04.761 --> 00:04:06.505
може да спрете дотук,

00:04:06.505 --> 00:04:08.474
защото всъщност това, което сте получили е

00:04:08.474 --> 00:04:10.050
Нищо = Светът,

00:04:10.050 --> 00:04:11.563
и поради свойството на симетрия 
в равенството следва, че

00:04:11.563 --> 00:04:13.918
Светът = Нищо. Нали така?

00:04:13.918 --> 00:04:16.337
А за един будист Светът
е просто едно голямо нищо.

00:04:16.337 --> 00:04:19.442
Просто една огромна космическа пустота.

00:04:19.442 --> 00:04:21.995
И ние си мислим, че има много неща 
извън нас,

00:04:21.995 --> 00:04:24.560
но това е защото сме заробени от 
желанията си.

00:04:24.560 --> 00:04:27.271
Ако оставим желанията си да се стопят 
и изчезнат

00:04:27.271 --> 00:04:30.151
ще видим света такъв, какъвто е наистина -

00:04:30.151 --> 00:04:32.131
една празнота, пустота,

00:04:32.131 --> 00:04:34.313
и ще изпаднем в това щастливо състояние 
на нирвана,

00:04:34.313 --> 00:04:36.136
което се дефинира като да бъдеш

00:04:36.136 --> 00:04:39.454
достатъчно жив, за да се радваш 
на смъртта си. (смях)

00:04:39.454 --> 00:04:41.333
И така, това е будисткото мислене.

00:04:41.333 --> 00:04:44.832
Но аз съм от Запада и загадката 
на съществуването

00:04:44.832 --> 00:04:46.815
все още ме тревожи; и така имам:

00:04:46.815 --> 00:04:48.423
________ + —

00:04:48.423 --> 00:04:50.581
след малко ще стане сериозно, така че —

00:04:50.581 --> 00:04:53.607
________ + Нищо = Светът.

00:04:53.607 --> 00:04:54.830
Какво да сложим на това празно място?

00:04:54.830 --> 00:04:56.678
Ами, какво ще кажете за "наука"?

00:04:56.678 --> 00:05:00.229
Науката е най-добрият ни пътеводител 
към природата на действителността,

00:05:00.229 --> 00:05:03.244
а най-фундаменталната наука е физиката.

00:05:03.244 --> 00:05:06.214
Тя ни казва каква е всъщност голата 
действителност,

00:05:06.214 --> 00:05:08.840
разкрива ни това, което наричам ИФОВ,

00:05:08.840 --> 00:05:11.830
Истинското и Фундаментално Обзавеждане 
на Вселената.

00:05:11.830 --> 00:05:14.482
Та може би физиката може да попълни 
това празно място,

00:05:14.482 --> 00:05:19.544
и наистина, от края на 1960-те или 
около 1970-та,

00:05:19.544 --> 00:05:23.207
физиците претендират, че дават

00:05:23.207 --> 00:05:26.327
едно изцяло научно обяснение за това как

00:05:26.327 --> 00:05:29.322
една Вселена като нашата може 
да се е родила

00:05:29.322 --> 00:05:31.201
от голата пустота,

00:05:31.201 --> 00:05:34.281
една квантова флуктуация, 
изникваща от празнотата.

00:05:34.281 --> 00:05:36.339
Стивън Хокинг е един от тези физици,

00:05:36.339 --> 00:05:38.645
след това и Алекс Виленкин,

00:05:38.645 --> 00:05:40.378
а цялото нещо беше популяризирано

00:05:40.378 --> 00:05:42.571
от един друг много добър физик и 
мой приятел,

00:05:42.571 --> 00:05:45.103
Лорънс Краус, който написа книга, наречена

00:05:45.103 --> 00:05:47.229
"Една Вселена от нищо,"

00:05:47.229 --> 00:05:49.445
и Лорънс си мисли, че е дал —

00:05:49.445 --> 00:05:51.526
между другото, той е войнстващ атеист,

00:05:51.526 --> 00:05:53.150
та той е премахнал Бог от картинката.

00:05:53.150 --> 00:05:55.531
Законите на теорията на квантовото поле,

00:05:55.531 --> 00:05:57.432
най-съвременните теории във физиката, 


00:05:57.432 --> 00:05:58.750
могат да покажат как от пълна пустота,

00:05:58.750 --> 00:06:00.975
без наличие на пространство, време, 
материя - нищо,

00:06:00.975 --> 00:06:04.420
едно малко зрънце от лъжлив вакуум

00:06:04.420 --> 00:06:06.393
може да изфлуктуира в реалността

00:06:06.393 --> 00:06:08.375
и после, с чудото на раздуването,

00:06:08.375 --> 00:06:11.460
да се уголеми до този огромен и 
пъстър космос,

00:06:11.460 --> 00:06:13.215
който виждаме около нас.

00:06:13.215 --> 00:06:16.769
Добре, това е един наистина находчив 
сценарий.

00:06:16.769 --> 00:06:19.537
Много е спекулативен. Очарователен е.

00:06:19.537 --> 00:06:21.865
Но имам един голям проблем с него

00:06:21.865 --> 00:06:23.750
и той е следният:

00:06:23.750 --> 00:06:25.221
Това е една псевдорелигиозна гледна точка.

00:06:25.221 --> 00:06:27.217
Значи, Лорънс си мисли, че е атеист,

00:06:27.217 --> 00:06:29.965
но той все пак робува на един религиозен 
мироглед.

00:06:29.965 --> 00:06:34.734
Той вижда физичните закони като 
божии заповеди.

00:06:34.734 --> 00:06:36.784
Законите на теорията за квантовото поле 
за него са

00:06:36.784 --> 00:06:39.395
като "fiat lux" - "Да бъде светлина."

00:06:39.395 --> 00:06:43.834
Законите имат някаква онтологична сила 
или влияние,

00:06:43.834 --> 00:06:45.941
така че да могат да образуват бездната,

00:06:45.941 --> 00:06:47.781
която е оплодена със съществуването.

00:06:47.781 --> 00:06:50.688
Те могат да свикат цял свят в битието 
просто от нищото.

00:06:50.688 --> 00:06:52.635
Но това е един много примитивен поглед 
върху това

00:06:52.635 --> 00:06:54.108
какво е един физичен закон, нали?

00:06:54.108 --> 00:06:57.363
Знаем, че физичните закони са всъщност

00:06:57.363 --> 00:07:00.407
обобщени описания на модели и 
регулярности,

00:07:00.407 --> 00:07:01.612
които присъстват в света.

00:07:01.612 --> 00:07:03.985
Те не съществуват извън света.

00:07:03.985 --> 00:07:05.965
Те нямат някакъв свой собствен 
онтичен облак.

00:07:05.965 --> 00:07:07.960
Те не могат да материализират един свят

00:07:07.960 --> 00:07:09.278
от пустотата.

00:07:09.278 --> 00:07:10.809
Това е един много примитивен възглед

00:07:10.809 --> 00:07:12.993
за това какво са научните закони.

00:07:12.993 --> 00:07:14.988
И ако не ми вярвате за това,

00:07:14.988 --> 00:07:16.790
чуйте Стивън Хокинг,

00:07:16.790 --> 00:07:20.825
който самият е предложил модел на космоса,

00:07:20.825 --> 00:07:21.901
който бил самосъдържащ се,

00:07:21.901 --> 00:07:25.539
не изисквал никакви външни причини, 
никакъв създател,

00:07:25.539 --> 00:07:27.267
и след като го предложил

00:07:27.267 --> 00:07:29.681
Хокинг допуснал, че все още е озадачен.

00:07:29.681 --> 00:07:32.993
Казал, че този модел е просто уравнения.

00:07:32.993 --> 00:07:35.852
Какво вдъхва огъня в тези уравнения

00:07:35.852 --> 00:07:38.774
и създава света, който те да опишат?

00:07:38.774 --> 00:07:39.907
Той бил озадачен от това,

00:07:39.907 --> 00:07:43.712
така че уравненията сами по себе си не 
могат да свършат магията,

00:07:43.712 --> 00:07:45.850
Не могат да разрешат ребуса на 
съществуването.

00:07:45.850 --> 00:07:48.763
И, освен това, дори ако законите можеха 
всичко това,

00:07:48.763 --> 00:07:50.586
то защо точно този набор от закони?

00:07:50.586 --> 00:07:53.150
Защо точно квантова теория, която описва

00:07:53.150 --> 00:07:54.850
една вселена с определен брой сили,

00:07:54.850 --> 00:07:55.899
частици и т.н.?

00:07:55.899 --> 00:07:58.190
Защо не напълно различен набор от закони?

00:07:58.190 --> 00:08:01.478
Има много, много голям брой математически
състоятелни набори от закони.

00:08:01.478 --> 00:08:04.917
А защо не и без закони? 
Защо не просто пустота?

00:08:04.917 --> 00:08:06.649
И така, това е проблем, върху който, 
ако щете вярвайте,

00:08:06.649 --> 00:08:09.647
мислещите физици размишляват 
наистина много,

00:08:09.647 --> 00:08:12.755
като в този момент те са склонни 
да минат към метафизичното,

00:08:12.755 --> 00:08:14.970
казвайки: "Добре де, може би тези закони,

00:08:14.970 --> 00:08:16.217
които описват нашата вселена,

00:08:16.217 --> 00:08:17.952
са просто един от наборите закони

00:08:17.952 --> 00:08:19.988
и описват само една част от реалността,

00:08:19.988 --> 00:08:22.784
но може би всеки състоятелен набор 
от закони

00:08:22.784 --> 00:08:24.570
описва друга част от действителността,

00:08:24.570 --> 00:08:28.503
и всъщност всички възможни 
физически светове

00:08:28.503 --> 00:08:30.954
наистина съществуват, наистина ги има 
някъде там.

00:08:30.954 --> 00:08:33.236
Ние просто виждаме една много мъничка 
част от действителността,

00:08:33.236 --> 00:08:35.780
която се описва със законите на теорията 
на квантовото поле,

00:08:35.780 --> 00:08:37.511
но има още много, много други светове,

00:08:37.511 --> 00:08:39.278
части от действителността, които се описват

00:08:39.278 --> 00:08:41.235
от съвършено различни теории,

00:08:41.235 --> 00:08:44.251
които са невъобразимо различни от нашите,

00:08:44.251 --> 00:08:47.996
и които са невъобразимо екзотични.

00:08:47.996 --> 00:08:49.733
Стивън Уайнбърг, бащата

00:08:49.733 --> 00:08:52.174
на стандартния модел на физиката 
на елементарните частици,

00:08:52.174 --> 00:08:55.000
та самият той е флиртувал с тази идея,

00:08:55.000 --> 00:08:59.243
че всички възможни реалности 
всъщност съществуват.

00:08:59.243 --> 00:09:02.332
Също един по-млад физик, Макс Тегмарк,

00:09:02.332 --> 00:09:06.708
който вярва, че всички математически 
структури съществуват,

00:09:06.708 --> 00:09:08.845
и че математическото съществуване е същото

00:09:08.845 --> 00:09:10.612
като физическото съществуване,

00:09:10.612 --> 00:09:12.930
та имаме тази неизмеримо богата 
мултивселена,

00:09:12.930 --> 00:09:16.371
която обхваща всяка логическа възможност.

00:09:16.371 --> 00:09:19.881
И така, поемайки този метафизичен изход,

00:09:19.881 --> 00:09:22.153
тези физици и също философи всъщност

00:09:22.153 --> 00:09:24.675
посягат отново към една много стара идея,

00:09:24.675 --> 00:09:26.132
която може да бъде проследена до Платон.

00:09:26.132 --> 00:09:29.330
Това е принципът на пълнотата, 
или плодовитостта,

00:09:29.330 --> 00:09:31.243
или великата стълба на битието,

00:09:31.243 --> 00:09:35.110
че реалността е всъщност възможно 
най-пълна.

00:09:35.110 --> 00:09:36.811
Тя е възможно най-отдалечена

00:09:36.811 --> 00:09:39.706
от нищото.

00:09:39.706 --> 00:09:42.200
И така, сега имаме тези две крайности.

00:09:42.200 --> 00:09:45.499
Имаме голата празнота от една страна,

00:09:45.499 --> 00:09:47.997
и тази визия за една реалност,

00:09:47.997 --> 00:09:51.180
която обхваща всеки един свят, 
който можем да си представим,

00:09:51.180 --> 00:09:53.909
в другата крайност: най-пълната 
възможна реалност,

00:09:53.909 --> 00:09:56.802
нищо - най-простата възможна реалност.

00:09:56.802 --> 00:09:59.681
Какво има между тези две крайности?

00:09:59.681 --> 00:10:01.708
Съществуват всякакви междинни реалности,

00:10:01.708 --> 00:10:04.655
които включват някои неща и 
изключват други.

00:10:04.655 --> 00:10:06.251
Така една от тези междинни реалности

00:10:06.251 --> 00:10:11.946
е, да кажем, най-елегантната 
математическа реалност,

00:10:11.946 --> 00:10:13.621
която остава извън себе си 
неелегантните частички,

00:10:13.621 --> 00:10:16.267
грозните асиметрии и т.н.

00:10:16.267 --> 00:10:18.593
Сега, има някои физици, които ще Ви кажат,

00:10:18.593 --> 00:10:22.227
че ние всъщност живеем във възможно 
най-елегантната действителност.

00:10:22.227 --> 00:10:25.174
Мисля, че Брайън Грийн е в публиката,

00:10:25.174 --> 00:10:28.787
и той е написал книга,
наречена "Елегантната Вселена".

00:10:28.787 --> 00:10:31.058
Той твърди, че вселената, в която живеем,

00:10:31.058 --> 00:10:32.767
е математически много елегантна.

00:10:32.767 --> 00:10:34.450
Не му вярвайте. (смях)

00:10:34.450 --> 00:10:37.537
Това е една благочестива надежда, 
ще ми се да беше истина,

00:10:37.537 --> 00:10:39.450
но мисля, че онзи ден той ми призна,

00:10:39.450 --> 00:10:42.514
че Вселената ни е една наистина 
грозна вселена.

00:10:42.514 --> 00:10:43.890
Тя е глупаво построена,

00:10:43.890 --> 00:10:47.144
има твърде много произволни константи 
на взаимодействие

00:10:47.144 --> 00:10:48.810
и масови съотношения,

00:10:48.810 --> 00:10:51.588
и излишни семейства от елементарни 
частици,

00:10:51.588 --> 00:10:53.736
и какво по дяволите е тъмна енергия?

00:10:53.736 --> 00:10:57.135
Тя е като набързо скована с подръчни 
средства джаджа.

00:10:57.135 --> 00:11:01.138
Тя не е елегантна. (смях)

00:11:01.138 --> 00:11:03.881
Има го и най-дорбият от всички 
възможни светове,

00:11:03.881 --> 00:11:05.471
най-добрият в етичен смисъл.

00:11:05.471 --> 00:11:06.650
Сега трябва да станете сериозни,

00:11:06.650 --> 00:11:09.845
защото това е свят, в който 
съзнателни същества

00:11:09.845 --> 00:11:11.465
не страдат ненужно,

00:11:11.465 --> 00:11:13.334
свят, в който не съществуват неща като

00:11:13.334 --> 00:11:15.549
ракът при децата или Холокостът.

00:11:15.549 --> 00:11:16.800
Това е етична концепция.

00:11:16.800 --> 00:11:18.865
Както и да е. Та помежду нищото

00:11:18.865 --> 00:11:20.498
и най-пълната възможна реалност

00:11:20.498 --> 00:11:22.043
съществуват различни специални реалности.

00:11:22.043 --> 00:11:24.323
Пустотата е специална. 
Тя е най-простата възможна.

00:11:24.323 --> 00:11:27.833
Следва възможно най-елегантната реалност.

00:11:27.833 --> 00:11:29.197
Тя също е специален случай.

00:11:29.197 --> 00:11:31.849
Най-пълната възможна реалност, 
тя също е специална.

00:11:31.849 --> 00:11:33.365
Какво още остава?

00:11:33.365 --> 00:11:36.101
Има още множество надробени

00:11:36.101 --> 00:11:37.856
обикновени реалности,

00:11:37.856 --> 00:11:40.477
които не са по никакъв начин специални,

00:11:40.477 --> 00:11:42.029
които са сравнително случайни.

00:11:42.029 --> 00:11:44.756
Те са безкрайно отдалечени от нищото,

00:11:44.756 --> 00:11:48.682
но също и безкрай не им достига
да са изцяло пълни.

00:11:48.682 --> 00:11:51.202
Те са смесица от хаос и ред,

00:11:51.202 --> 00:11:55.400
от математическа елегантност и грозота.

00:11:55.400 --> 00:11:57.185
Аз бих описал тези действителности

00:11:57.185 --> 00:12:01.312
като безкрайна посредствена и 
недовършена каша,

00:12:01.312 --> 00:12:04.692
обща реалност, един вид космическа кръпка.

00:12:04.692 --> 00:12:06.876
А в тези действителности,

00:12:06.876 --> 00:12:09.142
дали има божество в някоя от тях?

00:12:09.142 --> 00:12:11.553
Може би, и то може да не е съвършено

00:12:11.553 --> 00:12:13.889
като юдео-християнското божество.

00:12:13.889 --> 00:12:17.196
Божеството може да не е изцяло 
добро и всемогъщо.

00:12:17.196 --> 00:12:20.527
Би могло да е 100% злонамерено,

00:12:20.527 --> 00:12:22.630
но само 80% ефективно,

00:12:22.630 --> 00:12:28.767
което в общи линии, мисля, описва светът,
който виждаме около нас. (смях)

00:12:28.767 --> 00:12:31.499
Та, бих искал да предложа като решение

00:12:31.499 --> 00:12:33.335
на загадката на съществуването,

00:12:33.335 --> 00:12:37.425
че реалността, в която съществуваме,

00:12:37.425 --> 00:12:39.481
е просто една от тези общи реалности.

00:12:39.481 --> 00:12:42.136
Реалността трябва да се прояви по 
някакъв начин.

00:12:42.136 --> 00:12:44.206
Тя може или да се прояви като нищо,

00:12:44.206 --> 00:12:47.887
или като всичко, или като нещо средно.

00:12:47.887 --> 00:12:51.578
И ако има някаква специална 
характеристика,

00:12:51.578 --> 00:12:53.768
като това да бъде наистина елегантна, 
или наистина пълна,

00:12:53.768 --> 00:12:55.376
или наистина проста, като пустотата,

00:12:55.376 --> 00:12:57.177
това би изисквало обяснение.

00:12:57.177 --> 00:13:00.336
Но ако е просто една от тези случайни 
общи реалности,

00:13:00.336 --> 00:13:02.486
то за тях няма нужда от допълнително 
обяснение.

00:13:02.486 --> 00:13:03.870
И наистина, бих казал,

00:13:03.870 --> 00:13:05.850
че това е реалността, в която живеем.

00:13:05.850 --> 00:13:08.107
Ето това ни казва науката.

00:13:08.107 --> 00:13:09.438
В началото на седмицата

00:13:09.438 --> 00:13:12.554
получихме вълнуващата информация, 
че теорията

00:13:12.554 --> 00:13:15.693
за инфлационния модел на Вселената, 
която предсказва една голяма,

00:13:15.693 --> 00:13:19.663
безкрайна, хаотична, случайна, 
безцелна реалност,

00:13:19.663 --> 00:13:23.488
като една огромна пенеща се струя 
шампанско,

00:13:23.488 --> 00:13:26.172
която безкрайно бълва от бутилка,

00:13:26.172 --> 00:13:28.264
една огромна вселена, 
в по-голямата си част пуста,

00:13:28.264 --> 00:13:32.530
с мънички джобчета, 
пълни с чар, ред и мир -

00:13:32.530 --> 00:13:34.895
това вече е потвърдено,

00:13:34.895 --> 00:13:37.797
този инфлационен сценарий, 
с помощта на наблюдения,

00:13:37.797 --> 00:13:39.890
направени от радио телескопи в Антарктика,

00:13:39.890 --> 00:13:42.713
които наблюдаваха характеристиките 
на гравитационните вълни,

00:13:42.713 --> 00:13:44.637
идващи точно от преди избухването 
на Големия Взрив.

00:13:44.637 --> 00:13:46.482
Сигурен съм, че всички знаете за това.

00:13:46.482 --> 00:13:49.306
Както и да, мисля, че има някакви 
доказателства,

00:13:49.306 --> 00:13:52.793
че това е реалността, в която сме се 
озовали.

00:13:52.793 --> 00:13:55.900
И сега - защо това да Ви интересува?

00:13:55.900 --> 00:13:57.136
Ами — (смях) —

00:13:57.136 --> 00:14:00.560
въпросът "Защо съществува светът?",

00:14:00.560 --> 00:14:02.239
този космически въпрос, той резонира

00:14:02.239 --> 00:14:03.693
с един по-интимен въпрос:

00:14:03.693 --> 00:14:06.776
Защо съществувам аз? 
Защо съществувате вие?

00:14:06.776 --> 00:14:10.376
Разбирате, нашето съществуване би
изглеждало удивително невероятно,

00:14:10.376 --> 00:14:14.695
защото има огромен брой генетично
възможни човешки същества

00:14:14.695 --> 00:14:16.099
(можете да ги изчислите от

00:14:16.099 --> 00:14:18.441
броя на гените и броя на алелите и т.н.),

00:14:18.441 --> 00:14:20.737
и крайната сметка ще ви каже,

00:14:20.737 --> 00:14:22.892
че има около 10 на 10 000-на степен

00:14:22.892 --> 00:14:24.552
генетично възможни хора.

00:14:24.552 --> 00:14:28.020
Това е някъде между гугол и гуголплекс.

00:14:28.020 --> 00:14:29.636
А броят на реално съществувалите
някога човешки същества

00:14:29.636 --> 00:14:32.130
е 100 милиарда, или може би 50 милиарда,

00:14:32.130 --> 00:14:34.195
една безкрайно малка трошица, 
така че всички ние

00:14:34.195 --> 00:14:36.125
сме спечелили тази удивителна 
космическа лотария.

00:14:36.125 --> 00:14:38.244
Тук сме. Така.

00:14:38.244 --> 00:14:41.165
А в каква реалност бихме искали да живеем?

00:14:41.165 --> 00:14:43.415
Бихме ли искали да живеем в 
специална реалност?

00:14:43.415 --> 00:14:47.644
Какво би било, ако живеехме
в най-елегантната възможна реалност?

00:14:47.644 --> 00:14:50.153
Представте си екзистенциалния натиск 
върху нас

00:14:50.153 --> 00:14:51.992
да оправдаем това очакване, 
да бъдем елегантни,

00:14:51.992 --> 00:14:53.858
да не нарушаваме схемата.

00:14:53.858 --> 00:14:56.939
Или какво би било ако живеехме
във възможно най-пълната реалност?

00:14:56.939 --> 00:14:58.950
Да, тогава нашето съществуване би било 
гарантирано,

00:14:58.950 --> 00:15:00.728
защото в нашата реалност съществува

00:15:00.728 --> 00:15:02.094
всяко едно възможно нещо,

00:15:02.094 --> 00:15:04.255
но и изборите, които правим, 
биха били безсмислени.

00:15:04.255 --> 00:15:07.250
Ако наистина агонизирам в една 
морална битка

00:15:07.250 --> 00:15:09.330
и реша да направя правилното нещо,

00:15:09.330 --> 00:15:10.525
то това не би имало значение,

00:15:10.525 --> 00:15:12.550
защото има безброй

00:15:12.550 --> 00:15:13.564
мои версии,

00:15:13.564 --> 00:15:14.961
които също правят правилното нещо,

00:15:14.961 --> 00:15:16.616
и безброй версии, които правят 
грешното нещо.

00:15:16.616 --> 00:15:18.456
Затова моите избори са безсмислени.

00:15:18.456 --> 00:15:20.740
И така, не искаме да живеем в тази 
специална реалност.

00:15:20.740 --> 00:15:23.327
А що се отнася до специалната реалност 
на пустотата,

00:15:23.327 --> 00:15:25.554
в нея не бихме водили този разговор.

00:15:25.554 --> 00:15:32.489
Затова мисля, че да живеем в една такава
обща реалност, която е посредствена,

00:15:32.489 --> 00:15:34.385
в която има лоши и хубави неща,

00:15:34.385 --> 00:15:35.927
и можем да направим хубавите неща 
по-големи,

00:15:35.927 --> 00:15:38.266
а лошите - по-малки...

00:15:38.266 --> 00:15:41.157
това ни дава някаква цел в живота.

00:15:41.157 --> 00:15:42.563
Вселената е абсурдна,

00:15:42.563 --> 00:15:44.290
но ние все пак можем да си построим цел,

00:15:44.290 --> 00:15:45.230
а това си е доста добра цел,

00:15:45.230 --> 00:15:47.895
и цялата посредственост на реалността

00:15:47.895 --> 00:15:50.500
някак много приятно резонира 
с посредствеността,

00:15:50.500 --> 00:15:52.812
която всички чувстваме дълбоко в себе си.

00:15:52.812 --> 00:15:54.446
А аз знам, че я чувствате.

00:15:54.446 --> 00:15:55.550
Знам, че всички сте специални,

00:15:55.550 --> 00:15:57.872
но все пак сте някак тайничко 
посредствени,

00:15:57.872 --> 00:15:59.261
не смятате ли?

00:15:59.261 --> 00:16:01.198
(Смях) (Аплодисменти)

00:16:01.198 --> 00:16:05.250
Както и да е, може да кажете,
този пъзел, загадката на съществуването,

00:16:05.250 --> 00:16:06.668
е просто едно глупаво пробутване 
на мистерии.

00:16:06.668 --> 00:16:10.535
Вие не сте удивени от съществуването 
на Вселената,

00:16:10.535 --> 00:16:12.170
а и сте в добра компания.

00:16:12.170 --> 00:16:14.386
Бертранд Ръсел казва:

00:16:14.386 --> 00:16:18.041
"Бих казал, че Вселената просто си е там, 
и това е всичко."

00:16:18.041 --> 00:16:19.442
Просто груб факт.

00:16:19.442 --> 00:16:22.276
И моят професор в Колумбийския университет, 
Сидни Моргенбесер,

00:16:22.276 --> 00:16:23.985
един велик философски шегаджия,

00:16:23.985 --> 00:16:25.602
когато му казах: "Професор Моргенбесер,

00:16:25.602 --> 00:16:28.098
защо има нещо вместо нищо?"

00:16:28.098 --> 00:16:30.248
той каза: "О, дори и ако беше нищо,

00:16:30.248 --> 00:16:32.244
пак нямаше да сте доволен."

00:16:32.244 --> 00:16:35.993
И така — (смях) — добре.

00:16:35.993 --> 00:16:38.355
И така, не сте удивени. Не ми пука.

00:16:38.355 --> 00:16:41.328
Но ще ви кажа нещо в заключение,

00:16:41.328 --> 00:16:43.606
за което ви гарантирам, че ще ви удиви,

00:16:43.606 --> 00:16:46.273
защото то вече удиви всички блестящи,

00:16:46.273 --> 00:16:48.586
чудесни хора, които срещнах на тази 
TED конференция,

00:16:48.586 --> 00:16:50.800
когато им го казах, а то е следното:

00:16:50.800 --> 00:16:55.302
Никога през живота си не съм имал 
мобилен телефон.

00:16:55.302 --> 00:16:57.179
Благодаря ви.

00:16:57.179 --> 00:17:01.179
(Смях) (Аплодисменти)