Дженифър Гранхолм: Предложение за екологична енергия - състезание до върха!

Дженифър Гранхолм стартира ТЕД2013 с Американския въпрос със световни импликации: Как да създадем повече работни места? Нейната голяма идея: Инвестиции в нови, алтернативни методи за произвеждане на енергия. Нейното голямо предизвикателство: Може ли да се постигне със или без нашия развален Конгрес?

Бях представенa като

бившия губернатор на Мичиган,

но всъщност аз съм учен.

Добре, политически учен, което в действителност не се брои,

но моята лаборатория беше лабораторията за демокрация,

по-точно Мичиган, и като всеки един добър учен,

аз експериментирах с политика,

търсейки решението, което би допринесло най-много добро

за най-много хора.

Обаче бях възпрепятствана от три проблема, три загадки,

които не можех да реша,

и днес бих искала да споделя с вас тези проблеми,

но най вече

аз смятам, че имам предложение за решението им.

Първият проблем,

който се отнася не само за Мичиган, но и за други щати,

е как се създават добри работни места за Америка,

в една глобална икономика?

Нека споделя с вас малко информация от моята лаборатория.

Аз бях избрана през 2002-ра, и към края на първата ми година в офиса през 2003-та,

получих обаждане от член на екипа ми, който каза:

"Губернаторе, имаме голям проблем:

В Мичиган има една малка област, наречена "Грийнвил",

население 8,000,

и изглежда, че те ще загубят главния си работодател,

хладилна фабрика, която се контролира от "Електролукс".

Аз попитах: 'колко души работят в тази фабрика'?

И той каза: '3,000 от 8-те хиляди живеещи в Грийнвил'.

Общо взето е град, собственост на една компания.

И "Електролук"с се местят в Мексико.

Тогава му казах: 'Забрави, аз съм новият губернатор.

Мога да оправя тази ситуация. Отиваме в Грийнвил

с целия ми състав и просто ще

направим оферта на "Електролукс", такава оферта, че те няма да могат да откажат.'

Така че докарах целия ми състав,

и се срещнахме с всички главни хора в малкия Грийнвил -

с майора, градския управител, управителя на локалния колеж -

и общо взето си обърнахме джобовете,

изкарахме всички карти на масата,

пробвахме всичко, за да накараме "Електролукс" да остане,

и като насъбрахме цяла купчина от 'лакомства',

ги подадохме през масата на управата на "Електролукс".

И в кошницата бяхме сложили неща като никакви такси за 20 години,

и че ще помогнем на компанията да построи нова фабрика,

и финансовата помощ за строежа. Представителя на работниците

също предложи цяла купчина поощрения,

и жертви, за да задържи работните места в Грийнвил.

Мениджмънта на "Електролукс" сграбчи цялата купчина от предложения,

и излезна от стаята

за 17 минути,

и се завърна, казвайки:

'Леле, това е най-щедрото предложение

от която и да е община, опитваща се да запази работните места.

Но нищо не може да бъде направено,

за да се компенсира факта, че можем да плащаме само $1.57 на час

в Хуарез, Мексико. Така че ние напускаме'.

И те напуснаха. И когато си заминаха,

Грийнвил се превърна в селище, опустошено от атомна бомба.

Всъщност, те взривиха фабриката.

Това е мъж, който отива на последния си работен ден.

И в месеца, в който последният хладилник излезе от производствената линия,

всички работници на "Електролук"с в Грийнвил, Мичиган

се събраха на каквото те нарекоха последна вечеря.

Беше организирана в голямa шатра в Грийнвил,

и аз отидох също, защото бях толкова разочарована като губернатор,

разочарована, че не успях да спра загубата на тези работни места

и аз исках да скърбя заедно с тях,

и когато отидох там, имаше хиляди хора.

Беше огромно събитие, хората ядяха храна от кутийки

на кръглите маси, и имаше тъжна банда, свиреща музика,

или банда, свиреща тъжна музика, най-вероятно и двете. (Смях)

И този човек дойде при мен,

целият покрит с татуировки, с коса вързана на опашка под бейзболната му шапка,

водейки двете си дъщери с него,

и той ми каза: 'Губернаторе, това са двете ми дъщери.'

Той също така каза, 'Аз съм на 48 години,

и работех в тази фабрика 30 години.

От основното ми училище, отидох в тази фабрика.

Баща ми също работеше тук', каза той.

'Дядо ми също работеше в тази фабрика.

Единственото нещо, което знам как да правя са хладилници.'

След това той погледна дъщерите си,

сложи ръка на сърцето си,

и каза: 'Губернаторе, кажете ми,

кой ще ме наеме?

Кой ще ме наеме въобще някога?'

И този въпрос беше зададен не само от този мъж,

но и от всеки друг на това събиране,

и в действително от всеки работник във всичките 50,000 фабрики,

които бяха затворени през първите 10 години на този век.

Гатанка номер едно: Как се създават работни места

в Америка при глобална икономика?

Номер две, много бързо:

Как се разрешава глобалната промяна в климата,

когато ние дори нямаме национална енергийна политика в тази страна

и защо блокирането в Конгреса се вижда като нещо нормално?

Между другото, наскоро беше проведена анкета,

която сравни процента на недоволство срещу работата на Конгреса

с една купчина други неприятни неща

и беше установено, че процента на недоволство срещу работата на Конгреса

е по-висок от процента на недоволство срещу хлебарките,

въшките, Никелблак (група), вадене на зъб, и Доналд Тръмп. (Смях)

Но почакайте, добрите новини са, че този рейтинг все пак е по-добър от

рейтинга на лабораториите за синтетични наркотици и трипер.

Имаме проблем, дами и господа.

Тъй, че аз се замислих, какъв е този проблем?

Какво е това, което виждам в лабораториите,

в лабораториите на демокрацията, какво се случва там?

Какви политически маневри са направени,

които всъщност допринасят за някакви промени

и които са одобрени и от двете страни?

Ако ви попитам, например,

каква е политиката на администрацията на Обама,

която предизвиква масови промени в страната,

какво бихте казали?

Може би ще кажете Обамакеър, въпреки, че тези не бяха доброволни промени.

Както знаем, само половината щати се записаха за това.

Може би ще кажете Актът за възстановяване, но това не беше политическа промяна.

Нещото, което предизвика масивни политически промени,

беше Състезанието до върха за обучение.

Защо? Правителството отдели $4.5 билиона

и каза на всички губернатори в Америка, състезавайте се за парите.

48 губернатора се състезаваха,

убеждавайки 48 щатски правителства да

повишат стандартите за средно образование,

за да може всички ученици да взимат класове за колежна подготовка.

Четиресет и осем щата се включиха, създавайки национална политика за обучение от началото до края.

Аз си помислих, защо не можем да направим нещо такова

и да създадем работни места в сектор за чиста енергия?

Защото въпреки всичко, ако погледнем общата сума

1.6 трилиона долара бяха инвестирани през последните 8 години

от частния сектор глобално,

и всеки долар е работно място,

но къде отиват всичките тези работни места?

Тези работни места отиват в места които имат политика за такива неща, като Китай например.

Между другото, аз отидох в Китай, за да видя какво правят те,

и те направиха невероятно шоу за групата, с която бях аз

докато стоях в дъното на стаята по времето на едната демонстрация

точно до един от китайските представители

и ние гледахме, тогава той ми каза,

'Губернаторе, кога мислите, че САЩ ще имат национална енергийна политика?'

И аз му отговорих 'Боже - Конгрес, блокади, кой знае?'

И тогава той просто каза

'Не бързайте.'

Защото те виждат възможностите в нашият застой.

Какво ли би станало, ако решим да създадем

едно предизвикателство за губернаторите в страната,

и назначим цена за включване в това предизвикателство

в същият размер, който беше приет от всичките групи в Конгреса

за Състезанието до върха за обучение, 4.5 билиона,

което звучи ужасно много, но всъщност е по-малко

от една десета от един процент от федералните разходи.

Малка грешка в закръглянето на цифрите от федерална страна.

Но цената за влизане в тази надпревара да бъде

нека кажем, да бъде целта, поставена от президента.

Той иска Конгреса да създаде стандарт за чиста енергия

от 80 процента до 2030-та,

с други думи, че трябва да получаваме 80 процента

от енергията ни от зелени ресурси към 2030-та.

Защо вместо това да не помолим всички щати да го направят?

Представете си какво може да се случи,

защото всеки регион има нещо да предложи.

Можем да вземем за пример щати като Айова и Охайо -

два много важни политически щата, между другото,

и двата губернатора биха казали

ние ще поведем страната от страна на продукцията

на вятърни турбини и вятърна енергия.

Бихме могли да кажем, че слънчевите щати, т.нар. слънчев колан

ще бъдат щатите, които произвеждат слънчева енергия за страната

и може би Джери Браун ще каже 'Ок, аз ще създам

индустриален клъстер в Калифорния,

където ще произвеждаме слънчевите панели,

за да не се налага да ги купуваме от Китай,

и ще ги купуваме от САЩ.'

Всъщност, всеки регион може да прави това.

Виждате ли, имаме слънчеви и вятърни възможности в цялата страна.

Ако погледнете към горните и северни щати,

на Запад, те могат да използват геотермална енергия,

или пък може да погледнете към Тексас и да кажете,

те ще са начело на страната за решения като умни мрежи.

В централните източни щати, които имат достъп до гори

и аграрни отпадъци, те биха казали,

ние ще сме номер едно в био-горивата.

В горните североизточни щати, ще сме номер едно

в енергийно-ефикасни решения.

По източната крайбрежна линия, ще сме начело

по вятърни решения.

Бихте могли да погледнете към Мичиган и да кажете, че те ще са най-напред в страната

по производството на електронни компоненти за електрическите автомобили, като литиум-йонната батерия например.

Всеки регион има нещо да предложи,

и ако се създаде надпревара,

се създават респект към щатите и респект към федерализъм.

Всеки трябва да се запише, за да участва. Може би ще участват дори Тексас и Южна Каролина,

които не се записаха за Състезанието до върха за обучение,

може и те да се запишат. Защо?

Защото Републиканските и Демократичните губернатори

обожават да режат ленти за откривания.

Ние искаме да създадем работни места. Просто казвам.

Плюс това създаваме иновации на ниво щати

в тези лаборатории за Демокрация.

Сега, тези от вас, които следят политическите течения напоследък,

биха казали 'Ок, страхотно, но наистина ли?

Конгресът ще сложи четири и половина билиона долара на масата?

Те и така не мога да се съгласят да направят нищо.'

Може да чакате и да минете през Конгреса,

въпреки, че би трябвало да сте много нетърпеливи.

Или пък, можете да минете покрай Конгреса.

Минете покрай Конгреса.

Какво ще стане, ако направим предизвикателство за губернаторите от частния сектор?

Какво ще стане ако няколко от богатите компании

и хора, които са тук, на тази конференция решат, че

те ще създадат, съберат заедно, само няколко от тях,

и направят едно национално предизвикателство за губернаторите,

в което те ще трябва да се надпреварват до върха,

и нека видим какви ще са отзивите?

Ами, ако всичко започне тук, в ТЕД?

Какво ще стане, ако бяхте тук,

когато измислихме как да разбием кода,

за да създадем добре платени работни места в Америка (Аплодисменти)

и да направим национална енергийна политика,

и да направим национална енергийна стратегия от долу до горе?

Защото, скъпи ТЕДстъри,

ако и вие сте толкова нетърпеливи, колкото и аз,

знаете, че нашите икономически съперници,

или други страни са в играта

и те ни изядоха за обяд.

И ние можем да сме част от играта или не.

Можем да бъдем част от кръга около масата, или можем да сме сервирани на масата.

И аз не знам за вас,

но аз предпочитам да ям.

Благодаря Ви много. (Аплодисменти)