Научна награда, която първо разсмива, а после навежда на размисъл
-
0:05 - 0:08Джордж и Шарлот Блонски,
-
0:08 - 0:12съпрузи, живеещи в Бронкс, Ню Йорк,
-
0:12 - 0:13изобретиха нещо.
-
0:13 - 0:17През 1965 те получиха патент за
-
0:17 - 0:23"Устройство, помагащо на жените да родят"
-
0:23 - 0:26То се състои от голяма, кръгла маса
-
0:26 - 0:28и няколко механизма.
-
0:28 - 0:31Когато жената е готова да роди,
-
0:31 - 0:33ляга по гръб,
-
0:33 - 0:35пристягат я с каиши
-
0:35 - 0:38и масата се завърта с висока скорост.
-
0:38 - 0:42Детето излита
-
0:42 - 0:49от центробежната сила.
-
0:50 - 0:54Ако погледнете внимателно патента им,
-
0:54 - 0:58особено ако имате инженерни
познания или талант, -
0:58 - 1:00вероятно ще кажете, че
-
1:00 - 1:06на едно-две места дизайнът куца. (Смях)
-
1:06 - 1:09Д-р Айвън Шваб от Калифорния
-
1:09 - 1:11е един от хората, един от главните хора,
-
1:11 - 1:13помогнали да се разбере
-
1:13 - 1:18"Защо кълвачите не получават главоболие?".
-
1:18 - 1:19Отговорът бил:
-
1:19 - 1:22Защото мозъците им
-
1:22 - 1:23са опаковани в черепа
-
1:23 - 1:26по начин различен от този на
-
1:26 - 1:28нашите. Да, като човешки същества
-
1:28 - 1:32нашите мозъци наистина са опаковани.
-
1:32 - 1:35Кълвачите, обикновено
-
1:35 - 1:37кълват, удрят главата си
-
1:37 - 1:42в дърво хиляди пъти на ден. Всеки ден!
-
1:42 - 1:44И доколкото всеки знае,
-
1:44 - 1:45това хич не ги тревожи.
-
1:45 - 1:48Как се случва така?
-
1:48 - 1:51Техните мозъци не стават
на каша, както нашите. -
1:51 - 1:53Техният мозък е опакован много здраво,
-
1:53 - 1:56поне за фронтални удари.
-
1:56 - 1:58Много малко хора биха обърнали внимание
-
1:58 - 2:01на това проучване до преди няколко години
-
2:01 - 2:04когато, специално в тази страна,
-
2:04 - 2:05хората започнаха да се питат
-
2:05 - 2:07какво става с мозъците на футболистите,
-
2:07 - 2:10които удрят главите си многократно.
-
2:10 - 2:15И кълвачът май има отношение към това.
-
2:15 - 2:17Преди няколоко години в английския
-
2:17 - 2:19медицински журнал "The Lancet"
-
2:19 - 2:20беше публикувана статията
-
2:20 - 2:28"Мъжът, който проби пръстта си
и мириса на гнило 5 години." -
2:28 - 2:30Д-р Каролин Милс и нейният екип
-
2:30 - 2:34приели този пациент, но
не знаели какво да направят. -
2:34 - 2:36Мъжът си наранил пръстта.
-
2:36 - 2:39при работа в кланицата за пилета,
-
2:39 - 2:42след което започнал да мирише ужасно.
-
2:42 - 2:43Толкова ужасно, че
-
2:43 - 2:44лекарите и сестрите
-
2:44 - 2:47не можели да издържат.
-
2:47 - 2:49Било нетърпимо.
-
2:49 - 2:50Опитали всякакви лекарства,
-
2:50 - 2:52всяко лечение, за което се сетили.
-
2:52 - 2:54След година продължавал да мирише на гнило.
-
2:54 - 2:56След 2 миришел все така.
-
2:56 - 2:593 години, 4 години - не спирал да мирише.
-
2:59 - 3:02След 5 години миризмата
изчезнала от само себе си. -
3:02 - 3:06Мистерия.
-
3:06 - 3:08В Нова Зеландия д-р Лиан Паркин
-
3:08 - 3:14и нейният екип тествали
един старо поверие в града им. -
3:14 - 3:17Град, разположен върху стръмни хълмове,
-
3:17 - 3:18като тези на Сан Франциско.
-
3:18 - 3:20През зимата там става много студено
-
3:20 - 3:22и много заледено.
-
3:22 - 3:23Има много наранявания.
-
3:23 - 3:25Тествали поверието
-
3:25 - 3:27като карали хората,
-
3:27 - 3:29които били на път за работа сутрин
-
3:29 - 3:31да спрат и да изпробват нещо.
-
3:31 - 3:33Да изпробват един от два варианта.
-
3:33 - 3:36Поверието в този град през зимата
-
3:36 - 3:41е да обуваш чорапите си върху ботушите.
-
3:41 - 3:44Това, което установили с експеримента,
-
3:44 - 3:46и то доста нагледно
-
3:46 - 3:48е, че било истина:
-
3:48 - 3:51Когато носиш чорапите си отвън,
-
3:51 - 3:57е много по-вероятно да оцелееш
без да се подхлъзнеш и паднеш. -
3:57 - 4:02Надявам се, ще се съгласите, че нещата,
-
4:02 - 4:04които ви описах,
-
4:04 - 4:10всяко едно, заслужава някаква награда.
(Смях) -
4:10 - 4:12И това е, което им се случи:
-
4:12 - 4:15Всяко едно от тях получи
Невежа Нобелова награда. -
4:15 - 4:19През 1991 аз и още няколко човека
-
4:19 - 4:22дадохме старт на церемонията по връчване.
-
4:22 - 4:25Всяка година даваме 10 награди.
-
4:25 - 4:32Критерият е само един. Много прост:
-
4:32 - 4:38Да сте направили нещо, което разсмива
хората, а после ги кара да се замислят. -
4:38 - 4:42Това, което сте направили да разсмива
хората, а после да ги кара да се замислят. -
4:42 - 4:44Каквото и да е, да има нещо в него,
-
4:44 - 4:47при първия сблъск с което,
-
4:47 - 4:50единствената възможна реакция да е смях.
-
4:50 - 4:52Седмица по-късно,
-
4:52 - 4:54то да е все още e в главите им,
-
4:54 - 4:56и да искат да го разкажат
на приятелите си. -
4:56 - 4:58Такова качество търсим.
-
4:58 - 5:01Всяка година се озоваваме
-
5:01 - 5:06сред 9000 нови номинации за награда.
-
5:06 - 5:09От тях между 10
-
5:09 - 5:11и 20 процента
-
5:11 - 5:15са хора, които номинират себе си.
-
5:15 - 5:19Те почти никога не печелят.
-
5:19 - 5:23Много е трудно, математически погледнато,
да спечелиш награда, ако искаш. -
5:23 - 5:25Дори да не искаш,
-
5:25 - 5:28вероятността е много малка.
-
5:28 - 5:31Трябва да знаете, че
когато избираме някого, -
5:31 - 5:33да спечели наша награда,
-
5:33 - 5:36ние се свързваме с този човек, много тихо
-
5:36 - 5:39и му даваме шанс да откаже
-
5:39 - 5:42тази голяма чест, ако поиска.
-
5:42 - 5:46За щастие, почти всички, на
които е предложена наградата -
5:46 - 5:49решават да я приемат.
-
5:49 - 5:52Какво получавате, ако спечелите?
-
5:52 - 5:54Няколко неща:
-
5:54 - 5:57Получавате Невежа Нобелова награда,
-
5:57 - 5:59чийто дизайн е различен всяка година.
-
5:59 - 6:04Винаги са правени ръчно
от много евтини материали. -
6:04 - 6:06Гледате снимка
-
6:06 - 6:10на миналогодишната награда, 2013.
-
6:10 - 6:12Повечето награди, раздавани по света,
-
6:12 - 6:17включват и някаква сума пари в брой.
-
6:17 - 6:18Ние нямаме никакви,
-
6:18 - 6:19затова не можем да дадем.
-
6:19 - 6:22Всъщност, победителите
трябва сами да си платят пътя -
6:22 - 6:25за да дойдат на церемонията,
-
6:25 - 6:27което повечето от тях правят.
-
6:27 - 6:30Миналата година, обаче, успяхме
да съберем някакви пари. -
6:30 - 6:34Миналата година, всеки
един от 10-те лауреата -
6:34 - 6:40получи от нас 10 трилиона долара.
-
6:40 - 6:4510 трилиона Зимбабвийски долара.
-
6:45 - 6:48Може би си спомняте, че Зимбабве
имаше малко приключение -
6:48 - 6:51за няколко години с инфлацията.
-
6:51 - 6:53Накрая отпечатаха банкноти
-
6:53 - 6:56със стойност 100 трилиона долара.
-
6:56 - 6:59Човекът, отговорен за това и
ръководел националната банка, -
6:59 - 7:02спечели нашата награда по математика.
-
7:02 - 7:04Другото, което печелите, е покана
-
7:04 - 7:05да дойдете на церемонията
-
7:05 - 7:07в Харвардския университет.
-
7:07 - 7:08И когато пристигнете,
-
7:08 - 7:11отивате в най-голямата аула на Харвард.
-
7:11 - 7:12Тя побира 1100 човека,
-
7:12 - 7:13и се пука по шевовете,
-
7:13 - 7:14а на сцената,
-
7:14 - 7:16чакайки да стисне ръката Ви,
-
7:16 - 7:18и да Ви връчи наградата,
-
7:18 - 7:21е компания от Нобелови лауреати -
-
7:21 - 7:22сърцето на церемонията.
-
7:22 - 7:24Победителите се пазят в тайна до последно.
-
7:24 - 7:27Дори Нобеловите лауреати,
които се здрависват с тях -
7:27 - 7:30не ги знаят до момента на обявяването.
-
7:30 - 7:33Ще ви кажа още малко
-
7:33 - 7:36за медицинските награди, които сме давали.
-
7:36 - 7:38Отбележете, че сме връчили 230 награди.
-
7:38 - 7:41Много от тези хора са сред вас.
-
7:41 - 7:43Може би Вие имате една.
-
7:43 - 7:45Преди 30 години беше публикувана статия
-
7:45 - 7:47озаглавена "Наранявания
от паднали кокосови орехи". -
7:47 - 7:49Написана е от д-р Питър Барс,
-
7:49 - 7:52канадец.
-
7:52 - 7:54Д-р Барс дойде на церемонията
-
7:54 - 7:56и обясни, че като млад доктор,
-
7:56 - 7:57е искал да види света.
-
7:57 - 7:59И така отишъл до Папуа Нова Гвинея.
-
7:59 - 8:02Там започнал работа в
болница. Бил любопитен -
8:02 - 8:07за причините, водещи хората в нея.
-
8:07 - 8:08От картоните видял,
-
8:08 - 8:11че изненадващо голям брой от
-
8:11 - 8:12хоспитализираните били
-
8:12 - 8:16с наранявания от падащи кокосови орехи.
-
8:16 - 8:18Типичният, повтарящ се случай бил,
-
8:18 - 8:22на хора от платата, където
няма много кокосови палми, -
8:22 - 8:24дошли при близки по крайбрежието,
-
8:24 - 8:25където има много.
-
8:25 - 8:27Те смятали кокосовите палми
-
8:27 - 8:29за подходящо място да си полегнат.
-
8:29 - 8:32Кокосова палма, висока 27 метра,
-
8:32 - 8:34с орехи тежащи по килограм,
-
8:34 - 8:38които могат да паднат по всяко време.
-
8:38 - 8:40Екип от лекари в Европа
-
8:40 - 8:44публикува серия от статии
за колоноскопията. -
8:44 - 8:46Вие сте запознати с колоноскопията
-
8:46 - 8:47по един или друг начин.
-
8:47 - 8:48Или в някой случаи,
-
8:48 - 8:52по един и друг начин.
-
8:52 - 8:55В тези статии те
-
8:55 - 8:59обясняват на колегите си,
извършващи колоноскопия, -
8:59 - 9:01как да намалят риска
-
9:01 - 9:04по време на процедурата
-
9:04 - 9:07пациентът да експлодира. (Смях)
-
9:07 - 9:09Д-р Емануел Бен-Сюсан
-
9:09 - 9:11един от авторите,
-
9:11 - 9:14прелетя от Париж за церемонията,
-
9:14 - 9:16където обясни историята зад статиите.
-
9:16 - 9:17През 50-те,
-
9:17 - 9:22когато колоноскопията започва
да се прилага за пръв път, -
9:22 - 9:25хората се чудели, как да го правят добре.
-
9:25 - 9:28Разбира се, имало трудности в началото.
-
9:28 - 9:31Главният проблем, сигурен
съм, че сте запознати, е, -
9:31 - 9:37че гледате в дълго, тясно
и тъмно пространство. -
9:37 - 9:40И тъй като искате да
имате по-широко място, -
9:40 - 9:42добавяте малко газ, за да го надуете
-
9:42 - 9:44и получите възможност за оглед.
-
9:44 - 9:47Добавяте газ към метана,
-
9:47 - 9:49който вече е вътре.
-
9:49 - 9:52В повечето случаи в началото
използвали кислород. -
9:52 - 9:54Така че добавяли кислород към метана.
-
9:54 - 9:56Но за да могат да виждат,
-
9:56 - 9:57им трябвала светлина.
-
9:57 - 9:58Слагали светлинен източник,
-
9:58 - 10:00който през 50-те бил много горещ.
-
10:00 - 10:04И така имали метан, който е запалителен,
-
10:04 - 10:06кислород и топлина.
-
10:06 - 10:11Спрели да използват кислород много скоро.
(Смях) -
10:11 - 10:14Сега е рядкост пациент да експлодира,
-
10:14 - 10:20но все още се случва.
-
10:20 - 10:23Накрая ще ви разкажа за наградата,
-
10:23 - 10:26която дадохме на д-р Елена Боднар.
-
10:26 - 10:30Д-р Елена Боднар изобрети сутиен,
-
10:30 - 10:31който в спешни случаи
-
10:31 - 10:33бързо се разделя
-
10:33 - 10:36на чифт защитни маски.
-
10:36 - 10:38Едната да спаси вашия живот,
-
10:38 - 10:43и другата да спаси живота
на някой късметлия. (Смях) -
10:43 - 10:46Вероятно се чудите защо някой
би направил подобно нещо. -
10:46 - 10:48Д-р Боднар дойде на церемонията
-
10:48 - 10:51и обясни, че е израснала в Украйна.
-
10:51 - 10:53Тя е от лекарите, лекували жертвите
-
10:53 - 10:55на аварията в Чернобилската АЕЦ.
-
10:55 - 10:58Те открили, че
-
10:58 - 11:00много от най-тежките случаи
-
11:00 - 11:02са причинени от вдишаните частици.
-
11:02 - 11:04След това тя постоянно мислела
-
11:04 - 11:05как би могло една простичка маска,
-
11:05 - 11:10да бъде на разположение навсякъде,
когато неочакваното се случи. -
11:10 - 11:12Години по-късно се мести в САЩ,
-
11:12 - 11:12ражда
-
11:12 - 11:14и един ден вижда на пода
-
11:14 - 11:17малкия си син да вдига сутиена ѝ,
-
11:17 - 11:19и да го слага на лицето си.
-
11:19 - 11:21Оттам дошла идеята.
-
11:21 - 11:23Тя дойде на церемонията
-
11:23 - 11:25с първия прототип на сутиена
-
11:25 - 11:30и го демонстрира:
-
11:30 - 11:53(Смях)(Аплодисменти)
-
11:58 - 12:07[Пол Крюгман, Нобелов
лауреат по икономика за 2008] -
12:29 - 12:36[Волфган Кетерле, Нобелов
лауреат по физика за 2001] -
12:44 - 12:47Аз лично притежавам един
за спешни случаи. (Смях) -
12:47 - 12:50Това е любимият ми сутиен,
-
12:50 - 12:52но с удоволствие бих го споделил с вас
-
12:52 - 12:54в случай на нужда.
-
12:54 - 12:55Благодаря Ви.
-
12:55 - 13:00(Аплодисменти)
- Title:
- Научна награда, която първо разсмива, а после навежда на размисъл
- Speaker:
- Марк Ейбрахамс
- Description:
-
Като основател на Невежи Нобелови награди Марк Ейбрахамс провежда най-невероятното изследване в света. В тази провокираща размисъл (а от време на време и смях) беседа той ни запознава с наистина странни решения, в които глупостта е от решаващо значение за предизвикване на обществен интерес към науката.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 13:12
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Peter Petrov accepted Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Peter Petrov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think | ||
Peter Petrov edited Bulgarian subtitles for A science award that makes you laugh, then think |