Тайната на TED за това как да говорим завладяващо пред публика

Няма една единствена формула за завладяваща дискусия, но съществува тайна съставка, която всички най-добри дискусии притежават. Кураторът на TED Крис Андерсън споделя тази тайна - заедно с четири начина, по които да я накарате да проработи за вас. Притежавате ли нужните качества, за да разкажете идея, която си заслужава да бъде споделена?

Някои хора мислят, че има формула
за провеждане на TED дискусия:

"Изнеси реч, стоейки
върху кръгъл червен килим."

"Сподели история от детството си."

"Разкрий лична тайна."

"Завърши с вдъхновяващ апел към действие."

Не.

Не трябва да приемаме
една TED дискусия така.

Всъщност, ако прекалите с тези елементи,

ще звучите клиширано
или емоционално манипулативно.

Но има едно качество, което всички
велики TED лектори притежават,

и искам да го споделя с вас,

защото през последните 12 години
съм седял до сцената,

слушайки стотици удивителни
TED лектори като тези.

Помагал съм им да се подготвят
за големия момент на сцената

и съм научил директно от тях

тайните им за невероятна дискусия.

И въпреки че всички тези лектори
и техните теми изглеждат

напълно различни един от друг,

всъщност имат една ключова обща съставка.

И тя е:

Най-важната ви задача като лектор

е да прехвърлите в умовете
на слушателите си необикновен подарък -

нещо чудновато и красиво,
което ние наричаме "идея".

Нека ви покажа какво имам предвид.

Ето я Хейли.

Тя е на път да изнесе TED дискусия

и, отровено казано, е ужасена от мисълта.

(Видео) Водещ: "Хейли Ван Дайк!"

(Ръкопляскане)

В рамките на 18 минути

1200 души, много от които никога
не са се срещали преди това,

откриват, че мозъците им започват
да се синхронизират с този на Хейли

и помежду си.

Буквално започват да образуват
еднакви модели мозъчни вълни.

И нямам предвид просто,
че споделят едни и същи емоции.

Случва се нещо дори по-изумително.

Нека да погледнем
в мозъка на Хейли за момент.

Намираме заплетено кълбо от милиарди
свързани помежду си неврони.

Но вижте тук, точно тук -

няколко милиона от тях
са свързани помежду си

по начин, който представя
една единствена идея.

И невероятно как, абсолютно същият модел
бива възпроизведен в реално време

в умовете на всички слушащи.

Точно така; само след няколко минути

модел, включващ милиони неврони,

бива телепортиран до 1200 умове,

само докато тези хора
слушат глас и гледат лице.

Но чакайте малко -
какво е идеята така или иначе?

Ами, можете да си я представяте
като модел на информация,

който ви помага да разберете
и да се ориентирате в света.

Идеите идват във всякакви форми и размери:

от комплексни и аналитични

до простички и естетически.

Ето само няколко примера,
споделени от сцената на TED.

Сър Кен Робинсън - творчеството
е ключът към бъдещето на децата ни.

(Видео) Сър Кен Робинсън:
"Аз твърдя, че творчеството днес

е толкова важно в образованието,
колкото и грамотността,

и ние трябва да го третираме
със същия приоритет."

Крис Андерсън: Елора Харди -
да строиш с бамбук е красиво.

(Видео) Елора Харди:
"Той расте навсякъде около нас,

здрав е, елегантен е,
издръжлив е при земетресения."

КА: Чимаманда Адичи -
хората са повече от една самоличност.

(Видео) Чимаманда Адичи:
"Единичната история създава стереотипи,

а проблемът със стереотипите
не е, че не са верни,

а че са непълни."

КА: Умът ви прелива от идеи

и не просто от случайни идеи.

Те са внимателно обвързани помежду си.

Взети заедно те формират
удивително комплексна структура,

която представлява вашия светоглед.

Тя е операционната система на мозъка ви.

Тя определя как се ориентирате в света.

И е построена от милиони отделни идеи.

И така например, ако една малка
съставна част на светогледа ви

е идеята, че котенцата са очарователни,

тогава видите ли това,

ще реагирате така.

Но ако друга част от светогледа ви

е идеята, че леопардите са опасни,

тогава видите ли това,

ще реагирате по малко по-различен начин.

Така че е доста очевидно

защо идеите, които съставляват
светогледа ви, са съществено важни.

Нуждаете се от тях да бъдат
колкото се може по-надеждни - пътеводител

за страховития, но удивителен
истински свят навън.

Светогледите на отделните хора
могат да бъдат коренно различни.

Например,

какво ви казва светогледът ви,
когато видите това изображение:

(Видео) Далиа Могахед:
"Какво виждате, като ме погледнете?"

"Религиозна жена",
"експерт", може би дори "сестра"?

Или "подтисната", "промит мозък",

"терорист"?

КА: Какъвто и да е отговорът,

по света има милиони хора,
които ще реагират различно.

Ето затова идеите са наистина важни.

Ако са комуникирани правилно,
те са способни да променят завинаги

начина, по който някой вижда света,

предопределяйки действията ни
в този момент и далеч в бъдещето.

Идеите са тази могъща сила,
която оформя човешката култура.

Ако приемете,

че най-важната ви задача
като лектор е да загнездите идея

в умовете на хората от публиката,

ето четири насоки, които да следвате,
за това как да подходите към задачата:

Първо, ограничете дискусията си
до само една главна идея.

Идеите са комплексни неща;

налага се да съкратите останалата
информация, така че да се фокусирате

върху тази идея,
която ви вълнува най-много,

и да си дадете шанса да обясните
това едничко нещо подобаващо.

Трябва да предложите контекст, да
споделите примери, да я представите ярко.

Така че изберете една идея

и я превърнете в лайт мотив,
който се повтаря през цялата дискусия,

така че всичко, което кажете,
да води към нея по някакъв начин.

Второ, дайте на слушателите си
причина да се интересуват.

Преди да започнете да изграждате нещо
в умовете на хората от публиката,

трябва да вземете позволението им,
да ви поканят в ума си.

С кой инструмент се постига това?

Любопитството.

Разпалете любопитството на публиката.

Използвайте интригуващи,
провокативни въпроси,

за да идентифицирате защо нещо не би имало
смисъл за тях и трябва да бъде обяснено.

Ако успеете да разкриете
пропуск в нечий светоглед,

човекът ще почувства нуждата от мост,
за да запълни празнотата в познанията си.

И щом веднъж сте разпалили това желание,

ще бъде много по-лесно
да започнете да изграждате идеята.

Трето, постройте идеята си парче по парче

от понятия, които вашата
аудитория вече разбира.

Използвайте силата на езика,

за да преплетете понятия,
които вече съществуват

в умовете на слушателите ви -

но не на вашия език, а на техния.

Започнете от там, където са те.

Лекторите често забравят, че много
термини и понятия, с които са свикнали,

са напълни непознати за аудиторията.

Метафорите могат да играят жизнена роля
за показването на връзката между две неща,

защото разкриват желаната форма на модела,

основавайки се на идея,
която слушателят вече разбира.

Например, когато Дженифър Кан

искаше да обясни невероятната нова
биотехнология, наречени CRISPR,

тя каза: "Все едно за първи път

имате текстообработваща програма
за редактиране на ДНК.

CRISPR позволява да премахвате и заменяте
генетична информация наистина лесно."

Е, кристално ясно обяснение като това
ни носи удовлетворяващ "Аха!" момент,

тъй като се намества
точно на място в мозъка ни.

Затова е важно да тествате речта си
пред доверени приятели

и да откриете кои части ги объркват.

Четвърто, ето го последния ми съвет:

Направете така, че идеята ви
да си заслужава да бъде споделена.

С това имам предвид
да си зададете въпроса:

"Кого облагодетелства тази идея?"

И трябва да бъдете честен в отговора.

Ако идеята служи само на вас
или на вашата организация,

тогава - съжалявам да го кажа -
вероятно не заслужава да бъде споделена.

Публиката веднага ще прозре
истинските ви намерения.

Но ако вярвате,
че идеята ви има потенциала

да озари деня на някого

или да промени нечия
гледна точка към по-добро,

или да вдъхнови някого
да направи нещо различно,

тогава разполагате с основната съставка
за една истински завладяваща дискусия,

такава, която да бъде подарък
за публиката и за всички нас.