Медузите предшестват динозаврите. Как са оцелели толкова дълго? - Дейвид Грубър

Вижте целия урок тук: http://ed.ted.com/lessons/jellyfish-predate-dinosaurs-how-have-they-survived-so-long-david-gruber

Някои са по-дълги от син кит. Други са едва по-големи от песъчинка. Един вид отприщва една от най-смъртоносните отрови на Земята; друг има тайна, която стои зад някои от най-големите открития в биологията. Те са обитавали океана поне половин милиард години и все още процъфтяват. Дейвид Грубър разследва тайните сили на медузите.

Урок от Дейвид Грубър, анимация от Силвия Приетов.

Някои са по-големи и от син кит.

Други са малко по-големи
от песъчинка.

Някои видове произвеждат една от
най-смъртоносните отрови на Земята.

Други държат ключа към едни от
най-значимите открития в биологията.

Те живеят в океана от поне
половин милиард години

и продължават да процъфтяват,
въпреки промените в морето около тях.

Медузите са безгръбначни морски животни
които не са всъщност риби.

Те са част от разнообразните
представители на зоопланктона,

зоопланктон са животни,
които се носят пасивно от водата.

Има повече от 1000 вида медузи

и хората често бъркат други
животни за медузи.

Отличителна черта на медузите е
прозрачното им чадърче,

изградено от мек и деликатен материал,
наречен мезоглея.

Разположена между двата
епително клетъчни слоя на медузите,

мезоглеята е съставена от над 95% вода,
задържана от протеинови влакна.

Медузите съкращават и отпускат чадърчето
си и така се придвижват.

Те нямат нито главен,
нито гръбначен мозък,

а мрежа от нервни клетки
във вътрешната част на чадърчето,

която изгражда примитивна нервна система,

с която медузите усещат промени в океански
течения и допир на други животни.

Медузите нямат и типична
храносмилателна система.

Тези мешести хищници се хранят с
планктон и други малки морски организми

през дупка, разпожена на
долната страна на чадърчето им.

Хранителните вещества се абсорбират
от вътрешен слой клетки,

а непотребните вещества се отделят
във външната среда обратно през устата

Но въпреки сравнително
простата си анатомия,

медузите имат някои
забележителни способности.

Един вид кубомедуза има 24 очи.

Учените смятат, че те могат да разпознават
цветове и форми чрез проста нервна система.

Четири очи са разположени върху
стълбчета и са извити нагоре.

Благодарение на тях медузата може да
наднича през повърхността на водата

и да търси короните на мангрови дървета,
под които се храни.

Всъщност, това може да е едно от
единствените живи същества,

което има 360-градусов поглед
над околната си среда.

Ужилването, чрез което медузите улавят
плячката си и се защитават,

е най-известната им характеристика.

В епидермиса на медузата

лежат навити клетки, наречени
нематоцисти, приличащи на отровни харпуни.

Когато се активират чрез допир, изстрелват
отровата си чрез експлозивна сила.

Тя оказва повече от 550 пъти по-голям
натиск от най-силния удар на Майк Тайсън,

за да инжектира отрова в жертвата.

Ужилването на някои медузи
предизвиква само лек сърбеж,

докато други причиняват
тежки кожни увреждания.

Отровата на една кубомедуза може да
убие човек за по-малко от пет минути,

това я прави една от най-силните отрови
в животинския свят.

Други от свръхсилите на медузите са
по-малко смъртоносни.

Един вид медузи позеленяват,
когато са раздразнени,

основно благодарение на съединение
на име зелен флуоресцентен протеин.

или ЗФП.

Учените са изолирани гена за този белтък

и са открили начин да го вмъкнат в ДНК
на други клетки.

В тези клетки ЗФП играе ролята на
сигнален огън,

той маркира генни модификации

или разкрива пътя на важни молекули.

Учените са използвали блясъка на ЗФП,
за да разберат деленето на ракови клетки,

да проследят развитието
на болестта на Алцхаймер

и да внесат светлина в разбирането ни
за безброй други биологични процеси.

Разработването на инструменти и
техники, които използват ЗФП,

е донесло Нобелова награда на
трима учени през 2008

и на още трима през 2014.

Но въпреки това медузите може да се
окажат най-успешните организми на Земята.

Древни вкаменелости доказват,
че медузите са населявали океаните

в продължение на поне
500 милиона години,

а може би дори 700 милиона.

Това е по-дълго, от което и да е друго
многоклетъчно животно.

И тъй като много други морски животни
оцеляват трудно

в по-топлите и по-киселинни океани,

медузите процъфтяват

и може би стават все по-многобройни.

А това, че някои от тях могат да снесат
по 45 000 яйца за една нощ, също не вреди.

Стратегиите за оцеляване на някои медузи

звучат почти като научна фантастика.

Когато безсмъртната медуза е болна,
остарява или е под стрес,

клетките й могат да се променят.

Чадърчето и пипалата се влошават

и се превръщат в незрял полип,

който произвежда чисто нови клонинги
на родителската медуза.

Доколкото знаем, това са единствените
животни, които са открили вратичка,

през която могат да избегнат смъртта.

Това е доста голямо постижение за вид,
които е изграден от 95% вода

и е по-стар от динозаврите.