Единственото погрешно, което можете да направите, е да не правите нищо: Гео на TEDxCopenhagen

Защо ни е е толкова трудно да общуваме с тежко болни хора? Когато комикът Гео получава диагноза рак, установява, че хората постъпват неловко във всяко отношение, когато трябва да общуват с човек, страдащ от заболяване с възможен фатален изход. Как трябва да реагират заобикалящите? Как трябва да общуват с болен приятел, съпруг или син? Лекцията на Гео разглежда този въпрос през личния му опит от първа ръка.

Преди две години учих латински

и разбрах, че ми е поставена диагноза рак.

Или поне имах чувството, че ми се налага
да уча латински,

за да разбера какво ми казва лекарят,
който току-що ме беше прегледал.

Той ми каза: "Имате тестикуларен карценом."

А аз го попитах: "Какви тестове трябва
да си направя?" (Смях)

"Не, не, не, имате тестикуларен карценом."

Тестикуларен карценом, идва от латински,
означава рак на тестисите.

Не знам дали беше заради
очевидно латинското ми излъчване,

(Смях)

но очевидно изпитваше нужда да ми каже
какъв е проблемът на латински.

И, работещ като комик
през последните 16 години,

ми се стори доста иронично, че ми казва,
че може да умра на вече мъртъв език.

(Смях)

(Аплодисменти)

Но този кратък урок по латински
бе доста символичен за мен

през следващата година и половина,

осъзнавайки колко е трудно на хората

да говорят с хора, страдащи от тежко заболяване,

като това се отнася не само за обикновените хора, но и за лекарите.

И съвсем ясно осъзнах, когато разсейките
достигнаха единия от белите ми дробове,

че дори съпругата и майка ми
се чувстваха неловко

в общуването си с мен.

Жена ми се отдръпна и се въздържаше

да ми задава твърде много въпроси
как се чувствам,

страхуваше се да не ми оказва
прекалено голям натиск,

а майка ми,
тя се притесняваше изключително много,

никой не иска детето му да е болно.

Беше й прекалено неловко да ми се обажда

и —

решихме, че аз ще й се обаждам,
когато имам сила да говоря.

Но ако има човек,

с когото наистина искате да сте в контакт,
когато сте болен,

това са майка ви и жена ви.

Искате да ви задават хиляди въпроси на ден,

искате да сте приели хиляди пропуснати
обаждания от майка си.

Чувал съм от много мои приятели:

"Ами, не искахме да ти се обаждаме,

страхувахме се, че ще се разплачем
или че ти ще се разплачеш,

и не бяхме сигурни, че това, което ще кажем
ще бъде достатъчно съдържателно."

Моят съвет към хората,
които познават тежко болен човек,

е, че нищо от това, което ще кажете или направите няма да е погрешно,

единственото погрешно би било
да не направите нищо.

И съвсем простичкото: "Мисля си за теб."
е достатъчно,

не е нужно да е безкрайно словоизлияние.

Майка ми няма мобилен телефон
или компютър,

така че не можеше да ми изпраща съобщения
или имейли,

но всички разполагаме -
с изключение на майка ми -

(Смях)
с ето това миниатюрно устройство,

и ако познавате някой, който е болен,

можете да го ползвате денонощно.

Изпращайте съобщения, имейли,
пишете му във Facebook, Twitter,

покажете му, че мислите за него и за близките му.

Спомням си когато -

невинаги съм получавал стотици
съобщения от приятели и роднини

и невинаги съм имал силата
да ги чета,

но през добрите дни, когато си включвах телефона,

звукът от пристигането на тези съобщения
и прочитането им

наистина ми даваха сила
и ме караха да се чувствам щастлив.

Особено онези, които ме разсмиваха.

В моментите, в които се смеех,
забравях, че съм болен.

Ще ви дам пример.
Имах дълга коса,

но след химиотерапията тя окапа.

Имах дълга коса 20 години,
беше запазената ми марка, моят имидж,

и получих съобщение от колега комик,

с негова снимка с дълга перука,

(Смях)

в което пиеше: "Не се притеснявай, приятелю.
Аз ще поема ангажиментите ти,"

(Смях)

"И, разбира се, ще задържа хонорарите."
(Смях)

По това време работех в едно радио
и шефът ми се отби

с 6 шоколадови топчета.

Бяха ми отстранили тестисите и —
(Смях)

той си помислил, че се нуждая от замяна
(Смях)

и всички те бяха различни по големина,
защото не знаел моя размер.

(Смях)

Когато ми съобщиха, че ракът е изчезнал,

което се случи преди 1 година и 8 дни,

публикувах в...
(Аплодисменти)

Благодаря.
(Аплодисменти)

(Аплодисменти)

Публикувах ентусиазирано съобщение в профила ми във Facebook:

"Победих рака, страхотно е!"

и получих 4000 харесвания,
4000 души харесаха статуса ми!

Показах на медицинската ми сестра и й казах:
- Вижте, 4000 души харесват съобщението ми!

Тя погледна и каза:
- Ами, имате 50 000 фенове!

(Смях)

Дали това означава, че 46 000 души
са си помислили: "О, по дяволите!" (Смях)

Изпратих SMS-и на всички
мои приятели и роднини

150, за да сме точни,

и написах:
"Върнах се, жив съм, победих рака!"

и 149 от тях ми отговориха:

"Невероятно, невероятно,
обичаме те, обичаме живота."

С изключение на един приятел,
Уве от университета,

който написа: "О, скъпи Гео,
страхотно, прекрасна новина.

И аз бях болен тези дни.
Имах температура.

(Смях)

И малко ми се виеше свят,
но вече съм добре!

(Смях)

Тъкмо резервирах билети за Мексико.
Ще бъде супер."

Трябваше да му отговоря,
писах на Уве,

написах:
"Да, беше ми тежко,

водих битка срещу рака
последните година и половина,

победих го, може да съм умствено,
физически и финансово изчерпан,

но на кой му дреме, жив съм!"

"На мен малко ми се виеше свят."
(Смях)

Но всички тези примери

показват колко крайни може да са реакциите,

но въпреки това знаеш, че ти мислят доброто.

Уве ми мислеше доброто, вярно, съобщението му
беше малко отнесено, (Смях)

но определено ме зарадва

и със сигурност ме разсмя.
(Смях)

Но идеята ми е, че Уве направи нещо

и сега виждам - телефонът ми е изваден

и виждам, че и вашите са извадени,

и след няколко секунди приключвам и -

когато приключа, искам да

напишете съобщение или да се обадите на човек,
който има нужда да ви чуе.

И помнете, не можете да направите
или кажете нещо погрешно,

единственото погрешно би било
да не направите нищо.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)

(Овации)