Красотата на нещата, които никога няма да узнаем
-
0:01 - 0:05В едно горещо октомврийско утро
-
0:05 - 0:07слязох от нощния влак
-
0:07 - 0:09в Мандалей,
-
0:09 - 0:12старата кралска столица на Бирма,
-
0:12 - 0:13сега Мианмар.
-
0:14 - 0:18И на улицата се сблъсках
с група груби мъже, -
0:18 - 0:22които стояха до вело-рикшите си.
-
0:22 - 0:23Един от тях се приближи
-
0:23 - 0:25и предложи да ме разведе наоколо.
-
0:27 - 0:29Цената, която назова беше скандална.
-
0:30 - 0:34По-малко отколкото бих платил
вкъщи за един шоколад. -
0:34 - 0:37Така че се покатерих в триколката му
-
0:37 - 0:43и той започна бавно да върти педалите
между дворци и пагоди. -
0:44 - 0:49И междувременно ми разказа
как е дошъл в града от село. -
0:49 - 0:52Завършил е математика.
-
0:52 - 0:54Мечтата му била да стане учител.
-
0:54 - 0:59Но, разбира се, животът при
военна диктатура е труден -
0:59 - 1:03и засега това бил единственият
начин да се прехранва. -
1:05 - 1:09Каза ми, че много нощи
остава да спи в рикшата си, -
1:09 - 1:13за да хване първите туристи
от нощния влак. -
1:16 - 1:19И много скоро открихме,
че в някои отношения -
1:19 - 1:21много си приличаме -
-
1:21 - 1:23и двамата бяхме на
двайсет и няколко -
1:23 - 1:26и чуждите култури ни очароваха -
-
1:27 - 1:29и той ме покани у тях.
-
1:30 - 1:34Напуснахме широките,
претъпкани улици -
1:34 - 1:38и започнахме да се друсаме
по неравни, безлюдни пътеки. -
1:38 - 1:40Наоколо беше пълно със счупени бараки.
-
1:40 - 1:43Изгубих чувство за ориентация
-
1:44 - 1:48и разбрах, че сега всичко
може да ми се случи. -
1:48 - 1:50Могат да ме ограбят, упоят
-
1:50 - 1:52или нещо по-лошо.
-
1:52 - 1:53Никой няма да разбере.
-
1:54 - 1:58Най-накрая той спря и
ме въведе в една колиба, -
1:58 - 2:01в която имаше само
една мъничка стая. -
2:02 - 2:04После се наведе
-
2:04 - 2:06и посегна за нещо под леглото си.
-
2:08 - 2:10Нещо замръзна в мен.
-
2:12 - 2:15Чаках да видя какво ще извади.
-
2:15 - 2:18И накрая той извади една кутия.
-
2:19 - 2:24В нея бяха абсолютно всички писма,
които някога е получил -
2:24 - 2:26от посетители от чужбина
-
2:27 - 2:29и върху някои от тях беше залепил
-
2:29 - 2:33малки черно-бели протрити снимки
-
2:33 - 2:35на новите си чуждестранни приятели.
-
2:36 - 2:40Когато се сбогувахме тази нощ,
-
2:40 - 2:43осъзнах, че ми е показал също и
-
2:43 - 2:45скрития смисъл на пътуването,
-
2:45 - 2:47който е да се осмелиш
-
2:47 - 2:50да стигнеш вътрешно, както и външно,
-
2:50 - 2:52до места, където иначе
не би отишъл никога, -
2:53 - 2:55да рискуваш в несигурност,
-
2:56 - 2:57неяснота,
-
2:57 - 2:59дори страх.
-
3:00 - 3:03Вкъщи е опасно лесно
-
3:03 - 3:05да приемем, че всичко е под контрол.
-
3:06 - 3:10Всеки момент по света ни напомня,
че това не е така, -
3:10 - 3:13а също и че не можем
да стигнем до дъното на нещата. -
3:14 - 3:17Навсякъде "хората искат да се установят".
-
3:17 - 3:19Ралф Уолдо Емерсън ни напомня, че
-
3:19 - 3:22"само дотам, докъдето сме нестабилни,
-
3:22 - 3:24има някаква надежда за нас."
-
3:25 - 3:27На тази конференция имахме късмета
-
3:27 - 3:31да чуем за някои вълнуващи
нови идеи и открития и -
3:31 - 3:33всъщност, за всички начини,
-
3:33 - 3:36по които знанието бива
тласкано завладяващо напред. -
3:37 - 3:40Но в един момент знанието се изчерпва.
-
3:41 - 3:42И това е моментът,
-
3:42 - 3:45в който истински се решава съдбата ви:
-
3:46 - 3:48влюбвате се,
-
3:48 - 3:50губите приятел,
-
3:51 - 3:52светлините изгасват.
-
3:53 - 3:58И тогава, когато сте отчаяни или
притеснени или извън кожата си, -
3:58 - 4:00откривате кои сте всъщност.
-
4:02 - 4:06Не вярвам, че невежеството е блаженство.
-
4:06 - 4:09Науката безспорно е направила живота ни
-
4:09 - 4:12по-светъл, по-дълъг и по-здрав.
-
4:13 - 4:18И съм вечно благодарен на учителите,
които ми показаха законите на физиката -
4:18 - 4:21и изтъкнаха, че три по три прави девет.
-
4:22 - 4:25Това мога да го изброя на пръсти
-
4:25 - 4:27по всяко време на деня или нощта.
-
4:29 - 4:30Но когато един математик казва,
-
4:30 - 4:34че минус три по минус три прави девет,
-
4:34 - 4:39това е някаква логика, която
усещам почти като вяра. -
4:41 - 4:44С други думи, обратното на знанието
не винаги е невежество. -
4:45 - 4:46Може да е чудо.
-
4:46 - 4:48Или загадка.
-
4:48 - 4:49Възможност.
-
4:50 - 4:54За себе си разбрах, че
нещата, които не знам -
4:54 - 4:56ме вдигат и бутат напред
-
4:56 - 4:59много повече от нещата,
които знам. -
5:00 - 5:02Нещата, които не знам
-
5:02 - 5:05често се ме сближавали
с всички около мен. -
5:07 - 5:09Всеки месец ноември
-
5:09 - 5:13през последните осем години
пътувам из Япония с Далай Лама. -
5:14 - 5:17Думите му, които всеки ден
-
5:17 - 5:21дават най-много спокойствие
и увереност на хората -
5:21 - 5:23са "Не зная."
-
5:24 - 5:26"Какво ще се случи в Тибет?"
-
5:27 - 5:30"Кога и дали ще има мир в света?"
-
5:31 - 5:33"Как е най-добре да се отглеждат децата?"
-
5:34 - 5:37"Честно казано", казва този мъдър човек,
-
5:37 - 5:38"Не зная."
-
5:40 - 5:44Икономистът Даниел Канеман,
носител на Нобелова награда -
5:44 - 5:48е прекарал повече от 60 години
в изучаване на човешкото поведение -
5:48 - 5:50и заключението му е, че
-
5:50 - 5:55ние винаги сме много
по-сигурни отколкото трябва -
5:55 - 5:57в това, което мислим, че знаем.
-
5:57 - 5:59Както той паметно се изразява,
ние имаме -
5:59 - 6:04"безкрайни способности да
игнорираме невежеството си". -
6:05 - 6:10Знаем, че - цитирам - отборът ни
ще спечели този уикенд -
6:10 - 6:12и си припомняме това знание
-
6:12 - 6:15в редките случаи, когато сме прави.
-
6:16 - 6:18През по-голяма част от времето
сме на тъмно. -
6:19 - 6:23И точно в това е истинската близост.
-
6:25 - 6:28Знаете ли какво ще прави
любимият ви утре? -
6:29 - 6:30Искате ли да знаете?
-
6:32 - 6:34Прародителите на всички ни,
както някои ги наричат, -
6:34 - 6:36Адам и Ева,
-
6:36 - 6:40никога нямало да умрат, ако
ядяли от дървото на живота. -
6:41 - 6:43Но веднага щом започнали
да хапват -
6:43 - 6:45от дървото на знанието
за добро и лошо, -
6:45 - 6:47ги погубила невинността им.
-
6:48 - 6:51Станали объркани и раздразнителни,
-
6:51 - 6:52стеснителни.
-
6:53 - 6:55И научили, може би малко късно,
-
6:55 - 6:58че със сигурност има неща,
които трябва да знаем, -
6:58 - 7:02но има и много други, които
е по-добре да останат непроучени. -
7:04 - 7:06Когато бях дете,
-
7:06 - 7:09разбира се, знаех това.
-
7:09 - 7:14Прекарах 20 години в класните стаи,
трупайки факти -
7:14 - 7:16и всъщност бях в
информационния бизнес, -
7:16 - 7:18пишех статии за списание Тайм.
-
7:19 - 7:24Предприех първото си истинско пътуване
до Япония за две седмици и половина -
7:24 - 7:28и се върнах с есе от 40 страници,
-
7:28 - 7:31което описваше всеки малък детайл
на японските храмове, -
7:31 - 7:34модата, бейзбола,
-
7:34 - 7:36душата на Япония.
-
7:37 - 7:40Но зад всичко това,
-
7:40 - 7:43нещо, което не успях да разбера
-
7:43 - 7:47толкова ме докосна по причини,
които още не мога да обясня, -
7:48 - 7:51че реших да се преместя в Япония.
-
7:52 - 7:55И сега, след 28 години там,
-
7:55 - 7:58не бих могъл да ви кажа много
-
7:58 - 7:59за моя втори дом.
-
8:00 - 8:02Което е прекрасно,
-
8:02 - 8:04защото означава, че всеки ден
правя ново откритие -
8:04 - 8:06и междувременно
-
8:06 - 8:10поглеждам зад ъгъла и
виждам стотици хиляди неща, -
8:10 - 8:11които никога няма да познавам.
-
8:13 - 8:15Знанието е безценен подарък.
-
8:16 - 8:21Но илюзията, че знаем може
да е по-опасна от невежеството. -
8:22 - 8:25Мисълта, че познавате любимия
-
8:25 - 8:26или врага си
-
8:27 - 8:28може да е по-коварна
-
8:28 - 8:31от признанието, че никога
няма да ги опознаете. -
8:32 - 8:36Всяка сутрин в Япония, докато
слънцето нахлува в малкия ни апартамент, -
8:36 - 8:41полагам големи усилия
да не погледна прогнозата за времето, -
8:41 - 8:42защото ако го направя,
-
8:42 - 8:46съзнанието ми ще бъде
заоблачено, разсеяно, -
8:46 - 8:48дори ако денят е хубав.
-
8:50 - 8:54Работя като писател на
пълен работен ден от 34 години. -
8:55 - 8:58И това, което съм научил е,
-
8:58 - 9:01че трансформация настъпва,
когато не контролирам, -
9:01 - 9:03когато не знам какво следва,
-
9:03 - 9:08когато не мога да допусна, че съм
повече от всичко около мен. -
9:09 - 9:11Същото важи и за любовта
-
9:12 - 9:14или за моменти на криза.
-
9:15 - 9:18Изведнъж сме отново в онази рикша
-
9:18 - 9:22и се друсаме по широките,
добре осветени улици -
9:22 - 9:26и това наистина ни напомня
първия закон на пътуването -
9:26 - 9:28и следователно, на живота:
-
9:29 - 9:34ние сме толкова силни, колкото е
готовността ни да отстъпим. -
9:36 - 9:38И накрая, може би,
-
9:38 - 9:39да бъдем хора
-
9:39 - 9:41е много по-важно
-
9:41 - 9:44от това да знаем всичко.
-
9:45 - 9:46Благодаря ви.
-
9:46 - 9:53(Аплодисменти)
- Title:
- Красотата на нещата, които никога няма да узнаем
- Speaker:
- Пико Айър
- Description:
-
Преди почти 30 години Пико Айър предприел пътуване до Япония, влюбил се в страната и се преместил там. Страстен изследовател на човешкия дух, Айър твърди, че сега знае много по-малко за Япония - или за каквото и да е, всъщност - в сравнение с това, което си е мислел, че знае преди три десетилетия. В тази лирична медитация за мъдростта Айър развива любопитното прозрение за знанието, което идва с възрастта: колкото повече знаем, толкова повече разбираме колко малко знаем.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 10:05
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Kitchka Dyankova edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Kitchka Dyankova edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Kitchka Dyankova edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Kitchka Dyankova edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know | ||
Kitchka Dyankova edited Bulgarian subtitles for The beauty of what we'll never know |