Щастливи карти

Телефоните ни помагат да намерим най-краткия път докъдето отиваме. Но какво ще стане ако предпочитаме да се отклоним? Изследователя Даниеле Куерца демонстрира "щастливи карти" които отчитат не само пътя който искате да изминете, но и как искате да се чувствате докато вървите по него.

Трябва да ви призная нещо.

Като учен и инженер от много години
се концентрирам върху ефективността.

Но ефективността може да се превърне
в култ

и за това днес бих искал да ви разкажа
за едно мое пътешествие,

което ме извади от култа
и ме върна в по-богатата действителност.

След завършване на доктората си
в Лондон, се преместих в Бостън.

Живеех в Бостън и работех в Кеймбридж.

Същото лято си купих колело

и го карах до работа всеки ден.

За да се ориентирам,
използвах телефона си.

Прекарваше ме през Мас. Ав.,
Масачузетс Авеню,

Най-краткия път между
Бостън и Кеймбридж.

Но след един месец,

през който карах всеки ден
по задръстеното Мас. Ав.,

eдин ден минах по различен път.

Не съм сигурен защо минах
по различен път този ден.

Но си спомням че се изненадах;

изненадах се да попадна на улица без коли,

за разлика от близкото
Мас. Ав. пълно със коли;

изненадах се да намеря улица
покрита с листа и обградена от дървета.

Но след чувството
на изненада, почувствах срам.

Как съм могъл да бъда толкова сляп?

За цял месец,

бях толкова погълнат от телефона си,

че пътуването до работа
се превърна в едно единствено нещо;

най-краткия път.

В това пътуване
нямаше никаква мисъл

за наслаждаване на пътя,

никаква наслада от връзка с природата,

никаква възможност да погледнеш
хората в очите.

И защо?

Защото спестявах една минута
от пътя си.

Нека ви попитам: Само аз ли съм?

Колко от вас никога не са използвали
телефона си за инструкции?

Повечето от вас, ако не всички.

Не ме разбирайте погрешно --
телефоните са страхотни

за окуражаване на хората
да разучават града.

Поглеждаш телефона си
и веднага знаеш къде отиваш.

Но телефона автоматично предполага,

че има само няколко възможни пътя
до дестинацията ви.

И има силата да направи
от тези инструкции

единствения път
до дестинацията ви.

След това изживяване, се промених.

Промених проучването си
от традицинно извличане на данни

към разбиране как хората
опознават града.

Използвах комютърни научни инструменти

да имитирам социлогични
експерименти в интернет мащаб.

Бях пленен
от красотата и гениaлността

на традиционните
социологически експерименти

направени от Джейн Джейкъбс,
Стенли Милграм, Кевин Линч.

Резултата от това проучване
беше създаването на нови карти,

карти на които намирате
не само най-краткия, синия път,

но и най-приятния път,

червеният път.

Как стана възможно това?

Айнщайн е казал,

"Логиката ще ви отведе от А до Б.

Въображението ще ви отведе навсякъде."

С малко въображение,

трябваше да разберем

кои части от града
хората смятат за красиви.

В Университета в Кеймбридж,
с колеги,

измислихме следния лесен експеримент.

Ако ви покажa
тези два градски пейзажа

и ви попитам
кой е по-красив,

кой ще изберете?

Не се срамувайте.

Кой казва А? Кой казва Б?

Страхотно.

На базата на тази идея,

построихме специaлна платформа,

интернет игра.

Показваме на играчите двa градски пейзажa

и трябва да изберат кой е
по-красив, тих и щастлив.

На базата на хиляди гласове,

можем да видим
къде се очертава единодушие.

Можем да разберем кои
са градските пейзажи,

които правят хората щастливи.

След това, се присъединих към Яху Лабс

и започнах да работя с Лука и Росано,

и заедно събрахме
печелившите места в Лондон

за да направим нова карта на града,

карта базирана на човешки емоции.

На тази карта, не само
може да видите и съедините

от точка А до точка Б
най-кратките отсечки,

но може да видите
и щастливите отсечки,

красивия път, тихия път.

Участниците в тестовете намериха
щастливия, красивия и тихия път

за много по-приятен от краткия,

прибавяйки само
няколко минути повече към пътуването.

Участниците също обичат да свързват
спомени с местата.

Общи спомени --
тук беше старата сграда на ББС;

и лични спомени --
тук беше първата ми целувка.

Те си спомнят и как някои пътища
миришат или звучат.

Ако имахме картографски инструмент,

който да открива
най-приятните пътища

на базата не само на естетика,

но и на аромат, звук
и спомени?

Това е насоката на нашето проучване
в момента.

Общо казно, проучването ми,

се опитва да избегне
опасността от единствения път,

да избегне ограбването на хората
от опознаването на техния град.

Вървете по пътя през парка
не през паркинга,

и ще вървите по коренно различен път.

Вървете по пътя пълен с любимите ви хора,

не пълен с коли,

ще вървите по коренно различен път.

Толкова е просто.

Искам да завърша с една мисъл:

Спомняте ли си "Шоуто на Труман?"

То е медийна сатира в която истински човек

не знае че живее
в измислен свят.

Може би ние живеем в свят
измислен за ефикасност.

Погледнете някои от навиците си,

и както направи Труман във филма
избягайте от измисления свят.

Защо?

Ако мислите че приключението е опасно,
опитайте рутината. Тя е смъртоносна.

Благодаря ви.

(Аплодиcменти)