По-добрият начин да говорим за аборта

Абортът се среща много често. В Америка например, една от всеки три жени има аборт през живота си, но въпреки това силните емоции подпалени от тази тема - и силно политизираната и реторика - ограничават полето за внимателно обмислен, отворен дебат. В тази лична и деликатна беседа Аспен Бейкър постявя въпроса за това как да не сме нито “за живота”, нито “за избора”, а по-скоро "за гласността" - и за ролята на слушането и споделянето във връзка със дискутирането на трудни теми.

Беше средата на лятото след
края на работното време

в централния бар 'Бъркли', където
аз и приятелката ми Поли

работехме като барманки.

Обикновено след смяната
пийвахме по едно -- но не и тази вечер.

"Бременна съм.

Не съм сигурна какво ще правя",
казах на Поли

Без колебание тя отвърна:
"Аз имах аборт"

Преди Поли, никой не ми
беше споделял за аборт.

Завърших колежа само
преди няколко месеца

и бях в нова връзка, когато открих,
че съм бременна

Когато обмислих възможните избори,
наистина не знаех, как да реша,

какви критерии да използвам.

Как бих могла да зная,
кое е правилното решение?

Притеснявах се, че по-късно
ще съжалявам за аборта.

Достигайки зрялост по
плажовете на Южна Калифорния

израстнах в центъра на националната
ни войната срещу аборта

Родена съм в каравана три години
след делото Роу срещу Уейд.

Нашата общност беше
от християни сърфисти.

Почитахме Бог, нещастните хора и океана.

Всички бяхме 'в защита на живота'.

Като дете идеята за аборт ме натъжаваше
и знаех, че ако забременея,

не бих могла да абортирам.

Но го направих.

Беше стъпка в неизвестността.

Но Поли ми даде много специален дар:

знанието, че не съм сама

и съзнанието, че абортът е нещо,
за коeто можем да говорим.

Абортът се среща често.

Според Института Гутмахер,
всяка една от 3 жени в Америка

ще абортира през живота си.

Но през последните десетилетия,
диалогът за аборта в Съединените Щати

се стесни сколо аргументите
'за живот' и 'за избор'.

Това е политическо и поляризиращо.

Но колкото и нажежен да е дебатът
за аборта, все още е рядкост,

независимо дали като
съпричастни жени или хора,

да разговаряме за нашите аборти.

Има дупка.

Между това, което се случва
в политиката и в личния живот,

и в тази дупка е бойното поле.

Позицията 'С нас, или против нас'
се утвърждава.

И не става въпрос само за аборт.

Има толкова много важни въпроси,
за които не можем да говорим.

И изместването на кофликта
към поле за разговор

е трудът на моя живот.

Има два начина да започнем.

Единият е да слушаме внимателно.

А другият е да споделяме
преживяванията си.

Преди 15 години съосновах
организацията "Exhale",

за да започна да слушам хора,
които cа преживели аборт.

Първо създадохме телефонна линия,
на която жени и мъже

могат да се обадят, за да получат
емоционална подкрепа

Без преценка и политика, вярвайте или не,
но нищо като тази услуга

не съществуваше до този момент.

Трябваше да създадем нова рамка
да поддържа всички тези преживявяния,

които чувахме по телефонната линия.

Феминистката, която съжалява за аборта си.

Католичката, която е благодарна за своя.

Лични преживявания, които не си пасваха.

Не смятахме за правилно да изискваме
от тези жени да заемат позиция.

Искахме да им покажем, че целият свят
е на тяхна страна,

докато те преминават през
това интимно преживяване.

Така ние зъздадохме 'за гласността'.

Отвъд абортът, 'за гласността' работи по
трудните въпроси, с които се сблъскваме

глобално с години,

въпроси като имиграцията, религиозната
толерантност, насилието срещу жените.

Също така действа по дълбоко лични теми,
които може би са важни само за теб

и твоя кръг от семейство и приятели.

Хора с неизлечима болест, майка им
е починала наскоро,

детето им е със специални нужди,
а те не могат да говорят за това.

Слушането и споделянето са отличителният
белег на практиката 'за гласността'

Слушане и споделяне.

Звучи доста приятно.

Звучи може би лесно? Всички го можем.

Не е лесно. Много е трудно.

'За гласността' е трудна,
защото разискваме конфликтни проблеми,

проблеми, за които никой
не иска да говори.

Ще ми се да ви кажа, че когато решите
да сте 'за гласността', ще откриете

красиви мигове на успех
и градини пълни с цветя,

където слушането и споделянето
водят до страхотни 'а-ха' моменти.

Ще ми се да ви кажа, че ще ви очаква
феминистко посрещане,

или, че има отдавна загубено сестринство
от хора, които са готови

да ви защитят, когато сте съборени.

Но личното споделяне ни прави
уязвими и изтощени,

когато усещаме, че никой не го е грижа.

И ако наистина се слушаме,

ще чуем неща, които изискват
да променим разбиранията си.

Няма идеално време и няма идеално място

да започнем един труден разговор.

Няма момент, когато ще сме на същата
страница, ще гледаме през един обектив,

или ще знаем една и съща история.

Така че, нека говорим за слушането
и как да бъдем добри слушатели.

Има много начини да бъдем добри
слушатели и ще ви дам няколко от тях.

Единият е да задаваме отворени въпроси.

Попитайте себе си или някой познат,

'Как се чувстваш?'

'Как беше?'

'На какво се надяваш сега?''

Друг начин да бъдем добри слушатели
е да отрязяваме казаното от другия.

Когато някой говори за личните
си преживявания,

използвайте техните думи.

Ако някой говори за аборт
и използват думата 'бебе',

и вие кажете 'бебе'.

Ако кажат 'ембрион',
и вие кажете 'ембрион'.

Ако някой се опише като със 'странен пол',

и вие кажете 'странен пол' .

Ако някой изглежда като 'той',
но се назовава като 'тя' - добре.

Наричайте този човек 'тя'.

Когато отразявате езика на хората,
които ви споделят,

изразявате интереса си да разберете кои са

и какво преживяват.

Както се надяваме, че те ще искат
да разберат, кои сме ние.

Никога няма да забравя, как по време
на една от консултациите при 'Exhale',

слушах една доброволка да разказва
за това, как получава много обаждания

от жени християнки, които говорят за Бог.

Някои от доброволците са религиозни,
но точно тя не е.

В началото и беше малко странно
да говори на обаждащите се за Бог.

И тя реши да се почувства по-удобно.

Застана пред огледалото вкъщи
и каза думата 'Бог'.

'Бог'.

'Бог'.

'Бог'.

'Бог'.

'Бог'.

'Бог'.

Отново и онтово, докато спря
да и звучи странно,

излизаийки от нейната уста.

Казването на думата 'Бог'
не я превърна в християнка,

но я направи много по-добра слушателка
за жените християнки.

Друг начин да сте 'за гласността'
е да споделяте истории,

и един от рисковете, които поемате,
когато споделяте своята история с други е,

че при същите обстоятелства

те може би биха взели друго решение.

Например, ако споделяте историята
за своя аборт,

осъзнайте, че тя вероятно
би запазила бебето.

Вероятно, би го дала за осиновяване.

Би казала на родителите
и партньора си - или не.

Мове би е чувствала облекчение и сигурност,
докато ти си била тъжна и изгубена.

Tова е нормално.

Емпатията се заражда в момента,
когато се поставим на мястото на другия.

Това не значи, че трябва да се озовем
на същото място.

'За гласността' не търси
одобрение и еднаквост.

Създава култура и общество, които ценят,
това което ни прави различни и уникални.

Ценят това, което ни прави хора, нашите
недостатъци и несъвършенства.

И този начин на мислене ни позволява
да погледнем на различията с уважение,

а не със страх.

И създава емпатията, от която се нуждаем

да превъзмогнем всички тези начини,
чрез които си причиняваме болка.

Стигма, срам, предразсъдъци,
дискриминация, потисничество.

'За гласността' е заразна и колкото
повече се практикува,

толкова повече се разпространява.

И така миналата година забременях отново.

Този път очаквах с нетърпение
раждането на сина ми.

И докато бях бременна, никога не бяха
ме питали по-често как се чувствам.

(Смях)

Независимо дали отговарях, че се чувствам
чудесно и се вълнувам

или, че полудявам от страх,

винаги имаше някой да ми каже,
'Знам как се чувстваш'.

Беше страхотно.

Беше приятна и драматична разлика
с това, което изпитвам,

когато говоря за обърканите ми
чувства по повод аборта.

'За гласността' е за истинските истории
на истинските хора,

които влияят на начина,
по който абортът

и много други политизирани
и стигматизирани въпроси

биват разбрани и обсъждани.

От сексуалост и душевно здраве,
до бедност и лишаване от свобода.

Отвъд определенията за правилни
или грешни решения,

преживяванията ни могат
да съществуват на широк спектър.

'За гласността' се концентрира върху
разговора за човешкия опит

и прави подкрепата и уважението
възможни за всички.

Бладогаря.

(Аплодисменти)