Кое обяснява еволюционния възход на човека?

Преди седемдесет хиляди години, нашите предци са били незначителни животни, занимаващи се само със себе си в единия край на Африка, заедно с всички други животни. Само че днес, малцина биха се възпротивили на факта, че хората управляват планетата Земя; ние сме се разпръснали по всички континенти и действията ни определят съдбата на други животни (а може би и на самата планета Земя). Как стигнахме от там до тук? Историкът Ювал Ноа Харари представя изненадваща причина за възхода на човечеството.

Преди 70 хиляди години, нашите предци
са били незначителни животни.

Най-важното, което трябва да се знае
за праисторическите хора

e, че те са били маловажни.

Въздействието им върху света не е било
много по-голямо от това на медузите,

светулките или кълвачите.

Днес, за разлика от това,
ние управляваме тази планета.

И въпросът е:

Как стигнахме от там до тук?

Как се превърнахме
от незначителни маймуни,

занимаващи се само със себе си
в единия край на Африка

до владетели на планетата Земя?

Обикновено, търсим разликата
между нас и всички останали животни

на индивидуално равнище.

Иска ни се да вярваме – на мен
ми се иска да вярвам,

че има нещо специално в мен

в моето тяло, в моя ум,

което ме прави толкова по-висш
от куче, прасе или шимпанзе.

Но истината е такава,
че на индивидуално равнище,

аз смущаващо подобявам
на шимпанзе.

И ако вземете мен и едно шимпанзе,
и ни оставите на самотен остров,

където трябва да се борим за оцеляване,
за да видим кой преживява по-добре,

аз определено ще заложа
на шимпанзето, не на себе си.

И това не означава,
че нещо не е наред с мен лично.

Предполагам, че ако вземат почти всеки
един от вас и ви оставят сами

с шимпанзе на някой остров,

шимпанзето ще се справи много по-добре.

Истинската разлика между хората
и всички останали животни

не е на индивидуално равнище;

тя е на колективно равнище.

Хората управляват планетата,
защото те са единствените животни,

които могат да си сътрудничат гъвкаво,
както и в много големи общества.

Съществуват и други животни,

като социалните насекоми,
пчелите, мравките,

които могат да работят в големи групи,
но не са приспособими.

Сътрудничеството им е строго определено.

Всъщност има само един начин,
по който може да работи пчелният кошер.

И ако възникне нова възможност
или нова опасност,

пчелите не могат да преустроят
социалната си система за една нощ.

Те не могат, например
да екзекутират царицата

и да установят република от пчели,

или комунистическа диктатура
от пчели-работнички.

Други животни като социалните бозайници –

вълците, слоновете,
делфините, шимпанзетата –

могат да си сътрудничат много по-гъвкаво,

но те правят това само в малки групи,

защото сътрудничеството между шимпанзетата

се гради на задълбоченото познание
на едно спрямо друго.

Аз съм шимпанзе и Вие сте шимпанзе

и аз искам да си сътруднича с Вас.

Нужно ми е да Ви опозная лично.

Какъв вид шимпанзе сте Вие?

Добро шимпанзе ли сте?

Лошо шимпанзе ли сте?

Надежден ли сте?

Ако не Ви познавам, как мога да
си сътруднича с Вас?

Единственото животно, способно да съчетае
двете умения заедно

да сътрудничи както гъвкаво,
така и да го прави в големи общества

това сме ние, Хомо сапиенс.

Един срещу един, или дори 10 срещу 10,

шимпанзетата може и да са по-добри от нас.

Но ако изправите 1000 човека
срещу 1000 шимпанзета,

хората ще победят с лекота
поради простата причина,

че хиляда шимпанзета
не могат изобщо да си сътрудничат.

И ако сега се опитате да поберете
100 000 шимпанзета

на Оксфорд Стрийт
или на стадион Уембли,

на площад Тянанмън или във Ватикана,

ще получите хаос, пълен хаос.

Само си представете стадион Уембли
със 100 000 шимпанзета в него.

Пълна лудост.

За разлика от това, хората обикновено
се събират там в десетки хиляди

и обикновено не се получава хаос.

Резултатът е изключително сложни и
и ефективни системи на сътрудничество.

Всички велики постижения
в историята на човечеството

било то построяване на пирамидите
или полет до луната,

са били базирани не
на индивидуални качества,

а на способността да се работи
гъвкаво в големи групи.

Помислете дори точно за тази лекция,
която изнасям сега –

аз стоя тук пред публика
от около 300 или 400 човека,

повечето от Вас сте ми напълно непознати.

Също така, в действителност не познавам
всички хора, които са организирали

и работили по настоящото събитие.

Не познавам пилота
и членовете от екипажа на самолета,

който вчера ме докара тук в Лондон.

Не познавам хората,
които създадоха и произведоха

този микрофон и тези камери,
записващи какво говоря.

Не познавам хората,
написали всички книги и статии,

които прочетох, готвейки се за беседата.

И със сигурност не познавам всички хора,

които биха могли да гледат тази беседа
в Интернет,

някъде в Буенос Айрес или в Ню Делхи.

Независимо от това, въпреки че
не се познаваме помежду си

можем да работим заедно, за да създадем
този глобален обмен на идеи.

Това е нещо, което шимпанзетата не умеят.

Те общуват разбира се,

но никога няма да видите шимпанзе да
пътува до някоя далечна група шимпанзета,

да им изнася лекции за банани
или за слонове,

или нещо друго, което би било
интересно за шимпанзетата.

Сътрудничеството, разбира се,
не е винаги за добро;

всички ужасни неща, които хората
са вършили в историята –

а ние сме вършили
някои много ужасни неща –

всички те също се основават на
сътрудничество в широк мащаб.

Затворите са система на сътрудничество

кланиците са система
на сътрудничество;

концентрационните лагери
са система на сътрудничество.

Шимпанзетата нямат кланици
и затвори, нито концентрационни лагери.

Сега да кажем, че съм успял
да ви убедя може би, че да,

контролираме света, защото можем
да работим гъвкаво и в големи групи.

Следващият въпрос, който веднага изниква

в съзнанието на любознателния слушател е:

Как точно го правим?

Какво ни позволява от всички други животни
да работим по такъв начин?

Отговорът е нашето въображение.

Можем да работим гъвкаво
с безброй непознати,

защото само ние от всички
животни на планетата

можем да създаваме и да вярваме в илюзии,
във въображаеми истории.

И докато всички вярват
в една и съща илюзия,

всеки се подчинява и следва
едни и същи правила,

еднакви норми, еднакви ценности.

Всички други животни използват
способностите си за общуване

само, за да опишат действителността.

Шимпанзето може да каже, „Виж!
Там има лъв, да бягаме!“

Или, „Виж! Ей там има бананово дърво!
Да отидем и да наберем банани!“

Хората обаче използват езика си
не само да опишат действителността,

но също така да създадат нова реалност,
въображаема реалност.

Човек може да каже, „Вижте,
има Господ над облаците!

И ако не правите това, което ви казвам,

когато умрете, Господ ще ви накаже
и ще ви прати в ада.“

И ако всички вие вярвате на тази история,
която съчиних,

то Вие ще следвате същите
норми, закони и ценности,

и можете да сътрудничите.

Това нещо само хората могат да го правят.

Никога не можете да убедите шимпанзе
да ви даде банан,

като му обещаете „...след като умреш,
ще отидеш в рая на шимпанзетата...“

(Смях)

„...и ще получиш безброй много
банани за добрите си дела.

Затова ми дай този банан.“

Никое шимпанзе няма
да повярва на такава история.

Само хората вярват на такива истории,

и затова ние управляваме света,

докато шимпанзетата са затворени
в зоопарк и в изследователски лаборатории.

Можете и да намерите за приемливо, че да

в религиозен план, хората си сътрудничат
като вярват в една и съща фикция.

Милиони хора се събират заедно,
за да построят катедрала или джамия,

бият се в кръстоносни походи или в джихад;
те всички вярват на същите истории

за Господ, рая и ада.

Но това, на което искам да наблегна,
е, че точно същият механизъм,

лежи в основата на всички други форми
на човешко сътрудничество в широк мащаб,

не само на религиозно равнище.

Вземете например областта на правото.

Повечето правни системи по света днес
се базират на вярата в правата на човека.

Но какво са правата на човека?

Правата на човека, както Господ и рая,
е само измислица, която сме съчинили.

Те не са обективна реалност;

те нямат биологично въздействие
върху хомо сапиенс.

Вземете едно човешко същество,
разрежете го и погледнете вътре,

ще откриете сърцето, бъбреците,
неврони, хормони, ДНК,

но няма да намерите никакви права.

Единственото място, където намирате права
е в историите,

които сме създали и разпространили навред
през последните няколко века.

Това може да са много положителни истории,
много добри истории,

но те все пак са само измислени истории,
които ние сме съчинили.

Същото важи и за политическата сфера.

Най-важните фактори в
днешната политика са държавите и нациите.

Но какво са държави и нации?

Те не са обективна реалност.

Планината е обективна реалност.

Можете да я видите, да я докоснете,
дори да я помиришете.

Но една нация или държава,

като Израел, Иран, Франция или Германия,

това е само една съчинена от нас измислица

към която сме се привързали твърде много.

Същото важи и за икономическата сфера.

Най-важните участници
в глобалната икономика днес

са компаниите и корпорациите.

Много от вас днес, може би работят
за корпорация,

като "Гугъл", "Тойота" или "Макдоналдс".

Какво точно представляват тези неща?

Това са, както адвокатите ги наричат – фикции.

Истории, съчинени и защитавани

от могъщите магьосници,
които наричаме адвокати.

(Смях)

И какво вършат корпорациите по цял ден?

Основно, те се опитват да спечелят пари.

Oбаче, какво са парите?

Отново, парите не са обективна реалност;
те нямат обективна стойност.

Вижте например това зелено парче
хартия – доларовата банкнота.

Погледнете я – тя няма стойност.

Не можете да я изядете, нито да я изпиете,

не можете да я облечете.

Само че тук се появяват
тези майстори-разказвачи –

големите банкери,

финансовите министри,

министър-председателите –

и те ни разказват много увещаваща история:

„Виждате ли това зелено парче хартия?

То всъщност струва 10 банана.“

Ако аз го вярвам и вие го вярвате,

както и ако всеки го повярва,

то всъщност работи.

Мога да взема това безполезно парче хартия

да отида до супермаркета,

да го дам на някой напълно непознат,
когото никога не съм срещал преди това,

и в замяна да взема истински банани,
които всъщност мога да изям.

Това е нещо удивително.

Не бихте могли да го сторите с шимпанзета.

Шимпанзетата търгуват, разбира се:

„Да, ти ми даваш кокосов орех,
а аз ще ти дам банан.“

Това може да проработи.

Но, ти ми даваш
безполезно парче хартия

и очакваш да ти дам моя банан?

Няма начин!

Какво си мислиш, че съм човек?

(Смях)

Парите всъщност са
най-успешната измислица,

създадена някога и разказана от хората,

защото това е единствената история,
на която всички вярват.

Не всеки вярва в Господ,

не всеки вярва в правата на човека,

не всеки вярва в национализма,

но всеки вярва в парите
и в доларовата банкнота.

Ето, дори и Осама Бин Ладен.

Той мразеше американските политици,
американската религия

и американската култура,

но нямаше нищо против
американските долари.

Той беше доста запален по тях, всъщност.

(Смях)

Нека да обобщим.

Ние, хората управляваме света,
защото живеем в двойна реалност.

Всички други животни живеят
в обективна реалност.

Тяхната реалност се състои
от конкретни обекти,

като реки и дървета,
лъвове и слонове.

Ние хората също живеем
в обективна реалност.

В нашия свят също има реки,
дървета, слонове и лъвове.

Но през вековете,

над тази обективна реалност,
ние надградихме

втори слой от въображаема реалност,

реалност, съставена от въображаеми
обекти,

като нации, божества,
пари, корпорации.

И това, което е удивително е, че
с течение на историята,

тази въображаема реалност е ставала
все по-мощна,

така че днес, най-мощните
сили в света

са тези въображаеми обекти.

Днес, самото оцеляване на реките,
дърветата, лъвовете и слоновете

зависи от решенията и желанията
на въображаемите обекти,

като Съединените щати, Гугъл,
Световната банка –

обекти, които съществуват само
в собственото ни въображение.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Бруно Джусани: Ювал, Вие имате
нова книга.

След „Сапиенс“, написахте още една,

и е на иврит, но все още
не е преведена на...английски

Ювал Ноа Харари: Работя по
превода понастоящем.

БГ: В книгата, ако
разбирам правилно,

Вие твърдите, че невероятните пробиви,
които изживяваме сега,

не само ще направят живота ни
възможно по-добър,

но ще създадат – тук Ви цитирам –

„...нови класи и нови класови борби,
точно както при индустриалната революция.“

Може ли да ни разясните?

ЮНХ: Да. При индустриалната революция,

бяхме свидетели на създаването на
нова класа на градския пролетариат.

И голяма част от политическата и социална
история от последните 200 години обхваща

това, какво да правим с тази класа
и новосъздалите се проблеми и възможности.

Сега присъстваме на създаването на нова
многолюдна класа от безполезни хора.

(Смях)

Докато компютрите стават все по-добри,
във все повече области,

съществува явна възможност
компютрите да работят по-добре от нас

в повечето дейности и това ще направи
хората излишни.

Тогава големият политически
и икономически въпрос

на 21-ви век ще бъде,

„За какво са ни нужни хора?“,

или поне, „За какво са ни нужни
толкова много хора?“

БГ: Давате ли отговор на това в книгата?

ЮНХ: Понастоящем, най-добото предложение,
което имаме е да ги запазим щастливи

с лекарства и компютърни игри...

(Смях)

но това не изглежда
като много атрактивно бъдеще.

БГ: Добре, нима основното, което твърдите
в книгата и сега,

е че въпреки всички разисквания
за нарастващите сведения

за значително икономическо неравенство,
ние сме едва някакси в началото

на процеса?

ЮНХ: И пак, не е пророчество;

а открояване на всякакви видове
възможности пред нас

Една от възможностите е създаването
на нова многолюдна класа безполезни хора.

Друга възможност е
разделението на човечеството

на различни биологични касти,

където богатите се превръщат
във виртуални богове,

а бедните са снижени
до това равнище от безполезни хора.

БГ: Усещам, че ще има и друга TED беседа,
след година-две.

Ювал, благодарим Ви за посещението.

ЮНХ: Благодаря!

(Аплодисменти)