Проницателни човешки портрети, направени от данни

Артиста Р. Люк ДюБуа създава уникални портрети на президенти, градове, собствени и дори на Бритни Спиърс, използвайки данни и личности. В неговата презентация той споделя 9 проекта - от карти на страната направени, използвайки информация взета от милиони профили, от сайтове за запознанства до пистолет, който стреля в пространството всеки път когато има докладвана стрелба в Ню Орлиънс. Неговата гледна точка: начина по който използваме технологията рефлектира на нас и на културата ни, и смаляването на хората до точки от данни е наша отговорност.

Аз съм артист,

но малко по-различен артист.

Не рисувам.

Не мога да скицирам.

Учителката ми по изобразително изкуство в
гимназията написа, че съм бил заплаха

в моят бележник.

Сигурно не искате да видите
моите фотографии.

Но има едно нещо,
което знам как се прави:

знам как да програмирам компютър.

Мога да кодирам.

И хората ще ви кажат,
че преди 100 години,

такива като мен не са съществували,

че е било невъзможно,

че изкуството с данни е нещо ново,

то е продукт на нашата ера,

то е нещо, което е наистина важно

да мислим за него като нещо,
което е много "съвременно".

И това е истина.

Но има тип изкуство, което съществува
от доста дълго време

наистина това е използването
на информация,

абстрактна информация,

да направиш емоционално
резонирани картини.

И това се нарича музика.

Ние създаваме музика от
десетки хиляди години, нали?

И ако се замислите какво
всъщност е музиката -

ноти и акорди и ключове,
и хармонии, и мелодии -

тези неща са алгоритми.

Тези неща са системи

които са конструирани да се разгърнат
с течение на времето,

да ни накарат да чустваме.

Започнах да се занимавам с изкуство
чрез музиката.

Бях обучен за композитор,

и преди около 15 години
започнах да създавам парчета

които бяха направени да изглеждат
като кръстоска

между звук и образ,

за да използвам картина, която разкрива
музикална структура

или да използвам звук,
който показва нещо интересно

нещо, което обикновено е живописно.

И така, това което виждате на екрана,
буквално се рисува

от музикалната структура
от музиканта на сцената,

и не е случайност,
че изглежда като растение,

защото базовата алгоритмична
биология на растението,

е това, което формира музикалната
структура първоначално.

И щом знаете как да направите това,
разберете ли как да кодирате с медия,

може да направите някои доста готини неща.

Това е проект, който направих
за филмовият фестивал в Сънданс.

Доста проста идея:
вземаш всеки филм печелил Оскар,

и го забързваш с една минута

и ги свързваш всички заедно.

И така за 75 минути, мога да ви покажа
историята на холивудското кино.

И какво всъщност показва тя
е историята на редактиране

в холивудското кино.

Това вляво е Казабланка;
вдясно имаме Чикаго.

И можете да видите как Казабланка
е по-лесна за разчитане.

Това е защото средната дължина на
1 кинематографичен кадър през 40-те

е бил 26 секунди,

а сега около 6 секунди.

Това е проекта, който ме вдъхнови

от работа, която е финансирана
от Американското федерално правителство

в началото на 2000.

гледане на видео и намирането на точно
определен актьор във всяко видео.

И така промених значението на този код за
да тренирам системата само за един човек

в нашата култура, никой не би намерил
нуждата да наблюдава по този начин,

който е Бритни Спиърс.

Изтеглих 2000 папарашки снимки
на Бритни Спиърс

и тренирах компютърът
да намери нейното лице

и само нейното лице.

Мога да пусна каквито и да са кадри през
него и той ще отдели само нейните очи,

и в това има някак си малка двойнственост

за наблюдението в нашето общество.

Ние сме изпълнени с безпокойство
дали ни наблюдават,

но се обсебваме със знаменитости.

Това което виждате на екрана тук
е колаборация, която направих

с артиста Лиан Амарис.

Toва, което тя направи е много просто
за обяснение и описание,

но много трудно да се направи.

Тя взе 72 минути с движения,

приготвяйки се да излезеш вечерта,
за да се забавляваш,

и ги разгърна до три дни

и ги пусна на трафик остров
на забавен кадър в Ню Йорк.

Аз също бях там, с филмов екип.

Ние заснехме всичко,

и след това обърнахме процеса,
ускорихме го отново до 72 минути,

и изглежда сякаш тя се движи нормално

и целият свят прелита около нея.

В определен момент заключих,

че това, което правя са портрети.

Когато си мислите за портрет,
вие мислите за неща като това тук.

Мъжът отляво се казва Гилбърт Стюарт.

Той е нещо като пърият истински
портретист в САЩ.

А в дясно е неговият първи портрет
на Джордж Вашингтон от 1796.

Това е така нареченият Лансдаун портрет.

И изглежда, че в картината има
доста символизъм, нали?

Имаме дъга през прозореца. Имаме меч.

Имаме перо на бюрото.

Всички тези неща трябва да напомнят за

Джордж Вашингтон като бащата на нацията.

Това е моят портрет на Джордж Вашингтон.

И това е тест за очи,

само че вместо от букви, е от думи.

И това са 66-те думи,

които Джордж Вашингтон
адресира в Щатският съюз,

които той изполва най-много
от всички други президенти.

Така "господа" има своят символизъм
в собствената си риторика.

И всъщност е доста значително, че това
е думата, която той е използвал най-често.

Това е тест за очи на Джордж У. Буш,

който беше президент
когато направих тази картина.

И как се стигна от

"'господа" до "терор" в 43 лесни стъпки,

ни казва много за американската история,

и ни дава различен поглед

от гледането на серия от картини.

Тези картини предоставят урок
по историята на САЩ

чрез политическата риторика
на нейните лидери.

Роналд Рейган е прекарал значително време
говорейки за дефицити.

Бил Клинтън е прекарал значително време

говорейки за века, в който
той няма да е президент,

но може би неговата жена ще бъде.

Линдън Джонсън беше първият президент

с обръщение за положението на страната
по националната телевизия;

той е започвал всеки параграф
с думата 'тази вечер'.

И Ричард Никсън, или по-точно,
неговият писател на речи,

Уйлям Сафайър,

отделил значително време
за да мисли за езика

и подсигурявал неговият шеф
да представлява риторика на почтеността.

Този проект е показан като серия
от монолитни скулптури.

Тя е открита серия от светещи кутии.

И е важно да се отбележи,
че са в такъв мащаб,

седяйки на 6 метра от нея можеш да видиш
през тези две черни линии,

имаш 20/20 виждане.

(Смях)

Това е портрет. И има много като тези.

Има много начини
това да се направи с дата.

Аз започнах да търся начин,

да мисля за това как да създам
по-демократична портретна форма,

нещо, което олицетворява повече
страната ми и как работи тя.

На всеки 10 години,
ние преброяваме населението в САЩ.

Ние буквално броим хората,

разбираме кой къде живее,
и каква работа има,

езика, който говорим у дома.

И това са важни неща -
наистина важни неща.

Но това не казва кои сме всъщност.

Не казва нищо за нашите мечти и стремежи.

И през 2010 реших да направя
собствено преброяване.

И започнах да търся корпус от данни

които имаха подробно описание
от обикновените американци.

И накрая излезе,

че има такъв корпус от дата,

който просто стои там да бъде взет.

Нарича се онлайн запознанства.

И през 2010, аз събрах 21 различни
онлайн услуги за запознанства,

като мъж гей, хетеросексуален мъж,
жена лесбийка и хетеросексуална жена,

във всеки пощенски код в Америка

и изтеглих около 19 милиона
профили за запознанства -

и около 20% от възрастните на САЩ.

Аз имам обсесивно-компулсивно разтройство.

Това ще стане наистина доста очевидно.
Просто следете мисълта ми.

(Смях)

И това, което направих беше сортирането
на всичко по пощенски код.

И разгледах словестният анализ.

Има някои сайтове за запознанства от 2010

с подчертана думата "самотен" .

Ако разгледате тези неща топографично,

тъмните цветове към светлите цветове
са по-често използваните думи

можете да видите, че Апалачите
са доста самотно място.

Също може да видите,
че в Небраска не е толкова забавно.

Това е ексцентричната карта
и ви показва,

че жените в Аляска
трябва да се съберат заедно

с мъжете от южно Ню Мексико,

и да се забавляват заедно.

И това е на доста гранулирано ниво,

и мога да ви кажа, че мъжете
от източната част на Лонг Айлънд

са по-заинтересувани
от това да бъдат напляскани,

отколкото мъжете от западен Лонг Айлънд.

Това ще бъде нещото, което ще запомните
от цялата конференция.

Ще запомните този факт
може би за следващите 30 години.

(Смях)

Когато сведете това до картографично ниво,
може да създадете карта

и може да направите същият номер,
който направих с теста за очи.

Може да замените имената
на всеки град в Америка

с дума, която хората използват повече,
отколкото където и да е другаде.

Ако някога сте се срещали с хора от
Сиатъл, това има смисъл.

Имате "красив". Имате "разбито сърце".

Имате "изпълнение". Имате "цигара".

Те свирят в банди и пушат.

И точно над това може да видите "имейл".

Това е Редмънд, Вашингтон,

което е център на Микрософт Корпорация.

Някои от тези може да разгадаете -
Лос Анджелис е "актьорство",

а в Сан Франциско е "гей".

Някои са малко сърцеразбиващи.

В Батън Руж, говорят, че са закръглени;

надолу към Ню Орлиънс,
те все още говорят за наводнение.

Хората от американската столица
ще кажат, че са интересни.

Хората в Балтимор, Мериленд
ще кажат, че се страхуват.

Това е Ню Джърси.

Аз израстнах някъде между
"дразнещо" и "цинично".

(Смях)
(Аплодисменти)

А номер едно дума в Ню Йорк сити е "сега",

например, "Сега работя като сервитьор,
но всъщност съм актьор."

(Смях)

Или, "Сега съм професор по инжинерство в НЙУ,
но всъщност съм артист."

Ако отидеш на юг виждаш "динозавър".

Това е Сиракуза.

Най-доброто място да ядеш
в Сиракуза, Ню Йорк,

е в Хелс Ейнджълс барбекю,
наречено Динозавърското барбекю.

Това е мястото където ще
заведеш някой на среща.

Аз живея някъде между "безусловно" и
"средата на лятото" в центъра на Манхатън.

А това е средната класа в северен Бруклин,

имате "Ди Джей" и "бляскав",
и "хипстър" и "градски".

И това може би е по-демократичен портрет.

И идеята беше, ами ако направим
карти с червени и сини щати,

базирани на това, какво бихме искали
да правим в петък вечер?

Това е самопортрет.

Това е базирано на моят имейл,

около 500 000 имейла
изпратени за 20 години.

Може да мислите за това
като количествено изобразено селфи.

Така че това, което правя е
да започна с физическо уравнение

базирано на лични данни.

Трябва да си представите всички,
с които някога съм кореспондирал.

Започна по средата и експлодира към краят.

И всеки има гравитация към другият,

гравитация базираща се на това,
колко са се пращали имейли,

с кого са си пращали имейли.

И също така се прави
сантиментален анализ,

за това, ако кажеш "обичам те"
тежиш повече за мен.

И привличаш към моите имейли в средата,

които действат като главни звзезди.

И всички имена са написани на ръка.

Понякога работиш с данни и това
се случва с данни в реално време,

за осветяване на точен проблем
в определен град.

Това е Уолтър ППК,
9мм полуавтоматичен пистолет,

който е бил използван в стрелба
във френският квартал в Ню Орлиънс

преди около 2 години на
Свети Валентин в спор за паркиране.

Това са моите цигари.

Това е къщата, в която е била стрелбата.

Проекта включваше малко инжинерство.

Имам велосипедна верига
нагласена като разпределителен вал,

с компютър, който го управлява.

Този компютър и
механизъм поставен в кутия.

Оръдието на върха е заварено
към стоманена пластина.

Има жица минаваща през спусъка,

и компютъра в кутията е на линия.

Слуша честотата на 911
на Ню Орлийнската полиция,

и така всеки път когато има
съобщение за стрелба в Ню Орлийнс,

(звук от изстрел)

пистолета стреля.

Сега има празнина и за това няма куршум.

Има силна светлина, много шум

и най-важното има куршуми.

Има около 5 стрелби на ден в Ню Орлийнс,

така че в последните 4 месеца,
откакто това нещо е инсталирано,

кутията се напълни с куршуми.

Вие знаете какво е това -
нарича се "дата визуализиране".

Когато се направи правилно,
е ослепително.

Когато го направите грешно,
е обезболяващо.

Намалява хората до броени числа.

Така че внимавайте.

И едно последно творение за вас.

Прекарах последното лято
като артист живеещ

в Таймс Скуеър.

А Таймс Скуеър в Ню Йорк
буквално е кръстопътят на света.

Едно от нещата,
които хората не забелязват е,

че е най-инстаграмираното място на света.

На около всеки 5 секунди
някой си прави селфи

на Таймс Скуеър.

Това са 17 000 за един ден
и ги имам всичките.

(Смях)

Това са някои от тях,
с техните очи в центъра.

Всяка цивилизация

използва максималното възможно ниво
на технологията, за да създаде изкуство.

И отговорността на артиста
е да задава въпроси

за значимостта на технологията

и за това как тя вляе на нашата култура.

И ви оставям с това:
ние сме повече от числа.

Ние сме хора, и имаме мечти и идеи.

И смаляването ни до статистики
е нещо, което е направено

на собствен риск.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)