Всички ние крием нещо. Нека намерим куража да бъдем открити

В този трогателен разговор Аш Бекам ни предлага нов подход към съпричастието и откритостта. Той започва с разбирането, че всеки, в някакъв момент от живота си, е минал през трудности. Единственият начин да се справиш с тях, според Бекам, е да отвориш врататa и да излезеш от своя "килер".

Тази вечер ще ви говоря

за "излизането от килера",

не в традиционния смисъл,

не килерa на хомосексуалистите.

Мисля, че всички имаме килери.

Вашият може да е да кажете на някого,

че я обичате за първи път,

или да кажете на някого,
че сте бременна,

или че имате рак,

или който и да е друг труден разговор,

който провеждаме през живота си.

"Килерът" е този труден разговор

и въпреки, че темите могат
да са разнообразни,

чувството да си затворен в,

и да излезеш от "килера" е всеобщо.

Страшно е и го ненавиждаме и е нещо,
което трябва да бъде направено.

Преди няколко години

работих в Саут Сайд Уолнът Кафе,

местна закусвалня в града

и по това време
преминавах през различни фази

на войнствена лесбийска интензивност:

не бръснех подмишниците си,

цитирах текстовете на Ани ДиФранко
като евангелие.

И в зависимост от това колко
провиснали бяха шортите ми

и колко скоро бях бръснала главата си,

често ми задаваxa въпросa,

обикновено от малко дете:

"Хм, ти момче ли си или момиче?"

Cледваше странна тишина на масата.

Стисках зъби малко по-силно

и хващах каната с кафе по-здраво.

Таткото започваше неловко
да прелиствa вестника,

а майката поглеждаше детето ядосано.

Но не казвах нищо,

a отвътре ми кипеше.

Всеки път когато се приближавах

до маса с дете между
три и десет години, бях готова за бой.

(Смях)

А това е ужасно усещане.

Така че си обещах,
че следващия път ще кажа нещо.

Ще проведа този труден разговор.

След няколко седмици
се случи отново.

"Ти момче ли си или момиче?"

Познатата тишинa,
но този път аз съм готова,

за урока по Женски Науки 101

на тази маса.

Готова съм с цитатите на Бети Фрийдан,

и тези на Глория Стайнман.

Дори съм готова
да цитирам от "Монолозите на Вагината".

Поемам дълбоко въздух и поглеждам надолу

и в мен се е втренчило
четири годишно момиченце в розова рокля,

не е предизвикателство за феминистки дуел,

просто дете което има въпрос:

"Ти момче ли си или момиче?"

Така че поемам отново въздух,

клякам до нея и казвам,

"Знам, че е малко объркващо.

Косата ми е къса като на момче,

и съм облечена като момче, но съм момиче,

понякога ти обичаш
да носиш розова рокля,

а понякога обичаш
да носиш удобната си пижама?

Hа мен ми харесва повече удобната пижама."

И тя ме поглежда право в очите,

и без да губи време казва,

"Любимата ми пижама е лилава с рибка.

Може ли една палачинка моля?"

(Смях)

И това беше.
Просто, "О, добре. Ти си момиче.

Може ли палачинка?"

Това беше най-лесния труден разговор,

който някога съм водила.

И защо? Защото Момичето Палачинка и аз

бяхме честни една с друга.

Като от много от нас,

съм живяла в няколко килера
през живота ми, и да,

и повечето от стените им бяха
с цветовете на дъгата.

Но вътре, в тъмното,

не можеш да видиш цвета на стените.

Просто познаваш чувството
да живееш в килер.

Така че моят килер
не е по-различен от вашия,

или вашия, или вашия.

Мога да ви дам 100 причини

защо моето излизане е
по-трудно от вашето,

Но истината е,
че трудността е относителнa.

Трудното е трудно.

Кой може да ми каже, че да обясниш
на някого, че си обявил банкрут

е по-трудно от това
да му признаеш изневяра?

Кой ще ми каже, че неговото
излизане от килера

е по-трудно от признанието пред
детето ти, че се развеждаш?

Няма по-трудно, има просто трудно.

Трябва да престанем да сравняваме
нашата трудност с тази на другите,

за да се чувствaме по-добре
или зле c нашите килери

и просто да сме съпричастни
с факта, че на всички ни е трудно.

В някакъв момент от живота ни
всички живеем в килери,

които ни карат да
се чувстваме сигурни,

по-сигурни от това,
което е от другата страна на вратата.

Но аз съм тук да ви кажа,

без значение от какво
са направени стените,

човек не може да живее в килер.

Благодаря.

Представете си себе си преди 20 години.

Аз, с конска опашка
и рокля без презрамки,

и обувки с високи токчета.

Hе бях войнствена лесбийка,

готова за бой с всяко четири годишно дете
което влиза в кафене.

Бях умряла от страх, свита в ъгъла

на чисто черния си килер,

стискаща своята гей граната,

и мърдането на един мускул
беше най-страшното нещо,

което някога съм правила.

Семейството ми, приятелите,
непознатите --

прекарала съм целия си живот,

опитвайки се да не ги разочаровам,

и сега обръщах света наопаки,

нарочно.

Изгарях страниците на сценария,

които всички сме следвали толкова дълго,

но ако не хвърлите тази граната
тя ще ви убие.

Едно запомнящо се
хвърляне на граната

беше на сватбата на сестра ми.

(Смях)

Беше първия път, когатo
повечето от гостите

разбраха че съм гей, така че докато
изпълнявах ролята на шаферка,

облечена с черна рокля и на токчета,

обикалях между масите

и стигнах до масата на семейни прятели,

хора които ме познавахa от години.

И след кратък разговор,
една от жените извика,

"Обичам Нейтън Лейн!"

И битката с лесбийската принадлежност
започна.

"Аш, била ли си някога в Кастро?"

"Да, всъщност имаме
прятели в Сан Франциско."

"Ние никога не сме били,
но чухме че е страхотно."

"Аш, познаваш ли фризьорa ми Антонио?

Наистина е добър и никога
не е споменавал гадже."

"Аш, кое е любимото ти предаване?

Нашето ли? Любомото ни е: Уил и Грейс.

И знаеш ли кой харесваме? Джак.

Джак ни е любим."

И тогава една от жените се затрудни,

но толкова отчаяно искаше
да ми покаже подкрепa,

да ми покаже, че е на моя страна,

че накрая каза,

"Пoнякога мъжът ми носи розови ризи."

(Смях)

И в този момент имах избор,

както всички които хвърлят гранати.

Можех да се върна при приятелката си
на масата, където обичаxа лесбийки

и да се подигравам на отговорите им,

да ги укорявам за наивността им
и неспособността

да намерят точните думи
да се обърнат към мен,

или можех да им съчувствам

и да разбера, че това може би е едно
от най-трудните неща които са правили,

че започването и воденето
на този разговор

беше тяхното излизане от килера.

Разбира се щеше да е по-лесно
да посоча грешките им.

Много по-трудно е да се опитам
да ги разбера

и да оценя факта, че се опитваха.

И какво друго може да искаш от някого
освен да се опита?

Ако ще бъдеш честен с някого,

трябва да си подготвен
за тяхната честност.

Трудните разговори все още не са
силната ми страна.

Попитайте гаджетата ми.

Но ставам по-добра,
благодарение на

трите принципа на
Момичето Палачинка.

Моля ви погледнете това през очите
на един гей,

но това, което е необходимо за излизането
от всеки килер

е същото.

Номер 1: Бъдете истински.

Свалете бронята. Бъдете себе си.

Това дете в кафето нямаше броня,

но аз бяха готова за битка.

Ако искате някой да е искрен с вас,

те трябва да знаят, че и вас ви боли.

Номер 2: Бъдете директни. Просто
го кажете. Свалете лепенката.

Ако знаете че сте гей, просто го кажете.

Ако кажете на родителите си,
че може би сте гей,

те ще се надяват,
че може да се промените.

Не им давайте напразни надежди.

(Смях)

И номер 3, най-важното...

(Смях)

Не се извинявайте.

Вие казвате своята истина.

Никога не се извинявайте за това.

Някои хора може
да се почувстват наранени,

така че се извинете за това
което сте направили,

но никога не се извинявайте за
това което сте.

Някои хора могат да се почувстват
разочаровани,

но това си е за тях.

Това са техните очаквания от вас,
не вашите.

Това е тяхната история, не вашата.

Единствената история
от значение

е тази, която вие искате да напишете.

Следващия път когато се озовете

в чисто черен килер
стискайки граната,

знайте че всички сме били там.

И може да се чувствате много самотни,
но не сте.

Знаем че е трудно,
но трябва да излезете,

независимо от какво
са направени стените,

защото ви гарантирам,
че има и други

надничащи през
ключалките на килерите си,

чакащи следващия смелчага,
който да отвори вратата, бъдете този човек

и покажете на света,
че ние сме по-големи от килерите ни

и килерът не е място, в което някой

да живее истински.

Благодаря, Болдър. Приятна вечер.