Джесика Грийн: Ние сме покрити с микроби. Нека правим дизайн за това.

Телата и домовете ни са покрити с микроби - някои са добри за нас, някои са лоши за нас. Научавайки повече за бацилите и микробите, с които споделяме нашето пространство, Джесика Грийн пита: Можем ли да създадем сгради, които предразполагат към щастливи, здравословни микробни околни среди?

Всичко е покрито с невидими екосистеми,

направени от малки форми на живот: бактерии, вируси и гъбички.

Нашите бюра, компютри, моливи, сгради...

всички те са дом на микробиологични пейзажи.

Когато създаваме тези неща, можем да мислим

за дизайна на тези невидими светове,

и също така да си мислиме как те си взаимодействат

с нашите лични екосистеми.

Телата ни са дом за трилиони микроби,

и тези същества ни определят.

Микробите във вашият стомах могат да регулират теглото и настроението ви.

Микробите в кожата ви могат да помогнат на имунната ви система.

Микробите в устата ви могат да поддържат дъха ви свеж,

или не чак толкова,

и ключовата част е, че нашите лични екосистеми

взаимодействат с екосистеми на всичко, до което се докосваме.

Например, ако пипнете един молив,

се получава микробен обмен.

Ако конструираме невидимите екосистеми в нашето обкръжение,

това ни отваря врата за контролирането

на нашето здраве по невиждани начини.

Хората ме питат постоянно,

'Наистина ли е възможно да се създадат микробни екосистеми?'

Аз вярвам, че отговорът е 'да'.

Смятам, че ние правим това дори сега,

но го правим без да се замисляме.

Ще споделя данни с вас

от един аспект на моите проучвания, фокусирани върху архитектурата,

които демонстрират как, чрез преднамерен

и непреднамерен дизайн,

ние засягаме тези невидими светове.

Това е Лилис Бизнес Комплекс в Университета на Орегон,

където работих с екип от архитекти и биолози,

изследвайки проби от над 300 стаи в тази сграда.

Искахме да създадем нещо като фосилен план на сградата

и за да направим това, ние взимахме проби от праха.

От този прах, ние извличахме бактериални клетки,

отваряхме ги и сравнявахме генните им записи.

Това означава, че хората в моята група

пуснаха много прахосмукачки през този проект.

Това е снимка на Тим, който,

веднага след като го снимах ми напомни:

'Джесика, в последната лаборатория, в която работих

се занимавах с полева работа в горите на Коста Рика,

и нещата доста са се променили за мен.'

Първо ще ви покажа какво намерихме в офисите,

и ще прегледаме данните през нашата визуална програма,

която разработваме в партньорство с Аутодеск.

Начина, по който тези дани трябва да се гледат, е следният:

първо, гледаме около външната част на кръга.

Ще видите всякакви бактериални групи,

и ако видите формата на тази розова част,

тя ви показва информациа за съответното разнообразие във всяка група.

В положение 12 часа, можете да видите, че в офисите има много

алфапротеобактерия, и в положение тринайсет часа,

ще видите, че бацилите са относително редки.

Нека видим, какво става в различните видове пространства в тази сграда.

Ако погледнете в тоалетните,

те всички имат наистина подобни екосистеми,

и ако погледнете в класните стаи,

ще видите, че те също имам подобни екосистеми.

Но ако погледнете тези видове пространства,

ще видите, че те са фундаментално различни

едно от друго.

Аз обичам да си представям тоалетните като тропически гори.

Казах на Тим, 'ако можеше да видиш микробите,

ще се почустваш почти като в Коста Рика. Почти.'

Обичам да си представям офисите като степи.

Тази перспектива е наистина страхотна за дизайнери,

защото тя позволява да се показват принципи на екологията,

един от най-важните от които е разпространение,

начина, по който организмите се придвижват наоколо.

Ние всички знаем, че микробите се разпространяват наоколо по хората

и през въздуха.

Така че едно от първите неща, което искахме да направим в тази сграда

е да погледнем климатичната система.

Инженерите създават дизайна за климатичните системи

по начин, който позволява на хората да им е удобно,

когато въздушният поток и температурата е точно както трябва.

Те правят това, използвайки принципите на физиката и химията,

но те също може да използват и биология.

Ако погледнем микробите

в една от климатичните системи в тази сграда,

ще видим, че те са много еднакви.

И ако сравните това с микробите

в една различна климатична система,

ще установите, че те са фундаментално различни.

Стаите в тази сграда са като острови на архипелаг,

и това означава, че инженерите

са като еко-инженери, защото те имат възможността

да създават биоми в тази сграда по начина, по който те искат.

Друг начин, по който микробите са движат наоколо са хората,

и дизайнерите често проектират стаите наблизо,

за да помогнат на интеракциите между хората,

или споделянето на идеи, като в лабораториите или офисите.

Взимайки в предвид, че микробите пътуват наоколо с хората,

може би очаквате, че помещенията, които са наблизо

имат много еднакви биоми.

Това е точно каквото ние намерихме.

Ако погледнете една класна стая, която е до друга класна стая,

те и двете имат много подобни екосистеми,

но ако отидете в офис,

който е малко по-надалече,

ще видите, че екосистемата му е много по-различна.

И когато видя влиянието, която разпространението има

на тези биогеографски модели,

започвам да си мисля, че е възможно

да се решат наистина предизвикателни проблеми,

например като инфекции, прихванати в болниците.

Аз мисля, че това ще бъде, отчасти,

екологически проблем за сградата.

Добре, ще ви кажа още една история за тази сграда.

Аз работя заедно с Чарли Браун.

Той е архитект,

и Чарли е много притеснен от климатичните промени.

Той е посветил живота си на природо-устойчив дизайн.

Когато ме срещна, аз разбрах, че за него е възможно

да изучава по количествен начин,

как неговите дизайни влияят на

екологията и биологията на тази сграда,

и той наистина много се заинтригува, защото това добави нова страна на това, което прави.

Той вече не мислеше само за енергия,

но също така и за човешкото здраве.

Той помогна с проектирането на някои от климатичните системи

в тази сграда, и начина, по който тя се вентилира.

Искам да ви покажа

проба от въздуха извън тази сграда.

В момента гледате колекция от бактериални общности

във въздуха навън, и как те се променят с времето.

Сега ще ви покажа какво става,

когато експериментално манипулираме класни стаи.

Блокираме ги през нощта,

така че те нямат вентилация.

Много сгради работят по този начин,

вероятно където работите,

компаниите правят това за да спестят пари.

Установихме, че тези стаи остават сравнително непроменени

до събота, когато отворихме системата отново.

Ако отидете в тези стаи,

те миришеха много лошо

и нашите данни показват, че това има нещо общо с

бактерийната супа, оставена

от хоратата предишният ден.

Сега направете констраст със стаите,

които са построени с помощта на пасивна зелена технология,

откъдето въздуха идва отвън през отдушници.

В тази стаи, въздухът приличаше на въздуха отвън

и когато Чарли видя това, той беше много доволен.

Той беше направил добър избор

с процеса на конструиране и дизайн,

защото всичко беше хем енергийно ефективно,

хем поддържаше микробиологичният пейзаж чист.

Примерите, които ви показах сега са свързани с архитектура,

но те са отнасят за дизайна на каквото и да е.

Представете си, че създаваме микроби, които искаме

в самолета,

или на телефона.

Ето един нов микроб, току-що го открих.

Казва се БЛИС и е доказано,

че той не само отпъжда патогените,

но и ви дава добър дъх.

Не бе ли било супер този БЛИС да е на телефона ви?

Смислен подход към дизайна,

наричам го биоинформиран дизайн,

и мисля, че той е възможен.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)