Choiceless Awareness - Jiddu Krishnamurti - US97EBM5 V ENG

Отвъд мита и традицията

Съзнателност без избор

ЕБ: Какво означава да бъдеш съзнателен,

да бъдеш изцяло, дълбоко жив от момент
на момент? Повечето от нас

имат отличителна съзнателност за нещата,
които харесваме и не харесваме,

има остро разделение.

Но възможно ли е
просто да бъдеш съзнателен?

Да оставиш харесването и
нехаресването зад гърба си

и просто да видиш нещата
такива, каквито са?

Тези времена, в които
съзнателността

е далеч отвъд обикновения
фокус на концентрацията,

Кришнамурти нарича
съзнателност без избор.

Както е казал, когато
сте напълно ясни

няма нужда от избор.

Това е тема, към която той се е връщал
отново и отново през годините.

Кришнамурти за
съзнателността без избор.

К: Как гледате на тази чудесна гледка,

на красотата на това място?

Какво означава тя за вас?

Наблюдавате ли я,
осъзнавайки я без никакъв избор,

без желание,

просто да наблюдавате необикновената
красота на земята?

Или когато сме съзнателни
винаги ли има избор?

'Аз предпочитам тази земя пред
друга земя,

предпочитам тази долина пред
други долини',

така че винаги има
памет и избор, които работят.

И може ли човек да е съзнателен
без да има какъвто и да е избор,

просто да осъзнава необикновеното
усещане на синьото небе

- синьото небе
през листата,

и просто да се движи с него?

Разбирате за какво говоря?

Та няма разделение между
външното и вътрешното,

то е като прилива, който
отива и приижда.

Това е съзнателността
за света извън нас

и съзнателността
за света дълбоко в нас,

съзнателно, както и
несъзнателно.

Когато човек е наистина,
дълбоко в съзнание, или съзнателен

няма никакъв остатък от скрито
несъзнателно движение.

Не знам дали сте минавали
през всичко това,

ако сте го правили;

а не просто да сте слушали много думи.

Е, съзнателността е това движение
на външното и вътрешното

и... Открийте сами за себе си
дали има деление

между външното и вътрешното.

Какво е концентрацията?

Да се концентрираш върху една страница,
върху една картина;

да концентрираш всичката си енергия
в определена точка.

При концентрацията

винаги има човек,
който се опитва да се концентрира,

и в тази концентрация
има усилие и контрол.

Тоест, има контрольор
и контролиран в концентрацията.

Има разделение между
контролиращият и контролираното,

и така има усилие,
чувство за разделение.

Където има разделение,
там трябва да има и конфликт,

между контролиращият
и контролираното.

Това е в общи линии
какво наричаме концентрация.

Сега, има ли го в съзнателността
това разделение?

Слушате ли съзнателно в момента?

Слушайки говорителят,
това, което той казва за съзнателността;

всъщност слушате ли?

И когато наистина слушате
няма никакъв център като 'аз'

който да слуша.
Следите ли това?

За да настъпи красотата,

умът трябва да бъде съзнателен без избор
за собствената си дребнавост:

трябва да има съзнателност,

в която сравнението е напълно престанало.

К: В общи линии гледаме на страха
като на нещо извън нас.

Тоест стои въпросът
за наблюдателят и наблюдаваното.

Сега, възможно ли е да гледаме на страха
без наблюдателят,

така че да сме напълно
свързани с него през цялото време?

Да осъзнаваме страха без избор,
което означава, че

изборът намеква за наблюдател,

който избира дали му харесва,
или не му харесва,

следователно, когато наблюдателят
го няма

има съзнателност без избор за страха.

ХС: Добре.
К: Така.

Следователно думата не позволява

да бъдем напълно свързани
със страха.

ХС: Да. Думите могат да бъдат като екран,
да ни преграждат.

К: Да, това казваме.

ХС: Добре.
К: Тоест, думата не трябва да се намесва.

ХС:Истина. Добре.
Трябва да отидем отвъд това.

К: Отвъд думата.

Но възможно ли е да бъдем
отвъд думата?

Теоретически казваме 'да',
но всички сме роби на думите.

ХС: Прекалено много, да, истина е.

К: Тоест, очевидно е
- роби сме на думите.

Следователно умът е осъзнал
собственото си робство на думите,

разбирайки, че думата никога
не е предмет.

ХС: Така.

К: Следователно, умът е свободен от
думата, да вижда.

Всичко това е намекнато.

Сега, има страх
на съзнателното ниво,

което човек може да разбере
сравнително бързо.

Но ги има и
по-дълбоките слоеве страх,

така наречените
скрити части на ума.

Да бъдеш съзнателен за това.

ХС: Сега говорите дали
можем да бъдем изрично съзнателни

за пълния досег на ума.

К: Да, пълното съдържание,
досег на ума,

което е както съзнателно,
така и по-дълбоките слоеве,

цялостта на съзнанието.

ХС: Да. И можем ли
изрично да сме съзнателни за това?

Не съм сигурен.
К: Аз казвам, че е възможно.

Възможно е само, когато
си съзнателен през деня,

какво казваш,
думите, които използваш, жестовете,

начинът, по който говориш, начинът,
по който ходиш, какви са мислите ти,

да си напълно и изцяло
съзнателен за всичко това.

ХС: Мислите ли, че всичко това може
да бъде пред вас в пълна съзнателност?

К: Абсолютно.

Когато няма осъждане
и оправдание,

когато си директно
свързан с него.

През деня си съзнателен
за мислите си, чувствата си,

осъзнаваш мотивите си,

което изисква ум,
който е високо чувствителен.

ХС: Изглежда ми че казвате,
че ключа към това да го направим

е радикален обрат
в гледната ни точка.

Сякаш сме затворници, опрени
на решетките за светлината,

търсейки бегъл поглед към светлината,
там отвън

чудейки се как да излезем към нея,

докато всъщност вратата на килията
е отворена зад нас.

Ако можехме само да се обърнем,
бихме могли да отидем към свободата си.

К: Сигурно, господине,

в това са замесени
вечната борба, конфликт

- човекът, хванат
в собственото си програмиране,

се протяга, бори, бие си главата,
за да се освободи.

ХС: Да.

К: И отново сме приели
с помощта на религиите

и всички останали
от тази група,

че е необходимо усилие,

и че това е част от живота.

За мен, това е най-висшата
форма на слепота,

да ограничиш човек, като го караш да твър-
ди, че трябва вечно да живееш

с усилие.

ХС: И вие мислите, че не трябва.

К: Не 'аз мисля', господине,
не става въпрос за мисъл.

Нека изтрием тези две думи и просто
да кажем 'не трябва да живеем така'.

К: Но за да живееш без усилие
се иска велика чувствителност

и най-високата форма на
интелигентност.

Не казваш просто 'ами, аз няма
да се боря' и да станеш като крава.

ХС: Така, така.
К: Но човек трябва да разбере

как възниква конфликтът,
двойнствеността в нас.

Спомням си как веднъж пътувах в една кола
в Индия с група хора.

Седях отпред
с шофьора.

Имаше трима отзад, които си говореха
за съзнателността,

искаха да обсъдят с мен
какво е съзнателността.

Колата се движеше много бързо.

Една коза беше на пътя,
и шофьорът не обърна

много внимание
и прегази горкото животно.

Господата отзад,
които си говореха за съзнателността,

въобще не разбраха какво се е случило.

Смеете се, но това е
каквото правим всички.

Интелектуално сме заети
с идеята за съзнателността,

словесното, диалектическото
разузнаване на мнения,

и все пак не сме съзнателни
към това, което се случва.

К: Та човек може ли да наблюдава

тихо, без никакъв избор,

да наблюдава
какво се случва в нас?

Огледалото,
в което виждаме лицата си,

как решиш косата си,
как миеш зъбите си,

как се бръснеш или се
гримираш, и така нататък,

можем ли да наблюдаваме
колкото е възможно по-близо, по-сигурно,

по-прецизно, без никакво изкривяване?

Това означава, че

трябва да разбираме движението на изборът.

Моля, попитайте се:

Защо избираме психологически, вътрешно

казваме 'аз ще правя това, аз няма да пра-
вя онова, това е правилно, това - грешно,

аз съм насилствен, но трябва да
стана ненасилствен,

имам гордост, но ще стана
скромен' - разбирате ли? -

вътрешният избор, който се случва
през цялото време?

Има ли избор, когато всичко, което има
е яснота?

Та ние питаме:
Защо има избор в нас,

освен изборът за нещата?

Можем ли да разгледаме
това за минута?

Човешките същества по целия свят
са наследили, вероятно

от маймуните и т.н.,

те са насилствени хора,

човешките същества са, по целия свят.

И той научава какво се случва
чрез насилието -

не в него, колективно -

и казва 'нека бъдем ненасилствени
нека практикуваме ненасилственост,

нека говорим
за ненасилствеността,

нека да използваме този инструмент
политически, и така нататък.'

Това е едно от нещата,
които Индия е произвела,

ненасилието

- не само Индия, други са говорили
за него отдавна.

Та, ние, аз, ти, сме насилствени
- ако аз въобще съм насилствен.

Ние сме насилствени и тогава казваме,
'аз ще стана ненасилствен',

което е избор, не е ли?

Където има разделение
в мисленето ми,

аз мога да разделя мисълта от действието.

Аз мисля едно нещо и казвам друго,

мисля едно нещо и се държа по друг начин.

Това е разделението.
То създава конфликт, лицемерие.

Та човек може да навлезе в този въпрос
за конфликта много, много дълбоко,

и когато започнеш да разбираш
природата и структурата,

и пътят на неговото лукавство,

докато го гледаш,
самото гледане без избор,

гледайки това ще видиш,
че конфликтът приключва.

И това има нужда от велика
съзнателност към всяка мисъл,

всяко действие, всеки път
на вътрешните чувства.

И ако човек иска да приключи
този конфликт,

трябва да му отдадеш
огромно внимание

- не обикновено внимание,

не един ден или една седмица по-късно,

но да държиш това внимание
в движение през цялото време.

Съзнателността е тихо и безизборно
наблюдение на това, което е.

В тази съзнателност, проблемът
се разгръща

и следователно
е напълно разбран.

К: Да, господине, вие ми казвате
'Бъдете съзнателен'.

Аз съм сляп.
Аз си мисля, че това е слон.

Аз как да...?
Разбирате ли въпроса ми, господине?

Аз съм сляп!

И искам да видя светлина.

И вие ми казвате,
'бъди съзнателен за слепотата си'.

Аз казвам, 'Да.
Какво означава това?'

ВР: Съзнателността, внимателността,
вниманието

как разграничавате между трите?

К: Бих казал, господине...

ВР: Тези три: съзнателност, внимателност,
внимание.

К: Бих казал, че съзнателността

в която няма избор

е просто да осъзнаваш.

В моментът, в който изборът навлезе
в съзнателността, няма съзнателност.

ВР: Така.

К: А изборът е мяра,
разделение и така нататък.

Така че съзнателността без избор -
просто да осъзнаваш -

'Не харесвам, харесвам тази стая'
- всичкото това е приключило.

ВР: Да, така.

К: Вниманието,

да присъстваш,

във вниманието
няма деление.

ВР: Също това означава,
че няма избор.

К: Оставете го за момент.

Вниманието намеква,
че няма разделение: 'аз присъствам'.

И така, то няма деление,

следователно няма мяра
и следователно няма граница.

Човек може да осъзнава
каква рокля имате.

Човек може да каже, 'харесва ми'
или 'не ми харесва'.

Та изборът не съществува
- носите я, това е всичко.

Но вниманието,

в което няма 'внимаващ'
- този, който присъства -

и следователно няма деление.

ВР: Но учението на Буда
от сатипатхана е, че

при практикуването на медитация
сатипатхана,

няма дискриминация,
няма осъждане на стойност,

няма харесване или нехаресване,
а просто виждаш.

К: Ако напълно присъстваш,

с ушите си,
с очите си,

с тялото си, с нервите си,
с целия си ум, с цялото си сърце,

обич, любов, пълно внимание,
какво се случва?

ВР: Разбира се, това, което се случва,
е абсолютна революция, вътрешна

пълна революция.

К: Не, какво е състоянието
на един такъв ум,

който е напълно внимаващ?

Вижте, той няма качество,
няма център

и нямайки център,
няма граници.

И това е действителност,
не може човек просто да си го въобрази.

Когато човек е
дълбоко съзнателен или осъзнаващ

няма останало или скрито
подсъзнателно движение.

Няма деление
между вътрешното и външното.

К: Ако сте съзнателни - съзнателни,
не да казвате 'аз осъзнавам,

но не ми харесва тази риза,
прекалено синя е'.

Така ми казаха тази сутрин!

Е, съзнателни ли сме в този смисъл,

без да избираме -
една съзнателност без избор?

Тогава ако сме толкова
безизборно съзнателни,

тогава сме внимателни.

Безизборна съзнателност
означва внимание,

не култивирано, да кажеш
'Аз трябва да внимавам!',

а да сме съзнателни за дърветата,
за птиците, за изкачването балоните,

за планините, за светлината по облаците,
за вечерта,

за лунната светлина и така нататък - да
гледаме, да гледаме, осъзнаващи всичкото

и реакцията ви към всичко това,

и чрез неотговаряйки,
неизбирайки

- харесва ми това, не ми харесва онова
мое е, твое е -

просто да сме съзнателни.

От тази съзнателност без избор
идва вниманието

- нали? - вниманието, със собствените си
очи, със собствените си уши,

със собствените си нерви,
с цялото си същество.

Та, качеството на вниманието
и качеството на невниманието,

да не внимаваш,
са две различни неща.

Където има невнимание, там има

избор, несъзнателност,

липса на внимание,

и тогава процесът на записът върви,

а старият навик е установен.

Но когато има внимание,
старият навик е разрушен.

Разбрахте ли?
Ще го направите ли?

Това е забавно,
не просто да слушаш много думи,

а да го сложиш - знаеш -

в действие - виж истината му!